О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 22.11.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І
г.о., 5 състав, в закрито заседание през 2019 г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при секретаря .………,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6281 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е от Г.З.В. против М.В.Р., ОД на МВР – Габрово и Република България иск с
правно основание чл.49, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 150 000 лв.
Ищецът
твърди, че претърпял неимуществени вреди от невярно заключение, изготвено по
досъдебно производство № 644/2012г. на ОД на МВР – Габрово и по НОХД № 140/2013
г. на Окръжен съд – Габрово. Поддържа становището, че тъй като вещото лице било
назначено от разследващия орган по досъдебното производство, ОД на МВР- Габрово
носело отговорност за неговите действия, а М.В.Р. не осъществило достатъчен
контрол върху дейността на ОД на МВР-
Габрово. Наред с това, на основание чл.7 от КРБ, ищецът счита, че искът следва да бъде насочен
и срещу Република България.
В.
твърди, че бил осъден по НОХД № 140/2013г. на Окръжен съд – Габрово въз основа
на невярното заключение.
На съда
е служебно известно, че присъдата по
НОХД № 140/2013г. на Окръжен съд - Габрово е
влязла в сила, тъй като е потвърдена от ВТАС с решение № 40
от 24.03.2014 г. по ВНОХД № 19/2014г., което е
публикувано на официалния сайт на Апелативен съд - Велико Търново, а решението
на Апелативен съд – Велико Търново е потвърдено от ВКС с решение
№ 286 от 10.06.2014 г. по НД № 821/2014
г.
При
това положение предявеният иск е недопустим, тъй като чрез него се цели по гражданско-правен
исков ред да се ревизира влязлата в сила присъда на наказателния
съд, пред който е било изслушано заключението на вещото лице.
Недопустимо
е в исково производство по гражданско-правен ред да се установява престъпно
обстоятелство – представяне на невярно
заключение /престъпление по чл. 291 НК/. Престъпното
обстоятелство, от което ищецът твърди, че е претърпял вреди, следва да се
установи по съдебен ред в рамките на наказателно производство
от общ характер.
Съгласно
чл.124, ал.5 от ГПК, иск за установяване на престъпно обстоятелство от
значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила
решение се допуска в случаите, когато
наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое
от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията
по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в
случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
Настоящият
случай не е такъв, не се твърди престъпното обстоятелство да е установено в
наказателно производство, нито са налице предпоставките по чл. 124, ал.5 от ГПК
за установяване на престъпното обстоятелство от граждански съд.
ВКС в
своята практика приема, че при предявен иск за
установяване на престъпно обстоятелство следва да бъде съобразена целта,
за която заявените с иска обстоятелства ще бъдат използвани /определение
120/05.03.2010 г. по ч.гр. д. № 4/2010 г. ІІІ г.о
ВКС/. Трайно е становището, че исковият път за установяване на престъпно
обстоятелство не е допустим, ако на заявеното от ищеца обстоятелство се
основава присъда на наказателния съд срещу него, а не постановено от
гражданските съдилища решение. В конкретния случай влязло в сила решение на
граждански съд не съществува, влязла е в сила наказателна присъда, по която
ответникът е дал заключение като експерт и единственият допустим ред е този на
възобновяването на наказателни дела, уреден в НПК.
Поради
изложените доводи, на основание чл.130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба вх. №
65348/11.05.2018г. на Г.З.В. и
прекратява производството по делото.
Определението подлежи на
обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.
СЪДИЯ: