О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер 21.05.2020 година Град Търговище
Търговищки Административен съд
на двадесет и първи май двехиляди и двадесета година
в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
Като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
Адм.Д №74
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
глава единадесета от АПК, във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Постъпила
е искова молба от А.Г.С. *** и Р.С. ***.
Същата е с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Предявен е иск на стойност
40 000 лв. против Съвета по осиновяване към РД „СП“-гр.Търговище,
представляващи нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска. В исковата молба се твърди, че е на основание
вреди, нанесени от длъжностните лица на гражданската администрация - Съвета по
осиновяване, както и от незаконосъобразното действие или бездействие при
изпълнение на административна дейност. „…Държавните служители не са предприели
необходимите действия, за да установят обективното здравословно състояние на
детето, или те са установили състоянието
му, но незаконно са премълчали тези обстоятелства.
В исковата молба, както и в отговора на
ответната страна не се спори, че осиновяването е станало въз основа на влязло в
сила решение на 21.12.2010 г. под №46/06.12.2010 г. по гр. Д. № 376/2010 г. по
описа на ТОС. Въз основа на което съдът приема, че осиновяването е настъпило
като факт след постановяването и влизането на посоченото решение в сила.
Отделно
от изложеното Съвета по осиновяване е колективен орган. Чл.94, ал.2 СК определя
лицата, които участват в него. Същият няма самостоятелна правосубектност, въз
основа на което се налага извод, че иска е заведен срещу ненадлежно пасивно легитимиран ответник. Дори личностното изброяване на членовете на
Съвета, не води извод за претърпени щети от административна дейност, след като
факта настъпва въз основа на влязло в сила решение.
Ангажирането
на отговорност по смисъла на ЗОДОВ е очертано в разпоредбата на чл.1 от закона.
В конкретния случай не е налице административна дейност. Съвета е с помощи
функции и не разполага с права да приключи процедура по осиновяване, нещо
повече дейността му предхожда тази на осиновяването, постановена впоследствие с
решение на компетентния съд. Делото е неподсъдно на административен съд при така посочената ответна страна.
Съгласно чл.1 ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал.1
се разглеждат по реда, установен в АПК, в който обаче липсват разпоредби
относно исковото производство. Ето защо и на основание чл.144 от АПК
субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК.
Съгласно чл. 203 ал. 1 от АПК,
исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица,
се разглеждат по реда на глава ХІ от кодекса.
На осн. чл. 205 от АПК
искът за обезщетения се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите. Последната
разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че ответник следва да е юридическото
лице, в състава на което е включен административния орган, от чийто незаконен
акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Процесуалните предпоставки за исковото
производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му
упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните
процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица
недопустимост на иска и задължение на съда да прекрати образуваното съдебното
производство. Ето защо, предявяването на исковата претенция срещу ненадлежна
страна има за последица недопустимост на иска. В този смисъл е т. 6 от ТР №
3/2004 г. на ВКС и
разпоредбата на чл. 205 от АПК,
която посочва кой може да бъде ответник, а именно юридическото лице, в състава
на което е включен административния орган, от чийто незаконен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, то има самостоятелна правосубектност и може
да отговаря за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
За
пълнота следва да се посочи още, че в производството по чл.203 и сл. от АПК, при разглеждане на исковите претенции
с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ се
прилагат субсидиарно правилата на ГПК, а
не нормите на дял трети от АПК. От
горното следва, че съдът не конституира страните служебно и при проверката за
редовността и допустимостта на исковите претенции, на основание чл.144 от АПК са
приложими разпоредбите на чл. 127 и сл. от ГПК. Правната
норма на чл. 154, ал. 1 от АПК за служебно конституиране на страните се отнася
за съдебно производство по оспорване на административен акт, каквото
не е производството по чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ. Съдът е длъжен да извърши проверка дали лицето, срещу което е
предявен иска е пасивно процесуално легитимирано и ако установи, че това лице
не е надлежен ответник следва да прекрати образуваното съдебно производство.
Съдът
счита, че с оглед изложеното и събраните по делото доказателства искът , се
явява недопустим като подаден срещу ненадлежен ответник, поради
което исковата молба следва да бъде върната, а образуваното въз основа на
нея.
Водим
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
исковата молба на А.Г.С. *** и Р.С. *** с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ на
стойност 40 000 лв. предявена против Съвета по осиновяване към РД
„СП“-гр.Търговище, представляващи нанесени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството
по административно дело № 74 от 2020 година по описа на Административен съд –
Търговище.
ВРЪЩА исковата молба на А.Г.С. *** и Р.С. ***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок
от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: