РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Враца, 23 .05. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 9.05.2019г. /
девети май две хиляди и деветнадесета година/
в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря Даниела Монова, като разгледа докладваното от
съдия Коцева адм.
дело № 294 по описа на АдмС – Враца за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. АПК вр. чл.65, ал.4
Закона за общинската
собственост /ЗОбС/.
Образувано е
по жалба на Й.Х.Н. *** против ЗАПОВЕД №403/18.03.2019г. на Кмета
на Община Враца, с която е наредено
принудително изземване на недвижим имот - частна общинска собственост. С жалбата
се иска отмяна на оспорената
заповед, като се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и
противоречи на материално правните разпоредби.
В с.з. жалбоподателят се представлява от * Ч., който поддържа
жалбата и счита издадената заповед за незаконосъобразна. Моли за нейната
отмяна, като се излагат съображения за
това.
Ответникът по
жалбата – Кметът на Община Враца в с.з., чрез процесуалния си представител * В.
моли за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и недоказана и потвърждаване
на оспорената заповед. Излагат се съображения за законосъобразност на
заповедта. Претендират се разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Съдът, след
като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
адресат на акта и в предвидения от
закона срок, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От данните по
делото е видно, че със Заповед №350/18.03.2016г. жалбоподателят е бил настанен в общинско жилище, находящо се
в гр.***, жк. *** бл.**, вх.*, ап.**, състоящо се от
стая и кухня със срок до 15.03.2018г., както и че е бил сключен договор за наем на същото общинско
жилище на дата 18.03.2016г. със срок две години до 15.03.2018г.
Със заповед
№512/22.03.2018г. на Кмета на Община Враца са прекратени наемните правоотношения
с Й.Х.Н. за общинско жилище, находящо се в гр.***, жк.***
бл.**, вх.*, ап.**, състоящо се от една стая и кухня, поради изтичане срока
на договора за наем на 15.03.2018г. и натрупани
задължения към 19.03.2018г. по ползването на общинското жилище, като същите са
посочени и конкретизирани по размер и е поканен жалбоподателят да освободи
доброволно общинското жилище/стр.16/. От приложеното по делото известие за
доставяне е видно, че заповедта е връчена лично на Й.Н. на дата
2.11.2018г./стр.17/. Заповедта е влязла в закона сила, като по делото липсват
данни същата да е оспорена по съдебен ред, както и твърдения от страна на
жалбоподателя в тази насока.
С уведомление
до жалбоподателя изх.№9400-0-7642/30.05.2018г. същият е уведомен, че във връзка
с неизплатени задължения по общинското
жилище и прекратени наемни правоотношения със заповед №512/22.03.2018г. в 14
дневен срок следва да заплати задълженията си, както и че в 14 дневен срок
следва да освободи жилището, което ползва без правно основание. Същото е
връчено лично на жалбоподателя, видно от приложеното по делото известие за
доставяне на дата 18.06.2018г./стр.14-15/.
С констативен
протокол от 14.03.2019г. служители на Община Враца при извършена проверка на общинското жилище са установили, че същото
не е освободено от бившия наемател Й.Н. и същото се държи без правно
основание/стр.32/. От приложен по делото Акт № 3314/25.04.2019г. е видно, че
имотът е ЧОС/стр.31/.
С оспорената в
настоящото производство Заповед №403/18.03.2019г. на
Кмета на Община Враца е наредено
на основание чл.65, ал.1 ЗОбС принудително изземване
от Й.Х.Н. на недвижи имот ЧОС, находящ се в гр.***, жк.***
бл.**, вх.*, ап.**. В мотивите на заповедта е посочено, че имота се държи без
правно основание. Посочва се, че със Заповед №512/22.03.2018г. на Кмета на
Община Враца са прекратени наемните правоотношения с Й.Н., установени с договор
за наем от 18.03.2016г. Също така се посочва, че с уведомление изх.№ 9400-0-7642/30.05.2018г.
лицето е информирано за наличие на непогасени задължения и че срещу него е
започнало производство за издаване на заповед по чл.65 ЗОбС
за принудително изземване на общинско жилище.С констативен протокол от 14.03.2019г.
съставен от служители на ответника е установено, че недвижимия имот не е
освободен от Й.Н. и се държи без правно основание.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от
страните по делото, съдът прави следните правни изводи:
По
силата на задължението, вменено му с разпоредбата на чл.168 АПК, съдът е длъжен
да извърши цялостна проверка на акта на всички основания, посочени в чл.146 АПК, както и да се произнесе по неговата валидност, дори да няма направено
искане за това. Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентния орган, в
изискуемата писмена форма, съдържа както правни, така и фактически основания за
издаването и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, поради
което се явява валиден административен акт. Същата е издадена и в съответствие
с материалния закон и целта на
закона.
По делото не е
спорно, че жалбоподателят е бивш
наемател на процесното общинско жилище, чиито наемни
правоотношения са прекратени със заповед №512/22.03.2018г., влязла в законна
сила. Безспорно е и че жалбоподателя осъществява държането върху описания в
оспорената заповед имот, както и че имотът предмет на заповедта е ЧОС.
С разпоредбата на чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост
(ЗОбС) е предвидена защита на общинската недвижима
собственост чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно
основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на
общината е необходимо наличието на три предпоставки: недвижим имот; този имот
да е общинска собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице
върху него без законово основание.
Настоящият състав приема, че в случая
са налице материалноправните
предпоставки за приложение на чл.65, ал.1 ЗОбС. Имотът,
предмет на оспорената заповед за изземване е ЧОС, като собствеността на
Общината върху него е доказана по делото с акт за частна общинска собственост. Видно
от представената административна преписка оспорващият е настанен в процесното жилище със Заповед №350/18.03.2016г., въз основа
на която е сключен договор за наем на
18.03.2016г. със срок две години до 15.03.2018г.
Прекратяването на наемните
правоотношения, чиито обекти са общински жилища, се извършва с нарочна заповед
на административния орган, издал настанителната заповед – чл.
46, ал. 2 ЗОбС.
При наличие на редовно връчване, заповед №512/22.03.2018г. за
прекратяване на наемните правоотношение с жалбоподателя е влязла в сила, поради което след този
момент държането на процесното общинско жилище от
него се явява без правно основание. Стабилизирането на акта за прекратяване на
наемното правоотношение преклудира възможността за
осъществяване на контрол върху основанията, обусловили издаването му. Последица
от влизането в сила на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е
отпадане на правното основание за държането на имота, а това е и материалноправната предпоставка да се упражни
законосъобразно правомощието по изземването му.
Правилно административния орган е приел
въз основа на доказателствата по делото, че към момента на издаването на
оспорената заповед жилището предмет на заповедта и използвано от жалбоподателя
се държи без правно основание, липсват договорни правоотношения между Общината,
поради което обосновано е приложил разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС,
тъй като общинския имот се държи без правно основание. При установените по
делото предпоставки, основаващи приложението на разпоредбата на чл.65, ал.1 ЗОбС
издадената заповед се явява законосъобразна.
Заповедта е издадена от ответника при
съобразяване на всички факти и обстоятелства, вкл. и това, че заповед
№512/22.03.2018г. е влязъл в сила административен акт.
Оспорената заповед съответства и с целта на закона - защита правото на
собственост на общината при владеене/държане от другиго без правно основание.
С жалбата се излагат възражения, че
жалбоподателя е ** с решение на ТЕЛК, получава пенсия в размер на ** лева,
лечението което провежда е скъпо, спрямо доходите които получава, не може да си
намери подходяща работа, не притежава недвижимо имущество, няма близки и
роднини при които да се подслони. Тези възражения се поддържат и в с.з. от *.Ч.,
като съдът приема същите за неоснователни и
неотносими към законосъобразността на
оспорената заповед. Ирелевантни към настоящия спор са
и направените възражения, че жалбоподателя спазва наредбите на Общината,
поддържа жилището в добра форма, спазва
обществения ред и няма жалби и сигнали от живущите във входа на блока, както и че има намерение да
заплати дължащите се от него суми, за което е пуснал молба за сключване на
споразумение с ответника. Тези възражения на жалбоподателя биха имали отношение
при прекратяване на правоотношението поради неплащане на сметки, каквото производството
вече се е развило, но не и в настоящото. Наемното правоотношение е прекратено
вече и влизането в сила на акта за прекратяването му/който факт не е спорен по
делото/ преклудира възможността за последващото
обсъждане на същите основания. Следва да се отбележи и факта, че от издаване
на заповедта за прекратяване на наемните правоотношения, както и от изпратените
до жалбоподателя уведомления до датата
на издаване на заповедта е изминала почти година и същия е имал възможност да
погаси задълженията си и да търси
алтернативен вариант за жилищно настаняване, както и да освободи жилището.
Предвид изхода на делото и на основание
чл.143,
ал.4 АПК, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски
за юрисконсултско възнаграждение, своевременно поискани в размер на 100 лева.
Воден от
горното и на основание
чл.172, ал.2 АПК,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Х.Н. *** против ЗАПОВЕД №403/18.03.2019г. на Кмета
на Община Враца, с която е наредено принудително изземване на недвижим
имот - частна общинска собственост, находящ се в гр.***, жк.***
бл.**, вх.*, ап.**.
ОСЪЖДА Й.Х.Н. *** да заплати на Община
Враца разноски в размер на 100/сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, чрез Административен съд - Враца пред Върховен административен съд - София.
АДМ. СЪДИЯ: