Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
Велико Търново, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, VII–ми адм.състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при участието на секретаря - С.Ф.
и прокурора от Окръжна прокуратура - ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова адм. дело № 725/2022 г. по
описа на АСВТ, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по Искова молба вх. № 5939/18.11.2022г. в
АСВТ, подадена от името на търговско дружество „ВАЧЕВ ТАБАК“ООД с ЕИК
*********, действащо чрез упълномощения адвокат.
Ищецът твърди, че е претърпял имуществени
вреди, които представляват заплатеното адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 14.06.2021г. Същите са свързани със защитата на
дружеството срещу незаконосъобразен акт на орган на НАП, публичен изпълнител
при ТД на НАП В. Търново, във фазата на административното обжалване. Издаденото
от ПИ Разпореждане с изх. № С210004-137-0004089/02.06.2021г. е отменено от АСВТ
с Решение, постановено по АД № 469/2021г. В тази връзка ищецът претендира да
бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 2 000,00лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране
на ИМ. Търси се и възстановяване на сторените разноски за настоящото
производство.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа предявените искове по съображения изложени в ИМ. Моли за уважаването им, т.к. счита че са доказани
по основание и размер. Претендира разноски като представя списък на същите.
Ответникът по делото – Националната агенция за
приходите, чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск по
основание и размер по съображения, изложени в писмен отговор. Накратко същите
са съсредоточени върху това, че разноски в производство по ДОПК се присъждат
единствено в съдебно фаза, а при обжалване по административен ред такава
възможност не е предвидена. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове за имуществени вреди и законна лихва като неоснователни и
недоказани. Претендира за присъждане на разноски и възразява за прекомерност на
поисканите такива от ищеца.
Окръжна
прокуратура – В.
Търново, чрез участващия в делото прокурор, дава заключение за частична
основателност на предявения искове за имуществени вреди. Счита, че същият
следва да бъдат уважен само до размера от 200,00лв., по аналогия с
производството по чл.10, т.5 от Наредба №1/2004г. за АВ.
Съдът като взе предвид становищата на страните и
приетите по делото доказателства, приема за установено следното по фактите:
На 01.06.2021г. дружеството „ВАЧЕВ ТАБАК“ООД
/понастоящем ищец/ депозира пред ТД на
НАП В. Търново искане за отписване на погасени по давност на публични вземания по
ИД № **********/2012г., в общ размер на 63 707,52лв. главница и лихви в
размер на 53 254,62лв.
С Разпореждане изх. № изх. №
С210004-137-0004089/02.06.2021г. ПИ при ТД на НАП В. Търново отказва да
прекрати посоченото ИД поради изтекла погасителна давност за посочените
вземания.
Разпореждането е обжалвано по административен ред пред
директора на ТД на НАП В. Търново. Жалбата е подготвена от адвокат, за което е
подписан ДПЗС от 14.06.2021г.
С Решение № 85/30.06.2021г. заместник-териториалният
директор на ТД на НАП В. Търново
отхвърлил жалбата на дружеството срещу посоченото Разпореждане на ПИ от
02.06.2021г. и потвърдил последното като правилно.
При последвалото съдебно обжалване на актовете на
органите на НАП е постановено Решение № 364/17.12.2021г. по АД № 469/2021г. по
описа на АСВТ, с което са отменени
съответно Решението на ТД на НАП В.
Търново и Разпореждане изх. № изх. №
С210004-137-0004089/02.06.2021г. на ПИ при същата дирекция. Съдебният акт е
окончателен и е влязъл в сила на същата дата.
От събраните по делото писмени доказателства/вклч.
Присъединеното АД № 469/2021г. на АСВТ/ е видно, че в административната фаза на
производството по обжалване на акта на ПИ ищецът е бил представляван от
адвокат, като в ДПЗС от 14.06.2021г. е посочено изрично, че същият е сключен
именно за тази фаза на процеса, а АВ в размер на 2 000,00лв. е заплатено в
брой, което обстоятелство е отразено в самия договор, съобразно приетото в ТР №6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС.
При така
установените факти, безспорни между страните и подкрепени от приложените
писмени доказателства, съдът прие следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
срещу Национална агенция за приходите гр. София. Претенцията е за присъждане на парично обезщетение на ищеца за
претърпени имуществени вреди. Последните
се изразяват в заплащане на адвокатско възнаграждение за защита на интересите
на ищеца при обжалване на акт на адм. орган, в случая публичен изпълнител, по
административен ред. Става въпрос за
Разпореждане с изх. № С210004-137-0004089/02.06.2021г. на публичен
изпълнител/ПИ/ при ТД на НАП В. Търново.
В петитума на ИМ ищецът търси осъждане на ответника за
обезщетение в общ размер на 2 000,00лв.,
като сумата се претендира ведно със законната лихва върху същата от
датата на депозиране на ИМ до окончателното изплащане на същата.
Гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица по реда на чл.203
от АПК. Исковата защита срещу незаконосъобразна административна дейност е
възможна на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността
на държавата за дейността на администрацията се включват следните елементи,
посочени в чл. 4 от ЗОДОВ: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посоченият фактически
състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1
от ЗОДОВ.
Искът е допустим, предявен е от правоспособен субект на правото срещу надлежен
ответник по смисъла на чл.205, ал.1 от АПК. НАП е ЮЛ, съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП, а публичният изпълнител, издал отмененото Разпореждане е АО, действащ в структурата
на тази администрация и именно упражняването на тази власт от името на НАП е
основание за ангажиране отговорността на агенцията по реда на ЗОДОВ. Искът е
предявен в петгодишния давностен срок от влизане в сила на Решението на съда, с
което е отменен административния акт. Тези въпроси не са спорни между страните,
както впрочем и обстоятелството, че във връзка със задължителното
административно обжалване дружеството е заплатило уговореното в ДПЗС адвокатско
възнаграждение.
В случая актът на администрацията е
признат за незаконосъобразен и е отменен от съда. Това удовлетворява
изискването на АПК, предвидено в чл.204, ал.1 от АПК. Безспорно е и това, че административното обжалване е задължително по
силата на специалния процесуален закон/вж. чл.266 - чл.268 от ДОПК/. Съгласно
ДОПК и константната съдебна практика в съдебното производство по оспорване на
актове на органите по приходите не се присъждат разноски, направени за
обжалване на тези актове по административен ред. ДОПК не предвижда възможност
за възстановяването им, както и общия процесуален АПК. Безспорно на настоящия
етап не съществува друг ред за възстановяване на разноски, направени във връзка
с обжалването по административен ред на акт на АО. При това се касае за обжалване,
посочено в специалния кодекс като абсолютна процесуална предпоставка за
съдебното такова. Следователно направените от страната разноски за АВ по повод
административното обжалване не подлежат на възстановяване от администрацията,
издала незаконосъобразния акт по нито един от предвидените в ДОПК и АПК
възможности, което обуславя приложението на исковата защита по чл.1 от ЗОДОВ.
Аргумент в тази посока е разрешението, дадено в Тълкувателно решение
№1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016г. на ОСС на ВАС. Същото е произнесено
по аналогичен проблем, свързан с липсата на процесуален ред за възстановяване
на разноските за АВ по повод обжалване на НП, в хипотезата преди промяната в чл.63,
ал.3 от ЗАНН с ДВ бр.94 от 2019г. Това ТР застъпи принципа, че когато не е
предвидена друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати
направените разноски при обжалването, включващи и адвокатски хонорар, то това е
условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.
Взаимовръзката между издаденото
Разпореждане на ПИ и потърсената от
ищеца адвокатска защита е пряка и непосредствена. Те се намират в отношение на
обуславяща причина и следствие – дружеството не би потърсило адвокатска помощ,
ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената
адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар са пряка и непосредствена
последица от отказа да бъде приложена погасителната давност, тъй като обжалването
на това Разпореждане е законово регламентирано като задължителна предпоствака и
е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че неговите права са
накърнени неправомерно от актове или действия административния орган. В този
смисъл са мотивите, изложени в ТР №1/15.03.2017г. на ОСС на ВАС.
В адм. производство по повод жалба пред
териториалния директор дружеството е ползвало адвокатска защита, защото управляващият
го не притежава необходимите знания и умения. Хонорарът, платен на адвокат за
осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е пряка последица от
отменения акт на администрацията. От една страна, адресатът на акта не
разполага с правото на избор за оспорване пред съд или административен орган,
тъй като в производствата по ДОПК е задължителен административния контрол. От
друга страна, полагането на дължима грижа от управителя на търговското
предприятие, чрез ангажиране на специалист за защита на интересите на
дружеството, не следва да води до увреда на предприятието, чрез понасяне на
разноските при благоприятен изход на спора.
Съдът намира предявеният иск за
имуществени вреди за доказан по
основание. Ищецът доказа, че незаконосъобразен акт на ПИ, постановен при изпълнение
на административна дейност е довел до намаляване на имуществото му. ДПЗС и
уговореното АВ безспорно са свързани именно със защитата срещу Разпореждането
на ПИ при обжалването му по адм. ред пред директора на ТД на НАП В. Търново.
Това е изрично записано в ДПЗС/вж. л.26 от делото/. При това причинената от отменения
акт на администрацията вреда за имуществената сфера на дружеството е пряка
последица от отмененото Разпореждане. Предвид това, настоящият състав намира, че са налице
предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и исковата претенция за претърпени
имуществени вреди за заплатено адвокатско
възнаграждение при административно обжалване по реда на
чл.266 от ДОПК е основателна и следва да бъде уважена.
По отношение на размера на иска, съдът прие следното:
Съгласно приетото по т.1 от
диспозитива на Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида
на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането
да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила *** възнаграждение. В случая Договорът е
оформен по начин, който безспорно го свързва с процесното Разпореждане. В тази
връзка съдът счита за доказано, че ищецът е ангажирал адвокат за защита срещу
издаденото Разпореждане и му е платил АВ в пълния уговорен размер – 2 000лв. С
това имуществената сфера на ищеца е накърнена. Намаляла е със сумата от 2
000,00лв. Това е достатъчно съдът да
приеме, че ищецът е понесъл имуществена вреда под формата на загуба в размера
на платения адвокатски хонорар. Поради това съдът приема за доказан иска за
имуществени вреди, в пълния предявен размер от 2 000,00 лв.
Въпреки че осъществяването на
плащането е доказано в посочения размер, съдът дължи съобразяване с
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело №2/2016г., в
мотивите на което е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта
и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството.
В случая при материален интерес в
размер на 116 962,14 лева, АВ в размер на
2 000лв. е под минимума, изчислен съобразно чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Става
въпрос за многобройни изпълнителни титули и висок размер на задълженията. В
тази връзка заплатеното АВ е съразмерно на фактическата и правна сложност на необходимата
защита и на действителните процесуални усилия на адвоката. Поради това не е
налице съпричиняване от ищеца, който е положил грижата на добър стопанин за
интересите си. В този ред намисли съдът не уважи възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното АВ.
Освен това, съдът не сподели виждането
на прокуратурата, че само АВ в размер на 200лв. следва да се присъди. Нормата
на чл.10, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на АВ
не е аналогична на обжалване на хипотезата на обжалване на актове или
действията на ПИ. Касае се за съдебно обжалване и то по друг процесуален закон,
а не ДОПК, което не е задължително.
Предвид изложените мотиви, доколкото за
заплатеното АВ, свързано с административното обжалване не е налице друг
процесуален ред за възстановяването му, то искът се явява доказан по основание
и по размер. Следва да бъде уважени в пълния претендиран размер от 2 000
лева. Основателно е и искането за присъждане на за законната лихва върху
сумите, считано от датата на предявяване на ИМ, като акцесорно вземане.
При този изход на делото основателно се явява искането
на ищеца за присъждане на разноски по делото. Разноските следва да се определят
като сбор от заплатената ДТ в размер на 25лв. и АВ в размер на 500 лв., т.к. са
приложени доказателства за заплащането му.
Воден от изтъкнатите мотиви, на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 от АПК Административен
съд – В. Търново, VІІ-ми състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите
гр. София да заплати на дружеството „ВАЧЕВ ТАБАК“ООД с ЕИК ********* със седалище гр. Велико Търново, ул. „Ален мак“№6В,
вх. А , ет.1, представлявано от Ц.С.В. сумата от 2 000,00лв./две хиляди лева/,
представляващи обезщетение за причинена имуществена вреда – заплатено от
дружеството адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на
Разпореждане с изх. № С210004-137-0004089/02.06.2021г. на ПИ при ТД на НАП
Велико Търново, ведно със законната лихва върху сумата
от момента на депозиране на ИМ /17.11.2022г./ до окончателното изплащане на
главницата.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите
да заплати на дружеството „ВАЧЕВ ТАБАК“ООД с ЕИК ********* със седалище гр. Велико Търново разноски по
делото в размер на 525,00лв./петстотин двадесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: