№ 870
гр. Варна , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500521 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
Образувано е по въззивна жалба на Б. М. Д., чрез особен представител адв. П. - ВАК
срещу решение № 260050/02.12.2020г., постановено по гр.д.№185/2020г. по описа но РС Девня, с
което на основание чл.422 ГПК е прието за установено, че въззивникът дължи на „Енерго-Про
Продажби“ АД сумата от 559,90 лв., представляваща цена на консумирана ел. енергия по фактури,
издадени в периода 14.01.2019г. – 15.04.2019г. за обект на потребление с аб. № **********, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК-11.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 30,71лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 559,90лв. за периода от падежа на
съответната фактура до 16.09.2019г. и за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1418/2019г. на РС Девня, като въззивникът е осъден да заплати на дружество съдебни разноски в
размер на 650лв. разноски по делото и 75лв. разноски в заповедното производство, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Неправилен и необоснован е
извода на съда, че процесната електроенергия е преминала в патримониума на въззивника, като не
са обсъдени възраженията на въззивника за наличие на несъответствия и разлики в представените
от дружеството счетоводни документи, на които се основава искането на ищеца и размера на
претенцията. Съдът не е съобразил и нарушаването на правата на ответника, визирани в
разпоредбата на чл.16 ОУ, а именно, че той не е информиран за количеството и дължимата сума за
използваната електроенергия, както и за сроковете за плащане. От доказателствата по делото не се
установява, че СТИ е изрядно. Твърди също, че цената на електроенергията, по която са начислени
задълженията по процесните фактури е неправилно определена. Моли в тази връзка да се отмени
решението на РС Девня и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен.
В отговор на жалбата „Енерго-Про Продажби“АД оспорва доводите в нея и поддържа
1
други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се
потвърди.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.415 ГПК. Ищецът „Енерго-Про
Продажби”АД е предявил иск за установяване съществуването на паричното задължение на
ответника по делото за сумата от 559,90лв., представляващи общ сбор на дължими суми за
потребена електроенергия по реален отчет, за периода от 14.01.2019г. -15.04.2019г., за който са
издадени фактури № **********/14.01.2019г.; № **********/13.02.2019г., №
**********/13.03.19г. и № **********/15.04.2019г. за обект находящ се в гр.Девня, бул.
”Съединенение”, №2, вх.А, ап.2, с абонатен № **********, лихва за забава върху неплатените
месечни суми в размер общо на 30,711лв., дължима за периода от падежа на всяка фактура до
16.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410
ГПК в съда-11.10.2019г. до окончателното изплащане. Ищецът е обосновал правния си интерес от
търсената защита с оспорването на заповедта за изпълнение от ответника-длъжник чрез
възражение.
С писмен отговор ответникът е оспорил предявения иск, като твърди, че не дължи на ищеца
претендираните суми. Оспорва наличието на валидна облигационна връзка между ищеца и
ответника. Твърди неправилно отчитане и неизправност на СТИ; оспорва реална доставка и
потребяване на услуги, като твърди, че не е информиран за количеството ерлектроенергия и
дължимите суми съгласно чл.16 ОУ..
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно,
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени: фактури, № **********/14.01.2019г.; № **********/13.02.2019г.,
№ **********/13.03.19г. и № **********/15.04.2019г. издадени за периода 14.01.2019г.-
15.04.2019г., на обща стойност 559,60лв.; извлечение от сметка към 16.09.2017г.; справка за
потребление за периода 24.01.2017г. – 24.12.2019г.
По делото е прието заявление № 3942768/10.09.2015г. за продажба на ел.енергия, подадено
от Бончо Маринов Д. за обект с абонатен № **********, находящ се в гр.Девня,
бул.“Съединение“№36. От същото се установява, че процесния електромер е отчитал
потреблението на абонат № **********, чиито титуляр към процесния период е бил ответника
Б.М.а Д..
Съгласно приетото по делото заключение на допуснатата СИЕ, общата стойност на
осчетоводените, но незаплатени от абонат № **********- Б.Д. с кл.№ ********** за периода
14.01.2019г. – 15.04.2019г. за който са издадени процесните фактури е 559,90лв. Лихвата за забава
върху главницата от датата следваща датата на падежа на задължението д0 16.09.2019г. е в размер
на 30,71лв.
От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че съгласно данните в справка за
потребление през последноте 12/24/36 месеца, процесното количество електроенергия, чиято
стойност се претендира за дължима, технически е доставимо и може да бъде потребено от абоната.
Начислените и остойностени количества електроенергия са от ежемесечни отчети и не са от
корекционни процедури. СТИ, отчитащо електроенергията в процесния обект е вписано в
Държавния регистър на одобрените СТИ и е било в метрологична годност към момента на
отчитане на електроенергията в периода 24.11.2018г. – 23.03.2019г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
При доказателствена тежест за ищеца да установи съществуването и дължимостта на вземането
спрямо ответника, ВОС констатира, че от представените доказателства, се установява, че
ответника е потребител на електроенергия, че такава е доставена до процесния обект през
процесния период, както и правилното и законосъобразно начисляване на процесните суми.
Ответникът е собственик на обекта, за който е начислена електроенергията за процесния период,
2
абонат на ищцовото дружество, поради което и дължи заплащането на сумите, начислени по
процесните фактури за доставена електроенергия до обекта.
Настоящият въззивен състав на съда намира за неоснователни възраженията на ответника
за недължимост на сумите, поради това, че между страните не е сключен валиден договор за
продажба на електроенергия, както и, че СТИ е било неизправно и е отчитало неправилно
ползваната електроенергия. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 ОУ, потребител на електроенергия
е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.11 от ОУ потребителят е задължен да подаде
заявление, въз основа на което се осъществява преноса на ел.енергията. Въз основа на заявлението
за дружеството възниква задължението за доставка на електроенергия, а за потребителя –
задължение за заплащането на тази електроенергия. В случая, ответникът е подал такова
задължение, поради което съдът приема, че отношенията между страните е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение по повод доставка и продажба на електроенергия,
което се регулира от ОУ относно договорите за продажба на електрическа енергия, издадени на
основание чл.98а ЗЕ. Независимо от това кой фактически е ползвал имота и потребявал
електроенергията задължението за заплащане на доставената електроенергия е абоната, който е и
страна по договора за доставка и покупко-продажбата на електроенергия. По делото не са
представени доказателства имотът да е ползван от трети лица или да е прекратявано
електроснабдяването към този потребител. Съгласно чл.23, ал.2 ОУ ако потребителят има
намерение да прекрати отношенията за продажба на електроенергия, но не е уведомил
дружеството по надлежния ред, предвиден в ОУ, той следва да изпълнява задълженията си на
потребител, включително и по заплащане на електроенергията, доставена и потребена в обекта на
потребление.
В случая от доказателствата по делото се установява, че отчетените от СТИ количества
електроенергия са технически доставими, СТЕ е било в метрологична годност в периода на
отчитане на процесните количества електроенергия. Липсват данни за неизправност на СТИ в
процесния период.
С оглед на горното и предвид съвпадане на правните изводи, до които е стигнал ВОС, с
установеното от РС Девня по спора от правна страна, решението на първата инстанция, следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора и направеното искане, въззивникът следва да заплати на
въззиваемото дружество сумата от 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
За осъщественото представителство пред въззивната инстанция на назначения по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител на въззивника адв. А.П., съдът определя възнаграждение в
размер на 100лв. Същата сума да се изплати на адв. А.П. от бюджета на ВОС, като Б. М. Д., следва
да бъде осъден да заплати сумата от 100лв. в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на
ВОС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260050/02.12.2020г., постановено по гр.д. № 185/2020г. по
описа на РС Девня.
ОСЪЖДА Б. М. Д., ЕГН **********, гр.Девня, да заплати на „Енерго-Про Продажби”АД,
ЕИК *********, гр.Варна, сумата от 100лв., представляваща сторените пред Варненски окръжен
съд съдебни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б. М. Д., ЕГН **********, гр.Девня, да заплати в полза на Бюджет на съдебната
власт по сметка на ВОС сумата от 100лв., представляваща разноски за възнаграждение за обосен
представител.
3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4