Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 23
гр.
ВРАЦА, 01.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Татяна Александрова
Мария Аджемова
при участието на секретаря Ирена
Митова, като разгледа докладваното от съдия Татяна Александрова въззивно
гр.дело №6/2018 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството се развива
по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
768/30.11.2017г. постановено по гр.д.№ 1627/2017г. по опис на РС-Враца,състав
на съда, е предоставил упражняването на
родителските права по отношение на детето К.О.С. на майката Н.К.А. ***,
определил е режим на лични отношения на бащата О.М.С.,с постоянен адрес *** и настоящ адрес *** с
детето К., включващ правото му да го вижда и взема при себе си всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в съботния до 18.00 часа на
неделния ден и един месец през лятото-юли или август,който не съвпада с
платения годишен отпуск на майката. Със същото решение ответника е осъден да заплаща
на Н.К.А., в качеството й на майка и законна представителка на детето К.С.,
издръжка в размер на по 150 лв. месечно, считано от 10.04.2017г. до настъпване
на нови предпоставки за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска и такъв размер издръжка за минал период от
10.04.2016г. до 07.04.2017г. в размер на по 150 лв. месечно или общо 1800 лв.В
останалата част до пълния размер от по 200 лв. месечна издръжка и в този размер
на минал период,включително от 07.04.2016г. до 09.04.2016г., исковата претенция
е отхвърлена като неоснователна и недоказана. В тежест на ответник С. са възложени деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 550 лв.и сумата в размер на 216
лв. държавна такса върху присъдената издръжка в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Врачански районен съд.
Въззивна жалба против решението, в
частта му, досежно възприетия размер на присъдената издръжка дължима за в
бъдеще и за минало време е подадена от името на О.М.С. *** чрез назначеният му
особен представител -адв.С.Г.,***.
Поддържа се, че определеният от районния
съд размер на дължимата от бащата издръжка в рамките на 150 лв.месечно е
завишен с оглед възрастта на детето-6 години,респективно в тази връзка с
неговите нужди. Изтъква се, че от писмените доказателства отразяващи здравословното
състояние на детето не може да се направи категоричен извод,че то страда от
заболяване "бронхиална астма", което да налага неговото постоянно
лечение, съответно периодични посещения за лечение в здравно заведение.Освен
това необходимите му лекарства съгласно данните по приложената рецептурна
книжка се реимбурсирали изцяло от НЗОК,което ги прави напълно или частично
безплатни. Навежда се, че съгласно данните по делото, майката е с по-високи
финансови възможности в сравнение с възприетото за доходите на бащата,при което
би следвало да може да поеме по-голям
размер от следващата се на детето месечна издръжка.Иска се отмяна на решението
на районния съд,в обжалваната част,като дължимата от бащата месечна издръжка се
намали до нейния минимален размер от 115 лв.,включително и за минало време,а за
останалата уважена от районния съд част до 150 лв.,тя се отхвърли.Не се правят
доказателствени искания.В проведеното от окръжния съд открито съдебно
заседание, осо-беният представител адв.С.Г. поддържа въззивната жалба и
изложеното в нея чрез писмено становище.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК, въззиваемата
в лицето на Н.К.А. ***Т.,***,е депозирала писмен отговор,в който оспорва
въззивната жалба и заявява становище за правилност на съдебния акт в
обжалваната му част,както и за неговото потвърждаване.Пълномощникът на
въззиваемата адв.Р.Т. заявява писмено
становище пред въззивната инстанция,с което оспорва жалбата и поддържа да се
потвърди решението в обжал-ваната му част.
Окръжният съд,след като служебно провери
редовността и допустимостта на въззивната жалба,счита че същата е по-дадена в
срока по чл.259,ал.1 ГПК,отговаря на изискванията за съдържание и приложения по
чл.260 и чл.261 ГПК,произхожда от страна с необходимата легитимация,правен
интерес и пред-ставителна власт,насочена е против съдебен акт от категорията на
обжалваемите,което я прави процесуално допустима.
След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота, във връзка
с доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено
от фактическа страна следното:
Пред първоинстанционния съд Н.К.А. ***, в качеството й на майка и законна представителка на малолетното
дете К.О.С., родено на *** год. е предявила против бащата на
детето-О.М.С., при условията на обективно и
субективно съединяване искове за предоставяне на родителските права на роденото
от съвместното съжителство на страните дете на майката,като на бащата се
определи режим на лични отношения и контакти с детето съгласно закона,всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в
неделя и един месец през лятото,когато майката не е в платен годишен отпуск. Бащата да бъде осъден да заплаща
на детето К. чрез майката издръжка в размер на 200 лв. месечно,влючително
такава за минало време от 07.04.2016г. до 07.04.2017г. общо в размер на 2400
лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,до момента в който
настъпят основания за нейното изменение или прекратяване. Претендират се
разноски.Към исковата молба са приложени писмени доказателства удостоверение за
раждане на детето К.С.; медицинска документация за здравословното състояние на
детето;удостоверение за постоянен адрес.
Ответникът О.С. не е открит на посочения в исковата
молба адрес, същият е призован по реда на чл.47 от ГПК,допусната е правна
помощ, като е направено искане за определяне на особен представител. От
АК-Враца е определен адв.С.Г. от ВрАК за особен представител на ответника О.С.
и същата е назначена от съда с определение №1794 от 25.09.2017 год. постановено по
гр.дело №1627/2017 год. на Районен съд-Враца.
В срока по чл. 131 ГПК, адв.С.Г. ***, в
качеството на особен представител на ответника С. е депозирала писмен отговор,
с който оспорва предявения иск. Поддържа
се,че спор за родителски права и
местоживеене на детето не е имало,при което тези искания са неоснователни.
Твърди се, че претендираната издръжка от 200 лв. е прекомерна, съответно,че не
следва да се присъжда издръжка за минало време с оглед факта, че такава не е
търсена от ищцата както заявява последната в исковата молба. Твърди се, че няма
ангажирани доказателства за наличието на твърдяното заболяване на детето
"бронхиална астма", респ. доказателства във връзка с разходи за
лечение.
По
делото е изготвен социален доклад от Дирекция "Социално подпомагане"
гр. Враца. В същия е констатирано, че след проведен разговор с бабата на
детето, по майчина линия, Т.А., е обяснила, че майката на Н. в началото на м.
октомври 2017 год. е заминала на работа в Чехия. Според А., дъщеря й е
съжителствала на семейни начала с О.С. 8 години, живеели са под наем в гр.
София. От съвместното им съжителство имат родено едно дете К.. След упражнено
домашно насилие над Н. и след изневяра от страна на О.С., дъщеря й и внучка й,
през 2016 г. се връщат при тях в с. ***.За периода след раздялата, бащата не е
изявил желание за контакти с детето, не е давал издръжка или др. материални
неща. В жилището, където се отглежда детето в с.***, къща на два етажа, има
всичко необходимо лично за детето, поддържа се много добра битова хигиена.
Намеренията на майката са били да закупи самостоятелно жилище за нея и детето в
с.***, в близост до роднините си. Детето е осви-детелствано с ЕР на ТЕЛК №4040/21.08.2017 год. с диагноза "Астма с преобладаващ алергичен
компонент" 50 % ВСУ без чужда помощ.
По
делото са разпитани като свидетели на ищцата нейния брат Л.К.А. и
съжителстващото с него лице Б.П.А.,които заявяват,че страните са разделени от
около две години, ищцата по делото се грижи за отглеждането и възпитанието на
детето.Бащата е изцяло дезинтересован,не търси детето,не му дава издръжка, не е
давал такава от раздялата на страните,не се знае точното му местонахождение, но
при опити ищцата да го открие разбрала,че се намира в Германия. Ищцата в
момента се намира в Чехия, където работи, като изпраща от 500 до 700 лв.
месечно, за отглеждането на детето К.. Детето е с влошено здравословно
състояние постоянно приема лекарства.Но се налага често да го водят в София на
лекар,всеки месец,понякога по няколко пъти в месеца или през месец,като
разходите по едно такова пътуване са за лична сметка и обикновена са около 150
лв.
Фактите по делото,които са установени от събраните писмени
доказателства и не са спорни между страните са,че от съв-местното си
съжителство Н.К.А. и ответника О.М.С.
имат едно малолетно дете - К.О.С., родена на *** год. в гр. София.Последното се
установява и от приложеното по делото удостоверение за раждане,издадено въз
основа на акт за раждане №0810/30.12.2011 год.,съставен от Столична община,
област София-град.
Въз основа на
писмените доказателства, показанията на свидетелите и социалния доклад,
районният съд е приел, че безспорно
родителските права по отношение на детето К.С. следва да бъдат предоставени на
майката с оглед факта,че бащата е изцяло дезинтересован от отглеждането и
възпитанието на детето. Интересите и нуждите на детето изискват
непосредствените грижи за него да се осъществяват от майката, на която е
предоставил упражняването на родителските права, а бащата да участва в
отглеждането и възпитанието му чрез парични средства, присъдил е издръжка
дължима от бащата в размер на 150 лв. и посредством режима на лични отношения.
Присъдил за минал период- 10.04.2016 год. до
07.04.2017 год. в размер на по 150 лв. месечно или общо 1800 лв., включително на ответника С. са възложени дължимата държавна такса и
разноските в производството направени от ищцата.
Предмет
на въззивно обжалване е частта от решението относима към съображенията на
районния съд, дали основание да се определи размер на дължимата от ответника
издръжка в размер на 150 лв.
В тази
връзка и в рамките на наведените въззивни основания,окръжният съд приема
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца незави-симо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Следователно до навършване на пълнолетие правото
на децата на издръжка от своите родители е безусловно. Съдът, при определя
размерът на издръжката, дължима от всеки един от родителите, следва да намери
баланса между доходите на родителите и нуждите на детето, като съобрази и
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК. Ищецът - родител е в трудоспособна въз-раст и
следва да предоставя на детето си издръжка, осигуряваща му условия за живот и
развитие. Безусловният характер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца,
цели да им се осигурят такива битови условия и средства, които да им гарантират
нормален живот и развитие, каквито те биха имали, ако родителите им живееха
заедно.В случая, липсват доказателства за размера на възнаграждението, което
получава както майката, така и бащата, при което съда приема, че и на двамата е
в размер на минималната работна заплата. Като към датата на
приключване на устните състезания пред въззивната инстанция минималната работна
заплата за страната в размер на 510.00 лева (ПМС № 316/20.12.2017 год.), считано от
01.01.2018 год.
От друга страна бащата е в трудоспособна възраст и
липсват данни да са налице обективни пречки за реализирани доходи, с оглед и на
което съдът намира, че същият би могъл да упражнява трудова дейност с доход.
При тези съображения, цялостната
минимална месечна издръжка на детето възлиза на 300,00 лв., а дължимата такава
от всеки един от родителите следва да бъде - 150.00 лева да се заплаща бащата,
а останалата част от сумата да се поеме от майката, заедно с грижите по
отглеждане и възпитание на детето. Правилно районният съд е уважил иска по
чл.149 СК, като същия размер издръжка е определил и за минало време, за периода
една година назад от завеждане на делото или общо 1800 лв.
Не
могат да бъдат споделени изложените във въззивната жалба доводи, че размера на
присъдената издръжка следва да бъде намален на минимално предвидения от 115
лв., тъй като не е доказано заболяването на детето. Видно от соц. доклад
изготвен от Дирекция "Социално подпомагане" гр. Враца и от
представената по делото медицинска документация, детето К.С. е освидетелствано
с ЕР на ТЕЛК №4040/21.08.2017 год. с диагноза "Астма с
преобладаващ алергичен компонент" 50 % ВСУ без чужда помощ. Същото е
подложено ежедневно на меди-каментозно лечение, а и от кредитираните гласни
доказателства, всеки месец, дори и няколко пъти в месеца, детето е лекувано в
гр. София.
С оглед
изложените съображения, настоящият състав счита, че решението на контролирания
съд, в обжалваната му част, следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законо-съобразно.
Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение №6/2012 г. по тълк. дело
№ 6/2012 г. на ВКС,ОСГТК,при депози-рана въззивна жалба от особения
представител същият не дължи внасяне на държавната такса,а задълженото лице е
представ-ляваната от него страна,а именно въззивника О.М.С..Дължимата държавна
такса се присъжда с решението по спора в тежест на съответната страна съобразно
изхода на делото.Тъй като въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение,а първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му
част,в тежест на въззивника ще бъде възложена държавната такса за въззивно
обжалване в размер на общо 108,00 лв.,платима по сметка на ОС-Враца.
Въззивникът О.М.С. е представляван в производството пред въззивната
инстанция от особен пред-ставител- адв. С.Г., поради което на същата,с опре-деление
№ 69/30.01.2018г. е било определено възнаграждение в размер на 150 лв.,платимо от
бюджета на съда. Така направените разходи следва да бъдат възложени на
въззивника С.,в полза на Окръжен съд-Враца.
Тъй като предмет на обжалване е само
присъдената от първата инстанция издръжка,то и настоящото решение е окон-чателно
и не подлежи на касационен контрол.
Водим от
горните мотиви,Врачанският окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА решение
№768/30.11.2017 год. по гр.дело № 1627/2017 год. по описа на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА О.М.С. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд гр. Враца, сумата в размер на 108.00
лв. държавна такса за въззивно обжалване и сумата в размер на 150.00 лв.
разноски за назначения му особен пред-ставител.