Р Е Ш Е Н И Е
№1535/20.3.2020г.
Гр.Варна,20.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на двадесет и първи февруари през през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря
ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 14 635 по
описа за 2019 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е образувано по
предявена искова молба, заведена във ВРС с вх.
66274/12.09.2019 г., допълнително прецизирана с писмена молба с вх.№
68269/20.9.2019 г, предявена от ищеца И.В.И.,ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адвокат от АК Варна Д.Я., против ответното дружество „Е. - П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***. *, с правно основание на
иска чл. 124, ал. 1 ГПК и цена на иска 6 256,16 лева. Отправеното до
съда искане е ВРС да постанови
Решение по силата на което да приеме за установено в отношенията между ищеца и
ответното дружество, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
6256,16лева по фактура № **********/04.09.2019 г., издадена от ответното
дружество „Е. - П. П.“ АД за периода 23.08.2017 г. – 22.08.2018 г., за обект № *,
с адрес *, с абонатен номер * и клиентски номер *.
Исковата
си молба ищецът основава на следните твърдения: Ищецът и ответното дружество били в
договорни отношения за доставка на електроенергия, по силата на които
ответникът монтирал СТИ - електромер с аб. № * по партида с клиентски № *. С
писмо изх. № 54874_КП*_1/04.09.2019 г. ответникът бил уведомил ищеца Ив. И. за
извършена на дата 22.08.2018 год. проверка на точността на измерване на
измервателни системи и свързващите ги електрически инсталации на основание
ПИКЕЕ и ОУДПЕЕ на „Е.-П. М.“ АД, за което бил издаден констативен протокол (КП)
№ * от дата 22.08.2018 год. и КП от метрологична експертиза на средство за
измерване № 1983 от дата 29.08.2019 год. С писмо изх. № 54874_КП*_2/04.09.2019
г. ответникът уведомил ищеца, че съгласно чл. 51 ПИКЕЕ бил изчислил и коригирал
сметката му за електроенергия, за което било изготвено Становище за начисление
на електрическа енергия от дата 03.09.2019 год. и била издадена процесната
фактура № ********** от дата 04.09.2019 год. При тези факти и обстоятелства
ищецът оспорва валидността и легитимността на претендираното от ответника
вземане по процесната фактура. Твърденията и претенцията на ответника ищецът
намира за ирелевантни за правата, задълженията и отговорностите на ищеца - като
потребител на електрическа енергия. Напълно липсвало идентифициране на
механизма за посочената намеса, нейният автор и период на извършване. Напълно
липсвал отговор на въпроса, който логично се налагал при така формулираните от
ответника твърдения, „защо ищецът трябвало да бъде задължаван с отговорността
по тези, иначе ясно и еднозначно определени като външен и напълно анонимен
източник на интервенции“. В процесния случай липсвало основание на което се
претендира вземането. Техническите стандарти, обезпечаването на сигурността на
измервателния уред и защитата му от външни интервенти, както и поддържането
степента на годност на неговото функциониране, твърди ищецът че били задължения
на ответника.Едновременно поддържаните от ответника твърдения доказвали ясно и
убедително липсата на основание за ангажиране отговорността и задълженията,
претендирани напълно необосновано спрямо ищеца.Претендираната от ответника сума
твърди ищецът, че била начислена неправомерно, стойностите били завишени и не
съответствали на стойностите и количествата електроенергия за обичайно
потребление, липсвали доказателства за реално потребление на начислената
електроенергия. Гореописаните фактическа обстановка и основания, според ищеца
налагали следните правни изводи относно неоснователността на искането на
ответника за заплащане на исковата сума. Предявеното от ответника вземане от
формална гледна точка се основавало на „нередовни документи и процедура“.
Налице било нарушение на процедурата по проверка и издаване на процесния КП. С оглед отмяната на ПИКЕЕ с влязъл в сила
акт на ВАС, изобщо за ответника не съществувала законова възможност и процедура
да извършва проверки, да издава протоколи и да начислява корекции за
претендирани несъответствия в отчитането на количествата електрическа енергия
от абонатите. Посочените в процесния КП факти следвало да бъдат
установени по начин, който да постави извън всякакво съмнение правилността на
направените в него констатации.Твърди се, че Констативния протокол бил съставен
в присъствието на единствен свидетел. Същият свидетел бил с неуточнена
самоличност, възраст и дееспособност, идентифициран бил само с три имена ,
респ. не можело да се приеме,че бил спазен чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ. Съставеният КП
по естеството си съставлявал частен свидетелстващ документ, съдържащ изгодни за
ответника факти и съгласно чл. 180 ГПК същият не можел да се ползва с
обвързваща доказателствена сила по отношение на съда и е непротивопоставим на
молителя, вкл. по отношение на достоверността на датата на съставянето му (чл.
181 ГПК). Същият не бил подписан от ищеца - абонат. Нещо повече, самите
свидетели, упоменати в процесния КП, твърди ищецът, че „били извикани и
присъствали едва след демонтиране на процесното СТИ (електромер) и поставянето
му в запечатан плик“. Не на последно място, процесният КП, според ищеца бил
изготвен в нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ - без
присъствието на органи на полицията, чието присъствие било императивна
предпоставка за редовността на въпросния свидетелстващ документ /в този смисъл
ищецът препраща към мотивите на Решение № 67 от 18.03.2019 г. по в.т.д. №
573/2018 г. на ВАпС, ТО, цитиращо Решение по чл. 290 ГПК на Върховния
касационен съд, произнесено по иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 3 от ТЗ./ На следващо място ищецът се спира на нормата на чл. 18 ПИКЕЕ, според която
СТИ следва да бъдат защитени чрез пароли, ключове пломби или други устройства,
които не позволяват нерегламентиран достъп до тях на неоторизирани лица. При
липса на доказателства за нерегламентирано вмешателство в процесното СТИ от
страна на ищеца,твърди ищецът, че не би могло да се презюмира негово виновно
поведение. Подчертано е, че поддържането на техническата изправност на СТИ било
задължение на неговия собственик и в този смисъл недобросъвестното поведение на
собственика не можело да води до неоснователно обогатяване за ответника за
сметка на потребителите чрез извършване на корекции в сметките им, без да е
установена точната дата и авторство на въздействие върху процесното СТИ. Дори
при редовност на процедурата по съставяне на процесния КП, не било налице
положително установяване от страна на ответника, че начисленото количество
електроенергия е доставено и реално потребено от молителя, за да се дължи
нейното заплащане. Установяването на това , акцентира в исковата си молба
ищецът, че е безспорно необходимо, защото електрическата енергия е движима вещ,
съгласно фикцията, установена в чл. 110, ал. 2 ЗС, поради което нейната
продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба и купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока, в който
смисъл е и константната практика на ВКС. Едностранна корекция от страна на
ответника, като своеобразно упражняване на потестативно право, като
законодателният подход за позитивна и изрична регламентация на потестативните
права водела до извода, че възможността такива права да се договарят (в случая
с ОУ) била изключена. Изявлението на доставчика, че коригирал дължимите за
изминал период суми, представляващи цена на консумирана електроенергия, би
могло да има /СПОРЕД ищеца/ единствено правната стойност на предложение за
изменение на съществуващия договор за конкретен - този, за който се отнася
корекцията, период. Подобна оферта, според правилото на чл. 14 ЗЗД, се нуждаела
от приемане, за да има юридическа стойност. Доколкото молителят не само не бил
дал съгласие, а изрично възразил срещу
направените констатации и начисляването на каквито и да било суми въз основа на
процесния КП, извършената корекция обобщава ищеца, че била лишена от правна
стойност и сумата по нея не следва да се дължи.В този смисъл ищецът се позовава
на мотивите на ВКС обективирани в следните актове: Решение № 104/05.07.2010
г. по т.д. № 885/2009 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 165 от 19.11.2009 г. по
т.д. № 103/2009 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 641/06.10.2008 г. по т.д. №
287/2008 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010
г.; Решение № 177/12.12.2011 г. по т.д. № 1008/2010 г. на ВКС II т.о.Липсата
на положително установяване от страна на ответника на обстоятелствата относно
извършителството, авторството и формата на вината относно твърдените
манипулации в процесното СТИ, обуславяла неправомерността на претендираното от
енергоразпределителното дружество вземане. С оглед установяване обезщетителната
отговорност на молителя, ответникът следвало да установи виновно поведение от
негова страна, вредоносен ефект, настъпил за ответника и причинно-следствена
връзка между двете. Претендираните вреди винаги следвало да бъдат установени
както по основание, така и по размер. Доколкото процесният КП съставлявал
частен документ, обективиращ изгодни за страната факти, в тежест на ответника
било да докаже времето, начина на извършване на проверката и установените при
нея нарушения.В условията на
евентуалност, дори и да се приеме становището, че със ЗИД на ЗЕ (ДВ бр.
54/2012 год.) било въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент едностранно, то в процесния случай, твърди ищецът ,че
ответното дружество не било спазило изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6, вр. с
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Законодателят вменил изрично задължение на
електроразпределителното дружество съгласно чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ да въведе
като необходимо задължително съдържание на Общите условия по договорите за
продажба на електроенергия на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекции на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.С Решение № 798 от
20.01.2017 год. ВАС отменял Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 год. на ДКЕВР, с
което са одобрени Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“
АД.С Решение № 595 от 17.01.2017 год. ВАС отменял Решение № ОУ-05 от 21.07.2014
год. на ДКЕВР, с което са одобрени Общите условия за достъп и пренос на
електрическа енергия на „Е.П.“ АД.Т.е. , сочи ищецът в исковата си молба, в
следствие отмяната на ОУ, приложение намирали предходните такива – от 2007
год.Следва да се има предвид,заявява ищецът в исковата си молба, че ОУ на
енергоразпределителното дружество по договорите за продажба на електрическа
енергия не били нито общ адм.акт, нито
подзаконов нормативен акт, а представлявали договор между дружеството и
конкретния потребител. Ето защо, отмяната им имала обратно действие и в
отношенията между страните отменените ОУ не можели да намерят приложение.
Поради това установената в чл. 25 от ОУ възможност на дружеството за
едностранна корекция не можела да намери приложение.
Твърди се още, че не бил изпълнен и
фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметка
на клиент, тъй като снабдителят не бил изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ: да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на
изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в заварените такива
липсва уреден ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция. (В този смисъл ищецът препраща към
практиката на ВКС обективирана в следните актове : Решение №173 от 16.12.2015
год. по т.д. № 3262/2014; Решение № 203 от 15.01.2016 год. по т.д. № 2605/2014
год.). На следващо място ищецът сочи, че чл. 83 ЗЕ
законодателят делегирал възможност на съответния държавен орган по чл. 21 ЗЕ
(Държавната комисия по енергийно и водно регулиране) да приеме правила, в които
да бъде уреден и въпросът за „установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия“, т.е. да уреди единствено начините
на извършване на проверката на средствата за търговско измерване на
електрическата енергия, но не и последващите тази констатация действия. По
силата на законовата делегация, с приетите правила (ПИКЕЕ) можело да се
създават само норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона материя.
Следователно с чл. 48 ПИКЕЕ се надхвърляли рамките на така определената
законова делегация, като се въвеждали правила за създаване на санкции за
потребителите на електрическа енергия, чрез въвеждане на фикция за потребена от
тях електроенергия за минал период от време, действителната консумация на която
не може да бъде установена. По този начин се допълвала разпоредбата на чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ, за което не били делегирани правомощия по надлежния ред на
ДКЕВР и се нарушавала нормата на чл. 12 ЗНА, съгласно която актът по
прилагането на закон можел да урежда само материята, за която е предвидено той
да бъде издаден.По изложените съображения се налагал извод, че едностранната
корекция на сметката на потребителя, извършена след надлежно констатиране на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, оставала
действие, лишено от законово основание, тъй като извършването му било
регламентирано от ДКЕВР в нарушение на делегираната от закона компетентност.
Според чл. 15 ЗНА не се прилагал подзаконов нормативен акт, който противоречал
на нормативен акт от по-горна степен. Съответно не се прилагал и подзаконов
нормативен акт издаден без законова делегация или необнародван, въпреки че това
се изисква. Като подзаконов акт по неговото прилагане, с правилата можело да се
урежда само материята, за която е предвидено те да бъдат издадени - чл. 12 ЗНА.
Не било допустимо в подзаконовия нормативен акт (каквито били процесните ПИКЕЕ)
да бъдат предвидени разпоредби, с които да се допълват или изменят законовите
разпоредби, за прилагането на които е издаден подзаконовия нормативен акт.
Съдът, твърди още ищецът, че бил длъжен на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА да не
прилага правилата на чл. 48-51 ПИКЕЕ, без да бъде необходимо същите да
бъдат отменени или прогласени за нищожни от Върховния административен съд. Нещо
повече, заявява ищеца, и понастоящем с две поредни Решения на ВАС (Решение №
1500/2017 год. и Решение № 2315 от 21.02.2018 год. по адм.д. № 3879/2017 год.)
ПИКЕЕ били отменени. Ето защо, за ответника не била налице изобщо законова
възможност за едностранно преизчисление на електрическа енергия, а процесната
фактура, като издадена на основание чл. 50 ПИКЕЕ била незаконосъобразна. Дори
и при действието на ОУ от 2014 год., клаузите в тях, предоставящи на крайния
доставчик на електроенергия право едностранно да коригира задължения на
абонатите, твърди ищецът, че били
нищожни поради тяхната неравноправност по смисъла на ЗЗП. Самите ОУ били
приети на основание чл. 98а, ал. 2, т. 2 ЗЕ и съгласно установените в този
закон принципи за търговия с електрическа енергия, един от които бил защита
интересите на потребителите, респективно при осъществяване на дейностите в
енергетиката, доставчикът трябвало да полага дължимата грижа на добрия
търговец, за да гарантирал качеството и надлежен отчет на подадената енергия.
Предвид обстоятелството, че ОУ не били
предмет на индивидуално договаряне между страните по настоящото дело, то
клаузите, предоставящи възможност на доставчика едностранно да коригира сметки
на своите абонати, обобщава ищеца, че били изцяло и значително в ущърб на
последните и като такива - неравноправни по смисъла на ЗЗП, което водело до
тяхната нищожност.С оглед горните твърдения ищецът е отправил искането си до
съда, като искането е прецизирано с уточнителната молба посочена
по-горе.Обективирано е изрично искане в полза на ищеца да бъдат присъдени
сторените от ищеца съдебно деловодни разноски, които до момента на сезиране на
РС Варна възлизали на 250,25 лева (държавна такса), както и всички други,
сторени в хода на процеса съдебно-деловодни разноски, за които своевременно ще
представи списък по реда на чл. 80 ГПК.Обективирано е искане да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗА в
минимално предвидения размер съгласно Наредба № 1 към чл. 36, ал. 2 ЗА, като се
желае така присъденото възнаграждение да бъде с добавен ДДС на основание пар.
2а от ДР към Наредба № 1.В подкрепа на твърденията си ищецът е направил
следните искания за събиране на доказателства:
В
срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез адвокат В. М. от САК депозира следния писмен отговор.Предявеният иск
ответното дружество намира за изцяло неоснователен. Твърди се, че е налице
правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на
отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Е. -
П. П.“ АД за потребена електрическа енергия на стойност 6256.16 лева, конкретизирано по размер с фактура №
**********/04.09.2019г. Процесната сума представлявала цената на
реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 33326
кВТч, и се дължала на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД.Становището на ответното дружество по обстоятелствата, на които се
основава искът е следното:Ответното дружество не оспорва, че между
ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по
силата, на което абонатът е потребител на доставяна от ответното дружество
електрическа енергия. Потвърждава се обстоятелството, че е била извършена
проверка на изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата
молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен
протокол.Възраженията на ответното дружество срещу иска и обстоятелства,
на които те се основават са следните: I. Разпоредбите на Общите условия
имали обвързваща сила между страните.Общите условия на „Е. С.“ АД и „Е. -
П. П.“ АД според ответното дружество са годен източник на облигационни
задължения между абоната и двете енергийни предприятия на основание чл. 20а,
ал. 1 от ЗЗД. Обвързващото им действие, равнозначно на силата на закона, било
последица от следните юридически факти:1. Общите условия били съставени, а след
това и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ,
чл. 89, ал. 1 вр. с чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в
енергетиката (Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.). Общите условия били издадени
на основание чл. 98а от ЗЕ. 2. Същите били публикувани, съгласно изискването на
чл.98а, ал.З от ЗЕ в един централен и в един местен всекидневник, както и на
интернет страницата на ответното дружество. 3. Липсвало допълнително писмено
споразумение между страните по реда на чл. 98а, ал.5 от ЗЕ и чл. 93, ал.3 от
Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от изразено
несъгласие на потребителя с Общите условия, чрез внесено при оператора на
електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други специални
условия в 30-дневен срок от влизането им в сила. 4/. Приетите и одобрени по
съответния ред Общи условия били задължителни за ползвателя на основание чл.
98а, ал. 4 от ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено съгласие. II.
Налице било основание за възникване на вземането на ответното дружество за
потребена електрическа енергия: Ищецът и ответното дружество били страни по
облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е. С.“АД. Ответното дружество изпълнявало
поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено
и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество
електрическа енергия в обект, находящ се в *, с клиентски № * и абонатен № *.
На 22.08.2018 г., била извършена техническа проверка на измервателната система
в обекта на абоната от служители на „Е. С.“ АД /с предишно наименование „Е.-П.
М.“ АД/, в присъствието на двама
свидетели.Дружеството нямало вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ
задължение предварително да известява потребителите за проверките, които
извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно
предизвестяване щяло да обезсмисли усилията по предотвратяване на
неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за
търговско измерване.„Е. С.“ АД било дружество с основен предмет на дейност
експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва
пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при
наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР.
Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346,
б.“а“ от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване в според чл.
116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно ПИКЕЕ имало право да извършва технически проверки
на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. На
средствата за търговско измерване се извършвали първоначална и последващи
проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него.
Дружеството следяло за техническото състояние на измервателните уреди като
резултат на такава проверка било и констатираното несъответствие при отчитането
на потреблението на електрическа енергия от абоната. „Е. С.“ АД изпълнявало
договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл.63 ЗЗД.За
извършената проверка бил съставен Констативен протокол №*/22.08.2018г. При
проверката били извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено,
че в регистър 1.8.3 имало показания в общ размер на 33326 кВТч.; В регистър
1.8.1. били отчетени 005725 кВТч, в регистър 1.8.2. - 016881 кВТч, в скрит
регистър 1.8.3. - 033326 кВТч, в скрит регистър 1.8.4. -000000 кВТч, а в сумарен
регистър 1.8.0. - 055933 кВТч. Потребената електрическа енергия в регистър
1.8.3. не била визуализирана на дисплея и съответно не била отчетена и
заплатена от абоната. Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов
такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба №*. Извършената
проверка на електромер с фабр. №*, на неговата цялост и функционалност,
притежавала съответната юридическа стойност. Безспорно /за ответното дружество/
в имота на абоната била консумирана електрическа енергия, която не била
заплатена и ако абонатът бил потребил електрическа енергия в количество,
различно от отчетеното, той дължал заплащането му по силата на договорната
връзка.Експертизата на СТИ била
извършена от Б. И. М., Г. д. „М. и и. у.“, Р. о. – В.. За извършената
експертиза бил съставен Констативен протокол № * г. Съгласно констатациите в
протокола: цитира ответника: „При софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера, която за типа електромер * трябва да се състои
от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа: ТЗ-033326.2 kWh". Констативният
протокол на Б. И. М., Г. д. „М. и и. у.“, Р. о. – В., подчертава ответното
дружество, че е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал.
1 от ГПК и като такъв се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена
сила. Сочи се още в отговора на искова молба, че на 03.09.2019г., „Е. С.“ АД
съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало
размера на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена
ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. в размер на 33326 кВТч. При
горните твърдения, ответното дружество обобщава, че съгласно чл. 50 от
ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа можел да коригира количествата ел.
енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества
ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад. Този тип вмешателство
имал за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър,
който не се визуализира на електромера. При ежемесечно отчитане на количеството
ел.енергия нямало как да се установи натрупване на електрическа енергия в
невизуализиран регистър, тъй като това ставало само със специализиран софтуер,
с който инкасаторите не разполагали. Електромерът, който измерва потреблението
на процесния обект, сочи ответното дружество в отговора си на искова молба,че
е еднофазен статичен и двутарифен,което
било видно и от приложеното копие на констативен протокол от БИМ. Същият
електромер отчитал по две тарифи, като на абоната била предоставена възможност
за контрол на показанията и по двете тарифи. Заводът производител, възразява
ответника, че бил параметризирал процесния електромер за двутарифно отчитане на
енергията и поради това единствено тарифи 1.8.2. и 1.8.1. били видими. Поради
посоченото и служителите на дружеството /инкасатори/, отчитащи ежемесечно
консумираната енергия, имали достъп и видимост само до посочените
регистри.Твърди се още в отговора на искова молба, че на 04.09.2019г. „Е.П.“ АД
издало фактура № **********/04.09.2019г., с което била определена цената на
реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а
именно 6256.16 лева. С издаване на процесната фактура не се целяло ангажиране
на отговорност на абоната, а единствено заплащане на стойността на потребената
от него ел. енергия, при това по цени, които били занижени в сравнение с
действителната стойност, която абонатът би платил в случай, че енергията била
отчетена по дневна и нощна тарифа, а именно количеството ел.енергия в регистър
1.8.3. било остойностено по цени за
технологични разходи. На последно място се твърди в отговора на искова молба,
че с писма от „Е. С.“ АД (изх. №54874_КП*_1/04.09.2019) и от „Е. - П.“ АД (изх.
№54874_КП*_2/04.09.2019) абоната бил
уведомен за извършената проверка, съставен констативен протокол и издадена
фактура. Въпреки, че била извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ,
електрическата енергия натрупана в невизуализирания
регистър, сочи ответното дружество, че била реално доставена и потребена от
абоната, но същата не била заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200,
ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока бил длъжен да плати цената на
вещта, която в конкретния случай вече била получена чрез направената доставка
на електрическа енергия. Съобразно ОУ на ДПЕЕ, от които страните били
обвързани, потребителят бил длъжен да заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия. В случай, че ВРС счете, че е налице неприложимост на
чл. 50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза,ответното дружество желае иска да бъде
а отхвърлен на основание чл. 183 ЗЗД,
доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена
енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между
страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл
ответникът се позовава на Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. дело
№ 4160/2018 г. по описа на ВКС, III г.о.С оглед всичко изложено ответната
страна желае ВРС да отхвърли предявения от И.В.И. иск като неоснователен и
недоказан и в полза на ответното дружество да бъдат присъдени съдебно -
деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.В условията на евентуалност в отговора на
искова молба е направено възражение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК.В подкрепа на твърденията и възраженията си
ответната страна е направила доказателствени
искания
В проведеното по делото открито
съдебно заседание от 21.02.2020
год. ищецът представляван от адв.Я. моли съда да уважи исковата претенция така, както е изложена в исковата
молба на основания, подробно изложени в нея и да присъди на ищеца
разноски съгласно списъка по чл.80 ГПК.Адв.Я. е направил и възражение
срещу претендирания от ответника размер на адвокатско възнаграждение.
В същото съдебно заседание ответното дружество,представлявано от адв. Л. желае ВРС да отхвърли иска и
като неоснователен и като недоказан по съображенията изложени в отговора на
искова молба, както и да бъдат присъдени съдебно - деловодни разноски в полза
на ответното дружество
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,съдът
приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С проекта за доклад по
делото,обявен за окончателен съгласно чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК
съдът е обявил на
страните и те са приели без възражения, че е безспорно помежду им и че не се нуждаят от доказване следните факти
и обстоятелства :1.Ищецът е имал качество потребител на ел.енергия за битови
нужди за обект на потребление на ел.енергия, находящ се в *, с клиентски № * и
абонатен № *, като партидата се е водила на името на ищеца; 2. Че на адреса
визиран по-горе, обект на потребление е била извършена техническа проверка на
електромера,обслужващ обекта на потребление на ел.енергия при която проверка
ищецът и/или упълномощено от него лице не е участвал; 3.Че ответното дружество
е издало към ищцата фактура с номер **********/04.09.2019г.
на стойност 6256.16 лева и че тази сума не е платена от ищеца на ответника.
Така отделените за безспорни факти и
обсоятелства са и напълно доказани и от приобщените по делото писмени
доказателства – представени и от ищеца и от ответника заверени за вярност с
оригинала копия на документи и по конкретно ангажираните с отговора на искова
молба и приобщени по делото заверени за вярност
с оригинала копия на Констативен
протокол № */22.08.2018 г.; Констативен протокол № */* г. от метрологична
експертиза на електромер на Б. И. М.; становище
от 03.09.2019 г. за начисление на електрическа енергия относно Констативен
протокол № 1983/29.08.2019 г., абонатен № *, клиентски № * и извършена
техническа проверка; фактура № **********/04.09.2019 г.; писмо изх.№ 54874_КП*_1/04.09.2019 г. от „Е. С.” АД; писмо изх. № 54874_КП*_2/04.09.2019 г.
от „Е. - П. П.” АД; известие за
доставяне от дата 09.09.2019 г.; известие за доставяне от дата 14.09.2019
г.; справка за потреблението през
последните 12/24/36 м към дата 26.09.2019 г. за клиент с клиентски № *; извлечение за фактури и плащания за
период към дата 27.09.2019 г. за клиент с клиентски № *; извлечение от сметка от 26.09.2019 г.; протокол за монтаж/демонтаж/проверка на директен електромер № */* г.
За пълното изясняване на фактическата
страна на спора по делото е допусната,изготвена и приобщена по делото
необходимата съдебно електротехническа
експертиза.Заключението на вещото лице инж.В. е приобщено по делото на
листи от 69 до 73 вкл. и частично оспорено от процесуалния представител на
ищеца.
От заключението на вещото лице инж.Н.В.
по допуснатата СЕТЕ се установяват и
изясняват следните правно релевантни факти и обстоятелства :На 22.08.2018
г. в гр.Варна , на адреса на потбеление на ел.енергия е била извършена проверка
на СТИ ,обслужващо същия адрес / електромер с фабричен номер * – тип * с
ток 5/85 А –произведен 2013 г. Монофазен,статичен.За извършената проверката на СТИ е бил
изготвен констативен протокол № 1104 956 от 22.08.2018 г. от служителите
на електроразпределителното дружество извършили проверката- Е. С. АД /
дружество с предходно наименование Е. П. М. АД / .Спор няма че проверката на
електромера е била проведена без участието на абоната и ищец или на
упълномощено от него лице. Видно от копието на същия протокол, приложено на
листи 14 и 15 от делото проверката е била извършена при участие на двама
свидетели – съседи на абоната /съгласно вписаното в КП /,без участие и на
представител на полицията.В същия КП в
раздел втори служителите на ЕРП С. АД са вписали данните на електромера по
отделните тарифи както следва : 1.8.1 – 005725 ,1.8.2 – 016881 , 1.8.3. –
033326, 1.8.4. -000000 и 1.8.0 – 0555933, електромерът е бил демонтиран,
поставен в индивидуална опаковка,пломбиран с пломба с номер * и предоставен за
експертиза а на място на демонтираното СТИ е
било монтирано ново изправно. Установява се от
заключението на вещото лице, че по същество и вещото лице се е позовало на
приобщените по делото писмени доказателства,описани подробно по-горе. В този
смисъл в.л. В. сочи,че е била проведена метрологична експертиза на проверения
СТИ ,както и че резултатите от метрологичната експертиза са обективирани в КП № 1983 / 29.08.2019 / т.е КП
приобщен в заверено за вярност с оригинала копие на л.16,17/.Въз основа на КП
от проверката на СТИ и на КП от метрологична експертиза на СТИ, в.л. инж.В.
стига до извода, че съществуват данни за неправомерно
вмешателство в софтуера на процесния СТИ, доказано от независимото
изследване на БИМ – В. , както и че натрупаното количество ел.енергия в
регистър 1.8.3 - 33 326 кВТч е възможно да бъде отразено там само в
следствие на човешка намеса.
Констатациите на вещото
лице в СТЕ, релевантни към правилното разрешаване на спора по същество са,че
ел.енергията от общо 33 326 кВТче
била отчетена от СТИ, че са били налице предпоставките на чл.50 ПИКЕЕ и математическите изчисления на стойността на служебно
определеното с фактурата количество ел.енергия са верни при среден технологичен
разход.
От разпита на вещото лице Н.В., проведен в открито съдебно
заседание, обаче се доизясняват и други относими към предмета на спора по
същество факти и обстоятелства а именно :На конкретно поставени въпроси от адв. Л. в.л.инж.В. уговоря, че понеже по делото има протокол за
монтаж и се вижда, че електромерът
е бил с нулеви показания по видимите си регистри, това означава, че
електромерът е бил неупотребяван и не е бил включен към електрическа мрежа и
поради този факт няма как и в скрития му регистър да има наличие на показания.
/ протоколът за първоначален монтаж на СТИ,приложен на л. 53 –ти по делото /.На
поставени от адв.Я. въпроси в.л. отговоря,че не може да се установи кой е
извършил манипулацията, както и че „това са
такива действия, които се извършват от разстояние, така че дори и следи не
остават на мястото”.В тази връзка вещото лице обяснява, че не може да се
установи и началният момент на вмешателството, тъй като електромерът не е
смарт, не е включен в системата за дистанционен отчет. Второто обстоятелство,
което също не може да бъде установено,твърди вещото лице В. е и часовия
диапазон, в който електромерът е започнал да натрупва енергия в скрития си
регистър.
Извън допуснатата СТЕ
останалите писмени доказателства не са пряко релевантни към спора, т.к. касая
уведомяването на абоната за проведената проверка,коригирането на сметката за
потребление и данни за потребелението и плащане на ел.енергия .
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищеца И.И. ***
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално
допустим, тъй като с него ищецът цели да установи със СПН несъществуването в
полза на ответното дружество – „ Е. - П. П. „ АД на претендираното от
последното вземане в размер на 6 256,16 лева. При предявеният
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК в тежест на
ответника бе да установи при условията на пълно и главно доказване основанието,
от което правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищеца бе
да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения
срещу правото на ответника. Ответната страна следваше да установи при условията
на пълно и главно доказване, че в качеството си доставчик на електроенергия е
доставила определеното количество електроенергия, така както е посочено в
процесната фактура, че това количество не е платено от абоната потребител на
ел.енергия и ищец по делото, поради което и в съответствие със одобрените и приети
Общи условия, ПИКЕЕ и ЗЕ сумата е дължима от ищеца.
Факт е по делото, че
страните се намират в договорна връзка както и че ищецът И.И. е потребител на ел.енергия а
ответното дружество му доставя ел.енергия на адреса на потребление
представляващ недвижим имот – апартамент, находящ се в *.Липсва спор,че потребяваната на посочения
адрес ел.енергия от ищеца е отчитана по партида водена при ответното дружество
с клиентски номер * иабонатен номер * ,както и че ответното дружество по повод
проверка на електромера обслужващ адреса на потребеление на ел.енергия е издало против ищеца данъчна фактура от дата
4.9.2019 г./ л. 43 –ти от делото/ ЗА СУМАТА
от общо 6 256, 16 лв. с ДДС
–претендирана за заплащане стойност на
ел.енергия за период от 1 година назад, считано от датата на проверката на
СТИ а именно за периода от 22.8.2017 г.до 22.8.2018 г.
Изяснено е по делото въз
основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата СТЕ (която
съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена), че
електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на дата 22.08.2018 г./видно
от л. 38,39 от делото/.Не е спорно по делото, че на посочената дата служители
на трето неучастващо в спора лице – „Е. С.” АД / Е. С. АД –дружество с
предходно наименование „Е. - П. М.” АД/ са извършили проверката на обекта на
потребление на ел.енергия, като са констатирали, че в СТИ е било открито
наличие на преминала ел.енергия по невизуализирания на дисплея / така наречен скрит
регистър/ Т 3 – 1.8.3 .От отразеното в КП е видно, че същото това СТИ е било демонтирано
за експертиза а на негово място монтиран нов изправен електромер. Както бе
посочено и по-горе, страните не спорят, че КП за проверката на електромера е
бил съставен от служители на третото неучастващо в спора юридическо лице ,без
присъствието на абоната. Установява се безспорно по делото, че СТИ, което е
обслужвало адреса на потребление на ел.енергия, е било демонтирано на датата на
проверката и предадено по надлежния ред за метрологична експертиза, изготвена
от БИМ ГД „МИУ” – РО В. , резултатите от която експертиза са обективирани в протокола
на БИМ от метрологична експертиза № 1983 от 29.08.2019 г./ л.40,41 от делото/. Във основа на така извършената
проверка на СТИ, констатациите в КП на Е. С. АД и Експертизата на БИМ от страна
на Е. С. АД е било изготвено Становище / л. 42 / за определяне на
количеството ел.енергия което абонатът-потребител е следвало да заплати след
разчитане на данните в регистър 1.8.3.
и на абоната - потребител /ищеца / е била издадена от ответника фактурата от
дата 04.09.2019 г. за сумата от 6 256,16 лв.с начислен ДДС.Тази сума е била
определена за периода от една година
назад във времето, считано от датата на проверката на СТИ – от 23.08.2017 – 22.08.2018г., представляваща
стойност на сбора от определените служебно 33 326
киловатчаси ел.енергия за доплащане на
основание чл. 50 ПИКЕЕ .
Безспорно според
настоящият състав е установено неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ,
обслужващо обекта на потребление на ел.енергия довело до незаплащане на потребена,
но неотчетена ел.енергия, чието количество е констатирано при разчитане на данните
в регистър 1.8.3. от проверявания
СТИ.Спорът е дали е спазена цялата процедура по ПИКЕЕ от „Е. -П. П.” АД за да
се приеме,че именно количеството посочено в издадената от ответника фактура и
то за периода от точно максималния – една година назад е било реално доставено от ответника на
потребителя на ел.енергия и каква е доказателствената сила на констативния
протокол .
От съвкупния анализ на
събраните в хода на настоящото производство доказателства, съдът извежда извода,
че ответникът по делото не установи и доказа, че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било
доставено на ищеца за релевирания период.
Установяването на това
обстоятелство бе необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази
връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за
продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В
тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално
предоставена стока.Настоящият състав сравнявайки писмените доказателства по
делото представената фактура, заключението на вещото лице В., намира, че по
делото не е установено от ответното дружество наличието на всички материално
правни предпоставки за дължимост на исковата сума.На първо място от самия Констативен
протокол се вижда, че същият не носи подписа на потребителя, поради което
съдът намира,че този частен документ не обвързва ищеца с констатациите на
служителите на „Е. С. ” АД . На следващо място видно и от материалите по делото,включително
и от СТЕ , заключението по която съдът възприема изцяло и намира и за
обективно и компетентно дадено, се извежда извода, че исковата сума е
била определена съгласно действалите към
датата на проверката ПИКЕЕ и в частност нормата на чл. 50 ПИКЕЕ.
В тази връзка съдът не
може да не съобрази факта,че приетите
ПИКЕЕ са били атакувани пред ВАС за което са образувани и приключили две
отделни административни дела.Релевантно към казуса се явява и
постановеното Решение № 12897 от 1.12.2015 г.
на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г., IV о., докладчик председателят
Нина Докторова.Със същото Решение ВАС ОТМЕНЯ чл. 48, чл. 49, чл. 50 и 51 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети с т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в "Държавен вестник" бр. 98 от 12.11.2013 г.
С Решение № 1500/06.02.2017 год. на ВАС, петчленен състав с Председател
Галина Христова и членове Таня Куцарова, Светлана Борисова, Пламен Петрунов и
Румяна Лилова,постановено по административно дело № 2385/2016 г. е било обезсилено
Решение № 12897 от 01.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за
Или при действието на
нормите на чл. 48-51 ПИКЕЕ към датата на проверката на СТИ –22.08.2018 г.следва
да се даде отговор на релевантния въпрос : Въз основа на разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ
ответникът на годно правно основание ли претендира заплащането на исковата сума
от ищеца И.И. ?Този отговор следва бъде даден в конкретното производство въз
основа на всички събрани по делото доказателства, както и при правилна преценка
на действащата към дата на проверката на СТИ , обслужващо обекта на потребление
на ел.енергия материална база и не на последно място в съответствие и с
постановените актове на ВАС а и на практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК .Според
настоящият състав в конкретния спор, относимо към правните изводи
задължителното за настоящата инстанция Решение № 104/1.08.2016 г. на ВКС,
ТК, І-во т.о.,с председател съдията Елеонора Чаначева, постановено по търговско
дело №1671/2015 г. по реда на чл.290 ГПК. Цитираното Решение съдържа подробен
сравнителен анализ на действалата преди и след приемането на ПИКЕЕ нормативна
уредба даваща право на ответното дружество да извършва едностранни
корекции на сметки на потребена ел.енергия като са отделени две хипотези
в които това би могло да се извърши:„ констатирано обективно
неизмерване,неправилно или неточно измерване и на субективно въздействие
върху измервателната система. Конкретно по въпроса по който е постановен
съдебният акт по реда на чл.290 ГПК ВКС приема, че „последицата
от липсата на изпълнено изискване на чл.48 ал.2 от ПИКЕЕ за присъствие на
проверката по чл.43 и чл.44 от ПИКЕЕ на орган на полицията, при съставен
констативен протокол,макар и отговарящ на останалите изисквания на чл.47 от
ПИКЕЕ, е липса на надлежно възникнало за оператора на електроразпределителната
мрежа право да извършва корекция на сметката за електроенергия на
потребител,респ. – на право на крайния снабдител да претендира суми,начислени
на потребителя въз основа на тази корекция.”
Или в обобщение, след
като по делото е установено и изяснено,че се касае за софтуерна
манипулация върху СТИ,то според настоящия състав КП на първо място не обвързва потребителя – ищец с
констатациите обективирани в протокола,поради това че КП е частен документ.Отделно
от горното при установено по делото неправомерно
вмешателство в софтуера на процесния електромер, възниква и въпроса натрупаното
количество ел.енергия в регистър 1.8.3., чрез софтуерно претарифиране
кога и от кого е извършено (при ясната цел на тази намеса а и при
положение, че същата не може да бъде извършена по друг начин освен чрез
използване на инфрачервен порт и лаптоп.) Ако е установено и доказано,че именно
потребителят ( било то пряко или не) е манипулирал електромера, то тогава би
било оправдано ангажирането на отговорността на същия за заплащане на исковата
сума, но в случая това не е така. Както бе посочено и по-горе съществуват две
отделни хипотези за извършване по действалите към момента на проверката правила
за измерване на количествата ел.енергия, при които ответникът е могъл да
коригира едностранно количеството потребена ел.енергия. В първата хипотеза
не се търси намеса на потребителя на ел.енергия и или вина а се касае за обективната
му договорна отговорност, на която ответникът може да се позове, но във
втория случай правно релевантни са тези обстоятелства, предполагащи намеса на
субективен фактор, при която се променя схемата на свързване,водещо до
неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия.Въпросът, на
който следва да се даде правилен отговор е : След като с влязлото в сила на ВАС
окончателно решение са отменени ПИКЕЕ (без разпоредбите на чл. 47-51
ПИКЕЕ) може ли ответникът да
коригира сметката за потребление на абоната, в кои точно хипотези и как се
определя количеството ел.енергия? В конкретния случай съдът счита,че след като
самият констативен протокол не е подписан от потребителя, то и потестативното
право на ответника да претендира исковата сума от потребителя ищеца И. - не е
надлежно възникнало.
Макар и по делото да е
установено и доказано,че е извършена софтуерна манипулация на СТИ видно и от
заключението на вещото лице В., количеството ел.енергия, правилно математически
остойностено при средни технологични разходи, е можело да бъде доставено до
абоната както за максималния 1 годишен период, така за по-кратък. Т.е. при
хипотеза, при която и от самата съдебно - техническа експертиза, се извеждат
извода затова, че е вероятно и възможно претендираната ел.енергия да може да е
била доставена до абоната, се налага изводът,че не е доказано,че точно начисленото
количество ел.енергия и то в максималния период от една година назад, считано
от датата на проверката на СТИ е било достигнало и потребено от абоната.
Ето защо, съдът намира
предявения иск и за основателен и за доказан поради което го уважава в пълнота.
Отделен е въпросът, че преди датата на проверката на СТИ е било постановено
друго Решение на ВАС, също релевантно към идентични казуси.Постановеното от ВАС ,невлязлото Решение № 2315 / 21.02.2018 г. на Четвърто Отделение по адм.дело № 3879/2017 г., с председател Аделина
Ковачева, членове –Кремена Хараланова и Бисерка Цанева касае в частност и
нормата на която ответникът се е позовал при начисляване на ел.енергията,
претендирана за плащане от ищцата а именно – чл. 50 ПИКЕЕ. Цитираният
съдебен акт е публикуван в интернет страницата на ВАС и от него се установява,
че са отменени разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и
чл.51 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ,
бр.98 от 12.11.2013 г, приети с т.3 от Протоколно решение на Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране от закрито заседание, проведено на 14.10.2013
г. и обективирано в протокол № 147 от същата дата.
Или действащите към
момента останали разпоредби от ПИКЕЕ са отменени, поради което и съдът
намира,че единствено и само може да се изведе извод, че в практиката си към
момента ВАС застъпва първоначалното становище обективирано в Решение № №
12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г., IV о., докладчик
председателят Нина Докторова .
Действащите към настоящия момент нови ПИКЕЕ са публикувани на
интернет страницата на ответника, но не касаят спора между страните. По същия
начин неотносими са към спора са предходните ОУ на двете енергийни дружества
действали, които ОУ са действали назад във
времето, преди приемане на ПИКЕЕ,
за които няма спор, че не дават право на ответника да коригира едностранно
сметката на абонатите поради недействителност на отделни клаузи на които в
идентични случаи се е позовавало ответното дружество .В този смисъл е налице
трайна практика по реда на чл.290 ГПК.
В обобщение, съдът намира,
че искът на ищеца е и основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло. Крайният
си правен извод съдът мотивира с факта, че по делото макар и да са ангажирани доказателство
затова, че проверката на процесния електромер е била извършена при условията на
чл.50 ПИКЕЕ, при недоказаност на началния момент, от който е било започнало
така нареченото претерифиране на СТИ и точното количество ел.енергия което да е
доставено и потребено от абоната и насочено към скрития регистър/1.8.3/ - Т 3, след
като ответното дружество не е извършило пълно и главно доказване се налага
извода,че ищецът не следва да плаща цена на ел.енергия на ответника, която цена
принципно би се дължала за точно определено,реално доставено и потребено
количество ел.енергия и за определен период от време .
Приемайки предявения
отрицателен установителен иск за допустим, основателен и доказан, съдът на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в полза на ищеца реално сторените разноски по делото
за които са ангажирани доказателства.Ищецът претендира съгласно списъка по чл.
80 ГПК два разхода – сумата от 250,25 лв. за платена държавна такса /при
приложени на л. 2 –ри доказателства за плащането на тази такса в посочения
размер / , както и искане за определяне по реда на чл. 38 ЗАДв на адвокатско
възнаграждение .
На първо място ВРС приема,
че сумата от 250,25 лева ( двеста и
петдесет лева и двадесет и пет стотинки) като доказан поразмер и основание
разход извършен от ищеца, следва да бъде присъдена в полза на ищеца и в тежест
на ответника съгласно чл. 78, ал.1 ГПК.
На второ място от
приложения по делото договор за правна защита и съдействие и списъка по чл. 80 ГПК се установява,че ищецът е представляван от адв.Я. при условията на чл. 38
ал.2 ,вр. чл. 38, ал.1, т.3 пр.2 ЗАДв ,поради което съдът следва да определи съгласно
НАРЕДБА 1/ 2004 г. дължимото се в полза на адв.Я. възнаграждение от ответника за осъщественото процесуално
представителство на ищеца.Основа за определяне на размера на адвокатското
възнаграждение в хипотеза на осъществявана правна помощ по реда на чл.38 ЗАдв.
е Наредба 1/ 2004 г. за МРАВ . Съгласно чл. 7, ал.2 ,т.3 от същата при
материален интерес по делото от 6256,16
лв. адвокатското възнаграждение е равно на 580 лв. + 5 % за горницата над
5000 лв. –или в случая сбора от 580 лв. + 62,81 лв. = 642,81 лева ( шестстотин четиридесет и два лева и осемдесет и една стотинки).С оглед изхода на спора и при данните че ищецът е представляван от
адв.Я. съдът присъжда в полза на адв.Я. и в тежест на ответника минималния
размер на дължимо се адвокатско възнаграждение в посочения по-горе размер.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
ищеца И.В.И.,ЕГН **********, с адрес *** и ответното дружество „Е. - П. П.“ АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***
представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., че ищецът И.В.И.,ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на ответника Е. - П. П.“ АД, с ЕИК * СУМАТА
от 6256,16 лева (шест хиляди двеста петдесет и шест лева и шестнадесет
стотинки ) по фактура
№ **********/04.09.2019 г., издадена от ответното дружество „Е. - П. П.“ АД за
периода 23.08.2017 г. – 22.08.2018 г., за обект № *, с адрес *, с абонатен
номер * и клиентски номер *.на основание чл. 124,ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА „Е. - П. П.” АД, с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на И.В.И.,ЕГН
**********, с адрес *** СУМАТА от 250,25
лева (двеста и петдесет лева и двадесет и
пет стотинки) сторените от ищеца съдебно
- деловодни разноски, пред настоящата инстанция, за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. - П. П.” АД, с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.Б.Я. *** ,със съдебен адрес *** СУМАТА от 642,81 лева ( шестстотин четиридесет и два лева и осемдесет и една стотинки) – адвокатско възнаграждение за осъществено от адв.Я. процесуално
представителство на ищеца пред настоящата инстанция на основание чл. 38 ал.2 ,вр. чл. 38, ал.1, т.3 пр.2 ЗАДв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред
Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :