№ 524
гр. Варна, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110109757 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявени от “Б.
ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, чрез
процесуалния му представител – юрисконсулт М.С. срещу Р. Н. ЦВ., ЕГН
**********, с адрес: гр.*** обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът, в качеството на
солидарен длъжник дължи на ищеца следните суми: сумата 3762.42 евро /три
хиляди седемстотин шестдесет и две евро и 0.42 евроцента/, представляваща
дължима и изискуема главница по Договор за кредит ЕКСПРЕСО от
15.07.2015г., сключен между С.Ж.Е. АД - кредитор, с правоприемник „Б.
ДСК” ЕАД, Н.М.Ц. - кредитополучател и Р. Н. ЦВ. - съдлъжник, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 01.12.2020 г., до изплащане на вземането, сумата от
625.39 евро /шестстотин двадесет и пет евро и 0.39 евроцента/,
представляваща договорна лихва за периода от 05.01.2017г. до 06.08.2020 г.
вкл., сумата от 739.72 евро /седемстотин тридесет и девет евро и 0.72
евроцента/ обезщетение за забава за периода от 05.01.2017 г. до 06.08.2020 г.
вкл., сумата от 122.06 евро /сто двадесет и две евро и 0.06 евроцента/
обезщетение за забава за периода от 07.08.2020 г. до 01.12.2020 г. вкл..
Твърди се в исковата молба, че между С.Ж.Е. АД, чиито правоприемник
е ищеца, Н.М.Ц. и Р.Н. Ц., на 15.07.2015г. е сключен Договор за кредит
Експресо № *** за сумата в размер на 5000 евро. Кредитът бил усвоен от
кредитополучателя по посочената в чл.6 от договора банкова сметка.
Кредитът следвало да се погаси на 60 месечни вноски, всяка в размер на
102.63 евро. Страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 7.9 %
годишно. Съгласно чл. 17, част II, съдлъжникът е запознат и съгласен с
всички клаузи на договора за кредит. Възнаградителната лихва се дължи на
основание т.8 от договора. На основание т.9.1 при забава в плащането се
дължи лихва в размер на 6 % върху неизпълнената просрочена главница.
1
Крайният падеж на договора е настъпил на 05.08.2020г.. С настъпване на
крайния падеж на договора е начислена 10% годишна лихва върху
изискуемата главница. Твърди се, че след усвояване на кредита,
кредитополучателят не е заплатил 44 месечни вноски с падежи 05.01.2017г.-
05.08.2020г.. Предвид неизпълнение на поетите от последния задължения, по
негова инициатива е учредено заповедно производство по образуваното
ч.гр.д. № 15474/2020г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Срещу така издадената в
негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в
срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на
избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително
решение по предявения иск. Претендира и разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131
ГПК, ответникът оспорва предявените срещу него искове по основание и
размер. Твърди, че липсва волеизявление на банката за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, поради което към подаване на заявлението кредитът
не е бил изискуем. Счита за нищожен договора на основание чл.146 ЗЗП
поради неравноправност на клаузите на договора на основание чл.143, т.10 и
т.12 ЗЗП. Твърди, че банката не е изпълнила задължението си по чл.5 ЗПК.
Нарушен е чл.10, ал.1 ЗПК. Моли за постановяване на решение, с което
насочените срещу него искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните
поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№15474/2020г. на
ВРС се установява, че на основание чл.417 ГПК по подадено на 02.12.2020г.
заявление, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил
длъжниците Н.М.Ц. и Р.Н. Ц. да заплатят на кредитора “Б. ДСК” ЕАД, ЕИК
*** претендираните в настоящото производство суми.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК, своевременно е направено възражение от
Р.Н. Ц. срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът е
предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
На 15.07.2015г. между С.Ж.Е. АД – кредитор /с правоприемник „Б.
ДСК” ЕАД/, Н.М.Ц. - кредитополучател и Р. Н. ЦВ. – съдлъжник е сключен
Договор за кредит ЕКСПРЕСО.
В т.3 е посочен размер на кредита – 5000 евро. Срокът на погасяване е
60 месеца, считано от датата на усвояването му, а падежната дата на
месечните вноски – 5-то число от месеца.
В т.8 страните са постигнали съгласие кредитът да се олихвява с
фиксиран лихвен процент в размер на 7.9 % годишно или 0.0219% на ден.
Съгласно т.9.1 върху просрочените погасителни вноски се начислява
наказателна лихва 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8 или общо
лихвеният процент върху просрочени погасителни вноски е в размер на
13.9%.
Съгласно т.11 ГПР е 10.35%.
2
В т.12 е посочена общата дължима сума по кредита – 6329.20 евро.
Съгласно т.15 кредитополучателят е поел задължение да заплаща
разходи за застраховка 0000.6200% годишно върху остатъка от главницата по
кредита.
В чл.2, част II е отразено, че кредитът се усвоява еднократно в срок до
три работни дни след датата на подписване на договора.
Приложен е Погасителен план, подписан от кредитополучателя и
съдлъжника, видно от който падежът на последната погасителна вноска е
05.08.2020г.
По делото е изслушано заключението по допуснатата ССчЕ, от което се
установява, че сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя на
15.07.2015г. по сметка с IBAN ***. Към 05.08.2020г. са падежирали всички
вноски по погасителния план. По вноски с падежи от 05.01.2017г. до
05.08.2020г. е допусната забава в плащанията. Последната издължена вноска е
тази с падеж 05.12.2016г. Следващата вноска с падеж 05.01.2017г. също е
издължена, макар и със закъснение - на 19.07.2017г. Сумата за това погашение
в размер 204.34 лв., е удържана на същата дата от разплащателната сметка на
Р.Ц. в СЖ Е. и със сумата 101.57 евро са погасени остатъкът от вноската с
падеж 05.01.2017г., и застрахователните премии по вноските с падеж 05.02-
05.07.2017г. включително. На 04.05.2020г. от сметката на Р.Ц. в ДСК е
удържана сума 103.74 лв. с равностойност 52.93 евро, с която са погасени
просрочени задължения по кредита – 29.20 евро главница и 23.73 лихва. След
тази дата не са установени записвания в банковите регистри, отнасящи се до
погасяване на месечни вноски по договора за кредит. Към 05.08.2020 г. са
падежирали и непогасени вноските по погасителен план с падежи в периода
05.02.2017-05.08.2020г.. Непогасените задължения към 01.12.2020г. са:
3762.41 евро главница, 552.60 евро договорна лихва за периода от
05.01.2017г. до 05.08.2020 г. вкл., 844.89 евро наказателна лихва за периода от
05.01.2017 г. до 05.08.2020г. вкл., 122.17 евро обезщетение за забава за
периода от 07.08.2020г. до 01.12.2020 г.. Плащания по договора след датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изготвяне на
заключението не са извършвани.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Правното основание на така предявения иск е чл. 422 ГПК. Искът е
предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 ГПК и
е процесуално допустим.
Договорът не е оспорен като неавтентичен, поради което макар и частен
диспозитивен документ, има материална доказателствена сила спрямо
ответника – че отразените в него неизгодни за страната факти са верни.
Така безспорно се установява наличието на валидно възникнало
договорно правоотношение между страните и неговото съдържание.
Следователно сключеният между страните договор за кредит валидно ги
обвързва, като всяка страна следва на основание чл. 20а ЗЗД да установи
изправността си по отношение на поетите задължения.
Изправността на ищеца – кредитор по договора не е оспорена от
ответника, а и се установява от заключението на вещото лице по допуснатата
ССчЕ. Сумата е усвоена от кредитополучателя. Съдът приема, че кредиторът
е изправен по правоотношението, доколкото е изпълнил задължението си да
3
предостави на ответника кредит при уговорените в договора условия и начин.
Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва
страните и поражда своите правни последици, като с подписване на договора
ответникът се е съгласил с всички негови клаузи. По този начин заемателят е
приел всички условия на банката, а и предварително още към момента на
сключването е бил наясно със сумите, които ще дължи по отпуснатия му
кредит, защото те са ясно и конкретно описани по напълно разбираем за
клиента начин както в договора, така и в погасителния план, а оттук са
изначално определени икономическите последици от поетото задължение от
потребителя. Освен това по делото не се търси нещо различно извън
договореното - главница, фиксиран размер на договорна лихва и лихва за
забава при просрочие, като кредитът е станал изискуем на краен падеж. Към
датата на подаване на заявлението е настъпил падежът и на последната
погасителна вноска по кредита, поради което неотносими към казуса са
всички възражения на ответника досежно неговата предсрочна изискуемост.
Главницата по кредита представлява отпусната от банката сума, която
се установи, че е предоставена на ответника и напълно усвоена от него.
Лихвата пък представлява цената за предоставена финансова услуга по сделка
с потребител, която е една от основните характеристики на договора за
банков кредит - че заемателят е длъжен да заплаща лихви според
уговореното.
Липсват доказателства за извършено плащане от ответника по договора
за кредит.
Съобразно заключението на вещото лице, ответникът дължи суми в
следните размери: главница 3762.41 евро; договорна/възнаградителна лихва
552.60 евро; 844.89 евро наказателни лихви; 122.17 евро обезщетение за
забава.
С оглед горното, съдът счете за основателни исковете за главница в
размер на 3762.41 евро, за договорна/възнаградителна лихва в размер на
552.60 евро, за наказателна лихва и обезщетение за забава в заявените
размери. Претенциите за главница и договорна лихва над установените
размери подлежат на отхвърляне, като неоснователни.
Относно разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските
направени в заповедното производство, съгласно ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г., т.12, които съразмерно уважената част от претенциите възлизат
на 251.80 лева.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния
състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето
производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът претендира разноски и представя списък чл. 80 ГПК, а са
налице доказателства за действителното заплащане на следните разходи в
процеса: държавна такса в размер на 246.87 лева; депозит за вещо лице по
ССчЕ – 480 лева, като се претендира още и юрисконсултско възнаграждение
на пълномощника, който представлява страната в процеса. По отношение на
юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че същото обаче следва да
4
бъде определено в размер от 300 лева, съгласно чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така разноските в
полза на ищеца се определят на сумата от 1012.63 лева.
Ответникът претендира разноски - възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат по чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на
процесуалния представител на ответника следва да бъде определено
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в
производството, което съдът определя на 838.02 лева /чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/. Съразмерно на отхвърлената част в полза на процесуалния
представител на ответника следва да се присъди сумата 11.62 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК в отношенията между “Б. ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, от една страна и ответника Р. Н. ЦВ., ЕГН
**********, с адрес: гр.***, от друга, че В ПОЛЗА НА “Б. ДСК” ЕАД
СЪЩЕСТВУВАТ ВЗЕМАНИЯ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, за които е издадена
Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.15474/2020г. на ВРС в
следните размери: сумата 3762.41 евро /три хиляди седемстотин шестдесет и
две евро и 0.41 евроцента/, представляваща главница по Договор за кредит
ЕКСПРЕСО от 15.07.2015г., сключен между С.Ж.Е. АД - кредитор, с
правоприемник „Б. ДСК” ЕАД, Н.М.Ц. - кредитополучател и Р. Н. ЦВ. -
съдлъжник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 01.12.2020 г., до изплащане на
вземането, сумата от 552.60 евро /петстотин петдесет и две евро и 0.60
евроцента/, представляваща договорна лихва за периода от 05.01.2017г. до
05.08.2020 г. вкл., сумата от 739.72 евро /седемстотин тридесет и девет евро и
0.72 евроцента/ обезщетение за забава за периода от 05.01.2017 г. до
05.08.2020 г. вкл., сумата от 122.06 евро /сто двадесет и две евро и 0.06
евроцента/ обезщетение за забава за периода от 07.08.2020 г. до 01.12.2020 г.
вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 3762.41 евро до
претендирания размер от 3762.42 евро и иска за договорна лихва за разликата
над 552.60 евро до претендирания размер от 625.39 евро, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Н. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ
на “Б. ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***
сумата 251.80 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.15474/2020г. на
ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Н. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ
на “Б. ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***
сумата от 1012.63 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото под формата на
заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
5
ОСЪЖДА „“Б. ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. *** да заплати на адвокат А.Т. А. от АК-Варна, вписан в
Единния адвокатски регистър с № ***, служебен адрес: гр. ***, сумата от
11.62 лева, представляваща дължимо възнаграждение за защита и съдействие
от един адвокат, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6