Решение по дело №229/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 228
Дата: 1 август 2024 г.
Съдия: Анета Николова Братанова
Дело: 20243001000229
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Варна, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Николина П. Дамянова

Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20243001000229 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от „ПЛУТОН АГРО“ ООД
против Решение № 21/27.02.2024 год., постановено по т.д.№ 37/2023 год. по
описа на ОС – Добрич, с което са ОТМЕНЕНИ решенията на проведеното на
01.03.2023 г. общо събрание на съдружниците на „ПЛУТОН АГРО“ ООД с.
Кочмар, ул. „Трета“ № 1, общ. Добрич: Тервел, област Добрич, ЕИК
*********.
В предявената въззивна жалба се излага, че на основание чл. 16, ал. 1 от
Дружествения договор ОС на ООД може да бъде свикано от всеки от двамата
управители независимо от съвместната им представителна власт. Свикването
на ОС е дейност на управление и не изисква колективно представителство на
вписаните управители. Съвместното представителство касае третите лица и не
намира приложение във вътрешните отношения. Свикването на събрание от
единия управител не съставлява нарушение на закона след като с такова право
разполагат и съдружниците, притежаващи повече от 1/10 от капитала- чл. 138,
ал. 2 ТЗ. Отделно от изложеното, управителят П. П. няма интерес от свикване
на събрание с дневен ред, свързан с прекратяване на управителните му
функции и предявяване на осъдителни претенции по чл. 145 ТЗ. Поддържа се,
1
че мандатното и членствено правоотношение на П. П. са прекратени в
съответствие с изискванията на закона.
Претендира се присъждане на разноски.
По делото е предявен отговор от насрещната страна – П. П., в който се
оспорва основателността на предявената въззивна жалба.
Предварителните въпроси по допустимосста и редовността на
производството са обсъдени в постановеното определение № 393/03.06.2024
г..
В проведеното съдебно заседание на 09.07.2024 г., страните чрез
процесуалните си представители поддържат жалбата и отговора, заявяват
становищата по същество.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Решението на първоинстанционния съд е действително /по критериите,
възприемани в мотивите на ТРОСГТК по тълк.дело № 1/2011 г. на ВКС/ и
съответства на предявен иск за отмяна на решения на състояло се общо
събрание на търговско дружество. Предмет на въззивното производство е иск
с правно основание чл. 74 ТЗ, предявен в преклузивния 14-дневен срок по чл.
74, ал. 2 ТЗ. Ищецът като съдружник е активно процесуално легитимиран по
така предявения иск (така ТР № 1/2020 г. на ОСТК, на ВКС).
Между страните не се спори относно провеждане на ОС от 01.03.2023
год. Провеждането е удостоверено в констативен протокол, подписан от
нотариус Ц А, на когото за процесното заседание е възложено и качеството на
председател. Налице е съставен документ в писмена форма съобразно
разпоредбата на чл. 15, ал.4 от дружествения договор, предвиждащ
изключение от правилото на чл. 137, ал.4 ТЗ.
По доводите, свързани с ненадлежно свикване на ОС:
Дружеството „Плутон Агро“ ООД е с вписан капитал от 5100 лева,
притежаван от двамата съдружници П. К. П. и Г И Г с равно дялово участие.
Двамата съдружници са вписани като управители, действащи заедно.
С покана, изпратена по електронна поща, отправена до П. П. е свикано
извънредно общо събрание на съдружниците на „Плутон Агро“ ООД. В
2
поканата, приложена като прикачен файл, е посочен дневен ред, състоящ се
от две точки: освобождаване на управителя П. П. поради извършване на
системни нарушения, свързани с увреждане интересите на дружеството;
вземане на решение за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу управителя П.
П. и назначаване на представител за водене на делата. С поканата е отправено
предупреждение по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1, т. 3 и т. 4 ТЗ за
изключването му като съдружник, като е даден едноседмичен срок от
получаване на поканата за преустановяване на описаните в нея нарушения и за
възстановяване на сумата от 93825.10 лв..
Поканата е подписана с електронен подпис от името на Г И Г (в какъвто
смисъл е и заключението на вещото лице по съдебно-компютърната
експертиза).
На основание чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ изискуемата по чр. 139, ал.1 ТЗ писмена
форма на поканата се смята за спазена, тъй като е съставен електронен
документ, съдържащ електронно изявление. Връчването чрез електронна
поща съответства и на изричната разпоредба на чл.17, ал.1 от дружествения
договор. Автор на електронното изявление е физическото лице, което в
изявлението се сочи като негов извършител – Г И Г / чл.4 ЗЕДЕУУ/. Не се
спори, че поканата е получена от адресата на 18.02.2023 год., т.е в изискуемия
съобразно чл. 138, ал.1 ГПК срок.
Съобразно вписванията в ТР, уговорките в дружествения договор /чл. 20,
ал.1/, вкл. и решение на ОС от 29.01.2021 год., дружеството е с двама
управители, които „представляват и управляват“ заедно. Налице е колективно
съвместно управление, при което действа принципа на единодушие от двамата
управители при вземане на решение. Този принцип действа както във
външните, така и във вътрешните отношения в дружеството, и касае всички
аспекти от управителното правоотношение – организационни, ръководни и
представителни. За въззивния съд е несъмнено, че с оглед паритетното дялово
участие и обстоятелството, че самите съдружници са и единствени
съуправители на дружеството, то тяхната воля е била да бъде установено не
само съвместно представителство във външните отношения, но и съвместно
вътрешно управление. По този начин всяко действие във или извън
дружеството следва да се извършва със съгласието и на двамата управители,
така щото всеки от тях да има право на вето върху всяко управленско решение.
3
Следователно – при учредено съвместно представителство от двама
управители, свикването на ОС по чл. 138, ал.1 ТЗ като основно
организационно правомощие, следва да се осъществи чрез волеизявление на
двамата представляващи.
В настоящия случай обаче организационното действие - свикване на ОС е
във връзка с дневен ред, чийто характер изключва интереса на другия
управител /ищеца/ от свикване на ОС. Очевидно е, че в този случай и при
отчитане на конфликта от интереси, колективното управление и
единодушното свикване на събрание е невъзможно.
Последователно в практиката на ВКС се приема, че когато въпросите от
дневния ред са насочени към отчетността, отговорността или
освобождаването на едно лице като управител, интересите на последното са в
явно противоречие с интересите на дружеството. В този случай съдружникът
не участва при приемането на решения с посоченото предметно съдържание
поради наличието на конфликт на интереси и по аналогия с чл. 229, т.1 и т.2
ТЗ и чл. 137, ал.3, изр.2 ТЗ /Решение № 383 от 6.10.1998 г. на ВКС по гр. д. №
194/98 г./. Съдружникът в ООД не може да гласува собствения си избор и
освобождаване като управител и свързаните с тях въпроси по отчетността и
освобождаването от отговорност. Забраната цели да изключи възможността за
злоупотреба с права, поради което в конкретния казус, съдружникът П. К. П.
няма право на съвещателен или решаващ глас в ОС. Тази забрана обаче се
разпростира и върху упражняването на организационните и управителните му
права. При констатирания конфликт на интереси ищецът П. не може да
упражнява волеизявление на управител, респ. последното не е изискуемо за
свикване на ОС.
Дори и да се приеме, че независимо от коментираното противоречие, ОС
на ООД е следвало да се свика с волеизявление от двамата управители, съдът
приема, че е осъществена хипотезата на свикване по реда на чл. 138, ал.2 ТЗ.
Авторът на изявлението за свикване Г И Г има качеството на съдружник с
повече от 1/10 от капитала. Спазването на визираната в чл. 138, ал.2 ТЗ
поредност е безпредметна, тъй като е изначално ясна и предвидима
невъзможността за свикване по единодушно решение на вписаните
управители.
С оглед на изложеното съдът приема, че е налице редовно свикване на ОС
4
касателно въпроси 1 и 2 от дневния ред.
Страните не спорят относно провеждане на ОС, удостоверено в
официален свидетелстващ документ – констативен протокол, съставен от
нотариус, в който е отразено разискване и гласуване, респ. приемане на
решение по допълнително включената точка от дневния ред, свързано с
изключването на ищеца като съдружник. Поканата за свикване на ОС не
съдържа подобна точка от дневния ред. Отправянето на предупреждение до
съдружника по чл.126, ал.3 ТЗ не е равнозначно на покана за изключването му.
Промени в обявения дневен ред, посочен в поканата, са допустими само ако на
събранието присъстват или са надлежно представени всички съдружници и
изразят съгласие за това. В настоящия случай такова съгласие липсва. Налице
е нарушение на чл. 139, ал.1, изр. 2 ТЗ, което е достатъчно за отмяна на
коментираното решение.
По доводите, свързани с провеждане на ОС:
Съставеният констативен протокол, неоспорен в разглежданата част,
удостоверява, че за Председател на събранието е избран присъстващия
нотариус Ц А. Наличието на съгласие с осъществения избор /абсолютно
мнозинство/ се признава и от двете страни в първото о.с.з. Съобразно
разпоредбата на чл. 18, ал.1 ОС се ръководи от управителя. Разпоредбата
регламентира организацията на ОС при еднолично управление. При двама
вписани управители, действащи заедно, въпросът за ръководството на ОС
следва да се реши с мнозинство от съдружниците с право на глас, вкл.
липсват правни пречки правомощието да бъде възложено на трето лице.
По изложените вече съображения съдружникът П. К.П. няма право на
глас за приемането на решения по т.1 и т.2 от дневния ред. Поради наличие на
конфликт на интереси мнозинството за конкретното ОС следва да се определи
при изключване дела на санкционирания съдружник.
С оглед на изложеното съдът намира, че липсват твърдяните нарушения,
свързани с провеждането на ОС.
В заключение решението на ОС – Добрич следва да бъде потвърдено в
частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 74 ТЗ против
решението на ОС по т.3, с което ищецът е изключен като съдружник поради
нарушение на процедурата по свикване на събранието. Тъй като за решенията
по т.1 и т.2 не е налице нарушение на закона и дружествения договор досежно
5
свикването и провеждането на ОС, искът в разглежданата част е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съдът не дължи преценка по
въпроса налице са предпоставките за прекратяване на управителното
правоотношение на ищеца и за търсене на отговорност по чл. 145 ТЗ.
Сочената преценка е такава за целесъобразност на приетите решения на ОС и
не подлежи на съдебен контрол.
Разноски:
Отговорността за разноски следва да се определи при съобразяване на
изхода от спора, свързан с основателността на претенцията по чл. 74, ал.1 ТЗ
по една от точките от дневния ред и неоснователност за решенията по т.1 и т.2.
На посоченото основание на ищеца /въззиваема страна/ се следват 1/3 от
сторените разноски пред първа инстанция и 1/3 от сторените разноски във
въззивното производство.
При съобразяване на горното дължимите разноски за първа инстанция
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК възлизат на 668, 33 лева,
Дължимите разноски за въззивна инстанция възлизат на 625 лева.
Ответникът /въззивник/ не е представил доказателства за сторени
разноски.
Държавни такси:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.6 ГПК ищецът П.П.
/въззиваема страна/ следва да заплати по сметка на АС – Варна 2/3 от
дължимата държавна такса за въззивното производство или 26, 66 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21/27.02.2024 год., постановено по т.д.№
37/2023 год. по описа на ОС – Добрич, в частта, в която е ОТМЕНЕНО
решение по допълнително включена точка от дневния ред на проведеното на
01.03.2023 г. общо събрание на съдружниците на „ПЛУТОН АГРО“ ООД с.
Кочмар, ул. „Трета“ № 1, общ. Добрич: Тервел, област Добрич, ЕИК
*********, с което П. К. П. е изключен като съдружник.
ОТМЕНЯ Решение № 21/27.02.2024 год., постановено по т.д.№ 37/2023
год. по описа на ОС – Добрич, в частта, в която са ОТМЕНЕНИ решения по
6
т.1 и т.2 от дневния ред на проведеното на 01.03.2023 г. общо събрание на
съдружниците на „ПЛУТОН АГРО“ ООД с. Кочмар, ул. „Трета“ № 1, общ.
Добрич: Тервел, област Добрич, ЕИК *********, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 74, ал.1 ТЗ в частта,
в която се претендира ОТМЯНА на решения по т.1 и т.2 от дневния ред на
проведеното на 01.03.2023 г. общо събрание на съдружниците на „ПЛУТОН
АГРО“ ООД с. Кочмар, ул. „Трета“ № 1, общ. Добрич: Тервел, област Добрич,
ЕИК *********
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21/27.02.2024 год., постановено по т.д.№
37/2023 год. по описа на ОС – Добрич, в частта, в която „ПЛУТОН АГРО“
ООД с. Кочмар, ул. „Трета“ № 1, общ. Добрич: Тервел, област Добрич, ЕИК
********* е осъден да заплати на П. К. П., ЕГН ********** с адрес гр.
Добрич, ул. „Г Ц“ № 24 сумата от 668, 33 лева, представляваща разноски и
адвокатско възнаграждение за първа инстанция, като ОТМЕНЯ решението за
разликата до общо присъдените 2005 лева.
ОСЪЖДА „ПЛУТОН АГРО“ ООД с. Кочмар, ул. „Трета“ № 1, общ.
Добрич: Тервел, област Добрич, ЕИК ********* е осъден да заплати на П. К.
П., ЕГН ********** с адрес гр. Добрич, ул. „Г Ц“ № 24 сумата от 625 лева –
разноски за въззивната инстанция, определени по съразмерност.
ОСЪЖДА П. К. П., ЕГН ********** с адрес гр. Добрич, ул. „Г Ц“ № 24
ДА ЗАПЛАТИ в полза на АС – Варна сумата от 26, 66 лева, дължима на
основание чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
на страните пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7