Р Е
Ш Е Н
И Е
№
..................................., гр. В.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В., Четиринадесети състав, в открито съдебно заседание
на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия
Зирковска и с участието на прокурора Александър Атанасов разгледа докладваното
от съдията Проданова адм. дело № 669 по описа на Административен съд – В. за
2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 203
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1,
ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба от К.С.Р., ЕГН **********, срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, гр. С., с която и предвид направеното от ищеца уточнение в
открито съдебно заседание, е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който се претендира присъждане на обезщетение в размер на 10 000,00
лева за понесени неимуществени вреди за периода от 24.08.2018 година до
30.10.2018 година, в резултат на допуснато предварително изпълнение на Заповед
№ Л-3606/2/15.08.2018 година на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, гр. С., отменено с Определение № 10635/24.08.2018
година на Административен съд – В., постановено по частно адм. дело № 2433/2018
година, влязло в сила на 11.09.2018 година, изразяващи се в причинени страдания, безпокойство, чувство за
малоценност, уронване на човешкото достойнство, притеснение, смущение в съня и
загуба на доверие в институциите и правовия ред, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба са изложени
твърдения, че при престоя на ищеца в Затвора – Б., той не е разполагал с
всичките си вещи, което е затруднявало бита му; не е имал възможност да
осъществява полагаемите му се по график свиждания с близки и роднини, тъй като
за тях е било невъзможно да осъществяват пътуване през посочения в исковата
молба период до гр. Б., което обстоятелство го е притеснявало и потискало,
чувствал се е сам, безпомощен и онеправдан. Твърди се, че поради липсата на
възможност за осъществяване на контакт с процесуалния му представител и доколкото
част от документацията му се е намирала на територията на Затвора – В.,
защитата на ищеца по оспорване на законосъобразността на Заповед №
Л-3606/2/15.08.2018 година е била затруднена. Претенцията е ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск
лично и чрез представител по пълномощие, който претендира присъждане
на възнаграждение за адвокат с оглед предоставена безплатна защита.
Възразява срещу искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С., в депозирани чрез
процесуален представител писмени бележки, изразява становище за неоснователност на предявения иск поради недоказаност
на наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране на отговорността
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение
за неоснователност поради недоказаност на исковата претенция, като излага
подробни доводи.
Съдът, преценявайки
основателността на исковата претенция с оглед събраните по делото доказателства
и доводите на страните, приема следното:
Между страните по делото не се спори, че К.С.Р.
изтърпява наказание „доживотен затвор“ с начало 19.07.1989 година, като за
периода от 24.08.2018 година до 30.10.2018 година е бил преведен от Затвора – В.
в Затвора – Б., съгласно допуснато предварително изпълнение на Заповед № Л-3606/2/15.08.2018 година на
Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С.,
което се установява и от писмо на Началника на Затвора – Б. изх. №
220/19/23.07.2020 година /л. 100/. Посочената заповед е приложена към том XII от затворническото
досие на К.С.Р., приобщено към доказателствата по делото, както и на л. 18-19
от частно адм. дело № 2433/2018 година по описа на Административен съд – В.,
също прието и приложено като доказателство по делото.
С Определение № 10635/24.08.2018 година на
Административен съд – В., постановено по частно адм. дело № 2433/2018 година,
влязло в сила на 11.09.2018 година, е отменено допуснатото предварително
изпълнение на Заповед №
Л-3606/2/15.08.2018 година на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, гр. С., с която е наредено преместването на К.С.Р. *** в
Затвора – Б. за доизтърпяване на наложеното наказание.
С Решение № 557/19.03.2019
година на Административен съд – В., постановено по адм. дело № 3560/2018
година, влязло в сила на 19.03.2019 година, е отхвърлена жалбата на К.С.Р.
срещу Заповед № Л-3606/2/15.08.2018 година на Главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С..
Видно от
изготвения на 24.08.2018 година опис на личните дрехи, битови вещи и предмети
на лицето К.С.Р. при приемането му в Затвора – Б., приложен в оригинал в приетия
като доказателство по делото том XII от затворническото досие на ищеца,
същият е разполагал с няколко чифта различни по вид дрехи, спално бельо,
тоалетни принадлежности, както и с битови и други лични вещи, в т.ч.
вентилатор, телевизор, MP3-плеър,
бързовар, радио, видео-игра – тетрис, дискмен, апарат за измерване на кръвно
налягане, часовник, очила, тетрадки и учебници. Описът е подписан от лишения от
свобода, съобразно и изричното му изявление в съдебно заседание на 19.10.2020
година.
От приложените към досието
на Р. документи се установява, че за процесния период ищецът е отправил множество
искания до Началника на Затвора – Б., предимно за делегирането му до Затвора – В.
във връзка с участието му като страна в открити съдебни заседания по дела,
които са уважени, което обстоятелство не се оспорва от ищеца.
Уважена е и молбата на
лишения от свобода Р. рег. № 3715/25.09.2018 година за получаване на котлон,
тиган и тенджера, както и молбата му рег. № 4229/06.11.2018 година, изрично
посочени от него вещи, съхранявани в склада на Затвора – Б., да бъдат предадени
на негова позната за извършване на ремонт.
На 06.10.2018 година е
разрешено провеждане на свиждане на ищеца с неговата сестра Д.В.П., при което
лишеният от свобода е получил хранителна пратка съгласно опис.
Началникът на Затвора – В. е
удовлетворил молбата на К.С.Р. рег. № 3948/15.10.2018 година за провеждане на
свиждане в Затвора – В., предвид участието му в открито съдебно заседание по
административно дело по описа на Административен съд – В.. Видно от писмо рег.
№ 2520/26.10.2018 година на Началника на Затвора – В. до Началника на Затвора –
Б. свиждането е проведено на 20.10.2018 година в Затвора – В..
Всички посочени документи са
приложени в том XII от
затворническото досие на К.С.Р., приобщено към доказателствата по делото.
В хода на съдебното
производство са събрани гласни доказателства – в процесуалното качество на
свидетели по делото са разпитани лицата И. Н. Р., който е пребивавал заедно с
ищеца по време на престоя му в Затвора – Б., и Д.В.П. –
сестра на ищеца.
Според показанията на свид. Р. по време на престоя си
в Затвора – Б. К.Р. е бил притеснен и депресиран, тъй като не е имал възможност
да се срещне със сестра си и да поддържа връзка с адвоката си поради липса на средства
за закупуване на карта за телефон. Посочва, че ищецът му е споделял, че
администрацията на Затвора – Б. не му е разрешила да използва вещи, с които да
спортува, които са му били позволени в Затвора – В., както и че лишените от
свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“, нямат никакви условия за
спорт, освен престоя на открито, който е с продължителност от един час дневно. Дава
показания, че Р. е водил граждански и административни дела, във връзка с които,
през периода от 24.08.2018 година до 30.10.2018 година, му се е налагало да
пътува и е отсъствал от Затвора – Б..
Свид. П. заявява, че при проведен телефонен разговор с
ищеца е почувствала, че същият е отчаян поради внезапното му преместване от Затвора
– В. в Затвора – Б., тъй като не е му е предоставена възможност да вземе
всичките си вещи. Посочва, че през процесния период два пъти е посещавала Р. ***,
а когато ищецът е пребивавал в Затвора – В., го е посещавала веднъж месечно.
Твърди, че освен нея Р. няма други близки, които да го посещават.
Изложените факти обуславят
следните правни изводи:
Успешното
провеждане на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква доказано осъществяване на
фактически състав, който включва кумулативно наличие на: а/ незаконосъобразен
акт или незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно лице
при осъществяване на административна дейност; б/ вреди от този
акт/действия/бездействия; в/ причинна връзка между незаконосъобразните
актове/действия/бездействия и настъпилите вреди. Липсата на който и да е от
елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е пречка за
реализирането на отговорността на държавата по посочения в тази правна норма
ред. Доказателствената тежест за установяване на тези три предпоставки в
тяхната логическа последователност носи ищецът, търсещ присъждане на
обезщетението.
С оглед влязлото в сила
Определение № 10635/24.08.2018 година на Административен съд – В., постановено
по частно адм. дело № 2433/2018 година, с което е отменено разпореждането за
допуснато предварително изпълнение на Заповед № Л-3606/2/15.08.2018 година на
Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С., с
която е наредено преместването на К.С.Р. *** в Затвора – Б. за доизтърпяване на
наложеното наказание, съдът намира, че е налице първата предпоставка за
реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Ангажирането на
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква, както беше посочено, установяването
не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като
пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната
последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени
от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като
„пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната
незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата
причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване
подлежат единствено преките и непосредствени вреди. Преки вреди са тези, които
са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат
и които са адекватно следствие от увреждането. Преки означава директно въздействащи
върху правната сфера на увредения. Освен преки, вредите следва да бъдат и
непосредствени – не трябва да има опосредена връзка между вредите и отменения
незаконосъобразен акт, като същите трябва да са настъпили по време и място,
следващо противоправния резултат.
Недоказано по делото остана
твърдението в исковата молба за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
представляващи причинени страдания, безпокойство, чувство за малоценност,
уронване на човешкото достойнство, притеснение, смущение в съня и загуба на
доверие в институциите и правовия ред.
От съставения на датата на
постъпване в Затвора – Б. /24.08.2018 година/ опис на личните дрехи, битови
вещи и предмети на лицето К.С.Р. се установява, че при пристигането му в
посоченото пенитенциарно заведение ищецът е разполагал с личните си вещи. В
исковата молба не се твърди конкретна вещ, която е останала в Затвора – В. и не
му е предоставена при преместването му в Затвора – Б.. Подобно обстоятелство не
се установява и от събраните по делото гласни доказателства. Съдът не кредитира
с доверие показанията на свид. Р., според които администрацията на Затвора – Б.
не е разрешила на К.Р. да използва вещи, с които да спортува, които са му били
позволени в Затвора – В., тъй като същите не се основават на непосредствено
придобити от свидетеля впечатления, а са опосредени от обясненията на трето лице
– ищецът по делото, т.е., свидетелят не е бил пряк очевидец на такъв отказ от
страна на затворническата администрация, като освен това тези показания противоречат
на останалите доказателства по делото, като дори не кореспондират с доводите, заявени
в исковата молба. От дадените от другия разпитан по делото свидетел – сестрата
на Р. – Д.В.П., показания също не се установява твърдяното обстоятелство, че
при преместването на ищеца от Затвора – В. в Затвора – Б. не са му предоставени
всичките лични вещи. Тези показания, подобно на показанията на свид. Р.,
представляват преразказ на твърденията на ищеца, т.е. свид. П. не е придобила
преки и лични възприятия за този факт.
Неподкрепено с доказателства
е и твърдението на ищеца за липса на възможност за осъществяване на контакт с
процесуалния му представител и затрудняване на защитата му по оспорване на
законосъобразността на Заповед № Л-3606/2/15.08.2018 година, доколкото част от
документацията му се е намирала на територията на Затвора – В.. От изготвения
протокол за проведено на 19 февруари 2019 година открито съдебно заседание по
адм. дело № 3560/2018 година по описа на Административен съд – В., образувано
по жалба на К.С.Р. срещу Заповед № Л-3606/2/15.08.2018 година на Главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С., е видно, че Р.
се е явил лично и с упълномощен адвокат на заседанието, като съдът е уважил
направените доказателствени искания, допускайки поисканите от него свидетели и
представените писмени доказателства, поради което настоящият съдебен състав приема
за неоснователно твърдението за затрудняване на правото на защита на ищеца по
делото. Процесуалният представител на К.Р. е депозирал и писмено становище по
посоченото административно дело, изразявайки позицията на своя доверител по
съществото на правния спор. Освен това по настоящото дело липсват данни за
отказ на затворническата администрация да предостави поискани от Р. документи
във връзка с водените от него съдебни дела. Напротив, съдържащите се в
приложния по делото том XII от затворническото
досие на ищеца документи установяват удовлетворяване от затворническата
администрация на всички, заявено от него искания. В проведеното на 19 октомври
2020 година открито съдебно заседание самият Р. заявява, че не е отправял
писмени искания за предоставяне на документи, като посочените от него
съображения, поради което не го е сторил, съдът преценява като ирелевантни за
разрешаването на настоящия правен спор. След като ищецът не е поискал
предоставянето на конкретни документи, неоснователни са твърденията му за
понесени от него вреди при недоказан от страна на затворническата администрация
отказ да му бъдат предоставени.
Не се установи и твърдяната
липса на възможност за осъществяване на полагаемите се на ищеца по график
свиждания с близки и роднини, поради невъзможност на последните да осъществяват
пътуване до гр. Б., вследствие на което Р. е бил притеснен и потиснат, изпитвал
е чувство на самота, безпомощност и онеправданост. От документите, приложни към
том XII от затворническото досие на К.С.Р.,
се установява, че по време на процесния период ищецът е осъществил две
свиждания със своята сестра Д.В.П. – на 06.10.2018 година и на 20.10.2018 година.
В свидетелските си показания П. също заявява, че през периода 24.08.2018 година
– 30.10.2018 година два пъти е посещавала Р. ***, като същевременно дава
показания, че когато ищецът е пребивавал в Затвора – В., го е посещавала веднъж
месечно. От това гласно доказателство се установява, че честотата на
посещенията за процесния период, през който Р. *** на основание предварителното
изпълнение на Заповед № Л-3606/2/15.08.2018 година на Главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С. /две посещения в рамките на
два месеца и шест дни/ е идентична с тази по време на престоя му в Затвора – В.
/веднъж месечно/. С оглед на това и доколкото по данни на свид. П. ищецът няма
други близки, които да го посещават, съдът преценява, че не е налице сочената в
исковата молба невъзможност за осъществяване на полагаемите се на ищеца
свиждания. Следователно не са настъпили и твърдените в исковата молба негативни
емоции.
Предвид гореизложеното съдът
намира за недоказани претендираните от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се
в описаните в исковата молба отрицателни преживявания.
Недоказаността на твърдените,
понесени от К.Р. вреди като резултат от разпореждането за предварително
изпълнение на Заповед № Л-3606/2/15.08.2018 година на Главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С., отменено с влязлото в сила
Определение № 10635/24.08.2018 година на Административен съд – В. по частно
адм. дело № 2433/2018 година, налага извода на съда за недоказаност на сложния
фактически състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съответно, обуславя неоснователност
на претендираната отговорност на държавата, което налага и отхвърляне на
предявения иск.
При този изход на правния
спор претенцията на пълномощника на
ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение с оглед предоставена
безплатна защита е неоснователна.
Предвид
своевременно заявеното искане, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, във връзка
с чл. 37 от Закона за правната помощ и съобразяване, че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило в три съдебни
заседания, както и че
материалният интерес не надхвърля 10 000,00 лева, съдът намира, че в
полза на последната следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, в размер на 100,00 лева, които ищецът следва
да бъде осъден да й заплати.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.С.Р., ЕГН **********, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, гр. С. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане
на обезщетение в размер на 10 000,00 лева за понесени неимуществени вреди
за периода от 24.08.2018 година до 30.10.2018 година, в резултат на допуснато
предварително изпълнение на Заповед № Л-3606/2/15.08.2018 година на Главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С., отменено с Определение № 10635/24.08.2018
година на Административен съд – В., постановено по частно адм. дело № 2433/2018
година, влязло в сила на 11.09.2018 година, изразяващи се в причинени страдания, безпокойство, чувство за
малоценност, уронване на човешкото достойнство, притеснение, смущение в съня и
загуба на доверие в институциите и правовия ред, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К.С.Р., ЕГН **********, да заплати в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
гр. С. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
в размер на 100,00 /Сто лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ: