МОТИВИ: Срещу подсъдимите А.С.Я.,
К.А.В., Г.З.В. и Л.А.А.,*** е внесен от
Окръжна прокуратура – Габрово обвинителен акт с повдигнато обвинение по чл.199
ал.2 т.1 пр.2-ро във вр. с чл.198 ал.1 във вр. с чл.129 ал.1 и чл.20 ал.2 от НК. Подсъдимите са обвинени в това , че за времето от 00.00 до 3.00 часа на
07.11.2012г. в с. Градище, общ.Севлиево, в къща на ул.”Девети септември” ** в съучастие,
като съизвършители, отнели чужди движими вещи - пари
на стойност 7 лева, от владението на С.Ц.С. от същото село, с ЕГН ***, с
намерение противозаконно да ги присвоят, като употребил за това сила, чрез
нанасяне на удари с ръце в областта на главата и тялото му, а подсъдимия Я. и
чрез насилствено връзване на краката и ръцете на С., съпричинили следните телесни увреждания:
черепно-мозъчна травма с кръвоизлив под твърдите мозъчни обвивки, увреждане довело
до разстройство на здравето, временно опасно за живота; контузия в шийна област
с оток на глотиса и входа на гръкляна,
увреждане, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
контузия на гръдния кош със счупване на пет ребра в дясно, увреждане довело до
трайно затруднение на движението на снагата; контузия с аспирация на кръв в
белите дробове, с кръвоизлив в дясната гръдна кухина, увреждане довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота; контузия на сърцето,
увреждане довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота,
всичките представляващи средни телесни
повреди по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, от които е последвала смъртта на С..
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа така
повдигнатите обвинения и ги намира за доказани по несъмнен начин. Предлага на
подсъдимия А.Я. да се наложи наказание –доживотен затвор без право на замяна, а
на всеки от останалите подсъдими да се наложи наказание - доживотен затвор.
В съдебно заседание подсъдимите заявяват, че са получили
препис от обвинителния акт и от разпореждането за предаване на съд, и разбират характера и смисъла на предявеното им
обвинение. Всеки от подсъдимите признава ,че е проникнал в дома на жертвата с
намерението да извърши кражба на пари и отрича да е нанасял удари на пострадалия
С.
Защитникът на подсъдимия А.Я. - адв. Ц. счита, че
повдигнатото обвинение на неговия подзащитен не се подкрепя от събраните по
делото доказателства в достатъчна степен. Прави анализ на установената
фактическа обстановка. Счита, че делото не е изяснено от фактическа страна по
вина на прокуратурата. Не било установено на кого са иззетите за трасологическо
изследване следи от обувки, от стаята на С. Не било установено дали кръвта по
ръкавиците на подсъдимите е на С.С. Не бил изяснен въпроса и за това кой е
възстановил електроподаването в къщата на С., след като К.В. развил на тръгване бушоните. Счита, че
всеки от подсъдимите следва да понесе своята отговорност, съобразно степента на
вината му.
Подсъдимият
Я. поддържа становището на назначения му служебен защитник адв. Ц. Заявява, че
останалите подсъдими лъжат, тъй като са се наговорили да хвърлят вината върху
него. Моли да бъде наказан само за това което е извършил.
Защитникът
на подсъдимия К.В. - адв. С. счита, че по делото не е изяснена фактическата
обстановка, тъй като не е установено именно кой от подсъдимите е проявена
агресия спрямо С.С. и така не е възможно да се установи каква е била ролята на
всеки от подсъдимите. Счита, че деянието е извършено при условията на ексцес,
защото подсъдимите са се сговорили да извършат кражба, но при извършения грабеж
само един от тях е проявил жестокост и това е довело до смъртта на С. Счита, че
по делото не е установено дали в дните преди процесната нощ вече са били
откраднати парите на С., не било установено на кого е кутията цигари намерена в
дома на С. и кой е включил осветлението на къщата. Пледира, В. да бъде осъден
за извършеното от него престъпление - грабеж и моли да му бъде наложено
справедливо наказание.
Подсъдимият
В. изразява съжаление за смъртта на С.С. Счита, че по делото не е изяснено кой
е причинил смъртта на С. и дали това не е сторил някой, който е влизал в къщата
след тях. Моли съда за снизходителност.
Защитникът
на подсъдимия Г.В. - адв. Н. счита, че по делото не са събрани доказателства от
които да се направи извод за субективното отношение на всеки от подсъдимите към
извършеното деяние. Счита, че следва да бъдат разследвани като подбудители на
подсъдимите свидетелите К.С., А.Я. и Н.М.. Заявява, че по делото не е
установено по безспорен начин какво е участието на неговия подзащитен в
изпълнителното деяние. Анализира фактическата обстановка и счита, че е в конкретния
случай е налице ексцес и че неговия подзащитен не е бил съгласен с
малтретирането на С. и дори се е опитал да помогне. Моли съда, да наложи на
подсъдимия В. наказание адекватно на извършеното престъпление, като според него
същото не следва да надхвърля три години лишаване от свобода.
Подсъдимият
Г.В. не отрича, че е участвал в търсенето на пари и сочи като извършител на
престъплението в което е обвинен подсъдимия Я. Моли за справедлива присъда,
според това което е извършил.
Защитникът
на подсъдимия Л.А. – адв. Б. прави обстоен анализ на фактическата обстановка и
набляга на това, че нейния подзащитен е трябвало само да пази и да сигнализира
ако някой се появи на улицата, докато останалите подсъдими търсели парите в
къщата на С. Счита, че по делото няма данни Л.А. да е нанасял удари на поспадалия,
въпреки наличието на кръв по ръкавиците, които той е носил. Смята, че
подсъдимият Я., тъй като единствено той е познавал С. се е страхувал старецът
да не го разпознае и за това е искал да го убие. Това е била причината Я. да
действа при условията на ексцес. Адв. Б. отклонявайки се от същността на
обвинението изразява становище, че у никой от останалите подсъдими с изключение
на Я. не е съществувала мисъл да убива С. и дори на другия ден обсъждали
въпроса, дали да не се върнат да го отвържат. Счита ,че нейния подзащитен
трябва да бъде осъден само за грабеж. Тя както и останалите защитници набляга
на неизяснените моменти по делото, а именно това, че не е установено кой е пушил цигари в дома на С., кой е включил електричеството и дали не е влизал
някой в къщата, след заминаването на подсъдимите. Адв. Б. моли съда за снизхождение
и прави искане на нейния подзащитен да бъде наложено наказание от три години
лишаване от свобода.
Подсъдимият
Л.А. изразява съжаление за стореното и моли да бъде осъден за това което е
извършил.
Въз основа на събраните по делото писмени, гласни
и веществени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите
живеели в с.Върбовка, общ. Павликени. Никой от тях не работел постоянно. Издържали
се от социални помощи и от възложена им работа от различен характер. А.Я. имал едно дете. К.В. живеел на семейни начала
с Е.Я. и имал шест деца. Подсъдимият Г.В. имал две деца. Подсъдимият Л.А. имал
едно дете от съжителката си Г.А., която работи в Германия. А. живеел в дома на
майката на детето си.
Съгласно
изготвената и приложена на досъдебното производство справка за съдимост
подсъдимият А.Я. до момента има няколко осъждания, като последните му две
присъди са за извършени престъпление по чл.343в ал.2 от НК, за които му е
наложено наказание – пробация. Подсъдимият К.В. е осъждан – реабилитирана
основание чл.88а от НК. Подсъдимият Г.В. има четири осъждания по които е
реабилитиран със съдебна реабилитация, влязла в сила на 20.07.2004 г. През 2008
г. за извършено престъпление по чл.343в ал.2 от НК, В. е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание по чл.78а от НК. Подсъдимият Л.А. с присъда №5/26.09.2011 г., постановена по НОХД № 322/2011
г. на РС - Павликени е осъден на шест месеца лишаване от свобода , при
условията на чл.66 ал.1 от НК за извършено престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
С.С.
живеел в къща в с. Градище, общ. Севлиево. С. бил на 80 годишна възраст през
2012 г. и живеел самотно тъй като съпругата и децата му били починали. Старецът,
когото всички съселяни наричали „Ходжата”, разполагал с финансови средства, тъй
като преди години изкупувал липов цвят и охлюви. В селото хората знаели, че има пари и че ги съхранява в буркани. С. се
хвалел, че няма проблем с парите и често давал заеми на съселяните си. Пострадалият
ежедневно посещавал кръчмата на с. Градище и употребявал по чаша – две мастика.
Свидетелката
С.М. живеела в с. Градище на семейни начала със св. К.С. Нейната майка - св. Н.О.
им гостувала често и тогава установила близки отношения със С.С. Започнала да
го посещава, помагала му в домакинството и му правела компания, той и плащал,
защото я харесвал. Парите вадел от буркан, който се намирал между бурканите със
зимнина в мазата на къщата. Според свидетелката, желаел да я осинови, за да
може тя да се грижи за него. Няколко дни преди 6.11.2013 г. О. споделила със С.С.
,че желае да замине на работа в чужбина. С. я помолил да остане, но тя
отказала. Тогава той и дал пари и се разбрали, като се прибере от чужбина
отново да му се обади, за да се грижи за него. Св. О. споделила със семейството
си /С.М., К.С. - зет и А.М. - син/, че С.С. има много пари и ги държи в буркани
в мазето. Разказала за това и на св. А.Я.
и на подсъдимите Г.В. и А.Я., когато
гостували в дома им в с. Градище. Двамата подсъдими узнали къде се намира
къщата на С.С. и един ден заявили, че имат намерение да му откраднат парите, но
били пияни и св. Я. ги спрял.
Св. Н.М.
живеел в с. Върбовка, общ. Павликени и познавал подсъдимите. Св. А.Я. по прякор
„Карата” при среща с подсъдимите на
06.11.2012 г. през деня предложил,
да отидат същата вечер и да откраднат парите на С.С. Всички се съгласили,
защото имали заеми и им трябвали пари, за да ги върнат и се уговорили да си
набавят ръкавици.
Късно
вечерта на 06.11.2012 г., четиримата подсъдими и св. А.Я. се събрали в дома на К.В.
и от там тръгнали за с. Градище, общ. Севлиево
с лек автомобил черен на цвят, марка „Форд ескорд” с рег.№ ВТ 00 48 АХ ,
управляван от св. Н.М. Пристигнали в гр.
Павликени преди 24.00 часа, където били проверени от полицейски екип и си закупили от денонощен магазин кафе и
цигари. Свидетелят М. заредил с гориво автомобила, с предоставените му от подсъдимият
Л.А. 10 лева и потеглили в посока с. Градище. След с. Малък Вършец четиримата
подсъдими слезли от автомобила, а свидетелите Н.М. и А.Я. /Карата/ заминали за
кв. Балабанца на гр. Севлиево, за да търсят неустановена по делото приятелка на
Я.
Подсъдимите
достигнали къщата на С.С., около полунощ на 06.11.2013 г. В къщата не светело. Влезли
в двора и след това по една стълба, която водела към сайванта достигнали до
мазата, която се намирала вляво от входа на къщата. Светели си със запалки
и мобилните си телефони. Започнали да
тършуват и да търсят буркани с пари. В помещението обаче, имало само пластмасови бидони. Отправи ли се
към съседно помещение, чиято врата била вързана със сезал, но и в него не
открили пари. Тогава решили да влязат в стаите на къщата, защото от А.Я. знаели,
че и там има пари. Пробвали да влязат през вратата, но тя била заключена. Подсъдимият
В. открил отворен прозорец на къщата, на който имало мрежа за мухи. К.В. я
скъсал, като си помагал с ножка, случайно намерена от подсъдимия Я. Г.В. взел
един стол и влязъл първи в къщата през прозореца. След него влезли В. и Я. В
този момент Л.А. чакал до входната врата, за да му отключат да влезе. В стаята
в която първоначално влезли подсъдимите нямало пари и се насочили към стаята на
С. Там влезли подсъдимите В. и В. Я. отключил на А. и те двамата също влезли
при стареца. Стаята слабо се осветявала от улична лампа. При влизането, С. се
стреснал и се опитал да се защити, но Г.В. му хванал ръцете, В. седнал на леглото
и го натиснал за раменете. С. бил силно изплашен, лишен от възможност да се
съпротивлява и молел да не го бият, като обещавал, че всичко ще им даде. В. го
попитал къде са бурканите с парите и той им казал, че парите му са във възглавница, която се намира в другата
стая. В. извикал Я. да държи ръцете на стареца и сам донесъл от другата стая
три възглавници. Проверил и установил, че и в тях няма пари. Тогава К.В. ударил
два пъти С. в главата, от лявата страна и попитал защо ги лъже. Старецът казал,
че има пари в мазата и В. отишъл да ги търси, но не ги открил. Когато се върнал
и съобщил, че ги няма В. се ядосал и отново ударил С. в главата. Старецът
насочил подсъдимите да търсят пари от
дясната страна, на рафта в мазето. Тогава Л.А. хванал ръцете на С., а В. и Я.
отишли в мазата да търсят пари. Не открили такива и Я. предложил да вържат С. с
кабел, който намерил в мазата и да продължат да търсят. Взели кабела и се
качили в стаята. К. В. и Г.В. отишли в мазата, а А.Я. вързал С. през ръцете и
през левия крак, като намотал въжето. Вързал му и краката така, че тялото било
присвито и С. трудно дишал. Тъй като старецът се дърпал, той го ударил в корема.
Л.А. ударил стареца два пъти и сложил кърпа на лицето му. К.В. се върнал от
мазето ядосан, че няма пари и след него влязъл Г.В.. Л.А. и А.Я. започнали да
търсят в шкафовете в коридора, а подсъдимите В. и В. останали при С. и когато
се върнали В. им се оплакал, че е станал целия в кръв. Започнал да се бърше с
намерен на земята парцал. Продължили да
тършуват в къщата, като Г.В. вдигнал мушамата от масата в стаята на стареца и
намерил монети и 7.00 /седем/ лева. Взел седемте лева, а монетите разпръснал. В.
скрил под едно одеяло и намерения от него телефон на пострадалия, като
първоначално го разглобил. По време на престоя им в къщата, всеки от
подсъдимите по различно време нанасял удари на С. в областта на главата,
гърлото, гръдния кош и стомаха. Всички чували виковете на стареца, когато някой
от другите го удрял. В един момент, подсъдимият Я., установил, че С. вече не
говори и помолил Л.А. да му светне със запалка, за да види дали диша. Видял, че
старецът е целия в кръв и го превързал през очите и главата с намерен наблизо
бинт. Подсъдимият А. със запалка опърлил носа на С., проверявайки го дали диша,
после развързал кабела от врата на С. Тогава Л.А. и А.Я. отишли при К.В. и Г.В.
и ги извикали да си ходят. Тръгнали си, като оставили С.С. завързан през ръцете
и краката с кабел, вързан с бинт през очите, легнал на дясната страна на леглото
и завит с одеяло до кръста. При тръгването им, възрастният мъж бил
безконтактен. По пътя подсъдимите изхвърлили ръкавиците до една вада в близост
до с. Малък вършец и подсъдимият К.В. се обадил на св. Н.М. да дойде да ги
вземе с автомобила, тъй като не можели повече да ходят и им се били подкосили
краката. Взел ги след моста на с. Кормянско. При пътуването подсъдимите били спокойни, говорели си в
автомобила и дори заспали. Отново спрели пред денонощния магазин в гр. Павликени
от където си купили кафе и вода. Там А.Я. полял на подсъдимия К.В. вода, за да си измие
ръцете. Пристигнали в с. Върбовка около 5.30-6.00 часа сутринта.
На
7.11.2012 г., около 9.00-9.30 часа, свидетелите К.С. и А.М. посетили дома на С.С.
Предишния ден се били уговорили, С.М. да му посади лук и двамата мъже отишли да
се разберат с него. Видели, че входната врата към двора била отворена, звъннали
на звънеца и влезли. Извикали няколко пъти „Иване” /така пострадалия желаел да
го наричат/. Погледнали през прозореца на къщата и видели, че С. лежи завит на
леглото, а стаята е разхвърляна. Въпреки, че знаели, че възрастния мъж не спи
до късно, двамата свидетели си тръгнали и не му се обадили.
Свидетелят
Н.М. се видял с подсъдимите В., Я. и В. на следващия ден /08.11.2012 г./. От
тях тогава разбрал, че влезли при стареца и всеки го удрял. Подсъдимите
обсъждали случилото се и това дали С.С. може да се отвърже, след като бил
вързан от А.Я. Същата сутрин св. А.Я. се срещнал с подсъдимия Я. и му съобщил,
че от с. Градище му се обадил неговия дядо и му каза, че С.С. не е ходил в
магазина и никой не го е виждал. Същата вечер към 22.30-11.00 часа св. С.М. се
обадила на подсъдимия Я. с когото имала връзка и му казала, че са задържали А.М.
и К.С.
На 7.11.2012
г. вечерта св. П.С. посетил магазина на с. Градище и разбрал, че С.С. в този
ден не е излизал. Това не било обичайно за възрастния човек и той го потърсил в
дома му, около 17.30 часа. Открил го легнал на леглото, на дясната страна,
завързан с кабел и вързан с бинт през очите и ушите, както е бил оставен от
подсъдимите. Веднага се обадил на
телефон 112.
Извършен
бил оглед на местопроизшествието от разследващите органи, а пристигналите
медицински лица, констатирали смъртта на С.С. и трупът му бил откаран за
аутопсия в МБАЛ „Д-р Тота Венкова „ - Габрово.
Огледа
на дома на С.С., който започнал в 20.40 часа на 07.11.2012 г. За това
процесуално следствено действие бил изготвен приложения на стр.6-37 от том І на
ДП протокол. При огледа, извършен в
присъствието на вещото лице д-р К. са открити и иззети множество веществени
доказателства, подробно описани в
протокола. Описан е трупа на С.С., открит на леглото с лице обърнато към
стената. Видно от протокола и изготвения към него фотоалбум, мъжът е облечен с
лилава риза, бял потник на тъмни райета
и сиво на цвят долнище. Трупът е увит с кабел /от 2.10 м./, който минава под
гръдния кош, като единия край на кабела завършва с женски накрайник. Зад
главата на трупа и върху нея в лицевата част е
намерена блуза в сиво, синьо и червено райе. Около главата и през очите
на трупа минава тънка ивица белезникав плат пропит с червена течност. Има
засъхнала червена течност по лявото ухо и лявата буза. Ръцете на трупа са
вързани отпред пред тялото с китки опрени в долната част на тялото, като кабела
се прехвърля от китките външно на лявото бедро към долната част на краката. Краката
са увити и завързани над глезените един към друг, като са свити към
тазобедрената става под ъгъл 90 градуса.
Два
дена по-късно, като обвиняеми по делото били привлечени четиримата подсъдими,
които дали обяснения по реда на чл.222 ал.3 от НПК пред съдия.
На
09.11.2013 г. А.Я. предал ръкавиците, който подсъдимите изхвърлили на тръгване
от дома на С.С. Я. отвел разследващите органи до мястото на което ги изхвърлили
и ги предал с протокол за доброволно предаване /1 и 2 от том ІІ на ДП/. В
протокола Я. саморъчно вписал ,че „...ръкавиците ни бяха поставени на ръцете ,
докато всички нанасяхме удари на дядото с ръце и по време на целия ни престой в
къщата. Същите захвърлихме при оттеглянето ни от къщата в едно дере на село
Малък вършец, където в последствие заведох полицаите до там. По ръкавиците на К.
и Л. трябва да има повече кръв от ударите, които предимно те му нанасяха. По
моите също може да има кръв в повече, но това е когато го превързвах дядото по
окървавеното лице. Аз го ударих само един път в стомаха, за да се свие и да му вържа ръцете.” Предадените от
подсъдимия Я. четири чифта ръкавици са описани по делото като веществени доказателства
със следните номера: ВТ 12/ІІ-75/1/01 ; ВТ 12/ІІ-75/1/02 ; ВТ 12/ІІ-75/1/03 ; ВТ
12/ІІ-75/1/04 .
На досъдебното производство е
изготвена съдебно-медицинска експертиза
на труп № СМ-94/2012г. от д-р Я.К. – началник отделение по съдебна
медицина при МБАЛ – АД - Габрово. От заключението изготвено на база оглед и аутопсия
на трупа на С.Ц.С. се установява, че същия има тежка съчетана механична травма,
изразяваща се в черепно-мозъчна травма с кръвонасядания по лицето и меките
черепни обвивки, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вдясно и кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки отпред и вдясното слепоочно, мозъчен оток с малко мозъчно
вклиняване в големия тилен отвор; кръвонасядане и оток на меките тъкани на лицето /предимно вляво/ с
разкъсно-контузни рани от вътрешната
страна на двете устни вляво и около левия устен ъгъл, кръвонасядане и оток на
клепачите на лявото око, кръвонасядане и оток на лявата ушна мида с нараняване
на долната и част, с охлузване пред нея; контузия на шията с масивно
кръвонасядане и оток на меките тъкани, оток на глотиса /гълтача/ и
мекотъканните гънки на входа на гръкляна вдясно; контузия на гръдния кош с
кръвонасядания в меките тъкани на предната гръдна стена, счупване на 3-то до
7-мо ребро вдясно по гръдната линия , контузия и аспирация на кръв в белите
дробове, ограничен кръвоизлив в дясната гръдна кухина; контузия на върха на
сърцето; контузия на корема с кръвонасядане в областта на началото на дебелото
черво с кръв в тънкото и началото на
дебелото черво; набръчкана слезка, кръвонасядания по двете мишници, охлузване и
кръвонасядане на лявата китка, кръвонасядане на гърба на двете длани, порезна
рана на лявата подбедрица, охлузване около двата глезена, изпускане по малка
нужда. Вещото лице е установило, че
причината за смъртта на С. е ОСТРА ДИХАТЕЛНА И СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ, вследствие
на мозъчен оток с вклиняване в големия тилен отвор, като придружаващи фактори
освен водещата черепно-мозъчна травма са контузията на сърцето, увреждането на
белите дробове с аспирация на кръв и оток на глотиса. СМЪРТТА Е НАСТЪПИЛА
БАВНО. При огледа на трупа д-р К. е установил следи от стегнато връзване с
кабел на китките на двете ръце, коленете и глезените. Травмите на тялото и
главата били причинени от множество силни удари с твърди тъпи предмети /юмруци/,
повечето нанесени отпред и отляво тъй като тялото е лежало на дясно в завързано
положение. Порезните рани били причинени с нож. Вещото лице е дало заключение ,
че черепно-мозъчната травма на С. , придружена с кръвоизлив под твърдите
мозъчни обвивки е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
До такова разстройство на здравето е довела контузията в шийната област с оток
на глотиса и входа на гръкляна. До
разстройство на здравето, временно опасно за живота е довела и контузията и
аспирацията на кръв в белите дробове, с кръвоизлив в дясната гръдна кухина от
една страна и контузията на сърцето от друга. Контузията на гръдния кош със
счупване на 5 ребра вдясно е довела до трайно затруднение на движението на
снагата. Според д-р К. състоянието на трупа на С. отговаря смъртта да е
настъпила около 11.30 часа на 07.11.2012 г., като приема, че този период може
да варира в периода от 8.37 часа до 14.30 часа на 07.11.2012 г.
В съдебно
заседание д-р К. поддържа заключението по изготвената от него експертиза. В
отговор на поставени от страните въпроси допълва заключението си. На база
обясненията на подсъдимите, прави извод ,че към момента на напускането им на
дома на пострадалия, същият е бил безконтактен, не е давал признаци на
активност и адекватност и най-вероятно е бил в безсъзнание. Тези обяснения
подкрепят извода му, че смъртта е настъпила бавно. Експертът дава заключение, че
с оглед характера и вида на травмите на С., находящи се по лицето и главата му,
се налага извода ,че на С. са нанесени „повече, силни и агресивно нанесени удари”,
които са били предимно от лявата страна. Вероятно ударите са нанесени с юмруци
и те са довели до увреждане на мозъка. Експертът счита, че счупването на
ребрата на гръдния кош на С. е възможно да се дължи не само на удар, но и на
оказан силен натиск. Според него ребрата не било възможно да бъдат счупени с
един удар, още повече , че в конкретния случай били открити четири
кръвонасядания отпред по гръдния кош, като имало и отляво и от дясно. Вещото
лице дава заключение, че констатираните увреждания на гълтача и глотиса на С.
са в резултат на удари, а не от пристягане с кабел. Д-р К. е категоричен, че
отокът на окото на пострадалия не е в резултат на черепно мозъчната травма, а
на удар. С оглед позата в която е намерен С. след смъртта му и механизма на
завързването, извода на експерта е
категоричен, че ребрата му са счупени преди да бъде завързан. Пак тогава са
нанесени травмите в областта на стомаха. Според д-р К., покойния С. е изпитвал
значителна болезненост при нанасяне на травмите. Счита, че ако на С. е била
оказана медицинска помощ и оперативна намеса е било възможно да се предотврати
отока и мозъчния кръвоизлив.
На
досъдебното производство е изготвена от вещото лице П.Х.- специалист в НТЛ на
ОД на МВР - В.Търново, съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства с рег. № БНТЛ 1374 от 07.12.2012г./ стр.60-70 от том ІІ на ДП/.
От заключението на експертизата се установява ,че покойният С.Ц. С. е бил с кръвногрупова
принадлежност „АВ”. Експертът е дал заключение ,че по комплект ръкавици с № ВТ
12/ІІ-75/1/01 не се доказва наличие на кръв; по комплект ръкавици с № ВТ 12/ІІ-75/1/02 се доказва наличие на кръв с
човешки произход с характеристики на кръвна група „АБ” и е възможно същата да
произхожда от С.С.; по комплект ръкавици с № ВТ 12/ІІ-75/1/03 се доказва наличие на кръв с
човешки произход с характеристики на кръвна група „АБ” и е възможно същата да
произхожда от С.С. и по комплект ръкавици с № ВТ 12/ІІ-75/1/04 също се доказва
наличие на кръв с човешки произход с характеристики на кръвна група „АБ” и е
възможно същата да произхожда от С.С.
След предявяване на ръкавиците в съдебно заседание, по
искане на защитата бе допусната и назначена ДНК експертиза за установяване кой
от подсъдимите кои ръкавици е носил по време на извършване на деянието. Експертизата
е възложена на ДНК лаборатория „Проген” ООД - София от експертите Н.Т. и Б.Ш.
Вещите лица в заключението си/ стр.143-151 от делото/, след анализ на иззетия материал от вътрешната
страна на четирите чифта ръкавици и сравнителния материал иззет от четиримата
подсъдими са установили, че по ръкавици с № ВТ 12/ІІ-75/1/03 има ДНК материал
от подсъдимия Л.А., а по ръкавици с № ВТ 12/ІІ-75/1/04 от подсъдимия А.Я.. По
ръкавици с номера ВТ 12/ІІ-75/1/02 и ВТ 12/ІІ-75/1/04 е открито ДНК на лице от мъжки пол, което
вероятно е на пострадалия. Поради ниския интензитет на алелите по ръкавиците с
номера ВТ 12/ІІ-75/1/01 и ВТ 12/ІІ-75/1/02 вещите лица не са могли да определят
ДНК профила на лицето, което ги е носило. Следва да се отбележи, че при
разпознаването на ръкавиците в съдебно заседание тези ръкавици бяха припознати
от подсъдимия К.В.
Заключенията на всички описани по-горе експертизи са
мотивирани и обосновани. Същите са изготвени от компетентни с оглед характера
на изследванията вещи лица , които логично
и задълбочено са обосновали заключенията си, които съдът цени като
правилни и законосъобразни.
Горната фактическа обстановка се
установява от събрания по делото доказателствен материал: частично от
обясненията на подсъдимите пред съда; от показанията на непосредствено разпитаните свидетели по делото – П.С., М.П., М.Б., Н.М.,
А.Я., Н.О. , К.С., А.М. и С.М., заключенията на всички изслушани от съда
експертизи; материалите от досъдебното и съдебно производство, подробно
описани, писмените доказателства, както и веществените доказателства по делото
- всички прочетени, предявени и приобщени от съда по реда на чл.283 и чл.284 от НПК.
В хода
на наказателния процес, подсъдимите на два пъти дават обяснения по повдигнатото
му обвинение. След обясненията им в съдебно заседание, към доказателствата по
делото бяха приобщени и обясненията им дадени на досъдебното производство,
поради констатирани съществени противоречия.
Всички
подсъдими в обясненията си признават, че са научили от св. А.Я., че С.С. има
много пари, които крие в буркани в дома си в с. Градище, община Севлиево и са
решили да откраднат тези пари. Подсъдимите признават ,че в малките часове на
07.11.2012 г. са влезли в къщата С. и са тършували, за да открият парите му.
Признават, че след като не са ги открили са събудили стареца, за да им каже
къде са. От този момент всеки от подсъдимите дава различно обяснение на
случилото се.
Подсъдимият
А.Я. в обясненията си пред съда подробно разказва за процесната нощ, но отрича
да е упражнявал насилие върху пострадалия С. Обяснява, че през цялото им
пребиваване в къщата на пострадалия, подсъдимите се редували да държат ръцете
му и да търсят парите. Наложило се да завържат ръцете на възрастния мъж, за да може спокойно да търсят парите. Според Я. само
подсъдимите В. и А., нанасяли удари на стареца. Той самия го ударил в
стомаха, един път без да иска, когато му връзвал ръцете, тъй като бил вързал и
собствения си палец с кабела. Заявява ,че когато си тръгнали С.С. бил жив и си
дишал спокойно.
В
обясненията си подсъдимият К.В. разказва, че когато влезли в стаята, където
спял стареца, Г.В. го осветил в лицето, С. се обърнал с ръцете напред и В. му
хванал ръцете и му казал, че няма страшно. Тогава В. обяснил на стареца, че
търсят „някаква жена” и като я намерят ще си тръгнат. В. подробно обяснява как
е извършено претърсването на къщата и прилежащите помещения. Твърди, че при
едно от завръщанията му в стаята на С. е видял как подсъдимия Я. е седнал
разкрачен върху бедрата му, а Л.А. се бил навел и крещял в лицето на стареца,
като го питал защо лъже. Видял също как А.Я. нанася удар в стомаха на С.,
докато ръцете на пострадалия са вързани. Обяснява наличието на кръв по ръцете
си с това, че когато видял, че от главата на С. тече кръв, поискал вода от Г.В.
и измил кръвта по лявата му буза. Придържат главата му с дясната ръка, тъй като
не можел да движи палеца на тази ръка. Твърди, че поради претърпяна травмата на палеца на дясната ръка,
не е възможно да нанася удари с нея. Разказва,
че в момент в който той и Г.В. били извън стаята, чули хъркане и попитали какво
става. Тогава Л.А. им казал, че Я. е вързал кабел през врата на стареца и ще го
убие. А.Я. ги предупреждавал да не
развързват С., за да умре. В. отрича да е удрял покойния С.
Подсъдимият
Г.В. категорично отрича той или някой друг да е нанасял удари на С. в негово
присъствие. Видял само, че старецът е вързан много стегнато през врата, ръцете
и краката и разбрал, че това е сторил А.Я.
Подсъдимият
Л.А. оспорва голяма част от установената фактическа обстановка. Твърди, че не е
влизал в къщата на С., а вардел отвън. Чул обаче, че старецът охка и пъшка,
влязъл и видял как А.Я. е седнал върху
стареца и го налага по главата и стомаха. При предявяване от съда на албума към
огледния протокол /стр.98 от делото/, подсъдимият А. подробно описа помещенията
в които е влизал в дома на С. и призна, че когато са си тръгнали С.С. е
изглеждал така както е открит и заснет от разследващите органи на снимка 116.
Старецът е бил завързан и със затворени очи.
Въпреки,
че подсъдимите правят подробно описание на фактическата обстановка, всеки от
тях обясненията си отрича да са удряли пострадалия С. Признават, че са
тършували в къщата, за да намерят пари,
но отричат да са имали намерение да малтретират стареца. Всеки от подсъдимите е
изградил собствена защитна позиция да отрича, че е нанасял удари на С.С. и да
прехвърля вината за това на съпроцесниците си. Прокрадва се и друг нюанс в
защитната теза на подсъдимите, който се поддържа от техните защитници, а
именно, че някой друг е влизал в къщата на С. след тях и той го е убил. Тази
защитна теза на подсъдимите се опровергава изцяло от събраните по делото
доказателства. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява,
че на С.С. са нанесени множество удари с юмрук в областта на главата, шията,
гръдния кош и корема. Ударите са били болезнени и безспорно пострадалия е
издавал викове и стенания, които всички са чували. Раната на главата, от към
лявото ухо е била кървяща и всички подсъдими са могли да я видят. С. е бил
завързан, като преди това са му нанесени удари в коремната област. Следователно,
всеки от подсъдимите се е съгласявал с действията на останалите по нанасяне на
побой над С., за да бъде сломена евентуалната му съпротива и да им каже мястото
на което крие парите си, чувал е
виковете му и е виждал травмите му на фона на уличното осветление. Подсъдимите
се видели, че С. е неконтактен, Л.А. е развързал кабела около врата му и са го
оставили в това състояние, със здраво вързани ръце и крака, и кървящо ухо. В
обясненията си пред съда, подсъдимият Л.А. е категоричен, че старецът изглеждал
така, както е открит след смъртта си и заснет при изготвяне на албума към
огледния протокол. По три от чифтовете ръкавици, за които подсъдимите признават
,че са носени от тях по време на престъплението е открита кръв от група „АБ”.
Това е била и кръвната група на пострадалия. Прави впечатление, че кръвта на
възрастния човек е по външната страна на ръкавиците, в областта на кокалчетата,
където обичайно остава кръв при удар, а не от вътрешната страна, където би
останала кръв при бинтоване на рана или измиването на същата /стр.64-65 от том
ІІ на ДП/. Следователно твърденията, че друго лице е влязло и убило С. след
подсъдимите се явява крайно несъстоятелно. Действително в стаята на пострадалия
са иззети следи от обувки, за които не е установено на кого са и кога са
оставени, но този факт сам по себе си не сочи на друг извършител на
престъплението .
Подсъдимият
К.В. твърди, че е преживял травма, довела до операция на дясната му ръка, в
резултат на което не може да свива показалеца си и не му е възможно да нанася
удари с нея. За изясняване на този факт, по делото бе допусната еднолична
съдебномедицинска експертиза от лекар ортопед - д-р Б. От заключението на
експертизата /стр.136-137 от делото/ се установява, че е възможна флексия в
проксималната и интерфалангеална става и съответно на целия показалец, както и
осъществяването на юмручен захват. Според експерта интерфалангеалните стави не
са обездвижени. Уврежданията на дясната ръка на В. не водят до затруднения в
юмручния захват на ръката и страничния
захват между палеца и показалеца и е възможно да нанася юмручен удар с пълна
сила.
Преценявайки всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност съдът намира, че по делото се установи по безспорен и положителен
начин, че всеки от подсъдимите – А.Я., К.В.,
Г.В. и Л.А., както от субективна страна така и от обективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.199
ал.2 т.1 пр.2-ро във вр. с чл.198 ал.1 във вр. с чл.129 ал.1 във вр. с чл.20
ал.2 от НК.
При
анализа и съпоставката на събраните по делото доказателства съдът намира, че от
обективна страна е налице причинна връзка между поведението на подсъдимите и
настъпилите вредни последици. Безспорно А.Я., К.В., Г.в. и Л.А. противоправно са влезли през тъмната част на
денонощието /след 24.00 часа/ в дома на С.С., за да отнемат парите му. Този
факт не се оспорва от подсъдимите в дадените от тях обяснения, както на
досъдебното производство така и в съдебната фаза на процеса и кореспондира с
показанията на свидетелите Н.М., който с автомобила си ги е превозил до мястото
на престъплението и след това ги е прибрал в с.Върбавка и от показанията на св.
А.Я., който ги е придружил в това пътуване. В дома на С.С. подсъдимите открили
и отнели от владението му 7.00 лева, като за това осъществили физическо насилие
по отношение на пострадалия, като му нанасяли удари с ръце в областта на
главата и тялото, а подсъдимия Я. го вързал. Подсъдимите нанесли побой на
стареца, за да сломят евентуалната му съпротива и да го принудят да им каже
къде крие парите си. С нанесените удари, подсъдимите му причинили: черепно-мозъчна травма с
кръвоизлив под твърдите мозъчни обвивки, увреждане довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота; контузия в шийна област с оток на глотиса
и входа на гръкляна, увреждане, довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота; контузия на гръдния кош със счупване на пет ребра в дясно,
увреждане довело до трайно затруднение на движението на снагата; контузия с
аспирация на кръв в белите дробове, с кръвоизлив в дясната гръдна кухина,
увреждане довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
контузия на сърцето, увреждане довело до разстройство на здравето , временно
опасно за живота - средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 НК. Видно
от заключението по съдебномедицинската експертиза на трупа на С., уврежданията
му са пряка и непосредствена последица
от нанесения побой от подсъдимите. Смъртта на С. С. е настъпила
в резултата на
мозъчен
оток с вклиняване в големия тилен отвор, като придружаващи фактори освен водещата
черепно-мозъчна травма са контузията на сърцето, увреждането на белите дробове
с аспирация на кръв и оток на глотиса и е пряка и непосредствена последица от
причинените му средни телесни повреди. Упражненото от подсъдимите
насилие спрямо С. е обективна предпоставка без която не би настъпила неговата
смърт.
За да
се установи субективната страна на престъплението извършено от подсъдимите, следва
да се изхожда от психическото им
отношение като дейци към престъпния резултат, като се има в предвид средствата
с които са действали, интензивността на нападението, броя и силата на ударите и
уязвимостта на органите върху които са нанасяни. В конкретния случай
подсъдимите са нанесли множество удари с ръце в областта на главата, която е
едно от най-уязвимите места за живота на човека, в областта на гърлото му и в
областта на гърдите и стомаха на
пострадалия С. Ударите са били с голяма интензивност и в продължена дълго време
/около три часа/ и са били достатъчно силни за да причинят описаните по-горе
увреждания от които в последствие е настъпила смъртта на С. За множеството
удари свидетелства вида и характера на травмите, както в областта на главата
така и в областта на гръдния кош и стомаха. Подсъдимите са извършили отнемането
на 7.00 лева от пострадалия С., използвайки принуда, която се изразява в
умишлено причиняване на няколко средни
телесни повреди, които по своя характер и съвкупност са довели до настъпилата
смърт. В този случай прекият умисъл е налице само при нанасянето на средните
телесни повреди. Пряк умисъл е налице и по отношение на другия акт от
изпълнителното деяние - отнемането. Налице е съизвършителство и общност на
умисъла по отношение на всички подсъдими. Те са нанасяли побой по отделно в
присъствие или в отсъствие на другите подсъдими, но в последствие са продължавали
заедно да търсят парите, въпреки вида на жертвата, който ясно е показвал какво
и е сторено. По отношение на всички подсъдими е бил налице общ умисъл, защото
всеки от тях при осъществяване на деянията е съзнавал ,че участва в изпълнение
на престъплението заедно с другите и е желаел от така съчетаната дейност да
бъдат причинени описаните телесни увреждания на пострадалия. Подсъдимите са
разбирали добре, че при нанасянето на побой с такава интензивност на възрастен
човек, неминуемо ще настъпят причинените от тях телесни увреждания. Подсъдимите
са чували виковете на пострадалия, тъй като ударите са били болезнени и дори да
са били в помещения различни от стаята на С. те са съзнавали какво се случва. Грабежът
е извършен от подсъдимите в съучастие под формата на съизвършителство, тъй като
е в резултат на инцидентен и спонтанно възникнал общ умисъл.
Мотивът
за извършеното престъпление е користен. Подсъдимите са знаели, че С.С. живее
самотно и че разполага с пари, които крие в буркани и тъй като всеки от тях имал
заеми и се нуждаел от пари, те решили да откраднат спестяванията на стареца.
Като
прие, че всеки от подсъдимите е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199
ал.2 т.1 пр.2-ро във вр. с чл.198 ал.1 във вр. с чл.129 ал.1 във вр. с чл.20
ал.2 от НК и призна всеки от тях за виновен в това ,че за времето от 00.00 до
3.00 часа на 07.11.2012 г. в с. Градище, общ. Севлиево, в къща на ул.”Девети
септември** в съучастие с останалите подсъдими, като съизвършител, отнел чужди
движими вещи - пари на стойност 7 лева, от владението на С.Ц. ***, с ЕГН ***, с
намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата
и тялото му и завързване от подсъдимия Я. и
съпричинили следните телесни увреждания: черепно-мозъчна травма с
кръвоизлив под твърдите мозъчни обвивки, увреждане довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота; контузия в шийна област с оток на глотиса
и входа на гръкляна, увреждане, довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота; контузия на гръдния кош със счупване на пет ребра в дясно,
увреждане довело до трайно затруднение на движението на снагата;контузия с
аспирация на кръв в белите дробове, с кръвоизлив в дясната гръдна кухина,
увреждане довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота;контузия на сърцето, увреждане довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота, всичките представляващи средни телесни повреди по смисъла на чл.129
ал.2 от НК, от които е последвала смъртта на С.
При
определяне вида на наложените наказания на подсъдимите В., Я., В. и А., съдът съобрази
разпоредбата на чл.199 ал.2 т.1 от НК, според която за извършеното от
подсъдимите престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от
петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна
и доказателствата по делото. Съдът прие за подходящо,
справедливо и съответно на извършеното престъпление наказанието на всеки от подсъдимите да бъде
наложено в рамките на второто предложение
– доживотен затвор, по следните съображения: по
отношение на всички подсъдими са налице две смекчаващи вината обстоятелства, а именно: направените от тях
частични самопризнания с които са съдействали за разкриване на обективната
истина и изразеното пред съда съжаление за стореното; по отношение на
подсъдимия Л.А., като смекчаващо вината обстоятелство бе отчетена и младата му
възраст, а по отношение на подсъдимия В.
и обстоятелството, че се грижи за издръжката на многолюдно
семейство. По отношение на всички подсъдими са налице обаче следните отегчаващи вината обстоятелства: подсъдимите,
които са на различна възраст, живеят в с. Върбовка, общ. Павликени със
семействата си и се издържат от социални помощи, от заеми и случайно
припечелени пари за издръжка като рядко и по изключение полагат обществено полезен
труд; всеки от тях по различен повод е нарушавал през годините закона, като К.В.
и Г.В. са осъждани и реабилитирани, а подсъдимите Я. и А. са осъждани са
престъпления от общ характер, съответно на пробация и на лишаване от свобода
при условията на чл.66 ал.1 от НК; извършеното от тях престъпление е също с
изключително висока степен на обществена опасност с оглед спецификата на
осъществяването му /извън съставомерните признаци/ - те разбират, че С.С. има спестявания
и решават да задоволят нуждата си от средства, като откраднат изкараните с труд
и скътани за старини пари на един 80
годишен човек. Абсолютно хладнокръвно влизат в дома му през нощта, след като са
се убедили, че той вече спи и в къщата е тъмно. Събуждат го, предизвиквайки
неописуем страх във възрастния човек и абсолютно безскрупулно и брутално
издевателстват върху него, за да сломят евентуалната му съпротива и да им даде
скритите си пари, като му нанасят удари в главата - достатъчно силни за да
причинят черепно-мозъчна травма, нанасят му удари в гърлото, от което увреждат
гълтача му и това затруднява дишането и го удрят в гръдния кош и стомаха, като
му чупят ребра. Въпреки причинените болки и страдания на стареца, това, че не
намират пари ги разгневява и те продължават да издевателстват върху него, като
връзват ръцете и краката му така, че тялото да е свито, което също затруднява
дишането. Желанието да намерят пари ги кара да проявят жестокост в степен по-висока
от необходимото, въпреки, че съзнават, че с оглед възрастта му, той сам не може
да се защити. Привеждайки го в безпомощно /безсъзнателно състояние/ те го
изоставят в състояние в което не му е възможно да се освободи и да потърси
помощ и си заминават. Пострадалият С., докато изпадне в безсъзнателно състояние
е изпитвал силна болка и ужас от случващото се, тъй като е съзнавал ставащото и
безизходицата в която се намира, съзнавал е това, че не може да се защити срещу тези
четирима мъже. Тръгвайки си от дома на С., подсъдимите без угризения на
съвестта си говорели и дори заспали в колата. Причините,
способствали извършването на престъплението от страна на подсъдимите се явяват
ниското им обществено и правно съзнание, стремежът им да се облагодетелства по
лек, неправомерен начин, както и грубо пренебрежителното им отношение към
неприкосновеността на личността и на собствеността.
От всичко
изложено до тук съдът прие, че подсъдимите
са с трайно изградена негативна нагласа към нормите на обществото и поведението
им е груба и арогантна демонстрация на незачитането на тези норми. За
подсъдимите човешкият живот не представлява ценност и липсата на задръжки и
контрол на действията им ги прави изключително опасни за обществото, поради което всички подсъдими следва да бъдат
изолирани за дълго от него, за да им бъде отнета възможността да вършат други
престъпления и да имат възможност да се
поправят и превъзпитат. В този случай най-подходящото наказание за постигане на
целите на чл.36 от НК, на генералната и лична превенция е наказанието доживотен
затвор. Съдът счита, че това наказание в пълен обем ще въздейства и на
останалите членове на обществото с оглед зачестилите престъпления от този вид.
По тези съображения съдът не приема предложението на прокурора, по отношение на
подсъдимия Я. да бъде наложено най-тежкото предвидено в закона наказание - доживотен
затвор без право на замяна.
Съдът
не налага по отношение на подсъдимите, предвиденото в чл.199 ал.2 т.3 от НК
наказание - конфискация на цялото или на част от имуществото, поради това, че
същите нямат имущество.
Съдът осъди всеки от подсъдимите: Я., В. и А. да заплати в
полза на държавата, по сметка на Габровски окръжен съд сумата от 852.00 лева /осемстотин
петдесет и два лева/ и по сметка на ОД на МВР - Габрово сумата от 292.22 лева /двеста
деветдесет и два лева и двадесет и две стотинки/ - направени по делото разноски, на основание
чл. 189 ал.3 от НПК.
Съдът осъди подсъдимия В. да заплати в полза на държавата,
по сметка на Габровски окръжен съд сумата от 927.00 лева /деветстотин двадесет
и седем лева / и по сметка на ОД на МВР - Габрово сумата от 292.22 лева /двеста
деветдесет и два лева и двадесет и две стотинки/ - направени по делото
разноски, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
Съдът постанови, приложените по
делото веществени доказателства: 1 чифт ръкавици, запечатани в бял хартиен плик
с надпис в зелен цвят „ВТ 12/ІІ-75/1/01”; 1 чифт ръкавици, запечатани в бял
хартиен плик с надпис в зелен цвят „ВТ 12/ІІ-75/2/02”; проба кръв иззета чрез изрязване с част от материала от
ръкавица предадена от А.Я. и запечатана в бял хартиен плик с надпис в червен
цвят „ВТ/12/ІІ-75/2/02.1”; 1 чифт ръкавици запечатани в бял хартиен плик с
надпис в зелен цвят ВТ 12/ІІ-75/3/03”; проба кръв иззета чрез изрязване с част от материала от
ръкавица предадена от А.Я. и запечатана в бял хартиен плик с надпис в червен
цвят „ВТ/12/ІІ-75/3/03.1”; 1 чифт
ръкавици запечатани в бял хартиен плик с надпис в зелен цвят ВТ 12/ІІ-75/4/04”;
проба кръв иззета чрез изрязване с част
от материала от ръкавица предадена от А.Я. и запечатана в бял хартиен плик с
надпис в червен цвят „ВТ/12/ІІ-75/4/04.1”; хавлиена кърпа иззета при извършено
претърсване и изземване в с. Върбовка, община Павликени в дом на улица
„Тридесет и седма” **, запечатана в бял хартиен плик с надпис в зелен цвят
„ВТ/12/ІІ-75/5/05”; сгъваемо ножче с дървена дръжка с петно в червен цвят и
нишковиден обект на върха, запечатано в бял хартиен плик с надпис в зелен цвят
„ВТ 12/ІІ-75/17/06”; проба кръв иззета с марлен конец с физиологичен разтвор от
сгъваемо ножче, иззето като обект № 17, запечатана в бял хартиен плик с надпис
в зелен цвят „ВТ 12/ІІ-75/17/06.1”; косъм иззет от плик със сгъваемо ножче – обект
№ 17, запечатан в бял хартиен плик с надпис в червен цвят „ВТ 12/ІІ-75/17/06.2”; проба кръв иззета чрез изрязване от маншет на
десен ръкав на яке, предадено от Л.А., запечатано в бял хартиен плик с надпис в
червен цвят „ВТ 12/2-75/хх/07.1”; проба кръв от труп на С. С., поставена в плик
ПЕ абсорбент, с надпис на плика „Убийство”; проба изсушена кръв от проба течна
кръв, иззета от труп на С. С., запечатана в бял хартиен плик с надпис в червен
цвят „ВТ 12/2-75/хх/09.1”; след влизане в сила на присъдата да се унищожат.
Съдът постанови веществените
доказателства, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 07.11.2012
година и представляващи: парче сезал розов на цвят с дължина 40 см; кутия
цигари марка „Кинг”; сгъваема ножка с дървена дръжка и дължина 17 см; обтривка
с тампон и физиологичен разтвор от петно с червен цвят от вратата на къщата;
мобилен телефон марка „Нокиа”; лист от календар с множество червено-кафяви
пръски; 1 брой ковьорче; 1 бр оранжева мъжка тениска с множество червени петна;
1 бр. блуза в сиво-синьо и червено рае; 1 бр черен кабел с дължина около 2.10
метра, след влизане в сила на присъдата да се унищожат.
Съдът постанови веществените
доказателства, иззети и при аутопсията на С.Ц.С., представляващи: превръзка от
марлен бинт с възел, иззета от главата на трупа; нокти от лявата и дясна ръка
на трупа; завързан кабел във възел, срязан от краката на трупа; 2 броя парчета
кабели, единият с фасонка на него, снети от ръцете на трупа; остатъци от
кабели, снети от ръцете и краката на трупа;
бледолилава мъжка риза; чаршаф на бели и черни карета; мъжка тениска с
къс ръкав и надпис; синьо на цвят долнище,
след влизане в сила на присъдата да се унищожат.
Съдът постанови вещественото
доказателство – 1 бр мобилен телефон марка „Нокиа С1-01” с поставена в него СИМ
карта, след влизане на присъдата в сила
да се върне на подсъдимия К.А.В.
Съдът постанови веществените
доказателства – 1 бр мобилен телефон марка „Нокиа N 95” с поставена в него СИМ карта; 1
чифт спортни обувки черни на цвят с бели надписи „Спорт”, след влизане на
присъдата в сила да се върнат на
подсъдимия А.С.Я.
Съдът постанови веществените
доказателства – 1 бр мобилен телефон марка „Нокиа” с поставена в него СИМ
карта; 1 бр. мобилен телефон „ZTE-GR 221” с изписано лого на
„М-тел” и с надпис на задния капак „S500”, след влизане на
присъдата в сила да се върнат на подсъдимия Г.З.В.
Съдът постанови веществените
доказателства - 1 брой яке в сив цвят
запечатано в плик от кафява хартия с надпис в зелен цвят „ВТ-12/2/75/хх/07”; 2
броя черни на цвят долнища на анцунг запечатани в плик с кафява хартия с надпис
в зелен цвят „ВТ-12/2/75/хх/08”; 1 брой мобилен телефон марка „Сони Ериксон” с
поставена в него СИМ карта, след влизане на присъдата в сила да се върнат на
подсъдимия Л.А.А..
Съдът постанови вещественото
доказателство – 1 брой мобилен телефон марка „Самсунг”, черен на цвят, с
поставена в него СИМ карта, след влизане на присъдата в сила да се върне на А.А.Я.
***.
В този смисъл е и произнесената
присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ: