Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 18 10.03.2021 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Белева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина Д.
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Д. въззивно гражданско дело № 2895 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е
по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба от "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК ********* против Решение № 260025/19.10.2020 г.
по гр.д. № 126/2020 г. по описа на Районен съд
Карнобат, в частта, в която съдът е отхвърлил исковата претенция за
установяване съществуването на вземането, което ищцовото дружество има спрямо
ответника Н.И.С., ЕГН **********, представляващо дължима договорна лихва по договор за
потребителски кредит № **********
от 27.03.2018 г.,
за периода от 20.07.2018г до 20.03.2019 г. , в общ размер на 90,80 лева. В
останалата част решението като необжалвано от страните е влязло в сила.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като неправилно по съображения за неправилни изчисления, които съдът е извършил прихващайки платените от ответника суми за погасяване на задължения за допълнителен пакет услуги, основани на неравноправни клаузи, с дължими суми за главница и договорна лихва. Оспорват се като неясни мотивите в решението, според които с общо платената от ответника сума в размер на 291.99 лева , съдът е приел за погасена част от главницата в размер на 192.90 лева, както и е погасено изцяло задължението за договорна лихва в размер на 90.80 лева. Излага свои изчисления, в резултат на които счита, че въззивният съд следва да отмени оспореното решение в обжалваната част и да признае за дължимо задължението за договорна лихва в размер на 70.40 лева, евентуално в размер на 31.31 лева. Не сочи доказателствени искания.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемия Н.С., чрез процесуалния му представител – адв. Вълева, като в срока по чл. 263 от ГПК отговор не е постъпил.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. В писмено становище процесуалният представител на въззивника е заявил, че поддържа подадената въззивна жалба, моли същата да бъде уважена, както и на страната да бъдат присъдени разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивната жалба
е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
При служебната
проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по отношение на правилността му, съдът е
ограничен от посоченото във въззивната жалба. След като съобрази доводите на
страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са
искове от „Профи кредит България“ ЕООД, с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал.3 ГПК, вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК и
чл. 86 от ЗЗД, уточнени в хода на първоинстанционното производство с молба
04.03.2020 г., с които се иска съдът да приеме за установено, че ищецът има
вземания спрямо ответника
Н.И.С. за следните суми: 506,80
лв. –главница, дължима по договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2018г., сумата от
90,80 лв. – договорна лихва, за периода от 20.07.2018г. до 20.03.2019г., сумата
от 540,45 лева – неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК до окончателното
ѝ изплащане, за които вземания ищеца се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.
гр. д. № 1312/2019г. по описа на Районен съд Карнобат, както и за присъждане на
направените в заповедното и исковото производство разноски.
Ответникът Н.С. е уведомен за заповедта по чл.
410 от ГПК на 19.12.2019 г. и в срока по чл. 414 от ГПК е депозирал пред
заповедния съд писмено възражение, с което оспорва дължимостта на
претендираните суми. Предвид подаденото възражение и на основание чл.415,
ал.1, т.2 ГПК, съдът е дал указания на ищеца да предяви
установителен иск за вземанията си. Ето защо за ищцовото дружество, което е
предявило исковете в законоустановения срок, е налице правен интерес от
настоящото съдебно производство.
"ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД твърди, че има качеството на кредитор по отношение на ответника по договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** от
27.03.2018 г., по силата на който страните са постигнали
съгласие ищецът да предостави на ответника кредит в размер на 600 лв., за срок
от 11 месеца, с месечна погасителна вноска от 66,40 лв., при годишен процент на
разходите от 49,88 % и годишен лихвен процент от 41,17 %. Съгласно така
постигнатите уговорки дължимата сума по кредита възлизала в размер на 730,40
лв., от която 130,40 лева е възнаградителната лихва. При подписването на договора
ответникът е избрал да закупи и пакет от допълнителни услуги, за който е
договорено допълнително възнаграждение в размер на 660,55 лв., платимо на 11
вноски от по 60,05 лв. Или общото задължение по кредита възлизало на 1390,95
лв., а общата погасителна вноска е в
размер на 126,45 лв., платима на двадесето число на месеца. Ищецът признава за извършени от ответника 2
погасителни вноски в общ размер на 291.20 лева, след осчетоводяването на които,
дължими са останали претендираните с исковата молба вземания.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е подал
писмен отговор, с който е оспорил исковата претенция по основание и размер.
Признал е наличието на възникнало правоотношение по процесния договор за
кредит, но е изложил твърдения за недействителност на същия поради
противоречието му с императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1 т. 10
от ЗПК и чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК. С отговора е предявено възражение за прихващане
с недължимо платената от ответника сума в размер на 291.90 лева.
В решението си Карнобатският районен съд е констатирал
сключването на процесния договор за потребителски кредит между "Профи
кредит България" ЕООД и ответника Н.И.С., както и съдържанието на
договореното в него. Установил е от представената
по делото банкова референция, че в изпълнение на договора, кредитодателят е
превел заемната сума от 600 лева по сметката на ответника на 28.03.2018 година.
На база на признанието на страните, подкрепено от
представеното извлечение от сметка, както и от заключението на ССчЕ, се
установява, че длъжникът е направил две плащания по кредита на
31.05.2018г. и на 20.08.2018г. в размер общо на сумата от 291,90 лева, с които
са били погасени месечните вноски с падеж 20.05.2018г и 20.06.2018 г.
Не е
спорно по делото, че след второто плащане ответникът е спрял да погасява
задълженията си по кредита, поради което е изпаднал в забава, считано от
20.07.2018 г. /падежа на третата дължима вноска/. Към момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, крайният срок за погасяване на кредита е бил
изтекъл, като всички вземания по същия са били изискуеми поради настъпил падеж.
По делото
като доказателство е приложено ч. гр. д. № 1312/2019г. по описа на РС Карнобат, по
което е постановена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която ответникът Н.И.С. е осъден да заплати на "ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД претендираните в настоящото производство суми.
От приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на съдебно – счетоводна експертиза,
се установяват дължимите суми по процесния договор за кредит, тяхното основание
и размер. Вещото лице С.Иванова е отговорила и на въпроса кои суми са били
погасени с платената от длъжника сума в размер на 291.99 лева, като е
констатирало, че след извършеното погасяване дължимата главница е останала в
размер на 506,80 лева, а дължимата договорна лихва – в размер на 90,80 лева.
С оглед характера на договора, като такъв за предоставяне на потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, районният съд е извършил проверка относно
наличието на неравноправни клаузи, в резултат на която е установил, че такъв
характер има клаузата по т. VI от
договора, с която е уговорено възнаграждението за закупен пакет допълнителни
услуги в размер на 660.55 лева. Поради изложените мотиви за нищожност на тази
клауза, съдът е приел, че претендираната въз основа на нея сума е недължима и е
отхвърлил иска досежно вземането в размер на 540.45 лева, представляваща остатък
от посочената такса.
Във въззивната жалба не се навеждат оплаквания по направените от съда
изводи за нищожност на договорната клауза, уговаряща закупуването на
допълнителен пакет услуги, поради което и предвид пределите на въззивната
проверка, съдът е ограничен да се произнесе само по наведените от въззивника
възражения. Само за пълнота следва да се посочи, че настоящият състав намира за
правилни изложените от КРС мотиви досежно неравноправния характер на обсъдените
договорни клаузи.
На следващо място и с оглед направеното от ответника възражение за
прихващане, съдът в решението си се е произнесъл и по въпроса каква част от
дължимите суми следва да се счита за погасени с платената от ответника сума в
размер на 291.90 лева. Въз основа на заключението на вещото лице и изложеното
от него в съдебно заседание, съдът е заключил, че със сумата от 291.20 лева са
погасени следните суми: сумата от 192.90 лева за главница; сумата от 86.76 лева
за договорна лихва и сумата от 9.09 лева – лихва за забава. Тъй като ищецът не
претендирал последната сума от 9.09 лева, с част от нея, а именно сумата от
4,04 лева е погасил остатъка от договорната лихва, а със сумата от 5.05 лева е
погасил част от главницата. В резултат на тези изчисления, съдът е стигнал до
извод, че искът се явява основателен само за част от главницата в размер на
402,05 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, като е отхвърлил изцяло иска относно вземането за договорна лихва
в размер на 90.80 лева и вземането за такса допълнителен пакет услуги в размер
на 540.45 лева.
За да постанови този резултат,
първоинстанционният съд на първо място правилно и в пълнота е установил
фактическата обстановка, по която впрочем страните не спорят, като съдът
намира, че изводите му както по фактите, така и по правото са обосновани.
Със сезиращата настоящия съд въззивна жалба е направено
единствено оплакване относно начина, по който съдът, е извършил прихващане между
платената от ответника сума в общ размер на 291.99 лв. и дължимата сума за
договорна лихва, в размер на 90,80 лева. Поради което и спорният пред
настоящата инстанция въпрос касае реда за погасяване на задълженията, който
съдът следва да спази в случаите когато извършва прихващане с недължимо платени
суми, както и относно правилността на извършените в конкретния случай изчисления.
На първо място,
следва да бъде изяснено, че прихващане в случая следва да бъде извършено
единствено и само с тази част от общо платената сума, с която са били погасени
недължими задължения за такса по закупен пакет допълнителни услуги. С тази част
от платената сума, с която са били погасени дължими и действителни вземания,
прихващане не може да бъде извършено. В
случая, с извършените от ответника две плащания на 31.05.2018 г. и 20.08.2018
г. са погасени дължимите месечни вноски с падеж 20.05.2018 г. и 20.06.2018 г.,
всяка от които включва в себе дължима вноска по главница, дължима вноска по
договорна лихва, както и недължима, с оглед нищожността на клаузата, вноска по
такса за пакет допълнителни услуги. Или, в случая с платената сума на
31.05.2018 г. в общ размер на 128.80 лева е извършено погасяване на дължима
вноска по главница в размер на 45.81 лева, дължима вноска по лихва в размер на
20.59 лева, както и на недължима месечна такса по доп. пакет услуги в размер на
60.05 лева, тоест само с последната сума от 60.05 лева може да бъде извършено
прихващане. С втората платена от ответника на 20.08.2018 г. сума в общ размер
на 163.19 лева, също са били погасени дължимите вноски по главница /47.39 лева/
и по договорна лихва /19.01 лева/, и съответно на недължима вноска за
погасяване на такса по пакет услуги в размер на 60.05 лева. В допълнение,
следва да се посочи, че с част от двете внесени суми са били погасени и
междувременно начислени лихви за забава /2.35 лева и 6.74 лева/, които обаче не
са били предмет на спора, тяхната дължимост не е била предмет на обсъждане,
поради което погасяването на тези суми следва да бъде зачетено така както е
извършено от кредитора. Това се отнася и за погасена такса в размер на 30 лева,
покрита с част от втората платена сума, която е различна от коментираната от
съда такса по пакет допълнителни услуги.
От изложеното следва
извод, че единствено сумата в размер на 120.10 лева, формирана от сбора на двете
недължимо платени такси за пакет допълнителни услуги всяка една по 60.05 лева, се
явява платена без основание, поради което само с нея съдът би могъл да извърши
прихващане с други дължими от ответника суми.
Редът, по който
следва да се извърши погасяването /в случая чрез прихващане/, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите,
разноските и главницата, е уреден в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно цитираната
норма, в настоящия случай, следва да се погаси най – напред задължението за
лихви, и след това задължението за главницата. В т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от
27.03.2019 г. по тълк. д. № 3 / 2017 г. на ОСГТК
на ВКС, е възприето разрешението, че под лихви в случая следва да се
имат предвид и договорната, и законната лихва, тъй като законодателят не прави
разграничение между различните видове лихви. Посочено е, че правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД отчита интереса на кредитора, който се изразява в това
първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се
олихвява.
От
това следва, че при извършването на прихващане от съда със сумата от 120.10
лева, за която в хода на делото е установено, че е недължимо платена, следва най
– напред да бъде прихваната и погасена дължимата договорна лихва в размер на
90.80 лева, а с остатъка в размер на 29,30 лева да бъде погасено следващото по
ред вземане, а именно това за главница. В резултат на така извършеното
прихващане, задължението за договорна лихва следва да се счита за погасено
изцяло, поради което и отхвърлянето на този иск от КРС като краен резултат се явява правилно.
При спазване на установената в закона
поредност, от претендираната главница в общ размер на 506.80 лева, съдът би
следвало да признае като дължима сумата в размер на 477,50 лева, а не
присъдената в по – нисък размер от 402.50 лева, но доколкото решението в тази
част вече е влязло в сила, поради необжалването му от ищеца, то настоящият съд
не разполага с правомощие да пререшава въпроса относно вземането за главница.
Ето
защо , предвид изложеното и след направени собствени изчисления съобразно
законоустановения ред за погасяване на задълженията, настоящият състав, намира, че
решението, в обжалваната му част досежно претенцията за договорна лихва е
правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
на въззивното производство, право на разноски има въззиваемата страна, но
поради липса на отправено искане в този смисъл, такива не следва да й бъдат
присъждани.
По аргумент от чл. 280, ал. 3 от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
260025/19.10.2020 г. по гр.д. № 126/2020 г. по описа на Районен съд Карнобат, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.