№ 155
гр. Пловдив, 19.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500100 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.
Oбразувано е по частна жалба вх. № 32792/09.12.2022 г. от Агенция за събиране на
вземания ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-Р
Петър Дертлиев № 25, ет.2, ап.4, сграда Лабиринт, ет.2, оф. 4, чрез юрисконсулт Н., против
Разпореждане № 8378/27.11.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 16692/2022 г. по описа на РС
- Пловдив, I бр. състав, в частта, с която е отхвърлено заявление на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение срещу С. И. С., ЕГН: ********** от гр.
............................................ за сумата над присъдената от 4692, 24 лева до претендирания
размер от 6076,36 лв. представляваща две застрахователни премии от по 692.06 лева; както
и претенцията за договорна лихва в размер на 1717, 30 лева за периода 11.01.20г. до
15.11.21г.
Жалбоподателят счита атакувания съдебен акт в обжалваната част за
незаконосъобразен и неправилен. Твърди, че застрахователните клаузи са инкорпорирани в
процесния договор за потребителски кредит и застрахователно удостоверение, които са
двустранно подписани, и не са налице пороци във формиране и изява на волята на
потребителя. Навежда доводи, че ГПР е съобразен със закона. По изложени съображения се
иска отмяна на посоченото разпореждане в обжалваната му част и уважаване на
възражението.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на
насрещната страна.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл. 275, ал. 1 ГПК
едноседмичен срок, явява се процесуално допустима.
С постановеното Разпореждане от 27.11.2022 г., инкорпорирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение № 8378 по ч. гр. д. № 16692/2022 г. по описа на РС -
Пловдив - I бр. с., в обжалваната му част, е отхвърлено подаденото от жалбоподателя
Заявление по чл. 410 ГПК в частта относно претендираната застрахователна премия в
1
размер на 1384.12 лева и договорна лихва в размер на 1717,30 лв. за периода 11.01.2020 г. –
15.11.2021 г.
Отказът за издаване на ЗИ в тази част е постановен на основание чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК / нова, ДВ, бр. 100/ 2019 г., в сила от 24.12.2019 г. / с оглед констатацията за
неравноправност или обоснована вероятност за това на клауза в договора, сключен с
потребителя С. И. С., поради това, че при отпуснат кредит в размер на 5915 лева, е дължима
застрахователна премия в размер на 1384,12 лева, при лихвен процент 26, 30 %, както и
допълнително такса за оценка на риска в размер от 792,85 лева. При тези параметри на
коментирания ДПК е прието, че всички тези разходи за потребителя заобикалят забраната на
чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК, които се явяват неравноправни на основание чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. с ал.
1 ЗЗП.
Видно от депозираното Заявление по чл. 410 ГПК жалбоподателят в посочено
качество на цесионер е поискал издаване на ЗИ: за сумата от 6076,36 лева главница,
дължима по договор за потребителски кредит № ********** от 07.05.2019г., сключен с „Ти
Би Ай Банк” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с приложение № 1 от 25.11.2021 г. към договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 31.08.2021г; договорна лихва в размер на 1717.30 лева за периода
11.01.20г. до 15.11.21г. ; 2307.85 лева обезщетение за забава от 12.01.20г. до 31.08.22г. с
изключение на периода от 13.03.20г. до 14.07.20г., както и законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. В т. 12 от заявлението "
Обстоятелства, от които произтича вземането" заявителят е посочил, че претендираните
вземания се основават на подписано с дата 25.11.2021 г. Приложение № 1 към договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2021г., по силата на който процесния
ДПК от 07.05.2019 г. е прехвърлено на заявителя вземането на цедента спрямо потребителя
С. И. С.. Посоченият договор за цесия, въз основа на който заявителят претендира
качеството – цесионер към момента на подаване на заявлението, не е представен към
заявлението, което обуславя самостоятелно основание за отхвърляне на претендираното
вземане.
Отделно от това видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит
№ ********** от 07.05.2019г., сключен с потребителя С. И. С. се установява, че в чл. 7 от
същия е отразен общ размер на кредита и условията за усвояването му, като в т. 1 е посочен
размер на кредита: 5915 лв., общ размер на застрахователна премия: 692,06 лв., BANK
ЖИВОТ Агент: 692,06 лв., общ размер на кредита: 7399,91 лв., еднократна такса за оценка
на риска: 792,85 лв. Т. 7.2. 2 на същия член гласи, че в случаите, когато потребителят е
пожелал да сключи някоя от застраховките или да се включи в някоя от застрахователните
програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по
кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда от кредитора
директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно – по банковата
сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си
нареждане и съгласие при подписването на договора. В чл. 9, т. 1 е отразено, че лихвеният
процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент,
е 26, 3%; в чл. 9, т. 4 е посочено, че при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие
в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. В чл. 10 е
посочен годишният процент на разходите (ГПР) – 42, 19.
В разглеждания казус заявлението за издаване на заповед за изпълнение се
основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът - физическо
лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като спрямо него,
освен разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), приложение намират и
разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
2
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
В чл. 11, т. 10 от ЗПК е уредено, че договорът за потребителски кредит съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Следва да бъдат посочени основните данни, които
са послужили за изчисляване на ГПР. Целта на уредбата е чрез императивни норми да се
уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита.
Настоящата съдебна инстанция, при съпоставяне твърденията за обстоятелствата,
от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, както и уговорките в
договора, които обуславят тяхното действие, констатира, че така описаните клаузи по
представения ДПК са с неравноправен характер в частта им относно договорната лихва,
ведно с допълнителни плащания за застрахователна премия и такса за оценка на риска. От
една страна не е налице детайлизация на ГПР относно вида, броя и размера на включените
компоненти в ГПР, което касае императивното изискване на чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 ЗПК
за яснота и разбираемост на съдържанието на договора в тази му част и се явява в
противоречие и с Директива 2008/48/ ЕО на Европейския парламент и на съвета от
23.04.2008 относно договорите за потребителски кредити, въведена с разпоредбата на пар. 2
ДР на ЗПК. Самостоятелно дори и да се приеме, да е ясно включването на договорения ГЛП
по заема от 26, 30 % в ГПР 42, 19%, същият се явява в прекомерност като надхвърлящ
тройния размер на лихвата за забава, при липса на яснота относно компонентите на ГПР за
направа на извода, че неговият действителен размер е 42,19 %, в т. ч. с възможност за реална
преценка, че размерът на договорната лихва заедно с останалите разходи по кредита не
надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР. С оглед на това и
законодателят с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК е предвидил като основание за
отхвърляне на заявлението констатацията за неравноправност на клаузата или наличието на
обоснована вероятност за това.
Следва да се посочи, че правната норма на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност
на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за
предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. Това обаче са
такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните -
предоставяне на паричната сума и връщането й. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично
забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и
управление на кредита. От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и
действието, за което се събират такси, трябва да са ясно и точно определени в договора.
Поради предвидената законодателна закрила, съдът още на фаза заповедно
3
производство следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните
правоотношения – потребителя. По този начин се гарантират в пълна степен правата на
последния. За кредитора стои възможността да докаже съществуване на вземането си в
осъдително исково производство.
С оглед на всичко изложено, с Разпореждане № 8378/ 27.11.2022 г. в обжалваната
част Районният съд е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на
настоящата инстанция и същото следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8378/27.11.2022 г., постановено по ч. гр. д. №
16692/ 2022 г. по описа на РС – Пловдив, I бр. състав, с което е отхвърлено заявление на
Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Д-Р Петър Дертлиев № 25, ет.2, ап.4, сграда Лабиринт, ет.2, оф.
4 за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжника
С. И. С., ЕГН: ********** от гр. ............................................, за заплащане на сумата от
1384,12 лева – застрахователни премии и 1717, 30 лв. - договорно договорна лихва за
периода от 11.01.2020 г. до 15.11.2021 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4