№ 12894
гр. София, 05.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110171235 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявен е осъдителен иск от „Стил проект“ ЕООД срещу „Топлофикация София“ ЕАД
с правно основание чл. 59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.
137, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1250 лева, предявен като частичен иск от
сума в общ размер от 6000.00 лева, представляваща обезщетение за ползване за периода от
01.01.2019г. до 31.12.2021г. на съоръжения за присъединяване, изградени за захранване с
топлинна енергия и отопление за битово горещо водоснабдяване на жилищна сграда на
адрес: гр. София, ул. „Козлодуй“, № 56-58, находяща се в УПИ XVI-1, 19, 20, кв. 76, м. ЦГ4,
Зона В-16, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
30.12.2022г., до окончателното плащане на вземането.
Ищецът твърди, че е собственик на съоръжения за присъединяване, изградени с цел да
бъде захранена с топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване
жилищна сграда, находяща се на адрес гр. София, ул. „Козлодуй“, № 56-58, находяща се в
УПИ XVI-1, 19, 20, кв. 76, м. ЦГ4, Зона В-16. Посочва, че след съгласуване на проект с
ответника, ищецът изградил съоръжения за присъединяване – присъединителен
топлопровод, дължина по трасе и абонатна станция, за нуждите на топлоснабдяване на
посочената сграда, съобразно предписанията. Твърди, че на 06.06.2001г. съоръженията били
въведени в експлоатация, като ответникът ползвал същите от момента на издаването на
разрешение за ползване и продължавал да ги ползва без прекъсване и до настоящия момент
за целите на търговската си дейност. Поддържа, че собствеността върху съоръжения е
следвало да бъде прехвърлена на ответника след изграждането им, но ответникът е отказал
да изпълни задължението си за изкупуване на съоръженията за присъединяване и за
заплащане на цена за ползването им. Поддържа, че за времето от въвеждането им в
експлоатация на ищеца се дължи цена за ползването на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, като
ответникът се облагодетелствал за сметка на ищеца с незаплатената цена. Предвид
изложеното, предявява иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
1
ползването на съоръжението за присъединяване към топлопреносната мрежа за периода от
01.01.2019г. до 31.12.2021г. Представят се писмени доказателства. Прави се доказателствено
искане за допускане на съдебно-техническа експертиза. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Топлофикация София“ ЕАД, в който оспорва предявения иск по основание и размер.
Поддържа, че ищецът не е собственик на изградените съоръжения и липсват доказателства,
от които да се установява, че е изградил същите. Сочи, че ищецът не е предложил
съоръжението за изкупуване, поради което предпоставките на чл. 137 ЗЕ не са налице.
Оспорва да е налице и необоснован отказ за изкупуване на съоръженията, поради което
правото на ищеца да претендира цена за ползването им не било възниквало. Поддържа, че
процесните съоръжения са движими вещи и релевира възражение, че е придобил
собствеността на съоръженията по давност въз основа на владение, упражнявано в периода
от предаване на владението на процесните обекти на 06.06.2001г. и към настоящия момент,
включително и за процесния период, в продължение на който е владял съоръженията
непрекъснато, поради което и на това основание не дължи заплащане на претендираното от
ищеца обезщетение. При условията на евентуалност въвежда възражение за изтекла
погасителна давност на част от претендираната цена за ползване. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е собственик на съоръженията за
присъединяване, за които претендира заплащането на обезщетение за ползването,
включително, че процесните съоръжения са изградени със средства на ищеца след
съгласуване с топлопреносното предприятие и че са въведени в експлоатация; че
съоръженията са били ползвани за процесния период от ответника, както и че е поканил
последния да плати обезщетение за лишаването му от ползване на процесните съоръжения и
размера на търсеното обезщетение.
В доказателствена тежест на ищеца е и да докаже факти, имащи за последица спиране
и/или прекъсване на давността, с оглед направеното от ответника възражение за погасяване
на част от вземането по давност.
В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да
докаже, че е изпълнил задължението си за заплащане на цена за ползването на изградените
съоръжения и/или обстоятелствата изключващи или намаляващи задълженията му, както и
да докаже наличие на основание за разместването на блага между страните и възражението
си за придобиване на вещта по давност.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни следва да се отделят следните
обстоятелства: че процесните съоръжения са изградени след съгласуване с топлопреносното
предприятие; че са въведени в експлоатация с разрешение за ползване от 06.06.2001г.; че на
ответника през процесния период е предоставен достъп за целите на преноса на топлинна
енергия до самостоятелни обекти в жилищна сграда на адрес: гр. София, ул. „Козлодуй“, №
2
56-58, находяща се в УПИ XVI-1, 19, 20, кв. 76, м. ЦГ4, Зона В-16; както и обстоятелството,
че и до настоящия момент съоръженията за присъединяване не са изкупени от ответното
дружество.
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат
приети.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза е основателно, тъй
като поставените в исковата молба въпроси касаят спорни обстоятелства по делото, за чието
изясняване е необходимо използването на специални знания от съответната област на
науката.
На ищеца следва да се укаже, че не сочи банкова сметка за плащане на търсеното
вземане – чл.127, ал.4 ГПК.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
процесните съоръжения са изградени след съгласуване с топлопреносното предприятие; че
са въведени в експлоатация с разрешение за ползване от 06.06.2001г.; че на ответника през
процесния период е предоставен достъп за целите на преноса на топлинна енергия до
самостоятелни обекти в жилищна сграда на адрес: гр. София, ул. „Козлодуй“, № 56-58,
находяща се в УПИ XVI-1, 19, 20, кв. 76, м. ЦГ4, Зона В-16; както и обстоятелството, че и до
настоящия момент съоръженията за присъединяване не са изкупени от ответното дружество.
УКАЗВА на ищеца, най-късно в насроченото съдебно заседание, да посочи банкова
сметка или друг начин на плащане на търсеното вземане – чл.127, ал.4 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за наличието на обективна
невъзможност за сключването на окончателен договор за присъединяване, както и не сочи
доказателства, че изградените съоръжения имат характеристиките на движими вещи и че е
владял вещта през сочения период.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
задачите, поставени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Виолета Тенева, тел. **********.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 600 лева, вносими
от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
3
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.06.2023г. от
15:00 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и
препис от писмения отговор, подаден от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4