№
гр. Кърджали,
18.10.2019 г.
Административен
съд Кърджали
в закрито съдебно заседание на осеемнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Айгюл Шефки
разгледа докладваното от съдията адм.д. № 360 по описа на КАС за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано
по жалба с Вх.№***/ *** г. от Г.А.П. от ***
срещу писмо с Рег.№13000-8951/20.09.2019 г. на началника на сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР Кърджали, с което, на основание чл.30, ал.2 АПК, е изискано представянето
на документ от ТОЛЕК за оценка на физическата годност на водач на МПС. Жалбоподателката твърди, че със Заявление рег. №***/*** г. е
отправила искане до сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Кърджали, за издаване на свидетелство
за управление на МПС – подновяване, поради изтичане срока на валидност. Към заявлението
си приложила и всички необходими документи – карта за оценка на физическата годност,
издадено от общопрактикуващия лекар, както и декларация
по чл.13, ал.1, т.6 от Наредба №I
-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите
и тяхната дисциплина. Счита, че оспореното писмо е издадено от орган без необходимата
компетентност, тъй като само медицински лица могат да извършат преценка за необходимостта
от допълнителни прегледи, твърди и противоречие с разпоредбите на Наредба №3/2011
г. за изискванията за физическата годност към водачите на МПС и условията и реда
за извършване на медицинските прегледи за установяване физическата годност на водачите
от различните категории. Иска от
съда да прогласи
нищожността на оспореното писмо или отмяната му
като незаконосъобразно. Претендира разноски.
С оспореното
писмо с Рег.№13000-8951/20.09.2019
г., началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Кърджали, във връзка с подаденото
от Г.П. заявление за издаване на СУМПС-подновяване, е указал на заявителката, на
основание чл.30, ал.2 АПК, че следва да отстрани недостатъците в заявлението, като
представи документ от ТОЛЕК за оценка на физическата годност на водач на МПС. В
писмото е посочено, че при неизпълнение на указанията в посочения срок 3-дневен
срок, образуваното производство ще бъде прекратено.
Административния съд, като провери допустимостта
на подадената жалба констатира, че същата се явява недопустима, поради следното:
Според чл.21,
ал.5 от АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията
и бездействията, които са част от производството по издаване или изпълнение на индивидуални
или общи административни актове.
В случая е
обжалвано писмо, което съдържа уведомяване на заявителя, по реда на чл. 30, ал.2 от АПК,
да отстрани недостатъците на заявеното от
него искане. Сам по себе си, оспореният акт не засяга негативно права и интереси
на жалбоподателката
- не съдържа волеизявление за отказ да се издаде заявения документ, нито
такова за прекратяване на образуваното производство, поради което съдът счита, че
писмото не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, и не подлежи на самостоятелен съдебен
контрол. Процесното писмо има уведомителен характер и
служи за установяване на обстоятелства, които, според административния орган, компетентен
да извърши услугата, са от значение за подновяването на СУМПС.
Защита на заявеното от жалбоподателката
право на подновяване на СУМПС, в т.ч. и по отношение на законосъобразността на поставеното
от административния орган условие, може да се осъществи като се оспори евентуален
акт за прекратяване на производството - чл. 56,
ал. 4, вр. ал. 2 АПК, или
отказът /мълчалив или изричен/ да бъде издаден такъв акт - чл. 145, ал. 2, т. 1 вр. чл. 21, ал. 1 АПК,
а случаят не е такъв.
Освен това,
видно от представената административна преписка, съдържаща и СУМПС, издадено на
27.09.2019 г., на името на Г.А.П., искането по заявление рег. №***/*** г. за подновяване
на СУМПС е удовлетворено, като горното СУМПС е получено от заявителката още на 01.10.2019 г., или преди депозиране на
жалбата в съда, поради което подадената жалба е лишена и от правен интерес, предвид
издаването на искания документ.
Предвид изложеното,
жалбата се явява недопустима, като подадена срещу административен акт, който не
подлежи на оспорване, както и поради липса на правен интерес. Налице са
условията на чл. 159, т.1 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс и жалбата следва да се остави
без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство, следва да
бъде прекратено.
При този изход
на спора и по арг. от чл.143, ал.1-4 от АПК, неоснователно
е и искането на жалбоподателката, за присъждане на разноски.
По
изложените съображения и на основание чл. 159,
т.1 и т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.А.П.
от *** срещу писмо с Рег.№13000-8951/20.09.2019 г. на началника на сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР Кърджали.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№360/2019 г. по описа на Административен съд Кърджали.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок
от съобщението, пред Върховния административен съд на Република България.
С Ъ Д И Я :