№ 465
гр. Бургас, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120200105 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на Н. К. М., ЕГН: **********, с адрес:
гр.Бургас, ****, срещу Наказателно постановление №21-0346-000235/20.08.2021г., издадено
от Началник група, Сектор ПП към ОД на МВР Бургас, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв.Нейчев, който
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 17.07.2021г. в 11,27 часа в Община Созопол на път ВТОРИ КЛАС № 99 с посока
на движението град Приморско, Н. К. М., ЕГН: **********, управлявал лек автомобил
„Ф.Ф.“ с peг. номер ****, собственост на „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ООД с Булстат
*********, след употреба на алкохол.
Водачът бил изпробван на 17.07.2021г. в 11,06ч. за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест 7510+ с фабр номер ARDN 0061, като уредът отчел 0.82 промила алкохол
в издишания от водача въздух. За така установените нарушения, св.С. съставил против
жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 398685,
1
подписан от жалбоподателя без възражения. На водача бил издаден талон за медицинско
изследване № 0067780, като водачът собственоръчно отразил, че приема показанията на
техническото средство, за което е положил подпис /л.6/.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички, събрани по АНП
доказателства, АНО е издал обжалваното Наказателно постановление №21-0346-
000235/20.08.2021г., издадено от Началник група, Сектор ПП към ОД на МВР Бургас, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за извършено нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – К. П. – Началник
Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за
това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно.
За да бъде санкциониран по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП следва да е налице наличието на
алкохол в кръвта на извършителя, което трябва да бъде над 0,5 на хиляда до 1.2 на хиляда.
Освен това законодателят изисква това количество алкохол в кръвта да бъде установено по
ред, определен от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието /чл. 174, ал.4 от ЗДвП/. В случая това е редът, установен в
Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС, издадена от министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, съгласно чл.1, ал.3 на която
употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване
на различни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания.
Съдът намира, че е спазена процедурата по Наредбата, чийто чл. 6, ал. 3 към датата на
деянието е предвиждал, че в случаите на съставяне на акт за установяване на
административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол
над 0,5 на хиляда, установяване с доказателствен анализатор, медицинско и химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване не се извършва, когато лицето приема
показанията на техническото средство, а на лицето не се връчва екземпляр от талона за
изследване. В случая М. е записал, че приема показанията на дрегера, поради което и не му е
бил връчен талон за изследване.
2
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото
доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя е осъществено нарушение на
чл. 5, ал.3, т.1 по ЗДвП, като е установено с техническо средство, че същият е управлявал
МПС след концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 до 1.2 на хиляда, а именно 0.82
промила в издишания от водача въздух. Жалбоподателя не оспорва извършването на
нарушението. Не бяха ангажирани доказателства, които да оборват презумптивната
доказателствена сила на съставения АУАН, поради което и съдът приема за безспорно
доказано, че на процесната дата М. е управлявал МПС в нарушение на посочената
разпоредба от ЗДвП. Поради изложеното съдът приема че жалбоподателя е извършил
нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Тази правна норма забранява на водачите да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. От приложените по делото
писмени доказателства и събраните гласни такива в съдебно заседание, по безспорен начин
се установява, че на процесната дата, време и място, именно жалбоподателят е управлявал
процесното МПС. Следователно той е адресат на посочената правна норма и е бил длъжен
да спазва предписаното от нея поведение. Описанието на нарушението е идентично между
АУАН и НП и съответства на квалификацията, под която е подведено същото в двата акта
на администрацията. Обстоятелството, че водачът е управлявал посоченото МПС след
употреба на алкохол на процесната дата и място се потвърждава и от разпоредбата на чл.
189, ал.2 от ЗДвП, по силата, на която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът не споделя виждането на жалбоподателя, че в АУАН са посочени множество
места на извършване на нарушението, а фактическата обстановка в АУАН и НП е различна.
Тъкмо напротив, и в АУАН и в НП изрично е посочено, че нарушението е извършено в
Община Созопол. Публично известна информация е, че посоченият в НП път втори клас
№99 е именно посоченият в АУАН път - (Бургас - Маринка) – Созопол - Приморско -
Царево – Малко Търново, който е описан именно по посочения начин в раздел III от
Списъка на републиканските пътища в Република България, публикуван в ДВ, бл.
109/2004г. Ето защо е налице и пълно съвпадение по отношение на мястото на извършване
на нарушението, посочено в двата акта. В същото време следва да се отбелечи, че
посоченото в АУАН място - „(Бургас - Маринка) – Созопол - Приморско - Царево – Малко
Търново“ не съставлява различни населени места, на територията на които се твърди да е
допуснато нарушението /както твърди жалбоподателя/, а официалното наименование на
пътя, на който то е извършено.
С оглед извършеното нарушение законосъобразно наказващият орган е определил
санкционната норма - чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. С обжалваното наказателно постановление
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1 000 лева, и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. Разпоредбата на чл.174 ал.1, т.2 от ЗДвП, в редакцията
й към датата на извършеното нарушение определя посочените административни наказания в
твърд размер, поради което за съда не съществува възможност да намаля размера на същите.
В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се
касае за управление на МПС - дейност, която представлява източник на повишена опасност,
а освен това не са налице каквито и да и било факти, които да оправдаят управлението след
употребата на алкохол.
В заключение, обжалваното наказателно постановление се явява изцяло
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0346-000235/20.08.2021г.,
издадено от Началник група, Сектор ПП към ОД на МВР Бургас, с което на жалбоподателя -
Н. К. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.Бургас, ****, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за
извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на
1000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4