Решение по дело №322/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е с правно основание чл.629, А.1, във вр. с чл. 625 от ТЗ, а именно инициирано по молба на длъжник производство по несъстоятелност.

Образувано е по молба на "У –М.” Е., с ЕИК , представлявано от управителя С. Н. С., със седалище и адрес на управление: Г.К., У.С. С. № , за откриване на производство по несъстоятелност. В молбата си длъжникът твърди, че не бил в състояние да изпълнява значителни свои парични задължения по търговски сделки и публичноправни задължения, свързани с търговската му дейност, които били изискуеми и безспорни, поради което се намирал в състояние на неплатежоспособност. Изтъква, че дружеството имало изискуеми парични задължения към търговски дружества и значителни публичноправни задължения към държавата, в частност към НАП - за корпоративен данък, за ДДФЛ, за ДОО, 30, ДЗПО, за ДДС, както и за глоби. Наличното имущество на дружеството не било достатъчно за покриване на паричните му задължения, което го мотивирало да предяви настоящата молба, с която моли да бъде постановено решение, с което дабъде обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността му с начална дата - датата на подаване на молбата - 08.09.2015г.,към която дата дружеството не било в състояние и не можело да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки и задължения, свързани с търговската му дейност. Моли да бъде открито производство по несъстоятелност.На основание чл.628, А.4 от ТЗ в случай, че бъде открито производство по несъстоятелност, предлага да бъде назначен за временен синдик на дружеството Д. З. М.-И., за която твърди, че отговаря на условията по чл.655, А.2 от ТЗ. Моли на основание чл.632, А.1 от ТЗи ако се установи, че наличното имущество на ”У." Е. не е достатъчно за покриване на началните разноски попроизводството по несъстоятелност, съдът да прекрати дейността на предприятието, да обяви дружеството в несъстоятелност и да спрете производството по несъстоятелността на „У." Е..

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Допустимостта на образуваното производство по несъстоятелност, съобразно разпоредбата на чл.78, А.2 от ДОПК, се обуславя от приложеното по делото заверено копие от уведомление № 94-00-545/31.08.2015 г. на ТД на НАП, Г.К., установяващо изискуемият се факт на уведомяване на Н. А. по П..

Досежно основателността на направеното искане, съдът съобрази следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, А.1 от ТЗ производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен, а съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, такова производство се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора, или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Н. А. за П. за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В тази връзка, в казуса от направена служебна справка в Търговския регистър се установява, че дружеството-длъжник, както към деня на подаване на молбата за откриване производство по несъстоятелност и за обявяване на неплатежоспособност и свръхзадълженост, така и към настоящия момент, е със седалище в съдебния район на настоящия съд. С други думи, молбата е подадена до компетентния съд – съдът по седалището на дружеството, съгласно разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.

Както беше посочено, от направена служебна проверка в Търговския регистър беше установено и че молителят в производството е търговец- еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование ”У.", с ЕИК, пререгистрирано в Търговския регистър по заявление с вх.№ *4228, с едноличен собственик на капитала от 10 000 лв., същевременно и управител, С. Н. С.

От неоспореното заключение, изготвено по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че задълженията на молителя "У. М." Е. към датата на подаване на молбата- 08.09.2015г. , са в размер на 601 000 лв., от които задължения към кредитори по търговски сделки - 4 000 лв. и публичноправни задължения към държавата и общините, и в частност към НАП в размер на 597 000 лв., като дружеството няма задължения по частно държавно вземане. Последното плащане в размер на 531.44 лв. към доставчик, е извършено от длъжника на 31.08.2015г., поради което вещото лице приема за началната дата на спиране на плащанията 01.09.2015г. Вещото лице установява, че краткотрайните активи към 08.09.2015г. възлизат на 16 000 лв., а краткосрочните задължения възлизат на 601 000 лв. Собственият капитал на дружеството е отрицателна величина –75 000 лв., което говори за декапитализация на дружеството. Представените от вещото лице коефициенти за ликвидност за проследения период са съответно: за 2012 г. за обща ликвидност – 0.440; бърза ликвидност – 0.434; незабавна ликвидност -0.434 и абсолютна ликвидност – 0.434 ; за 2013 г. : за обща ликвидност – 0.822; бърза ликвидност – 0.822; незабавна ликвидност - 0.819 и абсолютна ликвидност – 0.38 ; за 2014 г. : за обща ликвидност – 0.694; бърза ликвидност – 0.694; незабавна ликвидност - 0.692 и абсолютна ликвидност – 0.206 ; и към 08.09.2015 г. : за обща ликвидност – 0.026; бърза ликвидност – 0.026; незабавна ликвидност - 0 и абсолютна ликвидност – 0. С оглед направените изчисления, вещото лице изгражда извода, че длъжникът има незадоволителна обща, бърза , незабавна и абсолютна ликвидност, чиито показатели са с коефициенти под 1-ца ; бързоликвидните активи са недостатъчни да покрият задълженията на дружеството без да застрашават интересите на кредиторите; коефициентът на финасовата автономност е отрицателна величина (- 0.64226 ) и характеризира финансовата зависимост на предприятието от кредитори; коефициентът на задлъжнялост също е отрицателна величина (- 1.55699 ) и показва абсолютна финансова задлъжнялост на длъжника; коефициентите на рентабилност също са отрицателни величини, финансовият резултат е „загуба”. Изброените коефициенти показват високата степен на декапитализация на дружеството. Вещото лице установява, и че дружеството е и свръхзадължено, тъй като към датата на подаване на молбата активите /дълготрайни и краткотрайни/ са в размер на 215 хил. лв., а пасивите са в размер на 601 хил.лв., което показва не само силна задлъжнялост на търговеца, невъзможност да обслужва задълженията си, но и невъзможност и след разпродажба на цялото му имущество, да се погасят всички задължения. Дружеството не извършва търговска дейност от м.май 2015 г. и от този момент не реализира приходи. "Устра Мостремонт" Е. няма участие в други дружества. Вещото лице установява,че затрудненията имат постоянен характер, и че дружеството-молител няма налични парични средства, с които да бъдат покрити началните разноски по несъстоятелността.

При извършването на необходимата в производството преценка, съдът изходи от следното:

Неплатежоспособността е правна категория, чието легално определение е дадено в чл.608, А.1 от Търговския закон. Съгласно същото, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, като в алинея втора на посочения член е установена презумпцията, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. В производството е безспорно установено обстоятелството, че молителят –Е. е спрял плащания както към кредитори -търговци, така и на публичноправните си задължения към държавата, поради което на основание чл.608, А.2 от ТЗ, съдът следва да приема, че е налице необорената презумпция, че молителят е в състояние на неплатежоспособност. Това състоянието на неплатежоспособност на длъжника безспорно се установява в производството и от обсъденото по-горе заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, което като необорено от молителя, настоящият съд по несъстоятелността изцяло кредитира, за да постанови своя съдебен акт. Съгласно същото, краткосрочните задължения на молителя "У. М." Е. към датата на подаване на молбата -08.09.2015 г., стояща в основата на производството, са в размер на 601 000 лв., от които задължения към кредитори по търговски сделки - 4 000 лв. и публичноправни задължения към държавата и общините, в частност към НАП в размер на 597 000 лв. Бързоликвидното имущество, съставляващо вземания от клиенти е в размер на 16 000 лв. и то определено не е достатъчно да покрие краткосрочните задълженията на молителя-длъжник, без да създава опасност за интересите на кредиторите. Дружеството е декапитализирано, собственият му капитал е отрицателна величина. Активите /дълготрайни и краткотрайни/ са в размер на 215 хил. лв./нетекущи с ßалансова стойност 198 000 лв.,в т.ч. машини и производствено оборудване -172 000 лв. и съоръжения – 26 000 лв. и текущи -16 000 лв.- вземания от клиенти/, а пасивите са в посочения размер от 601 000 лв., което обстоятелство установява силната задлъжнялост на търговеца. Въз основа на представените в производството, изискуеми се от разпоредбата на чл.628, А.1,т.2 и т.3 от ТЗ писмени доказателства, съдът констатира, че нетекущите дълготрайни активи на длъжника, съставляващи машини, съоръжения и оборудване на стойност над 185 000 лв., служат за обезпечение на вземанията на кредитора НАП, и в този смисъл същите следва да имат характер на имущество по смисъла на чл.193, А.1, предл.1 от ДОПК, т.е. на имущество, върху което преди откриването на производството по несъстоятелност са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания, реализируеми от публичния изпълнител по реда на ДОПК. Установено е в производството и че в проследения период длъжникът има незадоволителна обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, като всеки показател е с коефициенти под 1-ца. Коефициентът на финансовата автономност е отрицателна величина (- 0.64226 ) и характеризира финансовата зависимост на предприятието от кредиторите. Коефициентът на задлъжнялост също е отрицателна величина (- 1.55699 ) и показва абсолютната финансова задлъжнялост на длъжника. Коефициентите на рентабилност също са отрицателни величини. Финансовият резултат е „загуба”. Налице е декапитализация на дружеството. Длъжникът не извършва търговска дейност от м.май 2015 г. и не реализира месечни приходи. Съдът проследи установените от вещото лице стойности на коефициентите за ликвидност през изследваните периодите и установи, че същите са с показател под 1-ца още към 31.12.2012 г. / 0.440 /, установи обаче и тенденция към повишаването им към 31.12.2013 г. / 0.822 /, но и тяхното окончателно трайно падане към 31.12.2014 г. /0.694/. Т.е. следва от изложеното да се приеме, че състояние на неплатежоспособност на търговеца-молител е налице още към 31.12.2014 г., когато това състояние е вече трайно, необротимо с оглед и установените коефициенти към следващия счетоводен период / 0.026 / и същото е довело до прекратяване на търговската дейност на длъжника много преди депозиране на молбата, още към м.май 2015 г. Действително, установено е плащане от длъжника към доставчик в един по-късен момент /31.08.2015 г./, но съдът воден от разпоредбата на А.3 на чл.608 от ТЗ, намира, че неплатежоспособността е налице и когато длъжникът е бил в състояние и е платил частично или изцяло вземане само на един кредитор.

Съдът съобрази и това, че освен за неплатежоспособен търговец, производство по несъстоятелност се открива и за капиталово търговско дружество, което е в състояние на свръхзадълженост, на основание чл.607а, А.2 от ТЗ. С молбата, стояща в основата на производството, длъжникът „У. М." Е., като излага доводи за влошеното си финансово състояние, прави искане за обявяването му едновременно в състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост. В разпоредбата на чл.742, А.1 от ТЗ е дадено легално определение на понятието, съгласно което едно дружество е в състояние на свърхзадълженост, ако неговото имущество не може да покрие паричните му задължения. Не е спорно в производството, че молителят -търговец, който безспорно е капиталово дружество, има неплатени публичноправни задължения към държавата в размер на 597 000 лв., от които данъчни задължения в размер на 446 000 лв., и осигурителни задължения в размер на 151 000 лв., и които същият не може да покрие с имуществото си в размер на 198 хил.лв. дълготрайни материални активи и 16 хил.лв. краткотрайни материални активи. При свръхзадължеността законодателят не е предвидил изискване за изискуемост на вземане по търговска сделка, като възникването й се свързва само с това размерът на паричните задължения да надхвърля имуществото в актива, независимо от това дали той е краткотраен или дълготраен.

Казаното до тук, съотнесено към съдържанието на постановеното от ВКС по реда на чл.290 от ГПК по т.д. № 659/2014 г. на I ТО, ТК на ВКС, Решение № 201/11.12.2014 г., води до извод, че свръхзадължеността и неплатежоспособността са две самостоятелни основания за откриване на производство по несъстоятелност. Формално първото може да възникне дори и при липса на второто и обратно. Може разбира се, двете да възникнат едновременно и само тогава тези две състояния следва да се посочат общо, като основание за откриване на производството по несъстоятелност. Т.е меродавен е моментът на възникването им. В смисъла на изложеното, в настоящия казус следва да се приеме, че е налице и второто самостоятелно състояние за откриване производство по несъстоятелност, а именно свърхзадълженост, тъй като активите на длъжника /дълготрайни и краткотрайни/ в установения по делото размер от 215 хил.лв. не могат да покрият пасивите му в установения по делото размер от 601 хил.лв. Анализът обаче на приложения по делото баланс към 31.08.2015 г., извежда извод, че най-ранният момент, в който е налице състояние на свръхзадълженост при установените вече цифрови параметри, е датата 31.08.2015 г., доколкото състояние на свърхзадълженост не се установява от анализа на предходния счетоводен период –към 31.12.2014 г. В този смисъл констатираното състояние на свръхзадълженост на длъжника, не е меродавното в казуса правно основание за откриване производство по несъстоятелност, защото същото е настъпило в един по-късен момент от възникване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника.

С постановено в срока за произнасяне определение № 869/30.10.2015г., съдът съобразявайки, че дълготрайните активи на длъжника са 198 000 лв. и съставляват машини, производствено оборудване и съоръжения, които в голямата си част служат за обезпечение на вземанията на кредитора НАП; че краткотрайните активи - вземания от клиенти в размер на 16 000 лв. са несъбрани, и че в имуществото на длъжника няма налични парични средства, при условията на чл.629б от ТЗ определи сума от 2 500 лв., за покриване на началните разноски на производството по несъстоятелност. С определението си съдът указа нейното предплащане на кредитора с правен интерес от това - НАП, Г. С., като лице по чл.625 от ТЗ и като кредитор с най-голямото установено вземане в размер на 597 000 лв. Още повече, че в производството се установи и това, че голямата част от нетекущите дълготрайни активи на длъжника, съставляващи машини, съоръжения и оборудване, служат за обезпечаване вземанията именно на същия този кредитор -НАП. Всеки от останалите, установени в производството петима кредитори-търговци е с вземане в размер по-нисък от така определената сума, а именно: първият търговец е с вземане в размер на 760 лв.; вторият в размер на 1 365 лв.; третият в размер на 264.00 лв.; четвъртият в размер на 616 лв. и петият в размер на 980 лв. В постановеното определение изрично и изчерпателно са указани и последиците на чл. 632, А.1 от ТЗ. В дадения надлежен срок, разноските по смисъла на чл.632, А.1 от ТЗ, не са предплатени по делото по реда на чл.629б от ТЗ.

Или казано с други думи, налице са предпоставките за постановяване на решение по чл. 632, А. 1 от ТЗ, като бъде обявена неплатежоспособността на молителя- длъжник „У. –М.” Е., Г. К., с начална дата 31.12.2014 г., бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството, бъде допуснато обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на дружеството, бъде постановено прекратяване на дейността на предприятието, длъжникът бъде обявен в несъстоятелност, а производството по делото спряно. Разбира се, производството по несъстоятелност може да бъде възобновено в сроковете и при условията на А.2 на чл.632 от ТЗ.

Прочие, следва и да бъде осъден длъжникът да заплати дължима се в производството държавна такса в размер на 250 лв., по сметка на Окръжен съд, Г. К..

Водим от изложеното и на основание чл. 632, А.1 от ТЗ, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТАна „У. –М.” Е., със седалище и адрес на управление Г. К., У.С. С. №, с ЕИК, с начална дата – 31.12.2014 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „У. –М.” Е., със седалище и адрес на управление Г. К., У.С. С. № , с ЕИК.

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника „У. –М.” Е., със седалище и адрес на управление Г. К., У.С. С. № , с ЕИК.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на длъжника „У. –М.” Е., със седалище и адрес на управление Г. К., У.С. С. №, с ЕИК.

ОБЯВЯВА „У. –М” Е., със седалище и адрес на управление Г. К., У.С. С. № , с ЕИК, в НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.

ОСЪЖДА „У. –М.” Е., със седалище и адрес на управление Г. К., У.С. С. №, с ЕИК, да заплати по сметка на Кърджалийският окръжен съд, дължимата се в производството държавна такса в размер на 250 лв.

СПИРА производството по т.д. № 56/ 2015 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

Решението подлежи на вписване в Търговския регистър.

Решението подлежи на вписване и в книгата по чл.643в от ТЗ.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд, Г.Пловдив в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.

СЪДИЯ ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА :