№ 257
гр. Бургас , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно гражданско
дело № 20212100500559 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
О.А.А., EГН: **********, депозирана чрез пълномощника адв. Марин Маринов, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. “Цар Иван Шишман” № 20, ет.2, ап.6, против Решение №
260171/01.02.2021г. по гр.д. № 3704/2020г. на БРС.
С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение като се сочи, че същото
е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата изрично се сочи, че не се
оспорват причината и вината за настъпилото на 06.03.2019г. ПТП на автомагистрала
“Тракия”.
В жалбата се посочва, че приложената по делото фактура № ********** от
19.12.2016г. със страни “Алд Аутомотив” ЕООД и “Модул” ЕООД за продажба на стока DC
Dacia Logan MCV 1,5 за цена 6800 лева с ДДС е била оспорена като неавтентичен документ
още с отговора на исковата молба тъй като същата не съдържа подпис на издателя й. Като
такъв бил оспорен и приложения по делото документ, наименован “отчет” от “Декра
Аутомотив”, ЕООД, в който била посочена обща стойност за ремонт на процесния
автомобил – 16001,11 лева. Сочи, че вещото лице при разпита си в с.з. на 19.01.2021г.
изразило съгласие с така направената калкулация, и заявило, че е налице тотална щета по
смисъла на чл.22 от Наредба № 49/2014г., тъй като сумата за възстановяване на автомобила
надвишавала 80 % от действителната му стойност. Вещото лице заявило също така, че при
изготвяне на експертизата се ръководило от този документ, а относно стойността на
закупения автомобил за сумата от 6800 лева заявило, че е на база предоставена фактура към
исковата молба. Въззивника сочи още, че вещото лице в заключението подробно посочило,
че процесния автомобил се намирал на паркинг в междублоково пространство до бл.222 на
ул. “Владислав Варничек”, в квартал “Кайсиева градина” в гр. Варна, ограден с решетъчни
платна монтирани на метални колони, а достъп до него имали служебни лица на ищеца. Във
връзка с поставените му задачи, в заключението по изготвената САТЕ вещото лице
направило опис в табличен вид на липсващи части от автомобила и тяхната стойност, които
1
установило от огледа на място и от протокола съставен от разследващия полицай по
досъдебното производство от 06.11.2019г. Като такива били посочили части на обща
стойност 1333, 07 лева.
Според въззивника въпросите, на които следва да бъде даден отговор от настоящата
инстанция е дали първоинстанционния съд е следвало да приспадне от действителната
стойност на щетите на процесния автомобил при ПТП на 06.03.2019г., оценени на 3281, 85
лева, сумата 1333,07 лева, посочена като липсващи от вещото лице части към датата на
извършване на съдебната експертиза, както и следвало ли е съдът да обсъди в мотивите на
решението си, посочените по-горе фактура за стойността на закупения автомобил на
стойност 6800 лева и отчет на “Декра Аутомотив” ЕООД гр. София за ремонт на автомобила
от 16001,11 лв., представляващи неавтентични документи, но послужили и като основание
за изготвяне на съдебната автотехническа експертиза и за определяне на щетата като
тотална.
Застъпва се становище, че съдът в противоречие със съдебната практика на ВКС не е
обсъдил всички събрани доказателства, установяващи правнорелевантни факти по делото. В
тази връзка жалбоподателят релевира оплакване, че районния съд е допуснал и приложил
като доказателство ДП № 166/2019г. на РУ – Ихтиман, но без да съобрази намиращите се в
преписката писмени доказателства, относими към въпроса за оценката на автомобила към
датата на ПТП – 06.03.2019г. и за използваните от МПС годни части и детайли от ищеца за
други собствени автомобили след ПТП, установени към момента на проверката 11.01.2021г.
Сочи се, че в протокол за разпит от 06.11.2019г. в гр. Варна, проведен от разсл. полицай при
03 РУ Варна и РУ Аксаково, разпитания в качеството на свидетел В.К. е заявил, че не са
продавани части от катастрофиралия автомобил, но не отрича, че някои от частите на
автомобила са били ползвани за други лични автомобили, собственост на дружеството.
Заявено било също така, че ако изобщо нещо от въпросния автомобил е можело да се ползва,
то е било използвано за другите автомобили. Тези извънсъдебни самопризнания касаещи
неизгодни за ищцовото дружество, според жалбоподателят е следвало да бъдат взети
предвид от първата инстанция.
Въззивникът сочи, че в протокола за оглед на ВД от 06.11.2019г., съставен от разсл.
полицай, послужил и за база на вещото лице при установяване на липсващите от автомобила
части, изрично били посочени както липсващи части, така и размонтирани такива. В тази
връзка пък на л.3 от съдебната експертиза, вещото лице посочило, че запазени части,
незасегнати от ударите неупоменати в протоколите са тези, находящи се в затворени
пространства (двигателно отделени и купе). Видно от изготвената в хода на ДП,
автотехническа експертиза пък, към датата на ПТП имуществените вреди на МПС към
датата на ПТП били оценени от вещото лице на 3281, 85 лв.
С оглед изложеното, въззивника обосновава извода, че при извършените две отделни
и независими автотехнически експертизи на МПС от различни вещи лица, размерът на
определените щети на автомобила към датата на ПТП е много близък, с разлика от 149,18
лв. в повече за последната, откъдето следва, че сумата от 3281, 85 лв. е действителната
стойност на причинените вреди към 06.03.2019г.
По изложените доводи се застъпва становище, че първоинстанционния съд е следвало
да приспадне сумата от 1333, 07 лв. посочена от вещото лице като липсващи (размонтирани)
части към датата на експертното изследване, а жалбоподателят е следвало да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество действително дължимата сума в размер на 1948, 78 лв. В
тази връзка се оспорва твърдението на ищцовото дружество пред първата инстанция, че в
сумата от 3281, 85 лв. вещото лице е включило и стойността на запазените части.
По отношение на оспорените с писмения отговор пред първата инстанция документи
- фактура и отчет на “Декра Аутомотив” ЕООД, жалбоподателят сочи, че същите не са
подписани, поради което на осн. чл.180 от ГПК не се ползват с обвързваща съда формална
доказателствена сила. С оглед на това се застъпва становище, че същите не могат да
послужат като основание за изготвяне на САТЕ и определяне на щетата като тотална от
16001,11 лв., както и относно закупения автомобил на стойност 6800 лв. с ДДС, каквито
данни за това били налични. Тази констатация се подкрепяла и от мотивите изложени в
2
Постановление изх. № 352/2019г. от 04.05.2020г. на РП – Ихтиман за прекратяване на
наказателното производство. приложено към ДП № 166/2019г. на РУ – Ихтиман.
Навеждат се доводи, че не било безспорно доказано, че се касае за тотална щета на
автомобила, тъй като обема и годността на запазените части е значително по-голям и
оценката на вещото лице за липсващи (ремонтирани) части в размер на 1333, 07 лв., а
възможността за тяхното използване за други собствени на ищеца автомобили била напълно
реална, което се потвърждавало и от разпитания в ДП служител на ищцовото дружество. С
оглед на горното не била доказана и цената на закупения от дружеството автомобил за 6800
лв.
По изложените съображения се пледира, обжалваното решение с което
жалбоподателя е осъден да заплати на ищцовото дружество “Модул” ЕООД сумата от 3281,
85 лв. за претърпени вреди за ползвания от него по договор за наем на собствен на ищеца
автомобил да бъде отменено, и да бъде постановено друго по същество, с което предявения
от ищеца иск за сумата от 1948, 78 лв. да бъде уважен, като същият бъде отхвърлен за
разликата над сумата от 1948, 78 лв. до пълния размер от 7064 лв.Претендират се
направените пред настоящата инстанция разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговора на въззивната жалба от “Модул”
ЕООД, чрез адв. Г.К., с която същата е оспорена като неоснователна.
Изразява се несъгласие с изложените в жалбата оплаквания, касаещи методиката и
размера на стойността на процесния автомобил. В тази връзка се излагат аргументи, че
районния съд е определил стойността, както на процесното МПС като остатъчна стойност,
така и на полагащата се сума на ищеца. Оплакванията на жалбоподателя по въпроса за
цената на щетите в ДП били неоснователни, тъй като събраните в хода на съдебното
производство писмени и гласни доказателства кореспондирали изцяло с крайния съдебен
акт, а приетите от разследващите органи данни за стойността на щетите не обвързвали съда
и не подлежали на коментар.
По отношение на липсващите части от колата се застъпва становище, че при
внимателен прочит на вида им следвал извод, че се касае за такива, които е напълно
възможно, а и от снимките по делото се доказвало, че са разпиляни при настъпването на
ПТП – броня, фарове, врата и кори и др.
Оспорват се като неоснователни и оплакванията на ответника досежно
действителната придобивна стойност на автомобила. В тази връзка се сочи, че след
направена справка в който и да е сайт за продажба на автомобила се установява, че дори към
момента цените на същия вид и модел МПС, при идентична година на производство и
налични екстри в купето, цените надвишават посочената по фактура сума.
Оплакванията на ответника, че представения по делото отчет на “Декра” за
стойността на щетите и тяхното отремонтиране са силно завишени и не е налице тотална
щета по колата, също се оспорват като неоснователни. По делото било безспорно доказано,
че стойността на автомобила след щетата била такава, че вида и характера на повредите и
цената за отстраняването им водила на извод за тотална щета по нормите на КЗ.
В заключение се сочи, че районния съд правилно е приел в решението си, че е
налице щета в размер на 3281, 85 лв., съобразно приетата по делото САТЕ, като е
приспаднал сумата на липсващите части.
С оглед на изложеното се пледира депозираната въззивна жалба да бъде оставена
без уважение, а атакуваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират се направените пред двете инстанции разноски.
Пред настоящата инстанция страните не са направили нови доказателствени искания.
В с.з. пред настоящата инстанция въззивникът редовно уведомен, не се явява,
представлява се от пълномощника си – адв. Маринов, която поддържа въззивната жалба по
изложените в нея съображения и моли същата да бъде удовлетворена за претендирания
размер от 1948, 78 лв. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира разноски.
В с.з. пред въззивната инстанция, въззиваемото дружество, редовно уведомено се
3
представлява от пълномощника си – адв. Кутиев, който поддържа отговора на въззивната
жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира направените
пред двете инстанции разноски.
За да се произнесе по спора, Бургаският окръжен съд съобрази следното:
Производството е образувано искова молба на „МОДУЛ“ ЕООД с ЕИК *********,
чрез пълномощника си адвокат К. против О.А. от гр. ***. Ищецът предявява срещу
ответника осъдителен иск за сумата от общо 7 064 лева - претърпени вреди от ползването от
ответника на собствен на ищеца лек автомобил, предоставен му по силата на договор за
наем от 06.03.2019г., в това число 108 лв. - заплатена пътна помощ, 156 лв. – заплатено на
трето лице възнаграждение за оглед и оценка на щетите по автомобила; 6 800 лв. –
покупната стойност на автомобила; ведно със законната лихва върху главницата от
предявяването на иска на 10.07.2020г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът твърди, че развива търговска дейност като отдава автомобили под наем под
търговската марка „Топ рент а кар“. На 06.03.2019г. сключил с ответника договор за наем на
лек автомобил при приложими общи условия с предмет лек автомобил марка „Дачия“, модел
,Логан“ с peг. № B 3629 ВМ, за срок от 4 дни. Незабавно след сключването на договора
автомобилът бил предаден на ответника. На същата дата - 06.03.2019г. около 18,00 часа
ответникът уведомил по телефона ищеца, че е претърпял ПТП на АМ „Тракия“ – 20,600 км
в посока към гр.София, в района на община Ихтиман. Съгласно съставения протокол за
ПТП № 1637108, ПТП-то било причинено виновно от наемателя, който управлявал с
несъобразена скорост - значително над допустимата /над 160 км/ч при разрешение 140 км/ч/.
След произшествието автомобилът не можел да се движи на собствен ход и се наложило да
бъде репатриран до офис на дружество в гр.София. Впоследствие при извършен на
29.03.2019г. оглед и оценка от „Декра Аутомотив“ ЕООД се установило, че за пълното
възстановяване на автомобила са нужни средства в размер на 16 001,11лв., което не било
рентабилно за ищцовото дружеството, тъй като стойността на автомобила при
придобиването му била 6 800 лв.
Ищецът се позовава на чл.25 във връзка с чл.29, т.1 и чл.23, т.1 и т.8 от Общите
условия на договора за наем на автомобил и твърди, че наемателят носи пълна материална
отговорност за обезщетяване на наемодателя в пълен размер за претърпените вреди и
пропуснати ползи и калкулирани в съответствие с чл.28. Сочи, че заплатената от ответника
при сключването на договора за наем такса/ застраховка не покрива рисковете при
управление след употреба на алкохол, наркотици или други упойващи вещества или
неспазване на други задължения на наемателя.
На ответника са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията. В
преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който
оспорва иска. Признава договорното правоотношение и настъпилото ПТП, но твърди, че
няма вина за причинените щети – произшествието било причинено от водач на друго МПС,
който напуснал мястото без да спре. Оспорва верността на представения протокол за ПТП
относно описаните обстоятелства, причини и условия за произшествието. Сочи допуснати
нарушения на чл.4 вр. чл.2, ал.1, т.2 от Наредба № 1з-41/ 12.01.2009г. и на чл.40, ал.и 3 от
ЗАНН. Позовава се на заплатена от него пътна такса/ застраховка Full protection, при която
има право на безплатна пътна площ. Счита, че липсват доказателства за тотална щета на
автомобила. Оспорва отчета на „Декра Аутомотив“ ЕООД с приложения снимков материал
от огледа и калкулация на щетите. Претендираното обезщетение по чл.23, т.8 от АУ оспорва
като неравноправна клауза на основание чл.143 т.3 и 5, пр.1 от ЗПП.
В хода на първоинстанционното производство са събрани множество писмени
доказателства, както и гласни такива, чрез разпит на свидетелите И.Ш. и А.И., които
пресъздават своите лични впечатления досежно механизма на настъпване на
пътнотранспортното произшествие.
4
Изготвена е съдебно-техническа експертиза, чието заключение е било прието в с.з. на
19.01.2021г. в присъствието на страните по делото, без да е оспорено от същите като
неправилно и необосновано.
С обжалваното решение, първоинстанционния съд е уважил частично предявения по
чл.233, ал.1, изр. 2 от ЗЗД иск за сумата от 3281, 85 лв., представляваща претърпени вреди от
ползването от ответника на наетата вещ по договор за наем на собствения на ищеца лек
автомобил, като е отхвърлил същия до пълния претендиран размер от 7064 лв. За да постави
този резултат, първоинстанционния съд е приел за безспорни обстоятелствата, че за
процесния период от 06.03.2019г. до 18.00ч. на 09.03.2019г., страните са се намира във
валидно наемно правоотношение, по силата на което на ищецът е бил предоставен за
ползване лек автомобил, марка “Дачия”, модел “Логан” с рег. № B3629ВМ, както и че на
06.03.2019г. на автомагистрала “Тракия” около 17.00ч. е настъпило пътнотранспорто
произшествие, при което наетият автомобил е бил увреден. Досежно механизма на ПТП,
съдът е изложил съображения, че същият не се извлича пряко от този посочен в протокола за
ПТП, доколкото в тази му част същият не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила. От друга страна, обстоятелствата, във връзка с които ищецът бил
наказан по административен ред, а именно загуба на управление върху процесния
автомобил поради шофиране със несъобразена скорост, изцяло се подкрепяли от изнесените
от свидетелите данни –странно поведение на водача на л.а. “Опел Калибра”, както и
влошено техническо състояние на автомобила, поради което съдът формирал извод, че с
действията си ищецът действително е нарушил нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
несъобразявайки скоростта си с тези обективни фактори. Първоинстанционния съд
кредитирал изготвената по делото СТЕ, съгласно която размерът на причинените вреди
възлизал на сумата от 3281, 85 лв. и при изчисляването на която вещото лице отчело
действителната стойност на вещта и нейното овехтяване, след приспадане стойността на
запазените части. Отхвърлил като неоснователни предявените от ищеца претенции за
заплащане на сумата от 108 лв. за заплатена пътна помощ, както и претенцията за сумата от
156 лв. – заплатено на трето лице възнаграждение за оглед и оценка на щетите по
автомобила.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
С депозираната въззивна жалба изрично е заявено, че не се оспорват изводите на съда
за наличието на извършено от ищеца виновно и противоправно деяние, довело до увреда на
процесния автомобил, както и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите
5
вреди.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът досежно размерът на сумата, която е
била изчислена от вещото лице в размер на 3281, 85 лв., касаеща стойността на причинените
имуществени вреди към датата на настъпване на ПТП.
Настоящия състав на БОС намира, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно
и задълбочено събраните по делото гласни и писмени доказателства. Както фактическите
констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от настоящия
съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото
доказателства, поради което настоящия състав препраща към тях на осн. чл.272 от ГПК, като
не намира за нужно да ги преповтаря и пренася в настоящия съдебен акт.
В допълнение на изложеното, във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
съдът намира следното:
Възраженията в жалбата на въззивника за порочност на приетата пред първата
инстанция съдебно-техническа експертиза по своята същност представляват оспорване на
заключението й. При изслушване в съдебно заседание на 19.01.2021г. вещото лице е
заявило, че поддържа заключението си и е изложило съображения за това /л. 95 РС/.
Представителят на въззивника не е оспорил техническата експертиза в срока по чл.200, ал.3
ГПК - докато трае изслушването. Не е заявил, че заключението е необосновано, не се е
усъмнил в неговата правилност и не е поискал повторно заключение, както изисква
разпоредбата на чл.201 от ГПК. Ето защо, при липса на доказателства по делото, които да
опровергават изводите на експерта, първоинстанционният съд правилно го кредитирал и е
уважил иска в съответния размер. Предявеният иск за имуществени вреди се явява
основателен и доказан. По отношение на размера на същия, съдът кредитира изцяло
приетото по делото заключение на САТЕ.
Независимо от настъпилата преклузия, разгледани по същество, възраженията съдът
намира за неоснователни. Релевантна по делото е действителната пазарна стойност на
вредите към датата на увреждането. Обезщетението, което се дължи от ответника, е в размер
на реално претърпените вреди, които вреди следва да са изчислени по размер към момента
на настъпване на увреждането. При частична увреда това е възстановителната стойност на
имуществото, а при пълна увреда -действителната стойност на имуществото, като и в двете
хипотези обезщетението не може да надхвърли действителната стойност на имуществото.
Възстановителната стойност е пазарната стойност на ремонта за отстраняване на вредите
към момента на увредата. Възстановителната стойност е стойността, срещу която може
имущество да се възстанови до състояние, в което е било преди увредата, вкл. и разходи за
транспорт, монтаж, строителство, ремонт и т. н., като обезценка не се прилага.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че икономически е
неизгодно възстановяване на увредения автомобил, поради което е налице пълна увреда –
"икономически тотал" и на ищцовото дружество следва да се присъди обезщетение в размер
на действителната стойност на лекия автомобил, а именно в размер на 3281, 85 лв., която се
получава като от пазарната цена в размер на 4375, 80 лв. се приспадне стойността на
ползата, която собственикът може да реализира, а именно стойността на запазените части,
които в разглеждания случай са оценени на 25 % от стойността на автомобила.
6
Неоснователен е довода във въззивната жалба, че изводите на вещото лице, за
наличие на тотална щета се явяват необосновани, с оглед обстоятелството, че същите се
базират на неавтентичен документ – фактура № ********** от 19.12.2016г. със страни
“Аутомотив” ЕООД и “Модул” ЕООД за продажба на процесния лек автомобил за цена
6 800 лв. с ДДС. Видно от съдържанието на изготвеното по делото заключение на САТЕ,
вещото лице не се ръководило от този оспорен с писмения отговор документ при
изчисляване на остатъчната стойност на МПС към датата на местопроизшествието. Видно от
използваната в случая методика, действителната стойност на автомобила е била изчислена
от експерта съобразно формула, включваща новата възстановителна стойност на автомобила
по “Автокаталог 2012”, издание на “Клуб Спийдс” ООД гр. София в размер на 19 890 лв.,
като е бил приложен и остатъчен процент в размер на 22 %, базиран на продължилата 6 г. и
9 м. експлоатация на МПС. По този начин, действителната стойност на автомобила е била
оценена на сумата от 4375, 80лв., послужила и като база за определяне на дължимото
обезщетение.
Неоснователно е и възражението, че при формиране на извода за наличие на “тотал
щета”, вещото лице, неправилно се е ръководило от представената от ищеца калкулация от
“Декра Аутомотив” ЕООД на стойност от 16 001, 11 лв., за която също се твърди, че
представлява неавтентичен документ. Оплакването е несъстоятелно. От констативно-
съобразителната част на приетото от съда заключение на САТЕ, се установява, че за да
отговори на поставените му въпроси, вещото лице е извършило оглед на процесния
автомобил в паркинга на ищеца, извършило е технически и оценъчни справки. При
извършения от него оглед и след запознаване с изготвените по ДП на РП- Ихтиман
протоколи за оглед, както и обилния по делото снимков материал, експертът е констатирал,
че са увредени всички външни повърхности на купето и прикачени части – калници,
прагове, врати, предна и задна брони, преден и заден капак, предна и задни престилки,
всички осветителни тела, ходова част, окачване, колоните, полуоски, стабилизиращи щанги,
амортисьори, пружини, като единствените запазени части са тези намиращи се в
двигателното отделение и купето. Посочил е още, че са деформирани джантите, увредени са
гумите, деформирана е металната броня находяща се зад облицовката на предната броня,
като в резултат на ударите в колелата е променена геометрията на купето и рамата. С оглед
на тези констатации експертът е приел, че възстановяването на автомобила е икономически
нецелесъобразно, поради надвишаване на разходите за ремонт над действителната му
стойност. В експертното заключение вещото лице е посочило още, че при извършения от
него оглед, техническото състояние на автомобила кореспондирало на това, което е било
документирано в хода на извършения по ДП оглед на местопроизшествие, въпреки липсата
на някои детайли, които на снимковия материал били видими на автомобила. Нещо повече,
вещото лице в с.з. на 19.01.2021г. изрично посочва, че е извършило калкулация на разходите
и е изразило съгласие с тази, извършена от “Декра Аутомотив” ЕООД на стойност 16 001, 11
лв. От друга страна, констатацията на в.л. за липса на определени детайли също не е в
състояние да разколебае извода за наличие на “тотал щета”, доколкото същите са подробно
описани, а тяхната стойност калкулирана на сумата от 1333, 07 лв. Дори и тази сума да бъде
7
приспадната от необходимите разходи за ремонт в размер на 16 001, 11 лв., за
възстановяване на МПС и привеждането му в състоянието предхождащо увредата, то
получената сума отново би надхвърлила 80 % от действителната му стойност. По
изложените съображения изводът за наличието на юридическите факти, обуславящи
хипотезата на чл.390, ал.2 КЗ /тотал щета/ се явява обоснован и съответстващ на
доказателствата по делото.
Съдът не споделя оплакването на жалбоподателя, че посочените като липсващи
(размонтирани) части, описани в заключението на вещото лице е следвало да бъдат
приспаднати от сумата 3281, 85 лв. Както бе посочено по-горе, стойността на
имуществените вреди в размер на 3281, 85 лв. е изчислена въз основа на методиката
заложена в таблица приложение № 2 към чл.15, ал.4 на Наредба № 24/2006г., одобрена от
Комисията за финансов надзор за застраховането и за методиката за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства при условията на
“Гражданска отговорност”. Тъй като оценката за действителната пазарна стойност на
автомобила е извършена при наличие на “тотал щета” по определена методика, приета на
основание Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2
от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства, същата не се явява обвързана с
действителното техническо състояние на автомобила, респ. с установените като липсващи
/демонтирани/ части. Нещо повече, видно от заключението, стойността на тези части е била
приспадната от действителната стойност на МПС към датата на увредата в максимално
предвидения в Наредба № 24/2006г. размер, като действителната стойност на автомобила е
била коригирана с коефициент 0, 75 %. Иначе казано, стойността на сочените от вещото
лице части като липсващи такива към датата на увредата, е била приспадната от
експертизата при направените изчисления, по силата на подзаконовата нормативна уредба,
като направените в тази връзка оплаквания са несъстоятелни.
Поради неоснователността на въззивната жалба, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, право на разноски възниква за въззиваемата страна. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между въззиваемата
страна и нейния пълномощник – адв. Кутиев, с предмет процесуално представителство и
защита по в.гр.д. № 559/21г. по описа на БОС, като е договорено възнаграждение в размер
на 500, 00 лв., за което е посочено, че следва да бъде платено по банков път. Според
задължителните указания в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно
дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат тогава, когато страната е заплатила възнаграждението. В съобразителната част
на решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е
доказала реалното му заплащане на процесуалния си представител; в зависимост от
уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой или по
банков път, заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното
плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на
8
доказателства за извършен банков превод. Доколкото в настоящия случай, не са представени
доказателства възнаграждението да е преведено на процесуалния представител по банков
път до приключване на устните състезания във въззивното производство, съдът намира, че
няма законово основание възнаграждението да бъде присъдено на страната под формата на
разноски по чл. 78 ГПК. По изложените съображения, искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Предвид неоснователността
на жалбата, извършените от въззивника разноски следва да бъдат оставени в негова тежест.
Воден от горното, на осн. чл.271 от ГПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260171/01.02.2021г. постановено по гр.д. №
3704/2020г. на БРС в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “МОДУЛ” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Аксаково, област Варна, местност Чанлъка, п.и.
00182.45.47, представлявано от управителя Милен Радев Маринов за присъждане на
съдебно-деловодни разноски за въззивното производство в размер на 500, 00 лева /петстотин
лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Приложеното по делото досъдебно производство № 166/2019г. по описа на РУ –
Ихтиман да бъде върнато на Районна прокуратура - Ихтиман, поради отпадане
необходимостта от послужването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9