РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. гр.Мадан, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20235430100320 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против
*********ЕАД и *******ЕООД, с която са предявени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласена нищожността на Договор
за потребителски кредит № ******/******* г. сключен между Ф. А. Б., като
кредитополучател и ****** ЕАД като кредитор, на осн. чл. 22 ЗПК и на
основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, както и да бъде прогласена нищожността на договор за
предоставяне на поръчителство от ******г., сключен с „*******“ ЕООД, като
лишен от правно основание, уговорен неравноправно в ущърб на
потребителя, противоречащ на добрите нрави и доколкото не бил породил
правни последици и на основание, че обезпечава нищожна кредитна сделка, а
именно чл. 143, т. 19 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на ******г. ищцата сключила с първия
ответник договор за потребителски кредит № *****, а с втория ответник -
договор за предоставяне на поръчителство, като усвоила изцяло
предоставената й в заем сума от 6000 лв. Твърди се, че договорът за кредит е
нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т.19 ЗЗП, поради
неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК. Излага се, че съгласно
условията па договора за потребителски кредит лихвеният процент по
кредита е в размер на 39.11 %, а годишният процент на разходите е 46,94%.
Твърди се, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е
различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР
от 46,94 % е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща
търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и
оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици
по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на
задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски
1
кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Твърди се, че уговореното
възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент па разходите -
индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този
извод според ищцата Б. следвал от дефиницията на понятието „общ разход по
кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Ищцата счита, че в нарушение на императивните
изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения
ГПР от 46,94 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на
възнаграждение на фирмата - поръчител.
Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните според ищцата представлява
„заблуждаваща тьрговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1
от Закона за защита на потребителите. Излага се, че с преюдициално
заключение по дело 0453/10 е прието, че използването на заблуждаващи
търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на
действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които
може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните
клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Посоченият в стандартния
европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 46,94 % съставлява
невярна информация, която е заблудила потребителят относно действителния
размер на разходите, които той ще следва да направи по време на действие на
договора. С това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е
сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 46,94 % ГПР.
Ищцата сочи, че не й било разяснено по ясен и разбираем начин и при
спазване на изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора какъв
е размера на всички разходи, които следва да заплати, нито тази информация
произтича по прозрачен за нея начин от условията на договора и поради
незапознаването й с основните характеристики на услугата, не е могла да
разбере икономическите последици на поетото от нея задължение относно
обхвата на всички разходи, които следва да понесе във връзка с получения
заемен ресурс.
В исковата молба се твърди, че кредиторът не е изпълнил задължението
си по чл. 5 от ЗПК, тьй като заблуждаващо е предоставил на
кредитоискателката стандартен европейски формуляр за кредит в размер на
6000лв. с посочен ГПР 46,94 %, с различни стойности на месечната
погасителна вноска и други условия от действително приложените в
правоотношението. Поради това, че кредиторът не е представил вярна
информация, намира че като потребител е била лишена от възможността да
вземе информирано решение, съобразено с финансови си нужди и
възможности дали да сключи кредитната сделка. Нейната неинформираност е
довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.
2
Твърди се, че във величината на ГПР като глобален израз на всичко
дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. ГПР се формира по точно
определена методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от
същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз
основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и
включени в договорното съдържание - арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК,
които гласят, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и
/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и
кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е
плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него.
В процесния договор, ищцата сочи, че кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема и на ГПР, като липсва разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита / кои компоненти точно са включени в него
и как се формира посочения в договора ГПР от 46,94 %/. Посочен е лихвен
процент по кредита - 39,11 %, /който е фиксиран/, но освен възнаградителната
лихва в съдържанието на договора не са включени други действия,
индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за
извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира
размер на ГПР от 46.94 %.
Ищцата твърди, че с оглед засилената защита на правата на
потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на
търговците, които са по - силната икономически страна в гражданския оборот
законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на
действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на
права и задължения от кредитния договор - чл. 11, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК.
Алтернативно ищцата счита, че ако не се приемат за основателни
доводите за нищожност на кредитния контракт, да се вземе предвид
съображението й, че не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на
възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова страна на
лично обезпечение.
Ищцата излага съображения, че съгласно договор за потребителски
кредит № *******/******г., потребителят може да сключи договор за
предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението
или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на
заявлението. По силата на чл. 4, ал. 3 от договора и чл. 4 от раздел четвърти
от общите условия, кредиторът одобрява заявлението в четиринадесет дневен
срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му - в случаите на
предоставено обезпечение по реда на чл. 12, раздел трети. Спешно нуждаейки
се от финансов ресурс, ищцата сочи, че е избрала опцията сключване на
договор с поръчител, който е бил определен от кредитодателя и на *******г. е
подписала с втория ответник „******** ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство, съгласно който се е задължила да изплати на фирмата -
поръчител възнаграждение в общ размер на 5015.26лв., платимо като добавък
към падежната вноска.
Ищцата Б. твърди, че уговорката за заплащане на възнаграждение за
поръчител не поражда правни последици, поради следните съображения:
3
договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а
длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е
правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи
за валидното му възникване, /арг. от чл. 138 от ЗЗД/. Договорът е
едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за
учредяването на поръчителство е кредитора да бъде обезпечен срещу
евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото
правоотношение. Законодателят е уредил договора за поръчителство като
съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки
обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде
учредено лично обезпечение. Длъжникът няма такъв защитен от закона
интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице -
поръчител е лишена от правно основание.
Ищцата твърди, че договорът за поръчителство е уреден от
диспозитивни правни норми, поради което страните могат да уговорят
възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се
трансформира в двустранен. Договарянето, че кредитополучателя ще заплати
възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите
нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.
143, т. 19 ЗПК. Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение
за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива
2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в
светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за
кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се
направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита
произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит.
Ищцата твърди, че преддоговорното задължение на кредитора да направи
оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност и допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която е да се осигури високо,
адекватно и равностойно ниво на защита иа интересите им /съображения 8, 9,
23, 24/ 43, 45 от Директивата/. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от
27 03. 2014 г. по дело С-565Д2 на четвърти състав на СЕС.
Поради изложеното ищцата твърди, че клауза, която предвижда, че се
дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с
целта на Директивата. Според нея такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Излага още, договорът за поръчителство е с акцесорен характер, той
може да съществува валидно единствено при условие, че съществува
действителен главен дълг. По тези съображения ищцата Б. намира кредитната
сделка за нищожна, поради което не е породил правно действие и сключения
договор за учредяване на поръчителско правоотношение. По изложените
съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника ******ЕАД, с
който предявения иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва
сключването на договор за потребителски кредит № ********/*********г.,
4
между ищцата, като кредитополучател и себе си, като кредитодател, за сумата
от 6000,00 лева, при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 39,11 % и
годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 46,94%. Не оспорва
твърдението на ищцата, че сумата от 6000,00 лева (главница по договора за
кредит) е усвоена от ищцата. Излага, че съгласно договора за кредит, ищцата
се е задължила да върне сумата по кредита на 24 месечни вноски, а всички
плащания по договора за кредит е следвало да са общо 8 822,10 лева (сбор от
6000,00 лева главница и 2822,10 лева договорна възнаградителна лихва).
Твърди, че кредитът не е погасен в срок, по същия не е направено нито едно
плащане.
Оспорва твърдението в исковата молба, че за ищцата било
задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия
ответник. Твърди, че съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към
договора за кредит Общи условия кредитополучателят има право, но не и
задължение да предостави обезпечение на кредита. Кредитоискателят може и
да не предостави обезпечение, като в този случай „******** ЕАД ще разгледа
заявлението му, ще направи оценка на кредитоспособността му и ще прецени
дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и
управление на риска. Във връзка с горното ответникът счита, че следва да
бъде разгледана и клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит във връзка с
чл. 4, ал. 3 от договора за кредит. Двете клаузи според него регламентират
различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за кредит.
Твърди, че договорът за кредит предвижда изричната възможност (чл. 4, ал. 3
от договора за кредит) потребителят да си избере необезпечен кредит - т.е.
потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит.
Според ответника дори и кредитоискателят да е заявил кредит с
обезпечение „поръчител“, то той има правото, закрепено в раздел III, чл. 13
от приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди
подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на
кредита могат да бъдат едностранно промени от кредитоискателя в
телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит
се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с
„****** ЕАД. Т.е. клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за
кредит, обезпечен с поръчителство, което е още един аргумент в насока на
твърдението, че предоставянето на поръчител не е задължително условие за
отпускане на кредита.
„*******” ЕАД оспорва твърдението, че вземанията на „*******“
ЕООД е следвало да се включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК. Излага
съображения, че договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки
незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение
на чл. 19 от ЗПК.
На следващо място „****** ЕАД сочи, че към датата на сключване на
договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно
размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство. Твърди, че договора за предоставяне на поръчителство (в
случай че бъде избран такъв), се сключва след сключването на договора за
кредит. „******* ЕАД излага, че не знае и няма как да узнае предварително
какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между
кредитоискателя и поръчителя ******** по който бъдещ договор „******“
5
ЕАД не е страна.
Признава, че е едноличен собственик на капитала на „********“ ЕАД,
но твърди, че въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически
лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи
и правила на дейност. Сочи, че няма достъп до договора за предоставяне на
поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на
кредитополучателя по същия.
Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата
и „******* ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и
уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по
кредита.
От ответника „*****" ЕООД е постъпил отговор на исковата молба по
реда на чл.131 ГПК, в който иска, предявен срещу него, се оспорва като
неоснователен. Сочи, че е сключил с „******" ЕАД договор за
поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител
задължението на ищцата по договора за кредит.
Ответникът описва механизма на сключване на договора за кредит и
този за предоставяне на поръчителство. Излага следното: Кандидатстването
за кредит започва чрез попълване от страна на кредитоискателя на заявка в
страницата на кредитодателя „********" ЕАД. При подаване на заявката
кредитоискателя посочва размера на главницата и периодът на кредита, като
системата на кредитодателя автоматично генерира примерен погасителен
план спрямо посочените параметри. Кредитоискателя посочва желае ли
кредитът да бъде обезпечен и какво обезпечение може да предостави, като в
случай че избере опцията за предоставяне на поръчителство от страна на
„*******" ЕООД му се визуализира месечна вноска, чиято стойност е сбор от
вноската по потребителския кредит и вноската за възнаграждението на
поръчителя. В следващата стъпка кредитопоискателят въвежда свои лични
данни - имена, ЕГН, адрес, прикача свое селфи, необходимо за
идентификацията му като клиент и др. Следва стъпка, в която
кредитоискателят подписва договора за потребителски кредит и общите
условия към него чрез маркиране на първоначално празни полета и натискане
на бутона „Вземи парите сега" (самите документи са достъпни чрез активни
връзки, при натискането на които същите се визуализират с пълния си текст
на клиента, т.е. на този етап кредитоискателят има възможност да се запознае
с конкретните параметри на договора за кредит - главница, лихва, период,
размер на месечната вноска и др.).
След подписване на договора за кредит по описания начин и в случай,
че е избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „********"
ЕООД кредитоискателят се прехвърля автоматично към електронната система
на ответника, където се визуализира договора за предоставяне на
поръчителство и клиентът има възможност да го подпише чрез въвеждане на
6 цифрен уникален код, изпратен на мобилния му телефонен номер.
Предвид изложеното ответникът сочи, че сключването на договора за
предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за
кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са
договорени между страните. Сключването на договора става в рамките на
независимата електронна среда на „*********" ЕООД, до която „*******"
ЕАД няма достъп. Впоследствие „*******" ЕООД предоставя на „*******"
6
ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и
начина, по който е разсрочено плащането му, но това е единствено с целите на
улесняване на плащането от страна на потребителя.
„******" ЕООД твърди, че кредитополучателят има право да заяви
кредит без обезпечение. Обезпечението, в това число предоставянето на
поръчител в лицето на „*******" ЕООД е единствено възможност, но не и
задължение за кредитополучателя.
Сочи, че обезпечените и необезпечените кредити на „******" ЕАД не се
отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на
„********" ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и
условията му за погасяване.
Предвид изложеното „*******" ЕООД излага съображения, че
възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като
същото не отговаря на дефиницията на §1 т.1 от ДР на ЗПК, респективно на
член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. Цитира въпросната дефиниция,
съгласно която, за да бъде включено едно парично задължение в ГПР, то
трябва да има следните три характеристики: трябва да е (1) разход за
кредитополучателя, който е (2) свързан с договора за кредит и е (3) известен
на кредитора към датата на сключване на договора. Твърди, че в случай, че
разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се
включва в ГПР само когато „сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита".
На следващо място според ответника „******" ЕООД § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК изисква разходите, пряко свързани с договора за кредит да са „известни
на кредитора" към сключване на договора за кредит, за да се считат общ
разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на
поръчителство се сключва след подписването от кредитоискателя на договора
за кредит с „******" ЕАД. „*****" ЕАД не знае и няма как да узнае
предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдеш договор между
кредитоискателя и поръчителя „******" ЕООД, по който бъдещ договор
„*****" ЕАД не е страна. Сочи, че свързаността между „*****" ЕАД и
„******“ ЕООД само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита".
„******" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „*******" ЕООД, което
видно от публичния регистър ТРРЮЛНЦ. „****** ЕООД, обаче, е отделно
юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и
различен предмет на дейност (гаранционни сделки и придобиване на
вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и
други). „*******" ЕАД единствено получава от негово име и за негова сметка
плащането, същият не е титуляр на вземането и не се разпорежда със същото,
което е изрично уговорено в договора за поръчителство (чл. 13, ал. 1 от
същия).
От ответника „******“ ЕАД против Ф. Б. е предявен насрещен иск по
реда на чл.211 ал.1 ГПК в срока за отговор на исковата молба. Твърди, че на
******* г. Ф. Б. като кредитополучател е сключила с „*****“ ЕАД като
кредитодател Договор за потребителски кредит № ******/*******г., по който
сружеството изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя
заем в размер на 6000.00 лв., като сумата е усвоена от ищцата при лихвен
процент по кредита /ГЛП/ в размер на 39,11 % и годишен процент на
разходите /ГПР/ в размер на 46,94 %. Кредитополучателят се е задължил да
върне сумата по кредита на 24 месечни вноски, като крайният срок за
7
връщане на заема е бил *******г., видно от Приложение № 1 към Договора за
потребителски кредит. Сочи, че кредитополучателят не е направил нито едно
плащане за погасяване на задълженията си по договора за кредит. Твърди, че
към датата на изготвяне на насрещната искова молба е настъпил падежът на 3
месечни погасителни вноски за главница, а именно - месечни погасителни
вноски от 1 - ва с падеж *****г. до 3 - та с падеж на ******* г. в общ размер
на 465,28 лева. В случай, че предявеният срещу него иск бъде уважен и бъде
установено от съда, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен, на основание чл. 23 ЗПК, според ответника за насрещната
страна ще възникне задължение да му върне чистата стойност на кредита,
представляваща усвоената главница без допълнително начислени на
основание нищожния договор задължения, като договорни възнаградителни
лихви, мораторни лихви, такси и т.н. Сочи, че в конкретния случай чистата
стойност на кредита възлиза на 6 000,00 лева, колкото е размерът на усвоената
главница. Намира, че доколкото насрещната страна не е правила плащания,
чистата стойност е равна на стойността на главницата.
С оглед на това предявява два съединени в условията на евентуалност
насрещни осъдителни иска срещу Ф. Б., както следва:
- за сумата от 465,28 лева, представляваща изискуема и непогасена в
срок главница по договор за потребителски кредит № *******/******* г.,
включена в месечни погасителни вноски от 1 - ва с падеж 31.08.2023 г. до 3 -
та с падеж на ******г., ведно със законна лихва върху същата от датата на
исковата молба до окончателно изплащане на задължението;
- в условията на евентуалност, в случай че главният иск бъде отхвърлен,
за сумата от 6000,00 лева главница, представляваща чистата стойност на
кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит № *****/****** г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.
От Ф. Б. е постъпил отговор по насрещните искове, в който те се
оспорват по основание и размер. Сочи се, че договора за кредит е нищожен
поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради
това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК
във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК.
Сочи се, че съгласно договора, заемателят следва да обезпечи договора за
кредит със сключването на договор за поръчителство / гаранция с „********"
ЕООД, като за обезпечението се дължи възнаграждение, която сума следва да
се заплаща разсрочено към месечната погасителна вноска, платима на
„******* ЕАД. Излага се, че за да заобиколят материално-правните
изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем,
фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите
за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на
поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение от лица и/или
предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали
предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на
неизпълними условия към потребителите, те включили в договорите за
потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък
предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя
на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез
предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси,
които те събират за осигуряване на фирми - гаранти, небанковите финансови
8
институции си осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с
договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели
законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по
предоставената в заем сума.
Б. счита, че „*******" ЕАД е надвземало неправомерно
възнаградителна лихва в размер на 1525,28 лева и полученото
възнаграждение за поръчителство/гаранция, включено във всяка една от
погасителните вноски в размер на 3000,00 лева ги е получавало без
основание. Поради това, предявява при условията на евентуалност
възражение за прихващане, съгласно което ако съдът счете предявения иск за
главница в размер на 6000,00 лева за основателен, да се извърши прихващане
между главницата по кредита в размер на 6000,00 лева със сумата от 4525,28
лева, представляваща получена в периода от 10.07.2023 г. до 04.01.2024 г. без
правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи
възнаградителна лихва в размер на 1525,28 лева и възнаграждение за
поръчителство/гаранция, включено във всяка една от погасителните вноски в
размер на 3000,00 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства -
Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г., Приложение № 1
към него, съдържащо погасителен план, Договор за предоставяне на
поръчителство от ****** г., се установява, че на ******* г. между ищцата Ф.
А. Б. и „******* ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, както и че
на същата дата между ищцата и „*******"
ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство за
обезпечаване на задълженията на посочения по - горе договор за
потребителски кредит. Спорни между страните са правните въпроси досежно
действителността на постигнатите съглашения.
Съобразно сключения между ”*******” ЕАД и ищеца договор за
потребителски кредит първият ответник - кредитодател предоставил на
ищеца- кредитополучател сумата в размер на 6000 лева. Срокът на договора
бил 24 месеца, като задълженията на кредитополучателя били платими на 24
месечни погасителни вноски платими в периода от ****** г. до ******* г.,
при лихвен процент по кредита 39.11% и ГПР 46.94 % и общ размер на
всички плащания 8822,10 лева. Съгласно чл. 4, ал.1 от договора за
потребителски кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в
заявлението за отпускане на кредита, че ще предостави обезпечение на
кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на
обезпечението: да предостави на ****** ЕАД банкова гаранция съгласно ОУ
в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство, с одобрено от ******* юридическо лице в
срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредита при предоставено обезпечение бил 24
часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно чл.4, ал.2, ако в
уговорения срок не се предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението
не е одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда действие между
страните. Съобразно чл. 4, ал. 3 от договора в случай, че кредитополучателят
е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване
на заявлението, като в случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане
9
на срока, договорът не поражда действие между страните.
На основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е сключен договор за
предоставяне на поръчителство между ******* ЕООД и ищеца на *******г.,
с който ******* ЕООД се задължило да сключи договор за поръчителство с
„****** ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно за задълженията на
кредитополучателя - потребител по договора за потребителски кредит. В
договора за предоставяне на поръчителство е посочено, /чл. 8, ал. 1 и ал. 4/, че
потребителят заплаща възнаграждение за обезпечаването на задълженията му
по договора за потребителски кредит по един от следните начини: по банкова
сметка на поръчителя (която не е посочена), по банкова сметка на ****** АД
(описана в договора) или по начините, установени в Договора за
потребителски кредит за плащане на задълженията на потребителя по
договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за
предоставяне на поръчителство ********ЕАД е овластено да приема вместо
поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждението по този договор. Видно от приложението към договора за
поръчителство, възнаграждението за поръчителство възлиза на 5015,26 лева и
се заплаща на месечни вноски за периода на действие на договора за кредит,
на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно
погасителния план.
Като доказателства по делото са приети ОУ за предоставяне на кредити
на ********ЕАД.
Съгласно изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като обективна, компетентна и неоспорена от страните, по
Договор за потребителски кредит № *******/*******г. размерът на
предоставената от „********“ ЕАД главница е 6000 лв. По договора за
потребителски кредит – ГПР е 46,94 % за главница и лихва 2822,10 лв.,
дължими на 24 вноски по погасителен план, като разход се включва само
възнаградителната лихва. По Договор за потребителски кредит № ******* от
1******** г. няма извършени плащания, с които да са погасени задължения
за главница и за възнаградителна лихва. По Договор за предоставяне на
поръчителство няма извършени плащания, с които да са погасени
задължения за поръчителство.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Първият ответник - кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно
чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищцата и *******ЕАД по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
10
на специалния закон ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на
разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е
46,94 %, а лихвения процент по кредита 39,11%, но от съдържанието на
договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат
и по какъв начин е формиран ГПР.
В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Като взе предвид съдържанието на
описаните по-горе клаузи на чл. 4 от Договора за потребителски кредит,
сключен с „****** ЕАД и чл. 8 от Договора за предоставяне на
поръчителство, сключен с „**********“ ЕООД съдът намира, че уговореното
възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на
задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение
по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото
следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК.
Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да
осигури едно измежду следните обезпечения: да предостави на ответника
банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на договора за всички
задължения по сключения договор за кредит или одобрено от заемодателя
дружество - поръчител. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага
разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за
получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за
потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.
11
Житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със
съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от всички
задължения по договора за кредит. Обективно длъжникът би могъл да си
позволи да представи като обезпечение единствено одобрено от ответника
„********* ЕАД дружество. Това дружество е именно другият ответник в
настоящия процес - „********* ЕООД, който е и свързано лице с кредитора
по договора за заем, доколкото видно от извършена справка в търговския
регистър „********“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на
„*********“ ЕООД. Двата договора - за кредит и за предоставяне на
поръчителство не само, че са свързани, но възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, е предвидено да се заплаща на падежите и по
начините, по които се изплаща съответната погасителна вноска по договора
за кредит. Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му
чрез поръчителство, таксата за допълнителната услуга, която макар и
формално да е дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит
като включена в съдържанието му и всъщност представлява скрито
възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да бъде
включено в размера на ГПР. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в
полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема,
това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат
включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото
ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като се вземе предвид размера на
предоставения кредит от 6000 лева, размера на лихвения процент по кредита
от 39,11%, срока на договора от 24 месеца, общия размер на всички плащания
- 8822,10 лева, с включено възнаграждение за поръчител, което е в размер на
5015,26 лева. Служебно изчислен посредством онлайн калкулатор при
посочените по - горе параметри ГПР по договора възлиза на 121.32%. Ето
защо посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите от 46,94
% не отговаря на действителния такъв, с оглед на което е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално
лишен от информация за действителния размер на приложимия на ГПР, което
право ЗПК му признава и гарантира. Тази норма, от една страна, е насочена
към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране
на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че процесният договор
за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
вр. чл. 22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие със закона.
По отношение на сключения между ищцата и ******* ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство, то предвид недействителността на договор за
кредит, който обезпечава и във връзка с който е сключен, то същият е лишен
от основание. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено
възнаграждение срещу задължението да отговаря солидарно с длъжника за
задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното
заплащане от поръчителя обаче, за него се поражда регресно право срещу
заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми - по чл. 4, ал. 2
12
от договора за предоставяне на поръчителство. Следователно поръчителят
получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно
задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на
възстановяване. От друга страна за длъжника е уговорено заплащането на
възнаграждение за поръчителство дори и при погасяване на кредита от
поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на
престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора
- поръчителя, поради което и този договор се явява нищожен като
противоречащ на добрите нрави и лишен от основание. С оглед изложеното
предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По отношение на насрещните искове - предявяват се главен и
евентуален такива, като при уважаване на главния, евентуалният не следва да
се разглежда, доколкото няма да е настъпило условието за това. Като главен
иск се претендира сумата от 465,28 лева – изискуема и непогасена в срок
главница по договора за потребителски кредит, включена в месечни
погасителни вноски от 1 – ва с падеж 31.08.2023 г. до 3 – та с падеж на
31.10.2023 г., а като евентуален сумата от 6000 лева главница,
представляваща чистата стойност на кредита по договора за потребителски
кредит, ведно със законната лихва.
Главният иск е неоснователен, доколкото договорът за кредит е
нищожен, поради което и вноски за главница и лихва съгласно представения
погасителен план не се дължат. Ето защо главният иск ще се отхвърли като
неоснователен.
С оглед отхвърляне на главния иск, следва да се разгледа предявения
евентуален такъв.
Няма спор, че ищцата е получила в заем сумата от 6 000 лева, както и,
че тя не е извършила плащания по договора за потребителски кредит, с които
да са погасени задължения за главница и възнаградителна лихва (според
заключението на вещото лице по ССчЕ). Както вече по - горе се посочи, при
недействителност на кредита (каквато се установява тук) според чл. 23 от
ЗПК, не се дължи нищо повече от полученото. Доколкото обаче винаги се
дължи връщане на главницата от страна на длъжника, която я е получил, а
пък кредиторът от своя страна дължи връщане на платеното извън тази
главница, то действително длъжникът ще дължи разликата между получено и
платено. В конкретния случай това е сумата по евентуалния насрещен иск от
6000 лева, получена от дадената главница от 6 000 лева. В този смисъл
евентуалният насрещен иск е основателен и следва да се уважи в
претендирания му размер. Неоснователни са възраженията за прихващане на
ответницата Ф. Б. по насрещия иск срещу нея, доколкото не е установено тя
да е извършила плащания по договора за кредит.
Предвид изхода на делото - уважаване на иска на ищцата и уважаването
на евентуалния насрещен иск на ответника, на всяка от страните се дължат
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК.
По отношение на разноските по предявените първоначални искове на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена
сумата 150 лева за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.
По предявения насрещен иск ищцата дължи разноски на първия
ответник по съразмерност с уважената част от иска. Същите се констатираха
в размер на 150 лева - депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 240 лева - за
13
заплатена държавна такса. От ищеца по насрещния иск се претендира
юрисконсултско възнаграждение, което с оглед на фактическата и правна
сложност на делото, следва да бъде определено в размер от 150 лева, съгласно
чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от
ГПК.
В производството по делото ищцата е представлявана от Еднолично
адвокатско дружество Е. И. въз основа на сключен Договор за правна защита
и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. По отношение на
размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на ЕАД Е.
И. съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от
23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C- 428/16 /постановено по
преюдициално запитване, отправено от С. районен съд/, съобразно които
установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в
Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от
предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до
икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане
на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези
постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C- 438/22 с
предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
С. районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС
вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид посочените принципни съображения и като взе предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на
основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на ЕАД Е. И. следва да
се определи възнаграждение в размер на 400 лева или с вкл. ДДС или по 480
лева по всеки от първоначалните искове, доколкото адвокатското дружество е
регистрирано по ЗДДС. Тези суми следва да се присъдят директно в полза на
адвоката, доколкото страната не е направила разноски, за да й се
възстановяват на нея.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ******* ЕАД следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд М. в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 352,88 лева, а ответникът *******ЕООД сумата от
200,61 лева, които суми представляват дължими държавни такси за
14
производството.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „********”
ЕАД, ЕИК: ********ъс седалище и адрес на управление: град С., бул.
„******” № ***, Сграда „*“, ет. *, „*******, представлявано от С. Я., от
една страна и Ф. А. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. М., обл. С., от
друга, че Договор за потребителски кредит № *****/1****** г. е нищожен,
като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „******” ЕООД,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „**** №*,
Сграда „*, ет.*, „****“, представлявано от управителя И. Ш., от една страна и
Ф. А. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. М., обл. С. от друга, че Договор
за предоставяне на поръчителство от *******г. е нищожен, като лишен от
правно основание, уговорен неравноправно в ущърб на потребителя,
противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „******” ЕА***********“, представлявано
от С. Я., осъдителен иск срещу Ф. А. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ.
М, обл. С., за сумата от 465,28 лева, представляваща изискуема и непогасена
в срок главница по договор за потребителски кредит № *****/******* г.,
включена в месечни погасителни вноски от 1 - ва с падеж 31.08.2023 г. до 3 -
та с падеж на 31.10.2023 г., ведно със законна лихва върху същата от датата на
исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Ф. А. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. М., обл. С., да
заплати на „******” ЕАД, ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление:
град С., бул. „******” № ***, Сграда „*“, ет. *, „****“, представлявано от С.
Я., сумата в размер на 6 000,00 лева (шест хиляди лева), представляваща
чистата стойност на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит
№ ******/*******г..
ОСЪЖДА „******” ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: град С., бул. „*****” № ***, Сграда „*“, ет. *, „****“,
представлявано от С. Я. и „******” ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: град С., бул. „******” № ***, Сграда „*“, ет. *,
„******, представлявано от управителя И. Ш., да заплатят на Ф. А. Б., ЕГН
**********, с адрес: с. Б., общ. М. обл. С., направените разноски по делото -
депозит за съдебно- счетоводна експертиза в размер на 150 (сто и петдесет)
лева.
ОСЪЖДА ******* ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "*****" ******(сграда *), ет. *, "*****,
представлявано от С. Р. Я., да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е.
И.БУЛСТАТ ******** с адрес: гр. П., ул. ***** №*, ап. **, представлявано от
Е. Г. И. сумата от 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева) с вкл. ДДС -
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ******* ЕООД, ЕИК: ******* и със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ***** *** (сграда *), ет. *, *****, представлявано от
15
И. М. Ш., да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И. БУЛСТАТ
****** с адрес: гр. П., ул. ****** №*, ап. **, представлявано от Е. Г. И.
сумата от 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева) с вкл. ДДС -
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА *****ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "*****" *** (сграда *), ет. *, "******",
представлявано от С. Р. Я., да заплати по сметка на Районен съд М., в полза
на бюджета на съдебната власт, сумата в размер на 352,88 лева (триста
петдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща дължима
държавна такса за производството.
ОСЪЖДА ***** ЕООД, ЕИК: ****** и със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ****** *** (сграда *), ет. *, ****** представлявано от
И. М. Ш. да заплати по сметка на Районен съд М., в полза на бюджета на
съдебната власт, сумата в размер на 200,61 лева (двеста лева и шестдесет и
една стотинки), представляваща дължима държавна такса за производството.
ОСЪЖДА Ф. А. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. М. обл. С. да
заплати на „****” ЕАД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление:
град С., бул. „******” № ***, Сграда „*“, ет. *, „******, представлявано от
С. Я., направените разноски по делото - държавна такса в размер на 240,00
лева (двеста и четиридесет лева), депозит за съдебно- счетоводна експертиза в
размер на 150 (сто и петдесет) лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150.00 лева (сто и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
16