Решение по дело №10320/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1015
Дата: 12 април 2022 г. (в сила от 30 юни 2022 г.)
Съдия: Камелия Василева
Дело: 20213110110320
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1015
гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110110320 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.79,ал.1 ЗЗД вр.
чл.228 ЗЗД и чл.232,ал.2 ЗЗД от ППЗК “Зора“ с.Езерово срещу „Монимилк
2007 “ЕООД с.Езерово за приемане на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за
изпълнение №744/02.04.2021г., издадена по ч.гр.д. №4787/2021г. по описа на
ВРС в полза на ищеца за следните суми : сумата от 858.88 лева,
представляваща дължими наемни вноски за периода месец август 2019г. до
месец април 2020г. вкл. , дължима по Договор за наем от 21.11.2018г. на
поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на с.Езерово с площ от 1871
кв.м. , заедно с находящата се в имота Промишлена сграда с ид.***.1 със ЗП
379 кв.м., при граници на имота : имоти с ид.№***, за която сума са издадени
фактури №№436/27.08.2019г.; 443/25.09.2019г.; 454/25.10.2019г.;
467/25.11.2019г.; 477/16.12.2019г.; 479/31.01.2020г.; 487/12.02. 2020г.; 1
500/02.03.2020г.; 515/16.04.2020г. и сумата от 380.44 лева с ДДС за разходи
по ползването на наетия имот за вода и електричество за периода 31.01.2019г.
до 20.06.2019г. , от която 285.76 лева без ДДС за вода и 31.27 лева без ДДС за
електричество, за което е издадена фактура №421/05.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда 01.04.2021г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди,че по силата на сключен между страните
1
Договор за наем на недвижим имот от 21.11.2018г., заверен нотариално с рег.
№6145/21.11.2018г. от нот.№***В.М. вписан под акт №259, том IX, дело
№3551/2018г. в С-Варна ищецът предоставил на ответника за временно
възмездно ползване поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на
с.Езерово, с площ 1871 кв.м., заедно с находящата се в имота Промишлена
сграда с ид.***.1 със ЗП 379 кв.м., за срок от десет години, считано от
21.11.2018г. при наемна цена 100 лева месечна, която следвало да бъде
заплащана по банковата сметка на наемодателя след издаване на фактура за
съответния месец. Наемните вноски били заплащани от наемателя, считано от
19.12.2018г., на която дата дружеството закупило овцете и започнало да
ползва наетия имот. До месец юли 2019г. ответникът заплащал наемни
вноски. За периода месец август 2019г. до месец април 2020г. вкл. били
издадени фактури №№436/27.08.2019г.; 443/25.09.2019г.; 454/25.10.2019г.;
467/25.11.2019г.; 477/16.12.2019г.; 479/31.01.2020г.; 487/12.02. 2020г.;
500/02.03.2020г.; 515/16.04.2020г. за наемните вноски, които не били платени.
Ответникът не заплатил и дължимите консумативни разходи за ток и вода за
периода 31.01.2019г. до 20.06.2019г. , за което била издадена фактура
№421/05.07.2019г. на стойност 380.44 лева, от която 285.76 лева без ДДС за
вода и 31.27 лева без ДДС за ел.енергия.
Оспорва се подписа на И.М. в подаденото възражение вх.
№13414/2021г. по ч.гр.д. №4787/2021г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който се оспорва основателността на предявения иск. Твърди се, че
през периода 01.08.2019г. – 30.04.2020г. ответното дружество не е държало
процесния имот. По нареждане на председателя на кооперацията- ищец
Атанас Рашев, управителят и работниците на ответното дружество не били
допускани от охраната в двора и сградата, поради и което дружеството не ги
ползвало. Сочи се, че съгласно чл.5 от договора плащането на цената се
извършва след като наемодателят предостави фактура на наемателя. Твърди
се, че кооперацията не е издавала и не е предоставяла на ответника фактури,
отнасящи се до процесния период. Към исковата молба били приложени
фактури, които никога не били предоставяни на ответника и не били
подписани от негов представител. В тях било написано, че се фактурира наем
на сграда съгл. Договор от 19.12.2018г., а процесният договор бил от
21.11.2018г. и бил с друг предмет – наем на земя и сграда. Тези фактури
2
нямали нищо общо с процесния договор и били ирелевантни. Към исковата
молба била приложена фактура, с която били префактурирани вода и
ел.енергия за времето от 31.01.2019г. до 20.06. излага се, че в този период
ответното дружество не е ползвало вода и ел.енергия за сметка на ищеца и
префактурирането било неоснователно. Фактурата била подписана от
управителя на „Монимилк 2007“ ЕООД като получател на екземпляр на
фактурата, а не като получател на стоки или услуги. Сочи се, че подписът в
подаденото възражение е на управителя на дружеството И.П.М.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Съгласно представения по делото Договор за наем от 21.11.2018г. ППЗК
„Зора“ представлявана от К.С.К. е предоставила на „Монимилк 2007“ ЕООД,
представяно от И.П.М. временното и възмездно ползване на бивша
дърводелна, обособена в овчарник с всички машини и съоръжения към него и
представляващ Поземлен имот с идентификатор *** в с.Езерово,
общ.Белослав, м-ст Узун Бою с площ от 1 871 кв.м., заедно с построената в
имота промишлена сграда с идентификатор ***.1 с площ от 379 кв.м. срещу
наемна цена от 100 лева месечно. Уговорено е, че имотът ще се използва за
овцеферма, към която ще се изгражда кланица и мандра. Посочено е, че
заплащането ще се извършва по банкова сметка или на каса в офиса на ППЗК
Зора след предоставяне на фактура за съответния месец. Договорът е с
нотариална заверка на подписите с рег.№6145/21.11.2018г. на нот. №*** В.М.
Представени са Фактури №№436/27.08.2019г.; 443/
25.09.2019г.,454/25.10.2019г.; 467/25.11.2019г.; 477/16.12.2019г.;
479/31.01.2020г.; 487/12.02.2020г.; 02.03.2020г.; 16.04.2020г. с издател ППКЗ
Зора и получател Монимилк 2007 ЕООД, в които са начислени суми от по 100
лева с ДДС за наем на сграда съгласно договор за месеците август 2019г.;
септември 2019г.; октомври 2019г.; ноември 2019г. ;декември 2019г.; януари
2020г.; февруари 2020г.; март 2020г.; април 2020г.
Представена е Фактура №421/05.07.2019г. с издател ППКЗ Зора и
получател Монимилк 2007 ЕООД, в която е префактурирана вода от 31.01 до
20.06 на стойност 285.76 лева и ел.енергия от 31.01. до 20.06 на стойност
31.27 лева.
Представен е договор за покупко продажба от 19.12.2018г., съгласно
3
който ППКЗ Зора продава на Монимилк 2007 ЕООД 209 броя овце и
двустранно подписана фактура от 19.12.2018г. за стойността на продадените
овце.
Представено е предизвестие от ППЗК Зора до Монимилк 2007 ЕООД,
връчено чрез Телепоща на 23.05.2019г., съгласно което е налице
волеизявление на наемодателя за прекратяване на сключения договор за наем
след изтичане на срока по чл.15 от договора.
Представено е Удостоверение, издадено от Община Варна , което
удостоверява, че лицето Иринка Пантелеева Колева е майка на К.С.К..
Съгласно заключението на проведената по делото ССчЕ в
счетоводството на ищеца процесните фактури № 378 от 19.12.2018 г. за
16720 лева е изцяло погасена с Протокол за прихващане на вземания и
задължения от 20.12.2018 г. Фактура №421 от 05.07.2019 г. за 380.44 лв. е с
частично плащане на 19.05.2019 г. за 41.12 лв. с остатък за погасяване на сума
от 339.32 лв. Фактури с № 436 (52) от 27.08.2019 г. за 100,00 лв., № 443 (60)
от 25.09. 2019 г. за 100,00 лв., № 454 (68) от 25.10.2019 г. за 100,00 лв., № 467
(73) от 25.11.2019 г. за 100,00 лв., № 477 80) от 16.12.2019 г. за 100,00 лв, №
479 (83) от 31.01.2020 г. за 100,00 лв., № 487 (92) от 12.02.2020 г. за 100,00
лв., № 500 (102) от 02.03.2020 г. за 100,00 лв. и № 515 (109) от 16.04.2020 г.
за 100,00 лв. са неплатени с обща сума на задължението от 1239,32 лв. Тези
фактури са осчетоводени по дебита на смета 411 „Клиенти“ п-да „Монимилк
2007 "ЕООД със сумата за плащане и кредита на сметка 702 „Приходи от
продажба на услуги“ с данъчната основа и сметка 453 „Разчети с ДДС“ със
сумата на начисленото ДДС. Процесната фактура № 421 от 05.07.2019 г. за
380,44 лв. е отразена в Дневник за продажбите и Справка - декларация за
ДДС за отчетен период м. 6 07.2019г. потвърдено с писмо № 55236-1 от
16.12.2021 г. на ТД НАП Варна. Фактурите № 436 (52) от 27.08.2019 г. за
100,00 лв., № 443 (60) от 25.09. 2019 г. за 100,00 лв, № 454 (68) от 25.10.2019
г. за 100,00 лв, № 467 (73) от 25.11.2019 г. за 100,00 лв, № 477 (80) от
16.12.2019 г. за 100,00 лв., № 479 (83) от 31.01.2020 г. за 100,00 лв, № 487 (92)
от 12.02.2020 г. за 100,00 лв., № 500 (102) от 02.03.2020 г. за 100,00 лв. и №
515 (109) от 16.04.2020 г. за 100,00 лв. са отразена от ищеца в подадените
Дневник за продажбите и Справка - декларация за ДДС за отчетен период
08.2019г. - 04.2020г. с номера на фактури посочени в скобите след номера на
4
фактурата, потвърдено с писмо ТД НАП Варна № 55236-1 от 16.12.2021 г.. В
счетоводството на „Монимилк 2007 "ЕООД процесните фактури № 421 от
05.07.2019 г. за 380,44 лв. е с частично плащане на 19.05.2019 г. за 41,12 лв. с
остатък за погасяване на сума от 339,32 лв., № 436 от 27.08.2019 г. за 100,00
лв., № 454 от 25.10.2019 г. за 100,00 лв, № 467 от 25.11.2019 г. за 100,00 лв, №
477 от 16.12.2019 г. за 100,00 лв. с обща сума на задължението 739,32 лв.,
като вещото лице приема, че същите са осчетоводени по дебита на сметки от
група 60 “Материали“ и „Разходи за външни услуги“ със сумата на данъчната
основа, сметка 453 „Разчети с ДДС“ със сумата на начисленото ДДС и
кредита на сметка 401 „Доставчици“, п-да ППЗК "Зора" със сумата за
плащане . Процесните фактури № 421 от 05.07.2019 г. за 380,44 лв., № 436 от
27.08.2019 г. за 100,00 лв., № 454 от 25.10.2019 г. за 100,00 лв, № 467 от
25.11.2019 г. за 100,00 лв, № 477 от 16.12.2019 г. за 100,00 лв. с общо
задължение за 780,44 са отразени от „Монимилк 2007 "ЕООД в подадените
Дневник за покупките и Справка - декларация за ДДС за отчетен период м.
07.2019г. - м. 12.2019г., потвърдено с писмо ТД НАП Варна № 55236-1 от
16.12.2021 г. Ответникът „Монимилк 2007 "ЕООД е ползвал данъчен кредит
по осчетоводените фактури, който е отразил в подадените Дневник за
покупките и Справка - декларация за ДДС за отчетен период м. 07.2019г. - м.
12.2019г., потвърдено с писмо ТД НАП Варна № 55236-1 от 16.12.2021 г.
Ищецът като клиент на Енерго-Про Продажби АД с клиентски № **********
за периода от 31.01.2019г. до 20.06.2019г. е извършила плащане по 17 бр.
фактури, като за последното плащане е издадено кредитно известие №
********** от 10.06.2019 г. с което доставчика възстановява надплатена сума
от 94,01 лв. Издадените фактури са осчетоводени по сметка 401
„Доставчици“, п-да Енерго Про Продажби АД и платени с банкови преводи.
Ищецът, като клиент на „В и К Варна“ ООД с абонатни № *** за периода от
31.01.2019г. до 20.06.2019г. е извършил плащане по 6 бр. фактури, като
последното плащане е издадено по фактура № ********** от 21.06.2019 г., с
което на доставчика е платена сума от 306,48 лв., издадените фактури са
осчетоводени по сметка 401 „Доставчици“, п-да „В и К Варна“ ООД и
платени с банкови преводи. От представените оборотни ведомости за 2018 г.,
2019 г. и 2020 г. на ППЗК "Зора" е налице връзка между отделните отчетни
периоди. Между стойностите на оборотните ведомости за 2019 г. и
Приложените журнали /аналитични сметки/ по сметки 411 „Клиенти“ за
5
2019г. има равнение на синтетичните и аналитични сметки. Фактурата
издадена от „Енерго-Про Продажби АД и В и К Варна“ ООД за периода от
31.01.2019г. до 20.06.2019г. са осчетоводени по надлежния ред и се равняват с
приложените хронологични регистри за процесните периоди, с което вещото
лице заключава, че счетоводството на ищеца се води редовно при спазване
изискванията на Закона за счетоводството, националните счетоводни
стандарти и Търговския закон.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
В производството по установяване съществуването на вземането си,
кредиторът следва при условията на главно и пълно доказване да установи
наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ответника
и размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на
правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
Не е спорно по делото, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че страните са били валидно обвързани от
облигационно правоотношение по сключен договор за наем от 21.11.2018г.
на земя и стопански сгради, находящи в с.Езерово, сключен за срок от 10
години, считано от 21.11.2018г., при задължение на наемателя да заплаща
наемна цена в размер на 100 лева.
Ответникът оспорва дължимостта на наемните вноски с твърдението, че
негови работници не били допускани в имота по нареждане на председателя
на кооперацията. От своя страна ищецът твърди, че ответникът няма
назначени работници. В с.з., проведено на 19.01.2022г. съдът е задължил
ответника да представи доказателства за наети от него работници за периода
месец ноември 2018г. до края на 2020г. с предупреждение, че при
неизпълнение ще бъде приложена санкцията на чл.161 ГПК. Ответникът не е
представил доказателствата, за които е бил задължен, поради и което на
основание чл.161 ГПК съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че
ответникът не е разполагал с работници в сочения период, поради и което
твърденията му за недоспускането на такива в наемния имот се явяват
несъстоятелни. Не са ангажирани и доказателства по твърденията на
ответника, че “Монимилк 2007” ЕООД не е имало достъп до имота, въпреки
че такава възможност е била предоставена.
Съгласно чл. 228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се
задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а
наемателят - да му плати определена цена.
Представеният договор установява твърденията на ищеца, че имотът е
бил предоставен за ползване на ответника, който от своя страна не установи
твърденията си, че е бил възпрепятстван да го ползва. При това положение с
оглед наличието на облигационно правоотношение между страните за
6
ответника е възникнала отговорността за заплащане на месечен наем,
съобразно договореното.
За дължимите наемни вноски ищецът е издал фактури
№№436/27.08.2019г.; 443/25.09.2019г.; 454/25.10.2019г.; 467/25.11.2019г.;
477/16.12.2019г.; 479/31.01.2020г.; 487/12.02. 2020г.; 1 500/02.03.2020г.;
515/16.04.2020г., като съобразно заключението на вещото лице по
проведената по делото ССчЕ общо дължимата сума за процесния период
възлиза на 858.88 лева. Съобразно заключението на вещото лице процесните
фактури са осчетоводени от счетоводствата и на двете дружества и за тях е
ползван данъчен кредит. Фактурите са документи, възпроизвеждащи
счетоводни записвания, които доказват твърденията за извършената
доставка на претендираната услуга на посочената от доставчика стойност,
съобразно чл. 182 ГПК, поради и което твърденията на ищеца за дължимост
на сумата от 858.88 лева като сбор на наемни вноски по процесния договор за
периода месец август 2019г. до месец април 2020г. вкл. са изцяло доказани.
Претендира се и заплащане на суми за консумирана ел.енергия и вода в
имота за периода 31.01.2019г. до 20.06.2019г. От заключението по ССчЕ се
установява, че ищецът е заплатил на съответните доставчици суми за
ползвана ел.енергия и разходвана вода, като същите са префактурирани към
ответника. Съобразно разпоредбата на чл.232 ЗЗД наемателят е длъжен да
плаща разходите, свързани с ползването на вещта каквито безспорно се
явяват и разходите за електричество и вода. С оглед на изложеното
ответникът е задължен към ищеца за заплатените от последния разходи в
периода на действие на наемното правоотношение.


На изложените съображения съдът намира исковата претенция за
доказана и основателна в цялост, поради и което следва да бъде уважена.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят
реализираните от същия разноски в производството по делото, за които са
налице доказателства да са извършени, както следва : разноски в заповедното
производство в размер на 325.16 лева; 74.39 лева – платена д.т.; 250 лева за
депозит за експертиза; 5 лева- д.т. за издаване на СУ; 3 лева – такса за
удостоверение; 315 лева за адвокатско възнаграждение.

На горните съображения съдът :
РЕШИ:
7
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Промишлено-
производствена кооперация „Зора“с. Езерово, ЕИК: *** с адрес на управление
с.Езерово, общ.Белослав, обл.Варна, представлявана от П.В.П., че
„Монимилк 2007“ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление
с.Езерово, общ.Белослав, обл.Варна, ул.***, бл.10, вх.А, ап.1, представлявано
от управителя И.П.М. ДЪЛЖИ ЗАПЛАЩАНЕТО на присъдените със
Заповед за изпълнение №744/02.04.2021г., издадена по ч.гр.д. №4787/2021г.
по описа на ВРС в полза на ищеца за следните суми : сумата от 858.88
/осемстотин петдесет и осем лева и осемдесет и осем ст./ лева,
представляваща дължими наемни вноски за периода месец август 2019г. до
месец април 2020г. вкл., дължима по Договор за наем от 21.11.2018г. на
поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на с.Езерово с площ от 1871
кв.м. , заедно с находящата се в имота Промишлена сграда с ид.***.1 със ЗП
379 кв.м. , при граници на имота : имоти с ид.№***, за която сума са издадени
фактури №№436/27.08.2019г.; 443/25.09.2019г.; 454/25.10.2019г.;
467/25.11.2019г.; 477/16.12.2019г.; 479/31.01.2020г.; 487/12.02. 2020г.; 1
500/02.03.2020г.; 515/16.04.2020г. и сумата от 380.44 /триста и осемдесет
лева и четиридесет и четири ст./ лева с ДДС за разходи по ползването на
наетия имот за вода и електричество за периода 31.01.2019г. до 20.06.2019г.,
от която 285.76 лева без ДДС за вода и 31.27 лева без ДДС за електричество,
за което е издадена фактура №421/05.07.2019г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда
01.04.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА „Монимилк 2007“ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление с.Езерово, общ.Белослав, обл.Варна, ул.***, бл.10, вх.А да
заплати на Промишлено-производствена кооперация „Зора“с. Езерово, ЕИК:
*** с адрес на управление с.Езерово, общ.Белослав, обл.Варна,
представлявана от П.В.П. сумата от 972.55/деветстотин седемдесет и два
лева и петдесет и пет ст./ лева, представляваща разноски за заповедното
производство и разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.



8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9