РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Велико Търново, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ М.А
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ М.А Въззивно търговско дело №
20224001000182 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.
С Решение № 48/17.05.2022 година по т. д. № 155/2021 година на Окръжен съд Плевен
„Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъденa да заплати на А. Р. З. сумата 37 500 лева
– обезщетение за претърпени неимуществени вреди – резултат от смъртта на баща му Р. Н.
З., настъпила на 13.08.2017 година вследствие на пътнотранспортно произшествие,
причинено виновно от Р. В. В. – водач на автобус марка „Сетра“, модел „Кесборер
С309ХД“, с ДК № РВ 27 ****, със застраховка „Гражданска отговорност“ в
„Застрахователна компания „Лев инс“ АД съгласно Полица № BG/22/11700301361, ведно
със законната лихва, считано от 1.09.2021 година (датата на завеждане на делото) до
окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 498, ал. 3 от Кодекса
за застраховането.
С посоченото решение е отхвърлен иска за сумата над 37 500 лева до претендираните 150
000 лева.
Със същото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на А.
Р. З. сумата 150 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – резултат от
смъртта на неговата майка Л. Ф. З.а, настъпила на 13.08.2017 година вследствие на
пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от Р. В. В. – водач на автобус марка
1
„Сетра“, модел „Кесборер С309ХД“, с ДК № РВ 27 ****, със застраховка „Гражданска
отговорност“ в „Застрахователна компания „Лев инс“ АД съгласно Полица №
BG/22/11700301361, ведно със законната лихва, считано от 1.09.2021 година (датата на
завеждане на делото) до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с
чл. 498, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
С посоченото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на А.
Р. З. сумата 10 718.75 лева – законна лихва за забава върху главницата от 37 500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – резултат от смъртта на баща му Р.
Н. З., изчислена за периода 8.11.2018 година – 1.09.2021 година (датата на завеждане на
иска), на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Със същото решение претенцията за законна лихва за времето от 1.09.2018 година до
8.11.2018 година и за разликата до претендираните 45 708.33 лева е отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
С посоченото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на А.
Р. З. сумата 42 875 лева – законна лихва за забава върху главницата от 150 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди – резултат от смъртта на майка му Л. Ф. З.а,
начислена за периода 8.11.2018 година – 1.09.2021 година (датата на завеждане на делото).
Със същото решение претенцията за законна лихва за времето от 1.09.2018 година до
8.11.2018 година и за разликата до претендираните 45 708.33 лева е отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
С посоченото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да заплати в
полза на Окръжен съд Плевен държавна такса върху уважените искови претенции в размер
на 9 643.75 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Със същото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да заплати в полза
на А. Р. З. сумата 1 932.93 лева – разноски по компенсация, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3
от ГПК.
Решението е постановено при участие в процеса на „ЗД „Бул инс“ АД като трето лице
помагач на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Х. Н. – пълномощник на А. Р. З.,
против Решение № 48/17.05.2022 година по т. д. № 155/2021 година на Окръжен съд Плевен
в частите, с които е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
вследствие смъртта на Р. Н. З. за сумата над 37 500 лева до претендираните 150 000 лева; за
разликата над присъдената сума 10 718.75 лева като законна лихва върху главница от 37 500
лева, начислена за периода 8.11.2018 година – 1.09.2021 година, до претендираните 45
708.33 лева, съответно дължимите разноски по компенсация. Във въззивната жалба се
излага, че решението е неправилно в частта относно размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца вследствие смъртта на баща му Р. Н. З., който е редуциран
2
до прекалено нисък размер поради определеният висок процент съпричиняване на
вредоносния резултат от първостепенния съд по отношение на Р. Н. З.. Оспорват се
възприетия от състава на Окръжен съд Плевен механизъм за настъпване на процесния
инцидент, който според процесуалния представител на А. Р. З. не кореспондира със
заключенията на изслушаните по делото експертизи; заниженият принос на съпричиняване
на водача на автобус „Сетра“, модел „Кесборер С309ХД“, с ДК № РВ 27 **** – Р. В., както
и правните изводи на съда, че Р. Н. З. е нарушил множество разпоредби от Закона за
движението по пътищата, които са в пряка причинна връзка с пътнотранспортното
произшествие. Изтъква се, че първостепенният съд не е изследвал в съвкупност всички
релевантни факти и доказателства по делото, не се е произнесъл по всички възражения на
страните.
Направено е искане да се отмени Решение № 48/17.05.2022 година по т. д. № 155/2021
година на Окръжен съд Плевен в частите за присъденото обезщетение за неимуществени
вреди на А. Р. З. от смъртта на неговия баща вследствие на процесния пътен инцидент за
разликата над 37 500 лева до претендираните 150 000 лева, ведно със законната лихва от
1.09.2021 година до окончателното изплащане; за присъдените 10 718.75 лева – законна
лихва за забава, начислена за периода 8.11.2018 година – 1.09.2021 година, съответно за
разноските по компенсация и да се постанови друго такова, с което да се уважи исковата
претенция на А. Р. З. в пълен размер, да се присъдят лихва за забава върху главницата от
150 000 лева, направените разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Н. М. –
процесуален представител на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, в който изтъква
доводи за нейната неоснователност.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице помагач на страната на
ответника – „ЗД „Бул инс“ АД.
С Молба с вх. № 4269/30.08.2022 година адвокат Х. Н. – пълномощник на А. Р. З., е
уточнява, че предмет на въззивната жалба е Решение № 48/17.05.2022 година по т. д. №
155/2021 година на Окръжен съд Плевен в частите, с които искът за присъждане на законна
лихва е отхвърлен за периода от 1.09.2018 година – 8.11.2018 година изцяло, за времето от
8.11.2018 година до 1.09.2021 година за сумата над 10 718.75 лева до пълния предявен
размер – 45 708.33 лева, в отхвърлителната част за дължимото обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Р. Н. З..
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново процесуалният представител на
А. Р. З. поддържа въззивната жалба и направените с нея оплаквания.
С писмена молба пълномощникът на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД оспорва
въззивната жалба.
С писмена молба процесуалният представител на третото лице помагач на страната на
ответника – „ЗД „Бул инс“ АД, оспорва въззивната жалба, поддържа възраженията, наведени
пред първостепенния съд.
3
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по търговско дело № 155/2021 година на Окръжен съд Плевен е образувано
въз основа на предявени от адвокат Х. Н. – пълномощник на А. Р. З., против
„Застрахователна компания „Лев инс“ АД искове за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, законна лихва върху обезщетенията. В исковата молба се излага, че
на 13.08.2017 година, около 15 часа, на път II-35 Плевен – Ловеч, в пътен участък при
километър 18+470, в близост до пътен кантон „Люляк“, настъпило пътнотранспортно
произшествие между движещия се в посока към град Плевен лек автомобил марка „Форд“,
модел „Фокус“, с ДК № ЕН 39 ****, управляван от Р. Н. З.; движещия се в посока към град
Ловеч автобус марка „Сетра“, модел „Кесборер С309ХД“, с ДК № РВ 27 ****, управляван от
Р. В. В., и движещия се в посока към град Плевен лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с ДК № ЕН 76****, управляван от Г. С. Т.. Твърди се, че при процесния инцидент
загинали водачът на лек автомобил „Форд“ – Р. Н. З. (баща на ищеца), пътуващите в същия
автомобил Л. Ф. З.а (майка на ищеца), Ю. А. К. (сестра на ищеца) и Д. Н. В. (племенник на
ищеца). Образувано е досъдебно производство № 186/2017 година по описа на Окръжна
прокуратура Плевен, според данните по което виновен за настъпване на произшествието е Р.
В. В., чиято вина впоследствие се установява и с влязлата в сила присъда по НОХД №
221/2019 година по описа на Окръжен съд Плевен.
Ищецът твърди, че внезапната смърт на родителите му е причинила стрес и негативни
емоционални преживявания (подробно описани в исковата молба), свързани с научаването
за инцидента, с разпознаването на телата, със съобщаването на останалите близки за
случилото се, с организацията на погребенията.
В исковата молба се сочи, че към 13.08.2017 година е съществувало валидно
застрахователно правоотношение със „Застрахователна компания „Лев инс“ АД по риска
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автобус „Сетра“, модел „Кесборер
С309ХД“, с ДК № РВ 27 ****, съгласно Полица № BG/22/117000301361.
На основание чл. 380 от Кодекса на застраховането А. Р. З. предявил застрахователните си
претенции към „Застрахователна компания „Лев инс“ АД на 8.08.2018 година, като са
заведени щети с вх. № 0000-1000-01-18-7592 и вх. № 0000-1000-01-18-7593.
С писма от 26.05.2021 година по посочените щети, ответното застрахователно дружество
информирало А. Р. З., че справедливото обезщетение за загубата на всеки от неговите
родители е в размер на 8 000 лева; приети са 90% съпричиняване от страна на Р. Н. З. (баща
на ищеца), вследствие на което обезщетенията са редуцирани до горепосочения размер.
Ищецът не е доволен от определения размер на обезщетенията за неимуществени вреди,
поради което предявява исковете по чл. 432 от Кодекса на застраховането срещу
4
„Застрахователна компания „Лев инс“ АД.
Направено е искане „Застрахователна компания „Лев инс“ АД да бъде осъдено да заплати на
А. Р. З. по 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на
всеки един от родителите му при процесния пътен инцидент на 13.08.2017 година, както и
45 708.33 лева – законна лихва за забава върху всяка една от главниците от по 150 000 лева,
начислена за периода 1.09.2018 година – 1.09.2021 година; законна лихва върху главниците
от момента на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Застрахователна
Компания „Лев инс“ АД, представлявано от адвокат Н. М., с който изразява становище за
недопустимост на исковете, нередовност на исковата молба; оспорва претенциите по размер;
навежда възражение за съпричиняване в размер на 90% от страна на Р. Н. З., управлявал лек
автомобил „Форд“, модел „Фокус“, който е нарушил множество разпоредби от Закона за
движението по пътищата, станали причина за процесния инцидент; прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на двамата родители на ищеца,
изразяващо се в непоставянето на обезопасителен колан; навежда довод, че част от
претенциите на ищеца за лихви са погасени по давност; прави искане за привличане на
трето лице помагач на страната на ответника – „ЗД „Бул инс“ АД, с което е бил сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил
„Форд“, модел „Фокус“, с ДК № ЕН 39 ****.
Депозирана е допълнителна искова молба от адвокат Х. Н. – процесуален представител на
А. Р. З., в която излага, че възраженията, наведени с отговора на исковата молба, са
неоснователни. Поддържа доводите, изтъкнати във въззивната жалба. Изразява становище,
че претенцията за законна лихва е съобразена с кратката тригодишна давност.
С отговора на допълнителната искова молба адвокат Н. М. – пълномощник на
„Застрахователна Компания „Лев инс“ АД, заявява, че поддържа направените възражения с
отговора на исковата молба и доказателствените искания.
С Определение № 377/10.11.2021 година по т. д. № 155/2021 година на Окръжен съд Плевен
е допуснато привличането на основание чл. 367, ал. 4, предложение второ, във връзка с чл.
219 от ГПК на „ЗД „Бул инс“ АД като трето лице помагач на „Застрахователна компания
„Лев инс“ АД.
Депозирано е становище от адвокат М. Г. – процесуален представител на „ЗД „Бул инс“ АД,
в което излага аргументи за неоснователност на исковете; оспорва твърдението, че вина за
настъпване на пътнотранспортното произшествие има и водачът на лек автомобил „Форд
Фокус“.
В съдебно заседание пред първата инстанция, процесуалният представител на
„Застрахователна компания „Лев инс“ АД – адвокат М., изразява становище за
неоснователност на исковете и за изключителна вина на водача Р. Н. З., чиито действия са
станали причина за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, оспорва
материалноправната легитимация на ищеца.
5
Пред първостепенният съд пълномощникът на А. Р. З. поддържа предявените искове.
В съдебно заседание пред Окръжен съд Плевен процесуалният представител на третото лице
помагач на страната на ответника – „ЗД „Бул инс“ АД, оспорва тезата на пълномощника на
дружеството-ответник, че водачът на лек автомобил „Форд“ – Р. Н. З., има значителен
принос за настъпването на инцидента, както и размера на претендираните обезщетения за
неимуществени вреди като твърде завишен.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:
Решение № 48/17.05.2022 година по т. д. № 155/2021 година на Окръжен съд Плевен е
валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята,
че предявените от А. Р. З. против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД искове за
присъждане на обезщетения за причинени неимуществени вреди са с правно основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, а претенциите за обезщетение за забава – чл. 86, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса
на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая
„Застрахователна компания „Лев инс“ АД, се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка
1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното обезщетение се включват и лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за
застраховането).
От представената по делото Застрахователна полица № BG/22/117000301361 се установява,
че за автобус „Сетра“, модел „Кесборер С309ХД“, с ДК № РВ 27 **** е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със
„Застрахователна компания „Лев инс“ АД, валидна към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие.
С Молба с вх. № 11167/8.08.2018 година А. Р. З. предявил пред „Застрахователна компания
„Лев инс“ АД претенциите си по чл. 380 от Кодекса на застраховането за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта на всеки един от
6
неговите родители, в размер на по 150 000 лева.
От Писмо с изх. № 4699/26.05.2021 година на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е
видно, че ответното застрахователно дружество не е изплатило претендираните обезщетения
в регламентирания тримесечен срок. След повече от две години е определено обезщетение в
размер на по 8 000 лева – за смъртта на всеки един от родителите на ищеца (жалбоподател в
настоящото производство), с аргумент за наличие на съпричиняване от страна на Р. Н. З.
(баща на ищеца, управлявал лек автомобил „Форд“) в размер на 90%.
А. Р. З. е син на Р. Н. З. и Л. Ф. З.а, починали на 13.08.2017 година (преписи от
удостоверения за наследници).
От представения констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали
лица и план-схема към него се установява, че на 13.08.2017 година, около 15 часа, на път II-
35 Плевен – Ловеч, в пътен участък при километър 18+470, в близост до пътен кантон
„Люляк“, е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „Форд“,
модел „Фокус“, с ДК № ЕН 39 ****, управляван от Р. Н. З.; автобус марка „Сетра“, модел
„Кесборер С309ХД“, с ДК № РВ 27 ****, управляван от Р. В. В., и лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ЕН 76 ****, управляван от Г. С. Т.. В протокола е
отразено, че на място са загинали водачът на лек автомобил „Форд“ – Р. Н. З., пътуващите в
същия автомобил Л. Ф. З.а, Ю. А. К. и Д. Н. В.. Като причина за реализирането на пътния
инцидент е посочено, че движещият се в посока към град Плевен лек автомобил „Форд“
навлиза в лентата за насрещно движение и се удря челно в автобус „Сетра“. Вследствие на
този удар двете пътни превозни средства се отклоняват вдясно по посока на движението и
лек автомобил „Фолксваген“ се удря челно в тях.
С Присъда № 3/5.02.2020 година по НОХД № 221/2019 година по описа на Окръжен съд
Плевен Р. В. В., с ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че на 13.08.2017 година, на
път II-35 (град Плевен – град Ловеч), в пътен участък при километър 18+470, в близост до
кантон „Люляк“, при управление на моторно превозно средство – автобус марка „Сетра“,
модел „Кесборер С309ХД“, с ДК № РВ 27 ****, нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, във връзка с чл. 47, ал. 1 и ал.
3 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, като се е движил със
скорост 78 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – Р. Н. З., с
ЕГН: **********, Л. Ф. З.а, с ЕГН: **********, Ю. А. К., с ЕГН: **********, Д. Н. В., с
ЕГН: **********, всички от гр. Плевен – престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение 5, б.
„б”, предложение първо, във чл. 343, ал. 1, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. Наложено му е
наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.
66, ал. 1 от НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание
чл. 343г, във връзка с чл. 37, ал. 1,т. 7 от НК е лишен от право да управлява моторно
превозно средство за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С Решение № 100146/12.08.2020 година по ВНОХД № 169/2020 година Апелативен съд
Велико Търново е изменена присъдата в частта ѝ за наложените наказания – отменя
7
постановеното на основание чл. 66 от НК освобождаване от изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, определя първоначален общ режим за изтърпяването му; увеличава
размера на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство от три
на пет години.
С Решение № 179/15.02.2021 година по НД № 747/2020 година на Върховен касационен съд
е изменено въззивното решение на Апелативен съд Велико Търново – на основание чл. 66 от
НК е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години,
считано от влизане на присъдата в сила, намален е размера на наказанието лишаването от
право да се управлява моторно превозно средство от пет на четири години.
При определяне на наказанията Окръжен съд Плевен, Апелативен съд Велико Търново и
Върховен касационен съд на Република България са приели като смекчаващо вината
обстоятелство поведението на Р. Н. З. – навлизане в насрещната лента за движение на
автобуса, създаване на непосредствена опасност за движението, която Р. В. В. не е могъл да
предотврати, тъй като се е движил с превишена скорост.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Влязлата в сила присъда на
наказателния съд няма задължителен характер за гражданския съд относно съпричиняването
на общественоопасните последици от страна на пострадалия (увредения), освен ако то
представлява елемент от състава на престъплението. В случая по несъмнен начин е доказана
вината на водача Р. В. В., който с поведението си е причинил смъртта на повече от едно
лице.
Спорните моменти в настоящето производство са: размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Р. Н. З. (баща на ищеца);
съотношението на съпричиняване от страна на двамата водачи – Р. Н. З. и Р. В. В.; размерът
на претендираната законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
От заключението на експертите магистър инженер Б. И. Б., д-р Н. М. М., което съдът приема
за законосъобразно и обосновано, е видно, че участъкът, в който е станало
пътнотранспортното произшествие, е прав и хоризонтален, без установени неравности и
особености. Максимално разрешената скорост в процесния участък и в двете посоки е
регулирана и указана с пътен знак В26 – 60 км/час. Непосредствени преди удара автобус
„Сетра“ се е движил с 64.4 км/ч, а лек автомобил „Форд Фокус“ – със 75.43 км/ч.
Механизмът на процесния пътен инцидент е следният: водачът на автобус „Сетра“ е
възприел своевременно появяването на лек автомобил „Форд“ в момента, в който
последният е навлязъл в неговата лента за движение, и е предприел действия за аварийно
спиране на автобуса чрез внезапно и рязко задействане на спирачната система, като
едновременно е задействал и ръчно задействащата се допълнителна спирачна система. В
момента на удара автобусът завива наляво и излиза от пътното платно. Водачът на лек
автомобил „Форд“ е възприел движещият се насреща автобус в момента, когато е предприел
опит за изпреварване, навлизайки в насрещната лента по посоката си на движение. При
8
опита да се прибере в своята лента, загубва напречната си устойчивост и се удря челно в
автобуса. Съобразно заключението водачът на лек автомобил „Форд“ е имал техническа
възможност и е могъл да избегне удара, ако се е движил с разрешената скорост и не е
напускал своята лента за движение. Водачът на автобус „Сетра“ не е имал възможност от
техническа гледна точка при определената за участъка скорост – 60 км/час, да спре до
мястото на удара. Автобус „Сетра“ е щял да премине през мястото на удара по-късно от
реалното време при условие, че неговият водач го е управлявал с разрешената скорост и е
предприел спиране по гореоописания начин. Водачът на лек автомобил „Форд Фокус“ е
имал възможност да възприеме насрещно движения се автобус и да контролира движението
на управляваното от него моторно превозно средство чрез волана, педалите и скоростния
лост в съответствие с промяната на направлението на пътното платно при условие, че се е
движил със съобразена скорост и в своята лента за движение, с което да предотврати
настъпването на инцидента. Причина за смъртта на Р. Н. З. и Л. Ф. З.а са получени тежки
травми, несъвместими с живота, с остра кръвозагуба, вследствие притискане на телата им в
части на купето на автомобила при рязката промяна на скоростта и посоката на движение, с
последващи деформации и хлътвания на частите на купето. Всички увреждания са в
резултат от така наречената „инерционна травма“.
В съдебно заседание пред първата инстанция инженер Б. И. Б. заявява, че водачът на
автобуса е направил дори „невъзможното“ да предотврати пътния инцидент, но предвид
превишената скорост и на двете моторни превозни средства, ударът се е осъществил.
Експертът изразява становище, че независимо от скоростта, с която са се движили
превозните средства, при предприемане на движение от водача на автобуса в крайната дясна
част на платното с излизане на гумите на банкета, ударът е нямало да настъпи.
От заключението на вещите лица магистър инженер В. Т. И., магистър инженер А. П. П. и
магистър инженер Б. И. Б., което съдът приема за законосъобразно и обосновано се
установява, че на 13.08.2017 година, около 15:00 часа, на път II-35 Плевен – Ловеч, пътен
участък при километър 18+470, в близост до пътен кантон „Люляк“, област Плевен е
настъпило пътнотранспортно произшествие. Участници в инцидента са автобус „Сетра“, с
ДК № РВ 27 ****, с водач Р. В. В., пътуващ в посока към град Ловеч, лек автомобил „Форд
Фокус“, с ДК № ЕН 39 ****, управляван от Р. Н. З., пътуващ в посока към град Плевен, и
лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № ЕН 76 ****, с водач Г. С. Т., пътуващ в посока
към град Плевен. Процесният участък е с двупосочно платно за движение, разделено с
непрекъсната осева линия. До осъществяване на сблъсъка лек автомобил „Форд Фокус“, с
ДК № ЕН 39 **** се е движил в посока град Плевен със скорост 75,43 км/час, зад него се е
движил лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № ЕН 76 ****. В противоположната посока
(към град Ловеч) се е движил автобус „Сетра“, с ДК № РВ 27 **** със скорост 78 км/час. От
двете страни на пътното платно има поставен пътен знак В26 – 60 км/час. Според експертите
водачът на автобус „Сетра“ своевременно е възприел навлизането на лек автомобил „Форд
Фокус“ към насрещната пътна лента, предприел е действия за спиране и завъртане на
кормилния кръг в посока обратна на часовниковата стрелка, отклонил направлението на
9
управляваното от него моторно превозно средство наляво спрямо първоначалната му
посока. Водачът на лек автомобил „Форд Фокус“ след като е реализирал навлизане в
насрещната пътна лента е осъществил промяна на направлението на моторното превозно
средство чрез завъртане на кормилния кръг в посока на часовниковата стрелка, като е
променил направлението на управляваното от него пътно превозно средство към полагащата
му се пътна лента. Вещите лица заключават, че процесният пътен инцидент категорично е
бил предотвратим от двамата водачи. Водачът на лек автомобил „Форд“ е имал
възможността от една страна да се движи със скорост до максимално разрешената за
населено место, а от друга – в полагащата му се пътна лента, да възприеме насрещно
движещия се автобус и да контролира направлението на управляваното от него моторно
превозно средство чрез кормилния кръг на волана, педалите и скоростния лост в
съответствие на промяната на направлението на пътното платно, с което да предотврати
произшествието. Водачът на автобус „Сетра“ не е имал техническа възможност при
реалната скорост на движение и максимално разрешената от 60 км/час да спре до мястото на
удара, но се е движил със скорост 78 км/час. При движение на автобуса със 60 км/час и
своевременни действия от водача за спиране, същият ще достигне мястото на удара 1,79
секунди по-късно от реалното време. За това време лек автомобил „Форд Фокус“ ще
напусне мястото на удара и ще се намира на 37,5 метра от него, като двете моторни
превозни средства ще се разминат и произшествието ще се предотврати.
Свидетелят Р. В. В. (водач на автобус „Сетра“) сочи, че в деня на процесния инцидент се е
движил в посока към град Ловеч. В насрещната пътна лента имало дълга колона от
автомобили („Това е прав участък, аз се изкачвах, колоната от автомобили се спускаше.“).
Един от автомобилите изскочил внезапно („около 15 метра пред автобуса“) и последвал
челен удар. Свидетелят заявява, че веднага натиснал спирачките, но автобусът станал
неуправляем. След удара автобусът се отклонил наляво в нивата. Р. В. В. твърди, че само е
държал волана и натискал спирачките, без да извършва маневра наляво. След удара
кормилната кутия се счупила и кормилните щанги били изкривени. Твърди, че е спазвал
ограничението за максимално допустимата скорост за този участък – 60 км/час. Според
свидетеля произшествието е било непредотвратимо.
С влязлата в сила Присъда № 3/5.02.2020 година по НОХД № 221/2019 година на Окръжен
съд Плевен е прието, че Р. В. В. е управлявал автобуса със скорост 78 км/час, което
опровергава показанията му, че се е движил с максимално разрешената скорост за участъка –
60 км/час.
В съдебно заседание пред първостепенния съд вещото лице инженер В. Т. И. опровергава
изявлението на свидетеля Р. В. В., че разстоянието между двете моторни превозни средства
към момента на възприемане на лекия автомобил е било 15 метра и не е могъл да реагира
своевременно – отстоянието между двете моторни превозни средства е било около 110
метра. По категоричен начин се установява от деформациите на автомобила, наличните
обективни данни и аналитичните изчисления, че водачът на автобус „Сетра“ е шофирал с
превишена скорост (78 км/час, която успял да намали до 64 км/час). Инженер В. Т. И.
10
изразява становище, че водачът на лек автомобил „Форд“ е предприел действия за връщане в
полагащата му се пътна лента, но не е имал време да го реализира и да предотврати
произшествието. Експертът изказва предположение, че водачът на автобус „Сетра“ е сменил
посоката си наляво, защото се е опитал да направи тройно изпреварване (да мине между лек
автомобил „Форд“ и насрещно движещата се колона). Заявява, че дори и да не беше
предприета маневра наляво, ударът е щял да се осъществи, но деформациите са щели да
бъдат от друго естество. Към момента на първоначалния контакт предната лява ъглова част
на автобуса е в насрещната пътна лента; страничната дясна част от купето на лек автомобил
„Форд“ е в полагащата му се пътна лента – по-голяма част от масите на двете превозни
средства е в лентата за движение на автобуса.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице
кумулативно.
Пред въззивната инстанция не са наведени оплаквания относно предпоставките за
ангажиране на отговорността на „Застрахователна компания „Лев инс” АД за репариране на
претърпените от А. Р. З. неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортното
произшествие, станало на 13.08.2017 година, при което е настъпила смъртта на Р. Н. З.. По
изложените съображения, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането за ангажиране на отговорността на „Застраховатална компания „Лев инс”
АД.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” като морално-
етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието, достойнството на
хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смърт, от значение са
възрастта на увредения, неговото обществено положение, отношенията му с близките, които
претендират обезщетение за неимуществени вреди, други обстоятелства. Следва да се
отчитат и икономическите условия, а като ориентир за размера на обезщетението трябва да
се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент. Към 13.08.2017 година, когато е настъпило
пътнотранспортното произшествие, минималната застрахователна сума по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя
на пострадалите лица, е 10 000 000 лева (чл. 492, точка 1 от Кодекса за застраховането), а
минималната работна заплата за страната е 460 лева.
11
Пред първостепенния съд са разпитани свидетелите Я. М. П., С. В. Б., П. Ц. Р., която живее
на семейни начала с А. Р. З., за отношенията между последния и неговите родители,
претърпените вследствие инцидента, при който са загинали майката и бащата на
жалбоподателя (ищец в производството пред първостепенния съд), неимуществени вреди от
А. Р. З..
Пред въззивната инстанция не са наведени оплаквания за размера на определеното от
първостепенния съд по справедливост обезщетение за неимуществените вреди, претърпени
от жалбоподателя (ищец в производството пред първостепенния съд) вследствие смъртта на
баща му, настъпила при пътнотранспортното произшествие, станало на 13.08.2017 година –
150 000 лева.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите при условие, че увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. При
граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията
и договорите се налага заключение, че за да има принос на пострадалия към щетата е
необходимо не само извършване от последния на действия, които нарушават предписаните
от Закона за движението по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за движението
по пътищата правила за поведение, но и неспазването на съответните разпоредби да е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
съществува, когато с поведението си увреденият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. В този случай виновното действащото лице
следва да отговаря само за вредите, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не
и за последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се цели да
се определи обема на отговорността на виновния причинител на вредите. За установяване
наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото
при пътнотранспортно произшествие лице е от значение съществуването на причинна
връзка между поведението на пострадалия и на водача на увреждащото моторно превозно
средство, въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от
участниците в конкретното пътнотранспортно произшествие. При преценка на степента на
съпричиняване е необходимо да се направи сравнение на поведението на участниците в
пътнотранспортно произшествие, като съразмерността на действията (бездействията) на
пострадалия с останалите фактори, причинили инцидента, ще определят и приноса му за
настъпването на вредите. При оценка на поведението на пострадалия решаващият съд
следва да има предвид не само разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата и отговорността на водача на моторното превозно средство за осигуряване
безопасност на движението, задължението на водача да избере подходяща скорост на
движение на управляваното моторно превозно средство, позволяваща му да спре в зоната на
своята видимост при поява на препятствие на пътя, което водачът на съответното моторно
превозно средство е могъл и е бил длъжен да предвиди. Съдът трябва да отчита също
12
поведението на пострадалия, всички негови действия и допуснати нарушения на правилата
за движението по пътищата, като съобрази и относимите правни норми, уреждащи
задълженията на пътуващите в моторното превозно средство лица по отношение
поставянето на предпазен колан. След съпоставяне на поведението и действията на всички
участници в пътнотранспортното произшествие и отчитане тежестта на допуснатите от
всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи
конкретния принос за причиняване на инцидента на всеки един от участниците,
включително съпричиняване от страна на пострадалия и да разпредели отговорността за
причиняването на деликта.
Правилно въз основа на събраните по делото доказателства и установените факти
първостепенният съд е изяснил механизма на настъпване на процесното събитие и е
формирал заключение, че вина за възникване на пътнотранспортното произшествие имат
както пострадалият (водачът на лек автомобил „Форд“), така и водачът на автобус „Сетра“.
Изводът на решаващия състав, че Р. Н. З. е допринесъл за реализирането на вредоносния
резултат поради предприета маневра за изпреварване на пътен участък с двупосочно платно
за движение, при непрекъсната осева линия и управлявайки лек автомобил „Форд“ със
скорост над разрешената за пътния участък, с което е нарушил множество разпоредби от
Закона за движението по пътищата, се подкрепя от данните по делото. От писмените
доказателства, заключенията на вещите лица по изслушаните експертизи е установено, че
процесният пътен инцидент се е осъществил на 13.08.2017 година, около 15:00 часа, на път
II-35 Плевен – Ловеч, пътен участък при километър 18+470, в близост до пътен кантон
„Люляк“, област Плевен. Участници в пътнотранспортното произшествие са автобус
„Сетра“, с ДК № РВ 27 ****, с водач Р. В. В., пътуващ в посока към град Ловеч, лек
автомобил „Форд Фокус“, с ДК № ЕН 39 ****, управляван от Р. Н. З., пътуващ в посока към
град Плевен, и лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № ЕН 76 ****, с водач Г. С. Т.,
пътуващ в посока към град Плевен. Процесният участък е с двупосочно платно за движение,
разделено с непрекъсната осева линия. До осъществяване на сблъсъка лек автомобил „Форд
Фокус“, с ДК № ЕН 39 **** се е движил в посока град Плевен със скорост 75.43 км/час, зад
него се е придвижвал лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № ЕН 76 ****. В
противоположната посока (към град Ловеч) се е движил автобус „Сетра“, с ДК № РВ 27
**** със скорост 78 км/час. От двете страни на пътното платно има поставен пътен знак В26
– 60 км/час.
Съставът на Окръжен съд Плевен е приел, че първото, иницииращо действие в логическата
верига от действия и бездействия (в механизма на процесния пътен инцидент), е извършено
от Р. Н. З.. Освен това той е осъществил повече нарушения на правилата за движение по
пътищата от Р. В. В., последният за разлика от Р. Н. З. е предприел някакви адекватни
действия за предотвратяване на удара, въпреки че пред него е стояла по-сложната задача –
да запази живота на петнадесет пътника в автобуса, поради което е определил по-висок
принос от страна на пострадалия Р. Н. З..
И в двете заключения на изслушаните по делото експертизи е отразено, че ударът е бил
13
предотвратим при управление на моторните превозни средства и от двамата водачи с
максимално разрешената за пътния участък скорост – 60 км/час, и предприемането от тяхна
страна на своевременни действия за предотвратяване на сблъсъка (подробно описани в
заключенията).
Съобразно заключението на магистър инженер В. Т. И., магистър инженер А. П. П.,
магистър инженер Б. И. Б. процесният пътен инцидент категорично е бил предотвратим от
двамата водачи. Водачът на лек автомобил „Форд“ е имал възможност да се движи със
скорост до максимално разрешената за пътния участък, в полагащата му се пътна лента, да
възприеме насрещно движещия се автобус и да контролира направлението на управляваното
от него моторно превозно средство чрез кормилния кръг на волана, педалите и скоростния
лост в съответствие на промяната на направлението на пътното платно, с което да
предотврати произшествието. Водачът на автобус „Сетра“ не е имал техническа възможност
при реалната скорост на движение и максимално разрешената от 60 км/час да спре до
мястото на удара. Той е управлявал моторното превозно средство със скорост 78 км/час. При
движение на автобуса с 60 км/час и своевременни действия от водача за спиране, същият ще
достигне мястото на удара 1.79 секунди по-късно от реалното време. За това време лек
автомобил „Форд Фокус“ ще напусне мястото на инцидента и ще се намира на 37.5 метра от
него, като двете моторни превозни средства ще се разминат и произшествието е реално
предотвратимо. В съдебно заседание пред първата инстанция вещото лице инженер Б. И. Б.
е заявил, че водачът на автобуса е направил дори „невъзможното“ да предотврати пътния
инцидент, но предвид превишената скорост и на двете моторни превозни средства ударът се
е осъществил. Независимо от изложеното според инженер Б. И. Б. при предприемане на
движение от водача на автобус „Сетра“ в крайната дясна част на платното с излизане на
дясната част на автобуса и гумите на банкета, въпреки превишената скорост, пътното
произшествие е било предотвратимо. Пред първостепенния съд инженер В. Т. И. е изразил
становище, че водачът на лек автомобил „Форд“ е предприел действия за връщане в
полагащата му се пътна лента, но не е имал време да стори това и да предотврати сблъсъка.
Експертът е изказал предположение, че водачът на автобус „Сетра“ е сменил посоката си на
движение наляво, защото се е опитал да направи тройно изпреварване (да мине между лек
автомобил „Форд“ и насрещно движещата се колона). Посочил е, че дори и при
непредприемане на маневра наляво, ударът е щял да се осъществи, но деформациите биха
били от друго естество. При евентуално движение на автобуса плътно вдясно от посоката на
движение (на банкета) е възможна загуба на напречна устойчивост (при попадане на
ходовото колело на моторното превозно средство на банкета може да се получи разлика в
сцепленията; резките промени в посоката на движение).
Въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема, че Р. Н. З. е
нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, чл. 42, ал. 1,
точка 2 от Закона за движението по пътищата, чл. 42, ал. 2, точка 2 от Закона за движението
по пътищата, чл. 43, точка 4 от Закона за движението по пътищата.
Пред въззивната инстанция не се оспорва заключението на първостепенния съд за липса на
14
допуснато нарушение от Р. Н. З. по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата –
той е бил с поставен предпазен колан при инцидента.
Първостепенният съд неправилно е определил конкретния принос на водачите на автобус
„Сетра“, на лек автомобил „Форд“ и е разпределил отговорността за причиняване на
деликта. Въззивният състав като съобрази поведението на Р. Н. З., допуснатите от него
нарушения на правилата за движение по пътищата, относимите правни норми и ги
съпостави с поведението и действията на водача на автобус „Сетра“, допуснатите от него
нарушения на правилата за движение по пътищата, отчитайки тежестта на нарушенията на
всеки един от тях, обусловили настъпването на вредоносния резултат, смята че
съотношението на приноса на двамата водачи следва да се определи на 65% за Р. Н. З. и 35%
за Р. В. В.. Съставът на Окръжен съд Плевен е определил различен принос на
съпричиняване за двамата водачи (75% за Р. Н. З. и 25% за Р. В. В.). С оглед определения
принос на пострадалия – 65%, обезщетението за претърпените от А. Р. З. неимуществени
вреди, причинени от смъртта на неговия баща Р. Н. З., подлежи на редуциране на 52 500
лева. Към присъденото от състава на Окръжен съд Плевен обезщетение за неимуществени
вреди – 37 500 лева, следва да се отсъдят допълнително 15 000 лева.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от А. Р. З. против
„Застрахователна компания „Лев инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие смъртта на баща му Р. Н. З. при пътнотранспортно произшествие, настъпило на
13.08.2017 година, е основателен и доказан до размер на 52 500 лева. В останалата част
претенцията на А. Р. З. по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от кончината на неговия баща
при пътнотранспортно произшествие, е неоснователна и недоказана.
Във въззивната жалба се сочи, че се обжалва Решение № 48/17.05.2022 година по т. д. №
155/2021 година на Окръжен съд Плевен и в частта, с която на А. Р. З. е присъдена сумата 10
718.75 лева – законна лихва върху главницата от 37 500 лева, за периода 8.11.2018 година –
1.09.2022 година. С Молба с вх. № 4269/30.08.2022 година във връзка с дадени от въззивния
състав указания адвокат Х. Н. – пълномощник на А. Р. З., е уточнил, че се атакува
решението на първостепенния съд в частите, с които претенцията за присъждане на законна
лихва е отхвърлена за времето от 1.09.2018 година до 8. 11.208 година, за периода 8.11.2018
година до 1.09.2021 година за сумата над 10 718.75 лева до претендираните 45 708.33 лева.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания за определения от състава на
Окръжен съд Плевен начален момент на дължимост на законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди – 8.11.2018 година. В частта относно отхвърлянето на иска по чл.
86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за присъждане на законна лихва за периода
1.09.2018 година – 8.11.2018 година въззивната жалба е бланкетна. При постановяване на
решението в посочената част първостепенният съд не е допуснал нарушение на
императивни правни норми. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че не са
налице предпоставки за коригиране на периода за дължимост на законна лихва върху
15
обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от А. Р. З. вследствие смъртта на
неговия баща (не са изтъкнати нарушения, които да обуславят неправилност на обжалвания
акт в посочената част). Законната лихва върху сумата 52 500 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, за времето от 8.11.2018 година до 1.09.2021 година е в размер на
15 006.24 лева. С обжалваното решение в полза на жалбоподателя (ищец в производството
пред първостепенния съд) е присъдена законна лихва в размер на 10 718.75 лева за
посочения период от време, поради което с оглед приетото за дължимо от настоящата
инстанция обезщетение за неимуществени вреди (52 500 лева) следва да се присъдят още
4 287.49 лева – законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от
А. Р. З., вследствие смъртта на баща му Р. Н. З., за времето от 8.11.2018 година до 1.09.2021
година.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявеният от А. Р. З. против
„Застрахователна компания „Лев инс“ АД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите е основателен и доказан общо до размер на 15 006.24 лева. В
останалата част претенцията по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е
неоснователна и недоказана.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първостепенния съд.
Решение № 48/17.05.2022 година, постановено по т. д. № 155/2021 година по описа на
Окръжен съд Плевен, е неправилно в частите, с които: е отхвърлен предявеният от А. Р. З.
против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1, във
връзка с чл. 498, ал. 3 от Кодекса за застраховането за сумата над 37 500 лева до размер на
52 500 лева (за 15 000 лева) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – резултат
от смъртта на баща му Р. Н. З., настъпила на 13.08.2017 година вследствие на
пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от Р. В. В. – водач на автобус марка
„Сетра“, модел „Кесборер С309ХД“, с ДК № РВ 27 ****, със застраховка „Гражданска
отговорност“ в „Застрахователна компания „Лев инс“ АД съгласно Полица №
BG/22/11700301361; отхвърлена е претенцията на А. Р. З. против „Застрахователна
компания „Лев инс“ АД по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за
присъждане на законна лихва за забава за периода 8.11.2018 година – 1.09.2021 година за
сумата над 10 718.75 лева до размер на 15 006.24 лева (за 4 287.49 лева), поради което следва
да се отмени на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК и да се постанови друго такова, с което:
„Застрахователна компания „Лев инс“ АД да бъде осъдено да заплати на А. Р. З. още 15 000
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – резултат от смъртта на баща му
Р. Н. З., настъпила на 13.08.2017 година вследствие на пътнотранспортно произшествие,
причинено виновно от Р. В. В. – водач на автобус марка „Сетра“, модел „Кесборер
С309ХД“, с ДК № РВ 27 ****, със застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „Застрахователна компания „Лев инс“ АД съгласно Полица №
BG/22/117000301361, ведно със законната лихва, считано от 1.09.2021 година (датата на
завеждане на делото) до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането; „Застрахователна компания „Лев инс“ АД да бъде осъдено да заплати на А.
16
Р. З. още 4 287.49 лева – законна лихва за забава върху допълнително присъдената
главницата от 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – резултат от смъртта на
баща му Р. Н. З., за периода 8.11.2018 година – 1.09.2021 година, на основание чл. 86, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите. Решение № 48/17.05.2022 година, постановено по
т. д. № 155/2021 година по описа на Окръжен съд Плевен, в останалите обжалвани части е
правилно и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК подлежи на потвърждаване.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция „Застрахователна компания „Лев инс“
АД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса върху уважената част от претенциите
в размер на 1 157.25 лева по сметка на Апелативен съд Велико Търново.
„Застрахователна компания „Лев инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати на А. Р. З.
допълнително 521.84 лева – направени разноски пред първостепенния съд по компенсация.
Няма данни страните да са сторили разноски пред въззивната инстанция, поради което
такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд Велико
Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 48/17.05.2022 година, постановено по т. д. № 155/2021
година по описа на Окръжен съд Плевен, В ЧАСТИТЕ, с които: е отхвърлен предявеният от
А. Р. З. против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал.
1, във връзка с чл. 498, ал. 3 от Кодекса за застраховането за сумата над 37 500 лева до
размер на 52 500 лева (за 15 000 лева) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат от смъртта на баща му Р. Н. З., настъпила на 13.08.2017 година вследствие на
пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от Р. В. В. – водач на автобус марка
„Сетра“, модел „Кесборер С309ХД“, с ДК № РВ 27 ****, със застраховка „Гражданска
отговорност“ в „Застрахователна компания „Лев инс“ АД съгласно Полица №
BG/22/11700301361; отхвърлена е претенцията на А. Р. З. против „Застрахователна
компания „Лев инс“ АД по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за
присъждане на законна лихва за забава за периода 8.11.2018 година – 1.09.2021 година за
сумата над 10 718.74 лева до размер на 15 006.24 лева (за 4 287.49 лева), вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе“ 67А,
да заплати на А. Р. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, *******, със съдебен
адрес: гр. София, район „Средец“, ******** – адвокат Х. Н., допълнително сумата 15 000
(петнадесет хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
смъртта на баща му Р. Н. З. при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.08.2017
година, около 15 часа, на път II-35 Плевен – Ловеч, в пътен участък при километър 18+470,
17
в близост до пътен кантон „Люляк“, причинено виновно от водача на автобус марка „Сетра“,
модел „Кесборер С309ХД“, с ДК № РВ 27 **** – Р. В. В., със застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в „Застрахователна компания „Лев инс“ АД (Полица №
BG/22/117000301361), ведно със законната лихва за забава от 01.09.2021 година (датата на
завеждане на иска) до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе“ 67А,
да заплати А. Р. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, *******, със съдебен
адрес: гр. София, район „Средец“, ********** – адвокат Х. Н., допълнително сумата
4 287.49 лв. (четири хиляди двеста осемдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки)
– законна лихва за забава върху главницата на допълнително присъденото обезщетение от 15
000 (петнадесет хиляди) лева за периода 8.11.2018 година – 1.09.2021 година (датата на
завеждане на иска), на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 48/17.05.2022 година, постановено по т. д. №
155/2021 година по описа на Окръжен съд Плевен, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе“ 67А,
да заплати допълнително държавна такса върху уважената част от претенциите в размер на
1 157.25 лв. (хиляда сто петдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки) по сметка на
Апелативен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе“ 67А,
да заплати на А. Р. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ***********, със
съдебен адрес: гр. София, район „Средец“, *********** – адвокат Х. Н., допълнително
521.84 лв. (петстотин двадесет и един лева и осемдесет и четири стотинки) – направени
разноски пред първостепенния съд по компенсация.
Решението е постановено при участие в процеса на „ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ 87, като
трето лице помагач на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
18
2._______________________
19