Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 160
гр. ВРАЦА, 22.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на трети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА
Членове:ЕВГЕНИЯ
СИМЕОНОВА
РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
в присъствието на:
секретар Миглена
Костадинова
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
в.гр. дело N 183
по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от И.И.Р. ***,
чрез упълномощения й адвокат М.Г., против решение №88/04.02.2019г. на Районен
съд-Враца, постановено по гр.дело №4736/2018г., в частта му, с която
предявеният от жалбоподателката иск по чл.226, ал.3 вр. ал.2 КТ е бил отхвърлен
като неоснователен. Решението се обжалва и в частта за разноските по
отхвърлянето на иска.
В жалбата се поддържа, че в обжалваната част му решението е неправилно и е
постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Навеждат се доводи, че районният съд правилно е констатирал, че по
материалноправните въпроси, които са от съществено значение за разрешаване на
настоящия спор, е налице противоречива съдебна практика и пред ВКС е образувано
тълкувателно дело, но едностранчиво се е позовал само на едно от тези
становища, без да развие вътрешното си убеждение и да изложи мотиви защо счита
за правилна именно тази съдебна практика. Правят се оплаквания, че районният
съд не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, както и
че не е взел предвид два съществени факта: че до момента на изпращане на
поканата, получена от жалбоподателя на 13.04.2018 г., работодателят не е върнал
трудовата книжка на работника въпреки изискванията на чл.350, ал.1 КТ за
незабавното й връщане, както и че до датата на приключване на устните
състезания пред първата инстанция трудовата книжка продължава да не е върната на
ищеца. Твърди се, че до 12.04.2018г. работодателят не е предприел никакви
действия по връщане на трудовата книжка на ищцата, поради което е изпаднал в
забава и следва да обезщети работника на основание чл.226, ал.3 КТ. Поддържа
се, че районният съд неправилно е преценил хронологията на последващите
действия по връщането на документите по
прекратения трудов договор и неправилно е обсъдил представените по делото
доказателства, тъй като доказателствата, представени от ответника, не са
противопоставими на ищцата, доколкото не притежават достоверна дата и не носят
подписа й.
Въззивникът счита, че районният съд е разпределил доказателствената тежест
и е направил изводи, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
предявения иск, в нарушение разпоредбата на чл.350 КТ. Намира за неправилни и
изводите на първоинстанционния съд, че задължението на работодателя по
посочената разпоредба е изпълнено с изпращане на уведомлението от 12.04.2018 г.
В подкрепа на твърденията си се позовава на практика на ОС-Враца.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на деловодни
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната
страна "Д.Д.Д.-1" ООД, гр.София, чрез пълномощника адв.А.Й.. С
подадения отговор се оспорва жалбата и се иска решението да бъде потвърдено в
обжалваната част като правилно и законосъобразно. Излагат се съображения, че
работодателят е спазил всички законови изисквания, в т.ч. и тези на чл.6, ал.3
НТКТС, но трудовата книжка не е предадена на ищцата поради нейното недобросъвестно
поведение, изразяващо се в неявяване на определената дата за получаване на
документите, в отказ да получи уведомлението от работодателя, както и в
нежеланието и до настоящия момент да получи трудовата си книжка. Въззиваемият моли
за присъждане на деловодните разноски за настоящата съдебна инстанция.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната
жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 ГПК, при което следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за
разглеждането й.
Въззивният съдебен състав намира искането за допускане на гласни
доказателства за неоснователно. В жалбата не се твърди наличието на новоузнати или нововъзникнали обстоятелства,
които ще бъдат доказвани с показанията на поискания свидетел, нито се навеждат
доводи за допуснати от районния съд процесуални нарушения при събирането на
доказателства, поради което въззивният съд намира, че не са налице предпоставките на чл.266, ал.2 или ал.3 ГПК
за допускане на нови доказателства пред въззивната инстанция. Съдът намира, че
не са налице и условията за прилагане на т.1-3 от ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
тъй като исканото гласно доказателство не би допринесло нито за приложение на
императивна правна норма, установена в обществен интерес, нито за защита на
страна в процеса, по отношение на която законът е възложил на съда служебно да
следи за закрила на интересите й.
Във въззивното производство събиране на доказателства не е допуснато.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем
съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящият съдебен
състав констатира, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим в
обжалваната част.
За да се произнесе по правилността на решението, въззивният съд взе предвид
следното:
Пред Районен съд-Враца са били предявени обективно съединени искове от И.И.Р.
*** против „Д.Д.Д.-1”ООД-гр.София, с правно основание чл.128, т.2 от КТ,
чл.224, ал.1 от КТ и чл.226, ал.3, вр.с ал.2 от КТ, като предмет на въззивната
жалба е решение №88/04.02.2019г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело
№4736/2018г., само в частта му, с която предявеният иск по чл.226, ал.3 вр.
ал.2 КТ е бил отхвърлен като неоснователен. По тази причина предметът на спора
пред въззивната инстанция е ограничен до разрешаването на спора дали в полза на
ищцата съществува право да получи обезщетение за вреди, претърпени вследствие
незаконно задържане на трудовата й книжка след като трудовото й правоотношение
е прекратено.
В исковата молба се твърди, че ищцата работила по трудов договор при
ответника на длъжност „офис мениджър” в представителството на дружеството в
гр.Враца, като на 13.03.2018 г. подала
молба за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, ал.1 КТ. Твърди
се също, че въпреки подадената молба, на ищцата не била връчена заповед за
прекратяване на договора, като не била върната и трудовата й книжка. След
справка в ТД на НАП установила, че трудовият договор е прекратен на датата на
подаване на молбата - 13.03.2018 г., поради което на 10.04.2018г. изпратила до
работодателя уведомление с обратна разписка, че желае да й бъде връчена
заповедта за прекратяване на договора и да й бъде оформена и върната трудовата
книжка, както и да й бъде изплатено обезщетение за неползван платен годишен
отпуск. Поддържа се, че въпреки изпратеното уведомление, което е получено от
работодателя на 11.04.2018г., трудовата книжка не е върната и до момента, което
поражда интереса от предявяване на иска по чл.226, ал.3 от КТ в размер на
сумата от 508 лв. за периода 13.03.2018г.-13.04.2018г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
В съдебно заседание на 24.01.2019г. районният съд е допуснал увеличение на
размера на предявения иск по чл.226, ал.3 от КТ от 508 лв.на 970 лв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор, с която
оспорва иска за обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка. Твърди,
че на база на подадената от ищцата молба от 13.03.2018г., трудовият договор е
бил прекратен на същия ден със заповед №96-4/13.03.2018г. и е оформена
трудовата книжка. В законоустановения срок е подадена справка по чл.62, ал.5 КТ, удържани са и са платени дължимите данъци. Твърди се още, че от момента на
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е правил опити, чрез
служителите си, да се срещне с ищцата, за да й връчи заповедта и трудовата
книжка, но тя отказвала срещите, както и че тези документи са били върнати на
останалите служители още на 14.03.2018 г. Поради отказа на ищцата да се яви да
получи трудовата си книжка и заповедта за прекратяване на договора, на
12.04.2018г. работодателят изпратил до нея уведомление изх.№133/12.04.2018г., с
което я поканил да се яви в офиса на дружеството, за да получи документите си.
Към уведомлението били приложени и копия от въпросните документи, но ищцата
отказала да го получи, което се установява от обратната разписка. Ответникът
счита, че не дължи претендираното обезщетение, тъй като ищцата не се е отзовала
на изпратената покана и не се е явила да получи трудовата си книжка.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства. Пред
настоящата съдебна инстанция е направено искане от ищеца за допускане на гласни
доказателства, което съдът е отхвърлил поради настъпила преклузия.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота,
настоящият съдебен състав приема следната фактическа обстановка:
По делото е безспорно, че в периода от 28.02.2017г. до 13.03.2018г. страните
са били в трудово правоотношение, като ищцата И.Р. е работила на длъжност
"офис мениджър", както и че трудовият договор е прекратен със Заповед
№ 96-4/13.03.2018 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ - по взаимно съгласие на
страните. Тези обстоятелства се установяват и от приложените по делото заверени
копия от трудов договор №352/28.02.2017 г., молба от 13.03.2018 г. от И.Р. за
прекратяване на трудовото правоотношение, заповед № 96-4/13.03.2018 г. на
управителя на "Д.Д.Д.-1" ООД за прекратяване на трудовия договор на
основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, справка от ТД на НАП за актуално състояние на
трудовите договори на ищцата и страници от трудовата й книжка.
По делото е представено уведомление от 10.04.2018 г. /л.5 от
първоинстанционното дело/ от ищцата Р. до управителя на
"Д.Д.Д.-1"ООД- гр.София, с което заявява, че на 13.03.2018 г. е подала
молба за освобождаване от заеманата длъжност, но не е получила заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, както и трудовата си книжка. Моли
служители на дружеството да се свържат с него за уточняване ден и час на среща
за предаване на посочените. По делото няма данни дали уведомлението е
достигнало до адресата. Приложена е единствено разписка от куриерска фирма, но
в същата е описано, че са изпратени „документи - искания за заповеди за освобождаване
и трудови книжки от Н.и И.Р.”, поради което съдът приема, че е неотносима към
настоящия правен спор.
От ответника е представено уведомление №133/12.04.2018г., от което е видно,
че работодателят уведомил ищцата, че трудовото й правоотношение е прекратено на
основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 13.03.2018 г., както и че поради
неявяването й за връчване на заповедта за прекратяване и трудовата й книжка,
същата се кани да се яви на адреса на дружеството в гр.София, където да й бъдат
предадени посочените документи. От представените от ответника заверени копия от
разписки от куриерска фирма за изпращане и получаване на пратка /л.24 от
първоинстанционното дело/ се установява, че уведомлението е било изпратено до
ищцата на 12.04.2018г., но на 13.04.2018г. същата е отказала да го получи.
Във връзка с изложените в отговора на исковата молба твърдения, че още от
момента на прекратяване на трудовото правоотношение е правил опити да връчи на
ищцата заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и трудовата книжка,
както и че тези документи са били върнати на останалите служители още на
14.03.2018 г., ответникът е представил заверено копие от заповед
№03/14.03.2018г.на управителя на дружеството. В заповедта е посочено, че на
предварително уговорената дата 14.03.2018г. за връчване на заповеди, трудови
книжки и трудови възнаграждения на работници и служители на дружеството, не са
се явили ищцата и още две лица. По тази причина е наредено до неявилите се лица
да бъдат изпратени уведомления, с които те да бъдат поканени в офиса на
дружеството за получаване на посочените документи.
По делото не са ангажирани доказателства ищцата да е била уведомявана за
срещата на 14.03.2018г., като твърдения, че не е била уведомена самата ищца
излага в съдебно заседание на 24.01.2019г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
За уважаване на предявения иск с правно основание чл.226, ал.3 вр. ал.2 КТ
е необходимо да бъде доказано наличието на следните предпоставки: прекратено
трудово правоотношение, незаконно задържане на трудова книжка и вреди, които са
в причинно-следствена връзка с незаконното задържане.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че трудовото
правоотношение е прекратено, както и че работодателят е задържал незаконно
трудовата му книжка, като е отказал да му я върне или възпрепятства да я получи
своевременно след прекратяване на трудовото правоотношение.
Съгласно чл.226, ал.3, изр.2-ро КТ вредите са презюмирани от законодателя и
не е необходимо нарочното им доказване от работника или служителя.
В тежест на ответника е да докаже наведените с писмения отговор
правопогасяващи и правоизключващи възражения.
В конкретния случай между страните не се спори относно наличието на първата
предпоставка, а именно - прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.325, ал.1, т.1 КТ.
Спорен е въпроса относно наличието на втората предпоставка - незаконно
задържане на трудовата книжка на ищцата И.Р. от работодателя
"Д.Д.Д.-1" ООД.
Незаконно задържане на трудовата книжка е налице в случаите, в които работодателят е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл.350, ал.1 КТ, вменяваща му задължение при прекратяване на
трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка данните, свързани с
прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.
По отношение на въпросите от кой момент възниква и става изискуемо това
задължение на работодателя, от кой момент същият изпада в забава и по какъв
начин може да се освободи от тази забава съдебната практика е противоречива.
Част от съдебните състави приемат, че задължението за връщане на трудовата
книжка е носимо и за да изпадне работодателят в забава не е необходимо да бъде
поканен от работника да върне трудовата книжка. Други съдебни състави приемат,
че задължението е търсимо и когато трудовата книжка е била оставена на
съхранение при работодателя, същият трябва да бъде поканен от работника да я
върне, за да изпадне в забава. Както правилно е отбелязал и районният съд, за
разрешаването на посочените въпроси е образувано тълк.д.№ 1/2019 г., ОСГК на
ВКС, но към настоящия момент не е постановено тълкувателно решение.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства може да
бъде направен извод, че работодателят е изпаднал в забава по отношение
задължението си по чл.350, ал.1 КТ, без значение коя от двете правни позиции ще
бъде възприета. Между страните не се спори, че трудовата книжка на ищцата И.Р. е
била оставена за съхранение при работодателя "Д.Д.Д.-1" ООД. В
отправената от ищцата молба за прекратяване на трудовото правоотношение от 13.03.2018 г. изрично е вписано искането й
за оформяне и връщане на трудовата книжка. Безспорно е и обстоятелството, че
тази молба е достигнала до знанието на работодателя, тъй като още на същия ден
е издадена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие. При това фактическо положение, задължението на работодателя за
връщане на трудовата книжка е възникнало и е станало изискуемо в момента на прекратяване
на трудовото правоотношение, без оглед на това дали ще се приеме, че
изискуемостта е възникнала по силата на предвиденото в разпоредбата на чл.350 КТ задължение за незабавно връщане, или по силата на изпратената от Р. покана.
Спорен между страните е и въпросът дали работодателят е успял да се
освободи от последиците на своята забава и в кой момент. Такава възможност е
предвидена в разпоредбата на чл.6, ал.3 НТКТС, предвиждаща, че когато трудовата
книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с
писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да бъде
изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за това
има писмено съгласие.
В конкретния случай такова писмено уведомление е изпратено от работодателя
на 12.04.2018г., но на 13.04.2018г. ищцата И.Р. е отказала да го получи.
Доколкото куриерските разписки обаче съдържат ясна и безспорна информация какви
са изпратените документи-покана за връчване на заповед и трудова книжка, то
отказът на ищцата да ги получи е без правно значение и следва да се приеме, че
тя е узнала за поканата.
Работодателят твърди, че е поканил ищцата да получи трудовата си книжка и в
по-ранен момент, на 14.03.2018 г., но доказателства, че такава покана е
достигнала до ищцата не са представени по делото. Както бе посочено, представена е единствено
заповед №03/14.03.2018г., издадена от работодателя и съдържаща собствените му
твърдения, че е била насрочена среща за 14.03.2018г., но ищцата не се е явила,
независимо, че е била уведомена. При липсата на други доказателства за
уведомяването на ищцата обаче, тази заповед, имаща характер на частен документ,
съставен от ответника, не може да бъде ценена като доказателство за извършено
уведомяване.
При тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че от страна на
ответника не е проведено пълно и главно доказване на правопогасяващото му
възражение за освобождаване от забава чрез отправяне на покана до ищцата за
получаване на трудовата книжка преди датата на уведомлението, връчено на
13.04.2018 год., поради което е и втората предпоставка за уважаване на
предявения иск, а именно - незаконно задържане на трудовата книжка от
работодателя в периода от 13.03.2018 г. /датата на прекратяване на трудовото
правоотношение/ до 13.04.2018 г. /датата, на която ищцата е узнала за поканата
на работодателя да се яви за предаване на трудовата книжка/.
По отношение на третата предпоставка за уважаване на иска по чл.226, ал.2
от КТ - вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане на
трудовата книжка, разпоредбата на чл.226, ал.3, изр.2-ро КТ предвижда, че
обезщетението за тези вреди е брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя. Съгласно чл.228, ал.1 от КТ,
при определяне на обезщетението по чл.226, ал.2 от КТ се взема предвид брутното
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника
месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Увеличената по размер искова претенция от 970 лв. ищцата основава на
представената по делото справка от счетоводната програма по разплащателна
ведомост за м.март 2018г. /л.30 от първоинстанционното дело/, от която обаче е
видно, че през м.март 2018г. са
начислявани суми както за месечна заплата за
отработени 7 дни, така и за клас за прослужено време и за обезщетение по
чл.224 от КТ. От справката не е ясно
какво се разбира под „щатна заплата-970 лв.” и как е формирана тя, при
положение, че сборът от описаните й компоненти не дава посочената сума. Тази
справка не може да служи като доказателство при определяне на обезщетението по
чл.226, ал.2, вр.с ал.3, изр.2-ро от КТ, не само поради посочените неясноти в
съдържанието й, но и защото включва суми, които не са елемент от брутното
трудово възнаграждение /обезщетението по чл.224 от КТ/. На следващо място,
справката касае м.март 2018г., докато месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, е м.февруари 2018г. Доказателства
за брутното си трудово възнаграждение за този месец ищцата не е ангажирала,
поради което дължимото обезщетение ще следва да бъде определено съобразно
данните за основното трудово възнаграждение на ищцата-508 лв. , което е
основният елемент от брутното трудово възнаграждение-чл.17, ал.1, т.1 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В обобщение на изложеното въззивният съд приема, че предявеният иск с
правно основание чл.226, ал.3 вр. ал.2 КТ е доказан по основание и частично по размер,
поради което по отношение на този иск решението на първоинстанционния съд
следва да бъде отменено в частта, с която иска се отхвърля до размер на сумата
от 508 лв. и се потвърди в останалата му част до сумата от 970 лв.
Ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд – Враца сумата от 50
лв., представляваща държавна такса по уважения частично иск пред настоящата
съдебна инстанция.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №88/04.02.2019г. на Районен съд-Враца, постановено по
гр.дело №4736/2018г., В ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен предявения от И.И.Р. *** против
"Д.Д.Д.-1" ООД- гр.София иск с правно основание чл.226, ал.3 вр. ал.2 КТ до размер на сумата
от сумата 508 лева, представляваща обезщетение поради незаконно задържане на
трудовата й книжка за периода от 13.03.2018 г. до 13.04.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.226, ал.3 вр. ал.2 КТ „Д.Д.Д-1“ ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.***, ДА ЗАПЛАТИ на И.И.Р. ***, с
ЕГН **********, сумата 508,00 лева, представляваща обезщетение поради незаконно
задържане на трудовата й книжка за периода от 13.03.2018 г. до 13.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба - 01.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №88/04.02.2019г. на Районен съд-Враца, постановено по
гр.дело №4736/2018г. в останалата му обжалвана част, с която предявеният иск с
правно основание чл.226, ал.3 вр. ал.2 КТ е бил отхвърлен за сумата над 508
лв.до пълния предявен размер от 970 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Д.Д.Д-1“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.*** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – гр.Враца сумата 50,00 лева,
представляваща държавна такса по уважения иск с правно основание чл.226, ал.3
вр. ал.2 КТ.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.3 ГПК
и е окончателно.
Председател:........... Членове:1..........
2..........