Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на втори октомври две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Десислава Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 16
949 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 288 ал.11 от КЗ /отм./ вр. 288 ал.1 т.1
от КЗ /отм./.
В исковата молба на И.Б.В. се
твърди, че на 09.07.2015 г., около 03.20 часа, по третокласен път № 6206 км.15
Мальовица – Говедарци, при управление на товарен автомобил „УАЗ”, без рег.
номер, неизвестен водач нарушил правилата за движение по пътищата като частично
навлязъл в лентата за насрещно движение и при разминаване не осигурил
достатъчно странично разстояние между управлявания от него автомобил и насрещно
движещият се товарен автомобил „УАЗ” от водача Г.Д., в резултат на което между
двете МПС-та настъпил удар. Неустановеното МПС напуснало местопроизшествието.
От ПТП-то пострадал ищецът като пътник на предна седалка в товарен автомобил
„УАЗ” като получил счупване на лявата подбедрица, оток, хематоми и охлузвания
по дясната подбедрица. След инцидента постъпил в МБАЛ – Самоков, където му била
извършена хирургическа интервенция – оперативно наместване на фрактура с
вътрешна фиксация. Твърди се, че следва да му бъде извършена и втора
интервенция по изваждане на поставените метални тела. Изложени са твърдения, че
търпял болки, страдания и затруднения в ежедневното си битово обслужване,
променен бил динамичния му начин на живот, преживял и изключителен стрес.
Твърди се, че извършил и разходи в размер на 1372, 49 лв. по повод проведеното
лечение.
Предвид изложените фактически твърдения е мотивиран правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника Г. Ф. да й заплати сумата от 50 000 лв.– обезщетение за
неимуществени вреди, частична претенция, при пълен заявен размер от 60 000
лв., сумата от 1 372, 49 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 13.01.2015 год. Претендират се разноски.
Ответникът Г. Ф., редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани в същия
възражения. Претендира разноски.
По делото като трето лице – помагач на страната на ответника е конституиран
Г.Х.Д., редовно уведомен, не заявява становище по ищцовите претенции.
Искът се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. К..
Възраженията на ответното дружество
се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Ш..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и
съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол № 124 на ОД на МВР, РУ – гр.
Самоков, от който се установява, че на 09.07.2015 г., около 03.20 часа, на
третокласен път 6206 км 15 /Мальовица- Говедарци/ се е осъществила ПТП между
товарен автомобил „УАЗ” с променена конструкция, без свидетелство за
регистрация, управлявано от Г.Х.Д. и неустановено МПС без табели и рег. номера,
управлявано от неустановен водач. Като причина за ПТП са посочени – при
разминаване в тъмната част на денонощието без включени светлини двете МПС-та се
сблъскват поради неосигурено достатъчно странично разстояние и напускат
местопроизшествието. В протокола е посочено, че е пострадал И.Б.В., пътувал на
предна седалка на товарен автомобил „УАЗ” с диагноза – фрактура на долен
крайник.
Видно от представеното писмо изх. № 24.01.684.1 от 22.10.2015 г. на ГФ И.Б.В.
е заявил претенция пред ГФ по повод ПТП-то и е образувана щета
210302/16.10.2015 г.
По делото е изслушана САТЕ, изготвена от вещото лице В.К.Д.. В заключението
си вещото лице е обосновало извод, че причините за настъпване на ПТП са
субективните действия на водачите с органите за управление. Вещото лице е
посочило, че водачите са имали техническата възможност да управляват
автомобилите с включени светлини, при което биха се възприели като участници в
движението и биха се разминали безпрепятствено.
По делото е изслушана и повторна САТЕ, изготвена от вещото лице инж. П.И.Д..
В заключението си вещото лице е посочило, че причина за ПТП от техническа и
професионална гледна точка са субективните действия на неизвестния водач на
„УАЗ”, движещ се от Мальовица към Говедарци с органите за управление довели до
навлизане с части от автомобила в насрещната половина на пътното платно.
Изслушано е и заключение на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р К.А.С..
Вещото лице е посочило в заключението си, че при ПТП от 09.07.2015 г. ищецът е
получил счупване на двете кости на лява подбедрица, охлузни рани по дясна
подбедрица, контузия на палеца на лява ръка. Обоснован е извод за проведено
оперативно лечение по спешност, изразяващо се в открито наместване на
счупването на големия пищял на лява подбедрица и фиксиране на фрагментите с
плака и винтове. Обоснован е извод, че при нормално протичане на лечебния
процес, срока за възстановяване при такъв вид травми е 8 месеца, като първите
три месеца пострадалият се предвижва с патерици, без натоварване на ляв крак.
Посочено е, че направените разходи, описани в приложените по делото фактури са
във връзка с лечението на ищеца и тяхното извършване е било необходимо.
В съдебно заседание от 17.10.2016 г. са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката Н.Н.Б., майка на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл. 288 ал.1 т.1 от КЗ/отм./Г.Ф. изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията
на Република България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно
средство. Потестативната възможност лицата да предявят
претенцията си пред съда е поставена в зависимост от условието, претенцията за обезщетение да е
предявена по доброволен ред
пред Г. Ф.. В настоящия случай по делото
са налични доказателства, установяващи отказа на ответника да изплати
обезщетение по претенция, предявена пред него, с оглед, на което са спазени
изискванията на нормата на чл. 288 ал.11 от КЗ/отм./.
Страните не са формирали спор, че на 09.07.2015 г. е реализирано ПТП, от
което пострадал се явява ищецът И.Б.В.. Не е формиран спор, че извършителят на
ПТП-то е неустановен.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена от констатациите на протокола за ПТП и изслушаните
по делото САТЕ /първоначална и повторна/.
Настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите се установяват от съдебно-медицинската експертиза, която съдът
кредитира като компетентна и обективно изготвена. Тя установява характера на
получените увреждания от ищеца В. От получените травми са последвали болки и
страдания за същия, установени от заключението на вещото лице, обосновало
извод, че възстановителният период е траел около 8 месеца. Фактът на понесени
страдания се установява и от ангажираните гласни доказателства, които съдът
кредитира, при приложение на нормата на чл. 172 от ГПК, като логични,
последователни непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно
състоянието на ищеца.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от нанесените травматични увреди представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че като се вземе предвид възрастта на
пострадалия /17 години към датата на увредата/, естеството на травматичните
увреди, продължителността на възстановителния период /около 8 месеца/,
извършената хирургическа интервенция и страданията, които е преживял същия от
медицинска и емоционална гледна точка и ограниченията, които е следвало да
търпи в кръга на обичайно извършваните от него дейности, настоящият съдебен
състав намира, че сумата от 40 000 лв. би репарирала претърпените от ищеца
болки и страдания като за горницата до заявения размер същият следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изводите на вещото лице по СМЕ, настоящият
съдебен състав намира, че заявеният иск за репарация на имуществени вреди е
изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил
възражение за съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че ищецът е бил
без поставен предпазен колан. Когато увреденото лице допринесе за настъпване на вредите,
приложение намира разпоредбата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД. По делото няма данни
дали ищецът е пътувал с поставен или непоставен обезопасителен колан. Няма
данни дали въобще МПС-то, в което е бил пътник е фабрично оборудвано с такива
колани. Няма данни, от които да се обоснове извод, че при поставен колан
травматичните увреди биха били в намален размер респ. биха отсъствали. Предвид
което настоящият съдебен състав намира заявеното възражение за съпричиняване за
неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира, че законната лихва
върху определеното обезщетение се следва след изтичане на предвидения в нормата
на чл. 288 ал.7 от КЗ /отм./ срок за произнасяне, в каквато насока е и
задължителната съдебна практика /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 893 ОТ 20.11.2014 Г.
ПО Т. Д. № 1114/2014 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС,
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 105 ОТ 27.02.2015 Г. ПО Т. Д. № 1537/2014 Г., Т. К., ІІ Т.
О. НА ВКС и др./.
Ищцовата претенция е заведена при ответника на 16.10.2015 г., предвид
което началният период на законната лихва следва да се счита 17.01.2016 г.
/денят, следващ изтичането на предвидения в цитираната по-горе норма тримесечен
срок/.
По разноските:
Ищецът е депозирал списък на разноски по чл. 80 от ГПК, в който е заявено
искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 т.
2 от ЗА. По делото е представено пълномощно /стр.90/, в което е посочено, че е по чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗА за оказване на
безплатна правна помощ. С оглед размерите на заявените ищцови претенции, фактическата и правна
сложност на делото респ. уважената част от претенциите и размерите на
адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба 1/ 2004 г. настоящият съдебен
състав намира, че на процесуалния представител на ищеца се следва сумата от
1924 лв., върху която следва да се добави и дължимият ДДС, предвид данните по
делото, че адвокатът е лице, регистрирано по ЗДДС т.е. размерът на адвокатското
възнаграждение възлиза на 2308, 80 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковете, който размер възлиза на сумата
от 100 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на СГС дъжимата ДТ и съдебни разноски, заплатени за сметка на бюджета
на съда, съобразно уважената част от иска, която сума възлиза на 1734, 88 лв.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 288 ал.11 вр. 288 ал.1 т.2
б. „а” от КЗ /отм./ на И.Б.В., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 10 –
адв. П.К. сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 09.07.2015
г. на третокласен път 6206, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.01.2016
год. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен и недоказан, частична
претенция, при пълен заявен размер от 60 000 лв., както и сумата от 1372,
49 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 17.01.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. П.К.,
адрес: *** сумата от 2308, 80 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА
И.Б.В., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 10 – адв. П.К. да заплати
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Г. Ф., с адрес: *** сумата от 100 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка
на СГС сумата от 1734, 88 лв. – дължима
ДТ и съдебни разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника Г.
Ф. – Г.Х.Д., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: