РЕШЕНИЕ
Номер 261858 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд VІІІ граждански
състав
На 29.12
Година 2020
В публично заседание на 25.11.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 8968 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищцата В.Н.М. от с. T. моли съдът да постанови решение, с което да признае
за незаконна и като такава да отмени Заповед № **** г. на Д. на ответната страна,
да я възстанови на предишната й работа, и да осъди ответника да й заплати
обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода ***г. в
размер на 3 078, 92 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в
исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната
страна юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Регонално управление „Южен централен регион“ – Пловдив на
„Български пощи“ ЕАД – гр. София оспорва обективно съединените искове и моли
съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани по изложените в отговора
на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски –
включително и ю.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
от ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства се установява, че ищцата е работила при ответника като „***по T.ово
правоотношение на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.70 от КТ –
за заместване на лицето А.Т.до завръщането й, с 6-месечен срок на изпитване, до
* г., считано от която дата това T.ово правоотношение е било прекратено със
Заповед № * г. на Д. на ответната страна, връчена на ищцата на * г., на
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Впоследствие, на * г., ищцата отново е
започнала работа по T.ово правоотношение при ответника на длъжност „***“ за неопределено време, с
уговорен 6-месечен срок за изпитване, считано от * г., като с процесната Заповед, връчена й на * г.,
T.овото правоотношение с В.М. отново е било прекратено считано от датата на
връчването на основание чл.71, ал.1 от КТ – в срока за изпитване, като със
самата Заповед е било разпоредено на ищцата да се изплати обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ за 4 дни неползван платен годишен отпуск.
Тъй като, както
вече бе посочено, T.овият договор с ищцата от * г. е бил сключен при условията
на чл.70, ал.1 от КТ с уговорен шестмесечен изпитателен срок, това дава
възможност на работодателя до изтичане на този срок да прекрати договора по
всяко време без предизвестие, като – доколкото този T.ов договор е нов, сключен
близо седем месеца след прекратяване на предишното T.ово правоотношение между
страните, съдът намира за неоснователни наведените доводи от ищцата за
незаконосъобразност на Заповедта поради липса на право на ответника да й
предлага T.ов договор със срок за изпитване, след като е работила и преди това
при него.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че уволнението на ищцата на
основание чл.71, ал.1 от КТ е съставомерно, а
оттук – че процесната Заповед се явява законосъобразна и искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да се отхвърли. С оглед отхвърлянето на този иск и акцесорният характер
на обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ, съдът намира, че те също се явяват неоснователни и
недоказани и като такива следва да се отхвърлят.
С оглед на изхода
от спора ищцата следва да заплати на ответната страна направените разноски за
производството по делото в размер на 80 лева – платен депозит за ССЕ, както и ю.
възнаграждение в размер на 150 лева – като предвид фактическата и правна
сложност на спора, обстоятелството, че първоначално са били предявени от ищцата
четири обективно съединени иска (като впоследствие е оттеглила иска си за
заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск) и цената на иска
за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа поради
уволнението, съдът намира, че направеното от ищцата възражение за прекомерност
на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение се явява
неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.Н.М., ЕГН **********,***, против Регонално управление „Южен централен регион“ – Пловдив, ЕИК 1213961230166,
представлявано от Д. А. И. П., на „Български пощи“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, „Студентски град“, ул.
„Академик Стефан Младенов“ № 1, бл.31, представлявано от Г. и. д. Д. С. Д., със съдебен адрес:***, площад “Централен” №
1 - Регонално управление „Южен централен регион“ – Пловдив на „Български пощи“
ЕАД, **, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за признаване за незаконна и отмяната като
такава на Заповед № **г. на Д. на ответната страна, възстановяване на
предишната й работа, осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за
оставането й без работа поради уволнението през периода ***г. в размер на
3 078, 92 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, както и
направените разноски за производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА В.Н.М., с
посочените ЕГН и адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Регонално
управление „Южен централен регион“ – Пловдив, с посочените ЕИК и Законен
представител, на „Български пощи“ ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на
управление, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за
производството по делото В РАЗМЕР НА 80 лева, КАКТО И ю.възнаграждение В РАЗМЕР
НА 150 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ направеното от ищцата възражение за прекомерност на претендираното от
ответната страна ю, възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов
Вярно с оригинала.
М.К.