Решение по дело №42/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 29
Дата: 15 април 2021 г.
Съдия: Иваничка Константинова
Дело: 20214300500042
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Ловеч , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500042 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260017 от 02.09.2020 г., постановено по гр.дело № 792
по описа за 2019 г., Ловешкият районен съд е осъдил „П.С. 1” ЕООД -
Плевен, ЕИК *********, представлявано от управителя С.П.Д., седалище и
адрес на управление: гр.***, с предишно наименование „П.- ЛОВЕЧ” ЕООД,
съдебен адрес: гр.***, да заплати на „Ш.-97” ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр.***, представлявано от И. И., сумата 9509.21 лв.,
представляваща неплатена цена по Договор от 13.11.2018 г. за зимно
поддържане на републикански пътища на територията на ОПУ - Плевен, РПС
– Левски, Опорен пункт Левски, за сезон 2018/2019 год. и издадените по него
фактури: № 2830/31.12.2018 г., № 2831/31.12.2018 г. и № 2824/31.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 22.04.2019 г. до окончателното изплащане, както и разноски
по делото в размер на 3 560.39 лв.
Против решението е подадена въззивна жалба от „П.С. 1” ЕООД -
Плевен, в коята излага съображения, че обжалваното решението е неправилно
и незаконосъобразно. Въззивнвикът счита, че съдът не е съобразил пълния
обем от събрани по делото доказателства, чиято интерпретация води до
различен от направения в оспорвания акт извод. Позовавайки се на клаузите
на договора (чл.VІІ.1) твърди, че режим на постоянно дежурство на техника
1
се извършва по преценка на възложителя, но след съставянето на подписан
протокол за въвеждането на този режим от представител на ОПУ-Плевен, а
такъв не е представен по делото. Посочва, че предвид необходимостта от
засилена възможност за контрол върху дейността на изпълнителя чрез
използване на нови технологии за обективно наблюдение на заявената и
ползвана техника и в изпълнение на задълженията си, ответникът при
сключване на договорите със своите подизпълнители (какъвто е ищецът) е
изисквал ползваната техника да е с монтирани GPS - устройства, въз основа
на които да се извършва отчитаната от „Ш. 97”ЕООД дейност на наетата
техника - чл.V.2 от договора. А двете машини на ищеца не разполагат с GPS –
приемници, които да са монтирани от доставчика на GPS –услугата „Ай Джи
инженеринг” ООД, с която „П.С. 1” ЕООД е имала договор през процесния
период. Сочи, че пътните листове на машините - „Ифа” и сменните рапорти
на багера са частни документи, които се съставят от служители на ищеца, а не
на ответника и в тях има несъответствия в посочените данни, както и сборни
грешки при пресмятането. Подчертава, че с отговора на исковата молба е
оспорил представените фактури и месечните обобщени протоколи за
извършена работа. Счита, че изначално и в нарушение на договора за зимно
поддържане и снегопочистване ( Раздел V Плащания), не са съставяни
необходимите отчетни протоколи въз основа на данни от изискваните и от
Агенция пътна инфраструктура GPS - устройства, а вместо това ищецът е
съставял първични документи - пътни листове и сменни рапорти, чиято
достоверност не може да бъде проверена според изискванията на договора.
Моли да бъде отменено обжалваното решение, вкл. и за присъдените
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от „Ш. 97”ООД, чрез адвокат Б. Б. от ПлАК, в който изразява
становище, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като реално не
съдържат аргументи, даващи основание за ревизиране и евентуална отмяна на
атакуваното решение.
В съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител
адв.Л. поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания.
Излага подробни съображения и моли съда да отмени обжалваното решение
на РС – Ловеч и постанови ново, с което отхвърли предявните искове и му
присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият чрез упълномощения адв.Б. оспорва въззивната жалба
като неоснователна и моли съда да потвърди оспорения съдебен акт, като му
присъди направените по делото разноски. Подробно доводите си излага в
представените писмени бележки.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
2
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания.
Атакуваното решение на РС - Ловеч е валидно и допустимо.
Ловешкият окръжен съд, след като съобрази доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
Производството по гр.д. № 792/2019 г. на РС - Ловеч е образувано по
предявена искова молба от „Ш. 97”ООД против „П.С. 1” ЕООД /с предишно
наименование „П. – Ловеч“ЕООД/ с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и
цена на иска 9509.21 лв. В нея излага, че на 13.11.2018 г. между ищеца като
изпълнител и ответника като възложител е сключен договор за извършване на
зимно поддържане на републикански пътища на територията на ОПУ -
Плевен, РПС - Левски, опорен пункт - Левски за сезон 2018/2019 г. Твърди, че
след сключване на договора пристъпил към изпълнение на задълженията си
по него, като следвайки указанията и под надзора на възложителя, през
месеците ноември 2018 г., декември 2018 г. и януари 2019 г. извършил зимно
поддържане на републикански пътища, попадащи в територията на РПС -
Левски. Изтъква, че извършената работа е приета с Протокол № 1 от
31.12.2018 г за м.ноември 2018 г., Протокол № 2 от 31.12.2018 г. м.декември
2018 г. и Протокол № 1 от 31.01.2019 г. м.януари 2019 г. Посочва, че
извършената работа е била остойностена от възложителя като количество и
цена, а съставените фактури предадени на ответника за осчетоводяване и
плащане - Фактура № 2830/31.12.2018 г.; Фактура № 2831/31.12. 2018 г. и
Фактура № 2834/31.01.2019 г. Твърди, че въпреки полученото финансиране от
АПИ за извършеното зимно поддържане на пътищата на територията на ОПУ
- Плевен, РПС – Левски, ответното дружество е отказало да изпълни
задълженията си за плащане.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД да осъди ответника да заплати на „Ш. 97”ООД сумата от 9509.21 лв.,
представляваща неплатената цена по Договор от 13.11.2018 г. за зимно
поддържане на републикански пътища на територията на ОПУ - Плевен, РПС
- Левски, ОП - Левски за сезон 2018/2019 г. и издадените по него фактури №
2830/31.12.2018 г., № 2831/31.12.2018 г. и № 2834/31.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считана от датата на предявяване на
настоящия иск до окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, който не прави възражение по допустимостта на иска, но го оспорва
3
по основание и размер. Прави възражения, че представените фактури и
съставени предшестващи ги протоколи съдържат неверни удостоверявания на
количествено-стойностните параметри на извършените услуги. Излага, че
ищецът претендира заплащането на цена за престой и работа на машини,
които безспорно са предмет на договора и обявявани пред АПИ като
разполагаеми. Твърди, че двете машини са били оборудвани с устройство за
следене, базирани на GPS-технология, което се установява при разчитане на
данните от поставените GPS-устройства, чрез които може да се проследи
местоположението, скоростта и посоката на движение, както и изминатото
разстояние и времето на автомобилите. Твърди, че съставените отчети за
работа са неверни, като са надписвани часове на работа, а дори са отчитани и
дни, в които наетите машини изобщо не са били в работен режим. С
ежедневен отчет за формиране на корекционен коефициент се остойностява
следващото се месечно възнаграждение за зимното поддържане, основано на
реалната дейност на изпълнителя. Посочва, че при хубаво време и липса на
снеговалежи се прилага коефициент 0.3, а при необходимост от интензивно
почистване -коефициент 1.0.
От събраните по делото по писмени и гласни доказателства,
заключенията на съдебно - техническата, съдебно - автотехническата и
съдебно - икономическа експертиза се установява, че на 13.11.2018 г. между
страните по делото е сключен договор, по силата на който ответникът
възлага, а ищеца в качеството му на изпълнител приема да извърши зимно
поддържане на републикански пътища на територията на ОПУ - Плевен, РПС
– Левски, ОП – Левски за сезон 2018/2019 г. Съгласно раздел ІІ, чл.1 срокът
на договора е от 13.11.2018 г. до 31.03.2019 г. В Приложение № 1към
договора е посочено, че за изпълнение на поетите задължения от страна на
ответника ще се използват ИФА – ЕН 7578 – малък пясъко – разпръсквач и
багер „Комацу“ – комбиниран багер със снегоринна дъска, чийто пункт за
дежурство е ОП – Левски. Според Приложение № 2 към договора, за първата
машина ИФА – ЕН 7578 ПР ответникът ще заплаща по 2.50 лв./км, а за багер
„Комацу“ по 45 лв/ч. В раздел ІІІ, т.6 и т.11 от договора на ищеца е вменено
задължение да представя ежедневно първичните документи за заверка от
възложителя, както и да предостави машините за монтиране на GPS система
за проследяване. Съгласно раздел ІV, т.2, т.3 и т.4 ответникът като
възложител има задължение да изплаща представените от изпълнителя
фактури и актове за извършените през месеца работи при спазване на
условията на раздел V, да се намесва чрез упълномощените си представители
в организацията на работа на изпълнителя и да монтира GPS система за
проследяване. В раздел V между страните е постигната договореност за
заплащане на наетата техника, отчитане на извършената работа, както и срока
за заплащане на дължимите суми за извършената работа. В раздел VІ от
договора страните са уговорили и санкциите при неизпълнение на поетите
задължения.
4
От ищеца „Ш. 97“ ООД са представени протоколи № 1 от 31.12.2018 г.,
№ 2 от 31.12.2018 г. и № 3 от 31.01.2019 г., подписани от управителя на
дружеството – възложител инж.В. Б. и управителя на дружеството –
изпълнител И. И., с които са установените подлежащите на плащане и
извършени видове работи за м.ноември 2018 г. в размер на 2859.53 лв. с ДДС,
за м.декември 2018 г. в размер на 2758.50 лв. с ДДС и за м.януари 2019 г. в
размер на 3891.18 лв. с ДДС. На основание тези протоколи за обект „Зимно
поддържане на републикански пътища за сезон 2018/2019 г. съгласно
договор“ са издадени процесните фактури № 2830/31.12.2018 г. на обща
стойност 2859.53 лв. с ДДС, № 2830/31.12.2018 г. на обща стойност 2758.50
лв. с ДДС и № 2834/31.01.2019 г. на обща стойност на 3891.18 лв. с ДДС.
От ищеца са представени сменни рапорти за процесния период за
извършена по вид работа, подписани от машиниста на техниката и н-к звено,
както и пътни листи.
От ответника е представен договор от 2015 г., сключен между АПИ –
София като възложител и ДЗЗД „ПМВ 2014“ като изпълнител, в което
участник е и „П. –Ловеч“ ЕООД. Предмет на този договор е извършване на
дейности по поддържане на републиканските пътища на територията на ОПУ
– Плевен.
Приложен е и рамков договор от 2018 г., сключен между „Ай Джи
Инженеринг“ ООД и „П. - Ловеч“ ЕООД, по силата на който изпълнителят
„Ай Джи Инженеринг“ ООД се е задължил да изгради и предостави на
възложителя „П. - Ловеч“ ЕООД, вкл. монтира GPS базирани услуги, GPS
устройства с електронен мембранен разходомер, капацативни сонди и достъп
до софтуер.
В показанията си св. И.Ц., която работи като счетоводител в ищцовото
дружество заявява, че като изтече месеца , от 1 до 6 число на следващия
месец, тя и представителя на ответника инж.С. засичали по телефона
извършената работа, като тя диктувала пътните листи по дати, километри,
сменни и часове, а той казвал да седне на компютъра и да види GPS.
Свидетелката твърди, че след това той изпращал протокол, който се
подписвал от двете страни, въз основа на който се издавала фактура, но
достъп до GPS те нямали. Същата потвърждава, че през 2015 г. на машините
са монтирани GPS устройства, които са били и през 2018 г., но те не са техни.
Свидетелят К.Р., който работил от ноември 2018 г. до март 2019 г. при
ответника като оперативен работник, но преди зимното снегопочистване и
след него се намира в трудови правоотношения с ищеца твърди, че е записвал
всички данни в дневник и възложеното от отговорника на пункта - от
излизането на автомобила до завръщането му, товарене с пясък, сол и др.
Посочва, че отчета се правил в часове, като отговорника на пункта обхождал
да види какво е направено и от ПС – Левски също проверявали.
5
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
инж.Ксения Тончева се установява, че в акаунта на „П. Ловеч“ ЕООД няма
МПС с рег. № ЕН 7578 за м.ноември и м.декември 2018 г. и м.януари 2019 г.
За да направи този извод, вещото лице е извършило проверка на интернет
страницата на „Ай Джи Инженеринг“ООД, „WEB система за управление на
автомобилен парк“. Това е дружеството, което съгласно рамков договор от
2018 г., сключен с „П. Ловеч“ ЕООД изгражда и предоставя на възложителя,
вкл. монтира GPS базирани услуги, GPS устройства с електронен мембранен
разходомер, капацативни сонди и достъп до софтуер.
Тези констатации се потвърждават и от заключението на приетата като
доказателство съдебно – автотехническата експертиза. При извършената
проверка вещото лице инж. Веселин Иванов също е установил, че в акаунта
на „П. - Ловеч“ ЕООД за достъп до GPS услуги, няма данни за
съществуването на „Ифа“ с рег. № ****** и багер „Каматцу“ с рег. № с рег.
№ ЕН **** за периода м.ноември, м.декември 2018 г. и м.януари 2019 г. При
извършения оглед експертът е констатирал, че двете МПС имат вградени
елементи за GPS приемници, но не са констатирани данни за тяхната
техническата изправност или неизправност. Тези елементи за GPS приемници
обаче на съответстват по вид на монтираните от „Ай Джи Инженеринг“ООД,
с която ответникът има договор.
От заключението на съдебно-икономическата се установява, че
процесните фактури № 2830/31.12.2018 г., № 2830/31.12.2018 г. и №
2834/31.01.2019 г. са осчетоводени от ответника в счетоводна сметка 401
“Доставчици“, аналитична партида „Ш. 97“ ООД. Същите са включени и в
справка – декларация по ДДС и отчетен регистър „Дневник покупки“. При
извършената проверка вещото лице Даниела Нешева е констатирала, че АПИ
– София е извършила плащане по изпълнение на Договор № РД-38-
21/10.11.2015 г. на ДЗЗД “ПВМ – 2014“ за м.ноември, м.декември 2018 г. и
м.януари 2019 г. по представените обобщени документи от ОПУ – Плевен.
За да уважи иска, Ловешкият районен съд е приел, че сключения
между страните договор съчетава в себе си елементи на наем – чл.228 от ЗЗД
и изработка – чл.258 и сл ЗЗД. Анализирайки обстойно събраните по делото
доказателства е направил извод, че ищецът е доказал извършването на
съответната дейност по договора, отчитането й по съответния ред и
дължимостта на заплащане от ответника на фактурираните дейности. Счел е
за неоснователни възраженията на ответното дружество, че данните от
протоколите за отчетена работа и представените фактури съдържат неверни
удостоверявания на количествено-стойностните параметри на извършените
услуги. Прието е въз основа на показанията на св. Цветанова, че протоколите
за извършената работа са попълвани след съгласуване с представител на
6
ответното дружество.
Тези изводи напълно се споделят от настоящия състав на въззивната
инстанция. Между страните не се оспорва, че са обвързани от сключения на
13.11.2018 г. договор за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа
на територията на ОПУ – Плевен за сезон 2018/2019 г., че машините на ищеца
са били на разположение да оперират на територията на ОП – Левски и в
края на всеки месец са подписвани протоколи, отразяващи действително
отработените часове и престой на техниката, въз основа на които са издавани
фактури за дължимото възнаграждение от ищеца.
Настоящата инстанция също счита за недоказани поддържаните във
въззивната жалба възражения от ответното дружество, че ищецът е съставял
първични документи – пътни листове и сменни рапорти, чиято достоверност
не може да се провери според изискванията на договора, тъй като двете
машини не разполагат с GPS приемници. Следва да се отбележи, че от
представените по делото писмени доказателства по безспорен начин се
установява, че извършената от ищеца в изпълнение на договора работа е
приета от ответното дружество и протоколи № 1 от 31.12.2018 г., № 2 от
31.12.2018 г. и № 3 от 31.01.2019 г. са подписани от управителя на
дружеството – възложител инж.В. Б. без възражения. По какъв начин, на база
какви данни и с какви средства са отчитани количествата и видовете работа е
без значение, след като протоколите са подписани от двете страни и с това
работата се счита приета съгласно чл. 264, ал. 1 от ЗЗД.
Действително съгласно чл. 25, ал. 4 от Договор за възлагане на
обществена поръчка от 2015 г., сключен между АПИ и ДЗЗД „ПМВ 2014“,
което се състои от 6 дружества, между които и ответника /с тогавашно
наименование „П. – Ловеч“ ЕООД/, контролът по осъществяване на дейността
по зимно поддържане се осъществява от възложителя и чрез устройства за
следене, базирани на GPS технологии на техниката за зимно поддържане. От
граматическото и логическо тълкуване на тази разпоредба следва извод, че
това не е единственият способ за осъществяване на контрол и съответно за
отчитане на работата.
На следва място в мотивите на обжалваното решение правилно
районният съд е приел, че съгласно раздел ІV, т.4 от договора, задължение на
7
възложителя е да монтира GPS система за проследяване, а изпълнителят само
следва да предостави машините за монтиране на системата, собственост на
възложителя и да я съхранява и опазва. Следователно неизправна страна за
липсата на работещи GPS приемници е въззивинъкт, който не може да черпи
права от собственото си виновно поведение.
Въззивният състав счита, че от показанията на св.К.Р. се установява, че
от страна на ответното дружество е бил осъществяван контрол за вярното
отчитане обема на извършените от ищеца дейности по зимна поддръжка на
пътните участъци, защото началник на опорния пункт е бил служител на
ответника и той е отговарял за организацията на работата съгласно
уговореното в раздел ІV, т.3 и раздел VІІ, т.1 и т.2 от договора.
Аргумент в подкрепа на този извод за основателност на предявения
иск и дължимост на претендираните суми, е отразяването на процесните
фактури в счетоводството на ответното дружество, включването им в
дневника за покупко-продажби и ползването на данъчен кредит. Според
непротиворечивата практика на ВКС, тези действия представляват
недвусмислено признаване на задължинето и доказват неговото
съществуване. В този смисъла са решения № 96/26.11.2009 г. по т.д. №
380/2009 г. на ВКС, І т.о., решение № 46/27.03.2009 г. по т.д. № 454/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о., решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.
и множество други.
При тези доказателства въззивният състав приема, че наведените във
въззивната жалба доводи са неоснователни и събраните по делото
доказателства не могат да мотивират съда да направи извод, че е налице
несъответствие между отчетения и действителен обем на извършената от
ищцовото дружество работа в изпълнение на поетите с договора от 13.11.2018
г. задължения.
Поради изложеното обжалваното решение на РС Ловеч следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на
въззиваемия следва да бъдат присъдени направените по делото разноски пред
настоящата инстанция в размер на сумата 600.00 лв. платено адвокатско
възнаграждение съобразно договора за правна защита и съдействие с адв.Б.Б.
и списъка с разноските по чл.80 от ГПК.
8
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260017 /02.09.2020 г., постановено по
гр.дело № 792/2019 г. на Ловешкия районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. с чл. 273 от ГПК, „П.С. 1”
ЕООД - Плевен, ЕИК *********, представлявано от управителя С.П.Д.,
седалище и адрес на управление: гр.***, с предишно наименование „П.-
ЛОВЕЧ” ЕООД, съдебен адрес: гр.***, да заплати на „Ш.-97” ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от И. И.,
сумата 600.00 лв. разноски пред въззивната инстанция, представляваща
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9