№ 282
гр. П., 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на четиринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело №
20204400100654 по описа за 2020 година
Настоящото производство е образувано на основание постъпила ИМ от
„***“АД гр.С. ,представлявано от изп.директори П.Д., Д.Ш. ,А.Я. чрез
пълномощника Адвокатско съдружие“ ***“ чрез адвокат Д.Д. от САК срещу
Ф.А.М.,ЕГН **********,ЕМ. Д. М.,ЕГН ********** и А.Г./Д. /М.,като
наследници на К.М.П.,поч.на ***г.
В ИМ се твърди,че на 21.08.2008 между К.М.П. и А.Д. М.
/кредитополучатели/ и „***“ АД ,понастоящем „***“АД е сключен договор
за кредит за покупка на недвижим имот №***,по силата на който на
кредитополучателите e отпуснат,а впоследствие и усвоен кредит в размер на
общо 153 840 евро с краен срок на погасяване 25.08.2033г.Твърди се,че
кредитът е преоформен с допълнителни споразумения от 26.05.2009г.,
07.07.2010г., 31.08.2011г.,27.06.2012г.,28.06.2013г.и 22.08.2014г.,в резултат на
което главницата по кредита е достигнала размер от 199 409,65 евро. Твърди
се,че кредитополучателите са преустановили плащането на дължимите
месечни вноски по договора,като са изпаднали в забава от 10.04.2016г.по
отношение задълженията им за договорни лихви и главница. Посочено е ,че
кредитополучателите са допуснали просрочие на 53 месечни погасителни
вноски за главница и лихва,считано от 10.04.2016г.,като общият размер на
1
просрочените и непогасени суми по договора за кредит към 18.08.2020г.е
100 375,83 евро.Изложени са доводи,че на основание чл.18 от договора ,
считано от 18.08.2020г.задълженията по договора са обявени за предсрочно
изискуеми ,като общият им размер е 263 377,50 евро,както следва:
1. /190 431,36 евро-главница,дължима в периода 10.04.2016г.-
17.08.2020г.
2. / 58 675,38 евро-възнаградителна лихва ,дължима в периода
10.04.2016г.- 17.08.2020г.
3. /11 095,64 евро-мораторна лихва,дължима в периода 10.04.2016г.-
17.08.2020г.
4. /2 972,92 евро-договорни такси,дължими в периода 02.03.2018г.-
17.08.2020г.
5. /195,20 евро-застраховки,дължими в периода 15.08.2016г.-17.08.2020г.
Твърди се ,че към настоящия момент задълженията по договора за
кредит не са погасени ,което обуславя правния интерес на банката да предяви
частичен иск за дължимите суми.В заключение банката-ищец моли съда да
постанови решение,с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят
следните суми:
-108 124,73 евро-главница ,част от главница в общ размер на 190 431,36
евро .
- 1 875,27 евро –дължими по договора такси за периода 10.09.2017г.до
10.08.2020г.,част от вземане за такси в общ размер 2 979,92 евро.
Върху сумите се претендира и законна лихва от датата на предявяване
на исковата молба -19.08.2020г.до окончателното им изплащане.Претендират
се и направените по делото разноски.В съдебното заседание на 14.09.2021г.,на
което бе даден ход по същество не се яви представител на дружеството
ищец.От пълномощника на ищеца адвокат Д.Д. от САК е депозирна молба за
разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищеца,като с молбата
се поддържа подадената ИМ и моли съда същата да бъде уважена.Посочено
е,че във всички варианти на заключението на ВЛ предсрочно дължимата
главница надвишава значително претендирания с ИМ размер.Изложени са
доводи относно настъпилата предсрочна изискуемост ,като в тази насока е
2
цитирана съдебна практика на ВКС.Претендират се и направените по делото
разноски за ДТ,депозит за ВЛ и заплатени възнаграждения за особените
представители на ответниците.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Ф.А.М. чрез адвокат Х.Т.,назначена за негов особен представител
по реда на чл.47 ал.6 ГПК.В същия е взето становище ,че предявените искове
са неоснователни.Посочено е,че с процесния договор за кредит от
21.08.2008г.банката е предоставила кредит в размер на 153 840 евро на
кредитополучателите К.П. и А.М.,като за кредитополучателите договорът е
подписан от пълномощник Д.Б.В.,съгласно нот.заверено пълномощно рег.
№6714/2008г.на нотариус П.Ц..С отговора е направено възражение,че не е
възникнало валидно договорно правоотношение между банката и
кредитополучателите , като се оспорва представителната власт на
пълномощника на кредитополучателите, поради липсата на данни
пълномощникът да е действал в рамките на предоставените му с
пълномощното права.Идентични съображения са изложени и по отношение
на сключените от името на кредитополучателите чрез пълномощника им Д. В.
допълнителни споразумения от 31.08.2011г.,от 27.06.2021г. и от
28.06.2013г.Изложени са доводи,че допълнителното споразумение от
22.08.2014г.е подписано от Р.В. като пълномощник на кредитополучателите
К.П. и А.М. без да е налице представителна власт ,не е описан номер на
нотариалното пълномощно,по силата на което пълномощникът е договарял от
името и за сметка на кредитополучателите и не е налице представителна
власт.На това основание се оспорва валидността на сключените допълнителни
споразумения, поради липса на представителна власт.В случай,че съдът
приеме,че между страните е възникнало валидно договорно отношение на
основание процесния договор за кредит от 21.08.2008г.,искът се оспорва ,тъй
като не съществува валидно и изискуемо вземане в полза на ищеца.Посочено
е,че банката-ищец твърди,че кредитополучателите са преустановили
плащането на дължимите месечни вноски към 10.04.2016г.,като банката се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит, съгласно
чл.18 от договора,че след като липсват данни банката да е уведомила
кредитополучателите за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита
преди завеждане на ИМ,а такова изявление от страна на банката липсва и в
3
депозираната ИМ, претендираните с ИМ суми ,представляващи частични
искове не съставляват валидно и изискуемо вземане в полза на „***“АД.В
тази насока ответникът се позовава на т.18 от ТР №4/2013г.на ОСГТК на ВКС
.Исковата претенция се оспорва по основание и размер ,като са изложени
доводи,че с допълнителните споразумения,подписани от
пълномощници,чиято представителна власт е оспорена страните са
постигнали договореност непогасените просрочени лихви да бъдат
реструктурирани към размер на редовната и непогасена главница,като
вследствие на така извършените капитализации размерът на задължението е
станал 263 377,50 евро.Посочено е, че процесният договор за кредит има
характер на финансова услуга по смисъла на §13,т.12,б.“б“ /редакцията ДВ
бр.59/2006г./ от ДР на ЗЗП,както и по смисъла на действащата разпоредба ,че
ищецът е търговец съгласно §13,т.2 от ДР на ЗЗП,но ответниците имат
качество на потребители съгласно §13 т.1 от ДП на ЗЗП и процесният
договор за кредит попада в приложното поле на ЗЗП,като спрямо него
намират приложение разпоредбите на чл.143-148 от същия. Направено е
възражение за нищожност на клаузите на чл.3,ал.1;чл.3,ал.5 и на чл.12 от
договора за кредит за покупка на недвижим имот ***/21 . 08. 2008г. като
неравноправни на осн.чл.26 ал.1 ЗЗД във вр.чл.143,т.3,10 и 12 от
ЗЗП.Направено е възражение за нищожност на клаузите на чл.3;чл.4 ал.1;чл.4
ал.2 ;чл.5;чл.6;чл.7 от допълнителните споразумения към договора на
осн.чл.26,ал.1 ЗЗД във вр.чл.143т.3,т.10 и т.12 от ЗЗП като неравноправни по
смисъла на чл.143-144 ЗЗП.В тази насока са изложени подробни доводи и
съображения.В заключение моли съда да постанови съдебен акт,с който
исковата претенция спрямо Ф.А.М. да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.В съдебното заседание на 14.09.2021г.ответникът Ф.М. чрез
назначения му особен представител адвокат Х.Т. от ПАК поддържа така
изразеното становище в писмения отговор и моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Подробни доводи и
съображения в тази насока са изложени в депозираните от адвокат Х.Т.
писмени бележки.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника ЕМ. Д. М. чрез назначения й на осн.чл.47 ал.6 ГПК особен
представител- адвокат Е.П. от ПАК.В същия е взето становище,че
4
предявеният иск е недопустим и неоснователен,че ответницата не дължи
посочените в ИМ суми или не в размера,в който са предявени. Твърди се,че
обявяването на кредита за предсрочно изискуем от банката,не е извършено по
надлежния ред .Изложени са доводи,че предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване на волеизявлението на кредитора от
длъжника ,ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи
настъпването й . Направено е възражение ,че пълномощниците на
кредитополучателите не са имали необходимия обем представителни права
,както да бъде сключен договора , така и последващите допълнителни
споразумения .Посочено е,че е налице прекомерност на претендираното от
банката възнаграждение,касаещо санкционни и възнаградителни лихви
.Твърди се,че договорните клаузи не са индивидуално уговорени ,доколкото
са изготвени предварително от банката, липсват доказателства за проведени
преговори,поради което ответникът счита,че клаузите са нищожни като
неравноправни по смисъла на чл.143-144 ЗЗП.Посочено е че в
допълнителните споразумения също се съдържат нищожни клаузи относно
извършеното увеличаване на размера на дълга с просрочени лихви ,като по
този начин размерът на главницата се олихвява и на практика с
допълнителните споразумения са налагани по-тежки условия от основния
договор за кредит чрез капитализиране на лихвите и превръщането им в нова
главница.Изложени са доводи,че клаузата за „облекчен ред“е подвеждаща ,
тъй като в резултат на нейното прилагане се е стигнало до неколкократно
увеличен размер на задължението и представлява неравноправност по
смисъла на чл.143,т.10,т.12 от ЗЗП,че по този начин ответникът е заплащал
вноски по погасителен план към договора за банков кредит в завишен размер
от първоначално договорения,а увеличението на размера на дължимата
месечна вноска се дължи на нищожни разпоредби на договора и
споразуменията,че при завишен размер на вноските,поради по-висок лихвен
процент е покривана по-малка част от дължимата главница ,с което е
завишавана годишната такса за управление на кредита.Твърди се,че по делото
не е представено доказателство , че законните представители на банката са
направили конкретно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем,че не е налице предсрочна изискуемост на кредита,поради
неплащане на погасителна вноска по последния погасителен план от
допълнителното споразумение,с оглед нищожността на разпоредбите на
5
последното,а и на всички допълнителни споразумения с оглед капитализиране
на изтеклите лихви ,приобщени към главницата.Направено е възражение,че
не са налице условията за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита
по смисъла на чл.18 от договора ,поради това,че липсват доказателства кога е
бил падежът на неплатената вноска, нейният размер и данни,че същата не е
изплатена,както и не са представени погасителни планове с актуалните
размери на анюитетните вноски.В отговора е посочена практика на ВКС в
подкрепа на доводите за наличие на неравноправни клаузи.В съдебното
заседание на 14.09.2021г.ответникът ЕМ. Д. М. чрез назначения й особен
представител адвокат Е.П. от ПАК поддържа направените с отговора
възражения и моли съда да постанови решение,с което предявеният от
„***“АД иск бъде отхвърлен.В случай,че съдът приеме иска за основателен
моли съда да възприеме трети вариант от заключението на ВЛ,касаещо
настъпила предсрочна изискуемост едва с постъпване на ИМ.Подробни
доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираните от адвокат
Е.П. писмени бележки.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника А.Г.
/Д./ М. чрез неговия особен представител адвокат Н.Д. от ПАК ,назначен на
основание чл.48 ал.2 ГПК,с оглед призоваването на ответника чрез
публикация в „Държавен вестник“. В отговора е взето становище,че
предявените от „***“АД искове са допустими. Оспорва се по основание и
размер искът по чл.430 и чл.432 ТЗ вр.чл.79 ал.1 ЗЗД,предявен срещу А.М. за
сумата 108 124,73евро-главница, частичен иск от дължима главница в размер
на 190 431,36 евро,така и искът за сумата 1875,27 евро дължими такси по
договора за периода 10.09.2017г. до 10.08.2020г.,частичен иск за вземане за
такси в размер на 2 972,92 евро. Оспорва се и искането за присъждане на
законна лихва от датата на завеждане на ИМ като неоснователно.Направено е
възражение,че А.Г. /Д./М. не дължи и няма задължение към ищеца „***“ АД
гр.С.,респ.банката няма вземане към ответника в горепосочените
размери,предмет на ИМ,поради което моли съда исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни.Оспорват се твърденията в ИМ,че А.Г. /Д./
М. е надлежна страна и е сключил като кредитополучател процесния договор
за кредит и допълнителните споразумения към него от 26.05.2009г.,от
07.07.2010г.,от 31.08.2011г.,от 27.06. 2012г.,от 28.06.2013г.и от 22.08.2014г.В
6
тази насока е посочено,че договорът за кредит и допълнителните
споразумения/без последното/ са подписани от кредитополучателите чрез
пълномощник Д.Б.В., последното доп.споразумение от 22.08.2014г.също е
подписано от пълномощник –Р.Д.В., без по делото да са представени
пълномощни.На това основание е направено възражение ,че между страните
не е налице валидно облигационно правоотношение,че ответникът А.Г./Д./М.
не е сключвал лично и не е подписвал процесния договор за кредит и
допълнителните споразумения към него .Оспорва се размера на претенциите
за главница и такси като се твърди,че извършеното с допълнителните
споразумения преоформяне на кредита чрез капитализиране на начислени
възнаградителни и наказателни лихви и отнасянето им в увеличение към
размер на главницата е незаконосъобразно и недействително. Направено е
възражение за нищожност на клаузата на чл.4.2 от договора за т.н.“договорни
такси“,като неравноправна и поради противоречие с добрите нрави на
осн.чл.146 ал.1 вр.чл.143 т.10 от ЗЗП.Оспорва се настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита,тъй като от страна на банката –ищец няма валидно
отправено волеизявление за упражняване правото да обяви кредита за изцяло
и предсрочно изискуем ,което да е достигнало до А.М..В заключение моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани,със
законните от това последици.В съдебното заседание на 14.09.2021г. А.Д. М.
чрез назначения му особен представител адвокат Н.Д. от ПАК моли съда да
постанови решение,с което предявените частични искове бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Окръжният съд като съобрази становищата на страните и представените
по делото доказателства,приема за установено следното.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е осъдителен иск с
правно основание чл.430 ал.1 ТЗ във вр.чл.79 ,ал.1 ЗЗД.Банката ищец
претендира от ответниците като наследници на К.М.П. да заплатят сумата
108 124,74 евро главница,частичен иск от главница в размер на 190 431,36
евро и сумата 1875,27 евро,дължими такси за периода 10.09.2017г.-
10.08.2020г.,частичен иск от вземане за такси в размер на 2 979,92 евро.
Искът е предявен като частичен иск от общо задължение в размер на 263 377
,50 евро , която сума включва главница,възнаградителна лихва,мораторна
лихва, договорни такси и застраховки.Сумите се претендират като
7
неизплатено задължение по договор за банков кредит ,обявен за предсрочно
изискуем, считано от 18.08.2020г.,ведно със законна лихва от датата на
завеждане на ИМ -19.08.2020г.до окончателното им изплащане.
Безспорно от представените към ИМ писмени доказателства се
установява,че на 21.08.2008г.между „***“АД/ с предишно наименование
„***“АД от една страна като кредитор и от друга К.М.П. и А.Д. М.,чрез
пълномощника им Д.Б.В. като кредитополучател е сключен договор за
кредит за покупка на недвижим имот ***,по силата на който банката е
предоставила кредит в размер на 153 840 евро,от които 69 900 евро за покупка
на недвижим имот ,подробно описан и 83 940 евро за други разплащания на
кредитополучателя. Съгласно чл.3 ал.1 от договора кредитополучателят
дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен
процент на банката за жилищни кредити в евро ,валиден за съответния
период плюс договорна надбавка от 1,3 пункта , като към момента на
сключване на договора БЛП е в размер на 7,2 %. Според чл.5 от договора
крайният срок за погасяване на кредита,вкл.дължимите лихви е 300 месеца ,
считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита,а съгласно чл.6
ал.1 кредитополучателят се е задължил да погасява кредита на равни месечни
вноски,включващи главница и лихви,всяка в размер на 1238,76 евро.
Не се спори,че впоследствие между банката и кредитополучателите чрез
пълномощника им Д. В. са сключени няколко допълнителни споразумения
към договора за кредит,съответно на 31.08.2011г.;на 28.06.2012г.; на
28.06.2013г./приложени към ИМ/,както и допълнително представени от
ищеца от 07.07.2010г.и от 26.05.2009/л.183-191/.Последното допълнително
споразумение към договора за кредит е сключено на 22.08.2014г.между
банката и кредитополучателите чрез пълномощника им Р.Д.В..С така
сключените допълнителни споразумения страните са постигнали
договореност за преструктуриране на кредита, със всяко от тях е
предоговаряно задължението на кредитополучателите,уговорен е период на
облекчено погасяване на дълга чрез намаляване на размера на лихвата,
посочен е размер на дължима главница,на просрочена лихва,просрочени
такси и просрочени задължения по застраховки към момента на сключването
им.Неоснователни са изложените от особените представители на ответниците
възражения,че договорът за кредит и доп.споразумения към него са сключени
8
от лица без представителна власт и нямат действие спрямо тях.Банката ищец
е представила 2 броя пълномощни/л.140-144/ с нот.заверка на подписите ,с
които К.П. и А.М. надлежно са упълномощили Д.Б.В. и Р.Д.В. с правата да
сключват договори за кредит с ищеца,анекси към него и допълнителни
споразумения,както и с правата за предоговаряне условията по
кредита.Между страните е възникнало валидно правоотношение по
сключения договор за кредит и доп.споразумения към него.
Съгласно представеното към ИМ извлечение от счетоводните книги на
банката задължението по кредита е обявено за предсрочно изискуемо от
банката на 18.08.2020г./ИМ е заведена на 19.09.2020г./на основание чл.18 от
договора за кредит,като според същото общо задължението е в размер на
263 377,50евро,от които главница-190 431,36 евро;възнаградителна лихва в
размер на 58 675,38 евро за периода 10.04.2016г.-17.08.2020г.;мораторна
лихва в размер на 11 095,64 евро за същия период;такси в размер на 2 979,92
евро за същия период и застраховки в размер на 195,20 евро.
От представеното по делото удостоверение за наследници е безспорно
установено,че кредитополучателят по договора К.М.П. е починала на
***г.,като нейни наследници са ответниците в процеса: съпруг А.Г.
/Д./М.,гражданин на Великобритания и две деца:син Ф.А.М. и дъщеря ЕМ. Д.
М..
Процесният договор за кредит е сключен за закупуване на недвижим
имот,с кредитополучатели ФЛ,няма данни кредитът да е предоставен за
осъществяване на търговска или професионална дейност ,поради което съдът
приема,че кредитополучателите,респ.ответниците като наследници на К.П.
имат качеството на потребители по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП.
Спорни в настоящото производство са въпросите дължат ли ответниците
претендираните с ИМ суми,предявени като частични искове за главница и
такси ,какъв е размера на задължението на кредитополучателите ,налице ли са
предпоставките за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем ,
договорът за кредит и допълнителните споразумения към него съдържат ли
нищожни и неравноправни клазуи .
За изясняване на спорните по делото въпроси е назначена съдебно-
9
икономическа експертиза.От заключението на ВЛ Т. ИЛ. ,което не е оспорено
от страните и като обективно съдът възприема изцяло,се установява, че
разрешеният кредитен лимит е 153 840 евро с краен срок на погасяване
25.08.2033г.Разплащателната сметка на К.П. е заверена със сумата 153 840
евро на 25.08.2008г.Според експертизата последната погасена вноска е с
падеж 10.03.2016г.за главница и лихва,като към 17.08.2020г.са установени
непогасени просрочени 53 броя вноски за главница и лихва.През периода на
действие на договора са постъпвали суми в евро ,с които са погасявани
задълженията,описани подробно по пера в изготвените от ВЛ таблици.
Съгласно заключението обощото задължение по кредита е в размер на
263 377,50 евро,от които главница 190 431,36 евро;договорна лихва 58 675,38
евро ;лихва за забава 11 095,64 евро;такси 2979,92 евро и застраховки 195,20
евро.ВЛ е установило,че съгласно допълнителните споразумения,начислените
лихви са капитализирани и включени към размера на главницата ,като общата
сума на капитализираните суми по пера към основната главница е 46 225,31
евро.Посочено е,че реално капитализацията представлява погасяване на
просрочени суми,като тези суми се прибавят към усвоената и непогасена
главница,за което кредитополучателите са дали съгласие.Въз основа на
поставените от съда въпроси,ВЛ е дало заключение за размера на дължимите
суми в три варианта.
Неоснователно е направеното възражение за нищожност на клаузата
на чл.3.3 от договора за кредит,регламентираща размера на дължимата
годишна лихва .В заключението си ВЛ И. е посочила методологията за
определяне на БЛП,като е отразено,че Комитетът по управление на активите
и пасивите на Банката /КУАП/ е отговорен за първоначалното определяне и
следващи промени на БЛП.Установено е,че при сключване на договора е бил
в сила БЛП от 7,2 пункта ,като за кредити в евро БЛП е бил 7,20% за периода
07.07.2008г.-10.10.2008г.;за периода 10.10.2008г.-01.06.2011г.БЛП е бил 8,20
%,за периода 01.06.2011г.-10.09.2012г.БЛП е бил 8,45 %,а от 10.09.2012г.
БЛП е 8,20%.В заключението са описани заседанията на КУАП,с които е
изменян БЛП.В този смисъл съдът приема,че БЛП и дължимата годишна
лихва са приемани от компетентните органи на банката в съответствие с
политиката на банката и посочената от ВЛ методология.
Съгласно дадените разяснения в ТР №4/18.06.2014г.на ОСГТК на
10
ВКС по тълк.д.№4/2013г.предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В чл.18 от договора за кредит е предвидена възможност на банката да
обяви изцяло или частично кредита за предсрочно изискуем,като съгласно
ал.1 това може да стане при непогасяване на която и да е вноска по кредита,а
според.ал.2 при неиздължаване на три последователни месечни погасителни
вноски.Към 18.08.2020г./деня преди завеждане на ИМ/ са настъпили са
обективните предпоставки на чл.18 от договора за обявяване на целия кредит
за предсрочно изискуем от банката.Установено е от приетата експертиза ,че
към този момент са налице 53 просрочени непогасени вноски от страна на
кредитополучателите.В ИМ се съдържа изявление на банката-кредитор за
обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем ,считано от
18.08.20202г.,на осн.чл.18 от договора.Трайна е съдебната практика, че в
хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването
на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него,
т. е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост/решение
№ 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о.; решение №
114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о. и др. /.
С решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о. е
прието, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за
кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-
ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно
изискуем,поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
11
уведомяване на длъжника- ответник.Конкретната хипотеза е идентична и с
връчването на ИМ и приложенията към нея на особените представители на
ответниците волеизявлението на банката-кредитор за обявяване на
предсрочна изискуемост на всички задължения по договора за банков кредит
е породило своето действие,поради което цялото задължение за
главница,договорна лихва,лихва за забава,такси и застраховки е станало
изискуемо.Предсрочната изискуемост на целия кредит е настъпила в хода на
процеса,след завеждане на ИМ ,който факт съдът следва да съобрази на
осн.чл.235 ал.5 ГПК.
Основателни са доводите на особените представители на ответниците
за нищожност на клаузите в допълнителните споразумения,с които страните
са се съгласили непогасените лихви да бъдат капитализирани към
непогасената главница.Тези клаузи са нищожни,поради противоречие с
разпоредбата на чл.10 ал.3 ЗЗД.Трайна и непротиворечива е практиката на
ВКС,че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за
прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за
лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява
анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка
между търговци, на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ.В случая банката е
търговец,но кредитополучателите не са търговци , поради което чл.294 ал1 ТЗ
е неприложим в конкретната хипотеза. Становището на ВКС е,че
преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на
специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в
наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3
ЗЗД. В този смисъл са решение на ВКС №66 от 29.07.2019г.по т.д.
№1504/2018,ІІ т.о.; решение № 30 от 20.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 739/2019
г.,I т. о.,ТК,решение № 118 от 11.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2278/2019 г., I т.
о., ТК.
С оглед изложените съображения за нищожност на клаузите в доп.
споразумения при определяне размера на дължимите суми следва да се
съобрази единствено основния договор за кредит,сключен на 21.08.2008г., без
допълнителните споразумения към него,без да се променя нивото на лихвения
процент и без да се извършват капитализации на просрочени лихви към
12
главницата,във вариант настъпила предсрочна изискуемост на целия
кредит.На това основание съдът възприема като меродавен за размера на
дължимите суми вариант трети от заключението на ВЛ.По този вариант при
усвоена главница 153 840 евро,погасената главница е 11 329,49 евро ,а цялата
изискуема главница е в размер на 142 516,51 евро,непогасената договорна
лихва е в размер на 76 779,74 евро, а непогасените такси в размер на 3233,15
евро.Тези суми са дължими от ответниците като наследници на
кредитополучателя К.П.,поч.на ***г.,а от ответника А.М. и лично като
кредитополучател по договора.С ИМ не се претендира присъждане на
договорна и мораторна лихва,поради което не следва да се осъждат
възраженията относно размера на дължимите лихви.
Предявеният иск за заплащане на главница в размер на 108 124,73 евро,
частичен иск от главница в размер на 190 431,36 евро и за сумата 1875,27
евро,неплатени такси,частичен иск от вземане за такси в размер на 2 979,92
евро е основателен,доказан и следва да бъде уважен изцяло.Върху сумите се
дължи и законна лихва от датата на завеждане на ИМ -19.08.2020г.до
окончателното им изплащане.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответниците следва
да заплатят на ищеца направените разноски общо в размер на 33 829,25лв.,
съответно ДТ в размер на 8 604,85лв.,адв.възнаграждение в размер на
6 999,40лв.;5лв. ДТ за удостоверение,20 лв.такса за призоваване в ДВ, 704лв.
депозит за ВЛ и 17 496лв.заплатени възнаграждения за особените
представители на ответниците.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.430 ал.1 ТЗ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД А.Г./Д./
М. род.на ***г.,живущ в Лондон, Великобритания, без постоянен адрес в
Република България,Ф.А.М.,ЕГН ********** с постоянен адрес с
адрес,гр.П.,ул. “***“№***, вх.Г,ет.5,ап.15 и ЕМ. Д. М. ,ЕГН ********** с
постоянен адрес с адрес, гр.П., ул.“***“№***, вх.Г, ет.5, ап.15 като
13
наследници на К.М.П. ,поч.на ***г.,а А.М. и лично като кредитополучател
ДА ЗАПЛАТЯТ на „***“АД ,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.С.,ул.“*** „№260,представлявано от П.Д. изп.директор, Д.Б.Ш.,А.В.Я. ,
със съдебен адрес за призоваване :адвокат
Д.Д.,АС“***“САК,гр.С.,п.к.1202,район „***“,ул.“***“ №84,ет.4 сумата
108 124,73 евро ,представляваща непогасена главница,частичен иск от
главница в размер на 190 431,36 евро,както и сумата 1875,27
евро,представляваща дължими такси за периода 10.09.2017г.-
10.08.2020г.,частичен иск от вземане за такси в размер на 2 979,92 евро,които
суми са част от общо задължение в размер на 263 377 ,50 евро и
представляват непогасени задължения по договор за кредит за покупка на
недвижим имот *** от 21.08.2008г.,обявен изцяло за предсрочно изискуем
,ведно със законна лихва върху сумите,считано от датата на завеждане на ИМ
-19.08.2020г.до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК А.Г./Д./ М. род.на ***г.,живущ в
Лондон, Великобритания,без постоянен адрес в Република България,Ф.А.М.,
ЕГН ********** с постоянен адрес с адрес,гр.П.,ул. “***“ №***,
вх.Г,ет.5,ап.15 и ЕМ. Д. М. ,ЕГН ********** с постоянен адрес с адрес, гр.П.,
ул.“***“№***, вх.Г, ет.5, ап.15 ДА ЗАПЛАТЯТ на „***“АД ,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“*** „№260,представлявано от П.Д.
изп.директор, Д.Б.Ш.,А.В.Я. , със съдебен адрес за призоваване :адвокат
Д.Д.,АС“***“САК,гр.С.,п.к.1202,район „***“,ул.“***“ №84,ет.4 деловодни
разноски в размер на 33 829,25лв.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
14