Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 05.09.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на първи септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия
Христова адм.д. № 266/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.145 и
сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП).
Административното дело е
образувано по жалба на И.А.П. с ЕГН ********** ***, подадена против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-1772-000036 от
16.06.2022г. на Началник сектор в РУ 01 Плевен към ОДМВР Плевен. С оспорената
заповед на П. е наложен принудителна административна мярка по чл.171, т.2а,
б.„а” от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Първоначално жалбата е
подадена пред Административен съд Плевен, където е образувано адм. дело №639/2022г.
по описа на този съд. С разпореждане от 28.07.2022г. производството по делото е
прекратено и делото изпратено по компетентност на Административен съд Ловеч
поради постоянния адрес на адресата на акта. След извършеното на 02.08.2022г.
случайно разпределение, делото е образувано с настоящия докладчик.
В жалбата се излага, че заповедта за прилагане на ПАМ
е неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон при липса на каквито и да е доказателства за
извършено административно нарушение от оспорващата. По същество се твърди, че същата
не е била информирана от В.В. (неправоспособният водач, управлявал автомобила,
чиято регистрация е прекратена с процесната ЗППАМ) за това, че ще ползва
автомобила и че по никакъв начин не му е разрешавала ползването на превозното
средство, поради което неправилно е ангажирана вината й. Иска се съдът да отмени
оспорената заповед.
В съдебно заседание оспорващата не се явява и не
изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не
изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.06.2022г. на В.В. В. (баща на двете деца на оспорващата според
изложеното в жалбата) е съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ GA 627606 от същата дата (л.10 от адм.д. № 639/2022г. по описа на АдмС
Плевен) за това, че на 16.06.2022г. в 09:57 ч. в гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” пред
бл. 12 с посока на движение парк Кайлъка В.В. управлява лек автомобил марка БМВ
320 Д с рег. № *** – собственост на И.А.П., като
същият е неправоспособен – нарушение на чл.150 от ЗДвП. С акта са иззети СРМПС
№********* и два броя регистрационни табели на автомобила. АУАН е подписан без възражение
и връчен на В.В. на датата на съставянето му.
За горното нарушение и въз основа на съставения АУАН бл.№
GA 627606/16.06.2021г., Началник сектор в РУ 01 Плевен към
ОДМВР Плевен, издал оспорената в настоящото производство заповед за прилагане
спрямо И.А.П. на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца (л.12 от адм.д. № 639/2022г. по описа
на АдмС Плевен). Заповедта е обоснована с обстоятелството, кореспондиращо с
описаното в АУАН бл.№ GA 627606/16.06.2021г., а именно, че притежаваното от П.
ППС е било управлявано от неправоспособен водач.
По делото са представени съответните доказателства за
компетентност на издателите на АУАН и ЗППАМ (от л.13 до л.18 вкл. от адм.д. №
639/2022г. по описа на АдмС Плевен).
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок
по чл.149, ал.1 от АПК. ЗППАМ № 22-1772-000036 от 16.06.2022г. на Началника на сектор
към ОДМВР Плевен, РУ 01 Плевен е връчена лично на И.А.П. на 15.07.2022г., видно
от отбелязването на същата, а жалбата е постъпила при административния орган на
20.07.2022г., вх.№ 316000-26208. Оспорената
заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и
законни интереси на жалбоподателката като адресат на този акт. Следователно жалбата
е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от
оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областна дирекция
на МВР Плевен е служба за контрол по ЗДвП. Съобразно предоставената в закона
възможност, Директорът на ОД на МВР Плевен със своя Заповед № 316з-27/03.01.2018г.
(л.13-15 от адм.д. № 639/2022г. по описа на АдмС Плевен) е оправомощил по т.1.4
Началниците на сектори в РУ при ОД на МВР Плевен, да прилагат с мотивирани
заповеди принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а и т.5 от ЗДвП, за нарушения на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от съответното
РУ при ОД на МВР Плевен. Именно последната заповед на Директора на ОДМВР Плевен
е цитирана в оспорената ЗППАМ като оправомощаваща нейния издател. Представени
са доказателства за материална компетентност на актосъставителя – Заповед № 316з-293/24.01.2022г.
на Директора на ОДМВР Плевен (л.16-18 от адм.д. № 639/2022г. по описа на АдмС
Плевен). Нарушението е извършено в гр. Плевен. Поради изложеното съдът приема,
че обжалваният административен акт е издаден от валидно оправомощен материално
и териториално компетентен орган, а именно – от Началник сектор към ОДМВР
Плевен, РУ 01 Плевен.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа всички законово изискуеми реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59,
ал.2 от АПК. Посочени са фактически основания за издаване на заповедта, като е
посочен с номер и дата АУАН, с който е установено извършеното нарушение,
посочен е с трите си имена, длъжност и месторабота актосъставителят, посочена е
датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е конкретното
МПС, управлявано от неправоспособния водач В.В. В., собственикът и
регистрационния номер на същото, както и е описано извършеното нарушение. АУАН също
е съставен от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради
което е и валидно доказателство, обвързващо съда във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните
факти не създават съмнение или неяснота относно характера на нарушението – на
правилата за движение по пътищата. В ЗППАМ нарушението,
довело до прилагането на процесната мярка, е посочено ясно и непротиворечиво
както цифрово, така и текстово – управление от неправоспособен водач на МПС,
собственост на друго лице. С оглед на изложеното съдът приема, че са изпълнени
изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за
постановяване на мотивиран административен акт при изяснена фактическа
обстановка.
Не се установява да са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. АУАН
е съставен и връчен на нарушителя при спазване на специалната процедура по ЗАНН,
като нарушението е безспорно установено, заповедта е издадена въз основа на
този акт и е връчена на оспорващата. Описаните факти не създават съмнение или
неяснота относно вида и характера на нарушението – на правилата за движение по
пътищата. Характерът и предназначението на заповедите за прилагане на ПАМ са
посочени в закона, а те са да се предотвратят и преустановят административните
нарушения и да се предотвратят и отстранят вредните последици от тях.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и
доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни
последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки
се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите,
които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ
№ 22-1772-000036 от 16.06.2022г. е издадена на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, съгласно която норма, за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно
адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както
в случая, когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е
управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна
уредба законът изисква от административния орган
само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия
собственик.
Приложената на И.А.П. с обжалвания административен акт
ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че
на 16.06.2022г. в 09:57 ч. в гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” пред бл. 12 с посока
на движение парк Кайлъка В.В. В. управлява лек автомобил марка БМВ 320 Д с рег.
№ *** – собственост на И.А.П., като същият е
неправоспособен – нарушение на чл.150 от ЗДвП. АУАН бл.№ GA 627606/16.06.2022г. е подписан без
възражения и доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно
производство. Всъщност жалбоподателката не сочи и не доказва друго по отношение
на главния релевантен факт, а именно неправоспособността на В.В. на посочената
дата да управлява МПС. Не се спори и че автомобилът, чиято регистрация е
прекратена е собственост на П., както и не се спори че същият е бил управляван
от В.. Спорът се концентрира върху въпроса дали жалбоподателката е
знаела/допуснала управлението на собствения ѝ автомобил от В. и това
отразява ли се на законосъобразността на оспорения акт.
Следва да се посочи, че АУАН е официален удостоверителен
документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК
и обвързва съда с материална доказателствена сила по отношение на така констатираните
факти. Предвид последното, при липса на надлежно инициирано оспорване от страна
на жалбоподателката по реда на чл.193 от ГПК на цитирания АУАН, същият обвързва
съда да приеме за доказани фактите, удостоверени в него. По делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства, годни да опровергаят както
доказателствената стойност на АУАН, така и изложените в него фактически
констатации и да доведат до различен извод относно установеното с него.
Настоящият състав намира, че след като по делото са
безспорно доказани управлението на процесното МПС от неправоспособен водач и
собственикът на автомобила, административният орган законосъобразно е приложил
ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство“. Нормата на
чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП е императивна, като не предоставя на компетентния
орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана
компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи
основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който
да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на
мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в
рамките на предвидените граници от шест месеца до една година, като в случая
мярката е приложена за минималния законов срок.
Посочената от административния орган правна норма на чл.171,
т.2а, б.”а” от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което
е управлявано от неправоспособно лице. В случая посоченото обстоятелство е
безспорно и е доказано. Жалбоподателката-собственик не е адресат на съставения
и цитиран в заповедта АУАН, но това обстоятелство е ирелевантно за налагане на
ПАМ, доколкото законът изисква самото нарушение (управление на МПС от
неправоспособен водач) да е констатирано с АУАН, което в случая е направено. Действително,
АУАН е съставен срещу друго лице, защото то е управлявало МПС, без да е
правоспособен водач, но ПАМ е приложена спрямо оспорващата, защото тя е
собственик на процесното МПС, което обстоятелство се установява по делото. Приложимата
правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина на
собственика, поради което без правно значение са обстоятелствата дали жалбоподателката
лично е предоставила управлението на собственото си МПС, дали това е направено
от друго лице и дали тя е знаела за това. Законът допуска засягане на правата й
с оглед постигане на целта, регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 от ЗДвП – опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата,
както и преустановяването на административните нарушения.
В случая посочените в нормата материалноправни
предпоставки за прилагане на мярката са били налице, изпълнено е изискването
моторното превозно средство да е управлявано от неправоспособно лице.
Субективното отношение на собственика на превозното средство не е елемент от
фактическия състав. Отделно от горното, за прилагането на мярката не е
необходимо оспорващата да е дала лично ключовете на автомобила на
неправоспособното лице или да е разрешила управлението му. От страна на
жалбоподателката не са и ангажирани никакви доказателства, подкрепящи
изложените в жалбата твърдения в тази насока, въпреки изрично указаната й (с
определението от з.с.з. от 03.08.2022г., с което са конституирани страните и
делото е насрочено) доказателствена тежест за установяване на изложените в
жалбата възражения за незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Ирелевантно за прилагане на процесната ПАМ е
поведението на собственика – дали същият е знаел, предоставил, преотстъпил,
разрешил, допуснал и т.н. управлението на собственото му МПС на установения
неправоспособен водач, респ. дали е знаел или не дали водачът притежава СУМПС.
Незнанието на собственика е без правно значение, тъй като отговорността му е обективна
и се поражда единствено в резултат на връзката му с вещта – правото на
собственост на управлявания автомобил.
Неоснователно е оплакването на оспорващата, че неправомерно
е била лишена от ползването на собствения й автомобил. Както се спомена и по-горе,
обстоятелствата, че П. не е адресат на съставения и цитиран в заповедта АУАН,
както и дали жалбоподателката лично е предоставила управлението на собственото
си МПС, дали това е направено от друго лице и дали тя е знаела за това, са все
ирелевантни за налагането на процесната ПАМ. За какви цели се ползва автомобила
от жалбоподателката също е без правно значение в настоящия случай. Административната
мярка е приложена за минимално предвидения в закона срок, за нарушение, което
има висока степен на обществена опасност – управлението на собствения на
жалбоподателката автомобил е извършено от неправоспособно лице.
Приложената ПАМ е съобразена и с постигане на целите
на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, живота и
здравето на участниците в него и преустановяване на административните
нарушения, като съответства и на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната
заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на
административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона, е
законосъобразна, а жалбата против нея следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. При този изход на спора разноски на оспорващата не се дължат,
като не са и претендирани такива. От страна на ответника също не е направено
искане в тази насока.
С §142 от ДР на ЗИД АПК (обн., ДВ бр.77/2018г.) е
извършена промяна в чл.172, ал.5 от ЗДвП, като съгласно изречение второ от тази
разпоредба решението на административния съд, постановено по жалба против
заповед за прилагане на ПАМ, не подлежи на обжалване. Поради горното настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно
от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,
Р Е Ш И:
Отхвърля като неоснователна жалбата на И.А.П. с ЕГН **********
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1772-000036/16.06.2022г. на Началник сектор в РУ 01 Плевен към ОДМВР Плевен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: