О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 24.06.2019 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-Г
въззивен състав, в закрито заседание на дванадесет и четвърти юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Анета
Илчева в. ч. гр. д. № 5023 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство е по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна жалба от 22.03.2019 г. на
А.А.В. – трето лице по изпълнението срещу постановление от 01.02.2019 г. за налагане на възбрана върху собствения
му недвижим имот по изп. д. № 201792104003345 на ЧСИ С.П., рег. № 921.
В жалбата се излагат твърдения за
незаконосъобразност на обжалваното действие. Сочи се, че жалбоподателят е трето
лице – съдоговорител на съдоговорителя на длъжника, което е придобило имота
добросъвестно и възмездно преди вписването на исковата молба по която е
постановено влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и
договорът за дарение между длъжника и неговия праводател е обявен за
относително недействителен и като такова не е засегнат от недействителността на
атакуваната сделка. Посочва, че иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД не е предявен и срещу
сделката, от която произтича правото му на собственост.
Взискателят „У.Б.“ АД в писмено възражение оспорва
жалбата като сочи неприложимост на ТР 3/2015 г., тъй като същото касае права на
трети лица по чл. 435, ал. 5 ГПК, а не по чл. 435, ал. 4 ГПК. Излага, че
жалбоподателят не владее имота, тъй като според нотариалния акт праводателят му
е запазил правото на ползване. Намира, че договорът за покупко-продажба е
нищожен, поради което не е породил транслативен ефект. Прави доказателствени
искания за издаване на съдебно удостоверение, с помощта на което да се снабди с
информация от БНБ за банковите сметки на страните по този договор, както и за
разглеждане на делото в открито съдебно заседание, като на основание чл. 190 ГПК жалбоподателят бъде задължен да представи намиращ се у него документ, за
извършване на превод на сумата от 35000 лева по сметка на Румен Николов.
В писмените си мотиви ЧСИ С.П. счита подадената
жалба за недопустима, неоснователна и недоказана, като отбелязва, че наложената
възбрана представлява обезпечително действие, с което се цели да се запази
принадлежността на възбранения имот към имуществото на длъжника. Излага, че
когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи действие
спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма вписване.
Счита, че налагането на възбрана не подлежи на самостоятелно обжалване. Посочва,
че жалбоподателят не владее възбранения имот. Инвокира, че А.В. не е придобил
възмездно имота, тъй като не е заплатил цената, а това води до непрехвърляне на
собствеността.
С молби от 23.05.2019 г. А.А.В. моли за
допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане относно
обстоятелството за осъществяване на фактическа власт върху процесния имот от
страна на жалбоподателя, както и за спиране на изпълнителното дело, тъй като
процесният имот не може да бъде предмет на принудително изпълнение, поради
обстоятелството, че жалбоподателят е негово собственик и не е длъжник по
изпълнителното дело. Сочи, че обявяването на относителна недействителност на
договора за покупко-продажба не е основание за пристъпване към изпълнение, тъй
като той не е бил страна по делото.
Софийски градски съд, като провери данните по
делото и събраните доказателства, приема следното:
Изп. д. № 201792104003345 на ЧСИ С.П. е
образувано по молба на взискателя „У.Б.“ АД и издаден в негова полза
изпълнителен лист от 25.11.2016 г., по който солидарни длъжници са „А.М.К.“ ООД
и В.Р.Н.. С н. а. от 24.03.2015 г. В.Р.Н. дарява на баща си Р.В.Н.собствения си
недвижим имот в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „********с идентификатор
68134.1972.2850.4, представляващ „Източно детско жилище“ в степен на
завършеност „груб строеж“. С н. а. от 23.08.2016 г. Р.В.Н.продава на А.А.В. посочения
имот. С решение от 27.06.2018 г. САС потвърждава решение от 05.01.2018 г. на
СГС, с което е обявена за относително недействителна на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД спрямо „У.Б.“ АД извършената между В.Р.Н. и Р.В.Н.разпоредителна сделка, обективирана
в н. а. от 24.03.2015 г., по силата на който В.Р.Н. дарява на Р.В.Н.процесния
недвижим имот.
С обжалваното постановление ЧСИ С.П. е наложил
възбрана за обезпечение на вземането на взискателя на процесния недвижим имот.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице – трето лице по изпълнителното производство, но е
насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което не подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да
обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено
върху вещи, които в деня на възбраната се намират във владение на това лице.
Съгласно мотивите към ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС запорът и
възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване
подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. В жалбата
може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия –
запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др.,
но съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни
изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.
Отделното обжалване на тези действия не е допустимо.
От посочените разсъждения може да се направи
извод, че налагането на възбрана не е действие, което подлежи на обжалване по
реда на чл. 435, ал. 4 ГПК и обжалването на постановлението, с което е наложена
същата не е сред действията, подлежащи на обжалване според посочената
разпоредба. Поради това подадената жалба е недопустима и като такава следва да
бъде оставена без разглеждане.
Съдът намира, че следва да остави без уважение
направените от взискателя „У.Б.“ АД и третото лице А.А.В. доказателствени
искания. При условие, че действието, предмет на жалбата, не подлежи на съдебен
контрол, не следва да се събират доказателства за установяване на определени
обстоятелства в тази връзка.
Не са налице и основания за спиране на
изпълнението съобразно чл. 438 ГПК. Действието на съдебния изпълнител, което се
обжалва, не влече неблагоприятни последици за третото лице, тъй като с него не
се насочва изпълнението към имущество, негова собственост, за да се счете, че с
извършването му ще настъпят последици, които ще навредят на правната му сфера.
По изложените съображения, Софийски градски
съд, II-Г въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба
от 22.03.2019 г. на А.А.В. – трето лице по изпълнението, срещу постановление от
01.02.2019 г. за налагане на възбрана върху
собствения му недвижим имот по изп. д. № 201792104003345 на ЧСИ С.П. и
свързаните с нея искане за спиране на изп. д. № 201792104003345 на ЧСИ С.П. и
доказателствени искания на взискателя „У.Б.“ АД и третото лице А.А.В..
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.