Решение по дело №257/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 316
Дата: 22 май 2019 г. (в сила от 15 юни 2019 г.)
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20195220200257
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 22.05.2019 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                          

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

 

при секретаря Десислава Буюклиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 257 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 33-0000209 от 07.12.2018 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пазарджик е наложена глоба в размер на 500 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.178б, ал.6, т.2 от ЗАвПр на Н.К.И. с ЕГН: **********, адрес: *** за нарушение на чл.24, ал.3, т.3 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.

           Срещу НП е подадена в срок жалба от Н.К.И., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението, както и издаването му при съществени процесуални нарушения.

           В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния му представител, поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли да се отмени постановлението.

           Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител. В лаконично писмено становище, приложено към преписката, счита, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено.

          

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

През 2018 г. свидетелят Н.Р. - инспектор от Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив извършил комплексна проверка съвместно със служители на ПИП при ОД на МВР Пазарджик и Главна дирекция на НАП – Пловдив на автомобилен учебен център – „АУЦ-Пазарджик“ ЕООД с преподавател Н.К.И.. В хода на проверката се установило, че  при извършване на упражнение по кормуване - практика преподавателят И. е записал в учебните картони на В.Б.и С.Ч.в, че управляват в едно и също време на дата 25.05.2018 г. в часове от 11:00 до 11:50 часа. В тази връзка на 27.11.2018 г. Р. съставил АУАН на И., подписан и получен от последния без възражения. Според актосъставителя тези данни са попълнени в момента на управлението, когато е дадена учебната практика. Също така последният заяви, че познава жалбоподателя служебно от доста време, но други нарушения не е констатирал. Въз основа на акта е издадено атакуваното НП.

 

            Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни, съдържащи се в разпита на свидетелите Н.Р., В.Б.и С.Ч.в. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като ясни, категорични и безпротиворечиви. Те са дадени от лица без интерес от изхода на делото и се допълват и от писмените доказателства по делото. Конкретно от показанията на В.Б.и С.Ч.в се установи, че на посочената дата - 25.05.2018 г. са управлявали учебен трактор един след друг, като картоните им са оформени веднага след приключването на кормуването същия ден и те са се подписали на тях.

          

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Съдът намира на първо място, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати нарушения на процесуалния закон, което е основание за отмяна на постановлението по следните съображения:

ЗАНН определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. За целта същият въвежда императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП. Съгласно чл.42, т.3, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН в акта и в НП следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, неговото описание, обстоятелствата, при които е било извършено и нарушените законови разпоредби. Липсата или несъвпадението на тези данни в АУАН и НП накърнява от една страна правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна води до невъзможност съдът да провери по същество законосъобразността на проведената административнонаказателна процедура. Следва да се отбележи, че с оглед формалния характер на административнонаказателното производство институтът на техническа грешка не намира приложение в него и не е предвиден от законодателя. Нещо повече – съдът действа като въззивна инстанция и не може да променя по никакъв начин възприетата от АНО фактическа обстановка. По делото категорично се установи, че ако е налице извършено нарушение при попълването на картоните, то това е станало на дата 25.05.2018 г., а не на посочената такава в АУАН и НП – 27.11.2018 г., когато е съставен самия АУАН. Мястото на нарушението е полигонът на АУЦ в гр. Пазарджик, където е било кормуването и са попълнение картоните, а не в гр. Пазарджик, на ул. „Христо Смирненски“ № 26, в ОО „АА“, както е посочено.

На следващо място е налице и разминаване между посочените като установени обстоятелства по нарушението в АУАН и НП и приложената нарушена норма. Разпоредбата на чл.24, ал.3, т.3 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра на транспорта и съобщенията гласи: „Преподавателят по теоретично и/или практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС е длъжен: своевременно да вписва данните в документите във връзка с обучението“. По делото се установи, че това задължение на И. е спазено, тъй като двата посочени картона на В.Б.и С.Ч.в са попълнени веднага след приключването на кормуването на двамата още на 25.05.2018 г. В същото време обаче И. е наказан не затова, че не е попълнил своевременно картоните, а за това, че има дублиране на часове в тях. В случая не само е налице съществено процесуално нарушение с оглед несъвпадането на обстоятелствата по нарушението и посочената нарушена норма, но и дори и не се доказа въобще извършването на нарушение от обективна страна, тъй като данните са попълнени своевременно, каквото е изискването на Наредбата. Така наказващият орган неправилно е приложил и материалния закон, тъй като според настоящия състав на съда не е налице извършване въобще на административно нарушение по чл.24, ал.3, т.3 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г.

Гореизложеното е достатъчно основание за отмяна на НП, но следва да се отбележи и още нещо. Наказващият орган не е изпълнил и задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Преценката за маловажност следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, на вредните последици, степента на обществена опасност, личността на дееца, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. Наказващият орган не е изложил подробни мотиви в НП (което по същество е липса на такива въобще) защо приема, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 от ЗАНН. В случая не се установиха никакви вреди от дублирането на часовете – и двамата курсисти заявиха, че са кормували един след друг, не са били лишени от тази възможност, картоните са попълнени веднага след приключването на управлението, от показанията на актосъставителя се установи пък, че жалбоподателят е от дълги години преподавател и досега не му е известно да е допускал други такива нарушения. Ето защо съдът счита, че и предпоставките на чл.28 ЗАНН са били налице.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 33-0000209 от 07.12.2018 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 500 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.178б, ал.6, т.2 от ЗАвПр на Н.К.И. с ЕГН: **********, адрес: *** за нарушение на чл.24, ал.3, т.3 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.

            Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.

 

                                                                                 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: