Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.09.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Диана Такова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1763 по описа на СГС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 63, ал. 2 ЗАПСП.
Ищецът Е.С.Р. твърди, че през 2006 г. ответникът му
възложил да създаде документален репортажен филм със заглавие „Родова памет“. Филмът
бил посветен на посещението на президента на Република България г-н Г. П.в
Република Сърбия и срещата му с президента Б.Т.по повод откриването на паметник
на гроба на българските и сръбски войници и офицери, загинали в
сръбско-българската война през 1885 г., като това събитие било и първа среща
между двамата президенти. Посочва, че в изпълнение на възложената му задача
създал в качеството си на сценарист, режисьор, оператор и изпълнител на монтажа
напълно завършен документален филм с продължителност от един час. Твърди, че
композирането на кадрите, начина на художествено заснемане, филмовите акценти,
обработването и монтажа на филмовия материал са изцяло негова авторска дейност,
в резултат на която бил създаден един уникален и високостойностен документален
филм. Посочва, че за създаването на филма осигурил сам необходимата техника и
не е ползвал техника на възложителя. Твърди, че на 10.05.2006 г. изпълнената от
него работа била приета от Военно-телевизионния канал, като приемателната
комисия му определила за заплащане сумата от 400 лева. Посочва, че тази сума не
покрива дори и разходите, които е направил за създаването на филма. Счита, че
на практика ответникът, като възложител не му е заплатил дължимото авторско
възнаграждение за създаването на филма, на който той е едноличен автор.
Поддържа, че поради уникалността на заснетите събития и липсата на друг подобен
репортажен филм за тези събития, съдържателната част на документираните
събития, художественото изпълнение на операторската, режисьорската, сценарната
и монтажна работа му се дължи възнаграждение в размер на 5 000 лева.
Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът
да му заплати авторско възнаграждение от 5 000 лева, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира
разноски. В хода на производството по искане на ищеца на основание чл. 214 ГПК
е допуснато изменение в размера на иска, като същият се счита предявен за
сумата 12 475 лева.
Ответникът Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.Д.“, заменен
в хода на процеса от правоприемника му И.Ц.на Министерството на отбраната,
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение претенцията на
ищеца на основание чл. 111, б. „а“ ЗЗД. Твърди, че страните са сключили два
договора – договор от 19.04.2006 г. с предмет: извършване от страна на
изпълнителя на репортаж „Родова памет“ срещу възнаграждение в размер на 400
лева и договор от 28.04.2006 г. с предмет: извършване от страна на изпълнителя
на сценарий и монтаж „Родова памет“ срещу възнаграждение в размер на 400 лева.
Посочва, че с протоколи работата и по двата договора е приета от ответника и на
ищеца са изплатени дължимите суми в общ размер на 800 лева. Твърди, че с
изпълнението на възложената по двата договора работа и нейното приемане, както
и с изплащането на договорените възнаграждения, договорите са прекратени,
поради изпълнение на поръчката /раздел ІV, т. 8, б. „а“/. Поддържа, че
сключените договори са двустранни и след като ищецът се е съгласил с условията
на изпълнение и приемане на възложената работа по всеки едни от двата договора,
както и с уговореното и заплатено възнаграждение, заявените претенции за
допълнително заплащане са изцяло неоснователни. Ето защо прави искане да се отхвърли
предявеният иск. Претендира разноски.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Представен е граждански договор от
01.03.2006 г., сключен между Военен телевизионен канал, като възложител и Е.С.Р.,
като изпълнител, по който ищецът е приел да извърши срещу заплащане: репортаж
родова памет. В раздел ІІ, чл. 2 – цена на договора, не е посочен конкретен
размер на възнаграждението.
Не се спори, че на 19.04.2006 г.
страните са сключили граждански договор № 507 с идентичен предмет – извършване
от ищеца на репортаж „Родова памет“, срещу уговорено възнаграждение за
извършване на работата/услугата в размер на 400 лева. В чл. 6 е предвидено, че
за изпълнението на договора се съставя приемо-предавателен протокол, който се
подписва от представител на възложителя не по-късно от 7 дни след приключване
на работата.
С протокол № 507 от 28.04.2006 г.
комисия, назначена от ответника е констатирала, че ищецът е извършил
възложената му работа по договора от 19.04.2006 г. – репортаж родова памет и е взето
решение да му се изплати възнаграждението в размер на 400 лева. Протоколът е
подписан „за предал“ от ищеца. На същата дата 28.04.2006 г. е съставен разходен
касов ордер за сумата 400 лева, получена от ищеца. Представена е и сметка за
изплатени суми на Е.С.Р. в размер на 400 лева.
Не се спори, че на 28.04.2006 г.
страните са сключили граждански договор № 508, по който ищецът е приел да
извърши срещу заплащане: сценарий и монтаж „Родова памет“. Уговореното
възнаграждение по чл. 2 е в размер на 400 лева. Останалият текст на договора е
идентичен с този от 19.04.2006 г., включително относно съставянето на
приемно-предавателен протокол /чл. 6/.
С протокол № 508 от 10.05.2006 г.
комисия в тричленен състав, назначена от ответника е приела, че Е.С.Р. е
извършил възложената му работа: сценарий и монтаж Родова памет, както и че
следва да му бъде изплатено възнаграждение в размер на 400 лева. Протоколът е
подписан от членовете на комисията и от ищеца. Представен е разходен касов
ордер от 09.05.2006 г., съставен от ответника за изплатена на Е.С.Р. сума от
400 лева, както и сметка за изплащане за същата сума.
Представена е справка от
18.04.2013 г. до директора на „И.Ц.на МО“ от главен експерт А.Б., съгласно
която в периода от 2000 г. до 2013 г. във филмовия архив не е постъпвал филм
със заглавие „Родова памет“. За същия период не е предаван суров материал на
видеолента и DVD за
производство на филм със същото заглавие, нито е представян документ за
завеждане на готовия филм в картотеката и склада.
На 19.04.2013 г. е изготвена
докладна записка от директора на дирекция „И.Ц.на МО“ до заместник
изпълнителния директор на ИА „В.К.и В.-П.Д.“ за това, че след проведена
задълбочена тридневна проверка по цялата архивна наличност в дирекция „И.Ц.на
МО“ в периода от 2000 г. до 2013 г. не е открит нито репортаж, нито
документален/късометражен филм, нито суров немонтиран видео материал със
заглавие „Родова памет“. За същия период видео материал със същото заглавие не
е излъчван никога, както не са и ползвани кадри нито от суров материал, нито от
завършено подобно произведение.
От приетото заключение на
съдебно-кинематографична експертиза се установява, че във филмовото
производство понятието „филм“ означава заснети на траен носител картина и звук,
монтиран, озвучен и подреден по хронология с начало и и начални надписи и
заглавие, изложение /действие/ и финал. Документалният филм представлява
специална категория, при която по един или друг начин се цели да се документира
реалната действителност. В случая с филма „Родова памет“ се отразява конкретно
събитие – откриване на паметник на територията на Република Сърбия от
президентите на България и Сърбия. Експертът посочва, че това е единственият
български филмов екип, заснел и документирал това събитие, поради което филмът
представлява историческо доказателство за отношенията между България и Сърбия в
наше време, което е от значение за значимостта на филма. Във филмовото
производство, както и в обществените медии като БНТ съществуват нормативи за
определяне базисните параметри при съставяне бюджета на филмите, както и за
гарантиране на възнагражденията при производството на филми. Експертът сочи, че
ползвайки тези нормативи, минималният бюджет за такъв филм е 12 475 лева.
При изслушване на заключението в съдебно заседание вещото лице заявява, че е
със специалност продуцент, директор на продукции и координатор. Посочва, че
материалът, който е гледал, може да се нарече филм, тъй като съдържа всички
признаци, на които отговаря понятието „филм“. Материалът е обработен и има
надпис, звук, музика, заглавие и не може да бъде суров материал.
От изслушаното второ заключение на
съдебно-кинематографична експертиза се установява, че с отваряне на
предоставения от ищеца диск във файлов мениджър, на който и да е компютър е
видна датата на създаването му, която е 05.05.2006 г.; 10:10:44 часа. Изходният
материал е заснет с аналогова камера Betacam SP. Легална дефиниция на понятието
„филм“ е дадена в § 1, т. 1 от Закона за филмовата индустрия, както и в § 23 от
Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент на Съвета от 10 март 2010 г. Изхождайки
от тези определения, в представения диск има фиксирани върху материален носител
свързани изображения, възприемани като движещата се картина и те представляват
обособена част, която може да бъде включена в програмна схема или каталог.
Производственото заснемане на едно аудио-визуално произведение преминава през
няколко основни процедури, като процедурата по регистрация не е задължителна. Вещото
лице прави извод, че предоставеният от ищеца материал е аудио-визуално
произведение с уникално съдържание и интерпретация. Липсва утвърдена жанрова
квалификация на понятията „филм“ и „репортаж“ и те са въпрос на субективна
преценка. Критериите за формиране възнагражденията на авторите на едно аудио-визуално
произведение са константни във времето и са следните: значимост на темата,
срокове за реализация на произведението /предподготовка, подготовка, снимачен
период, пост-продукция/, брой на ангажираните лица. Вещо лице счита, че
отразеното събитие е уникално, периодът на заетост е не по-малка от 71 дни,
поради което минималната стойност на произведението е 12 475 лева. Експертът
заявява, че репортажът може да бъде литературно, аудио и аудио-визуално
произведение. Ищецът е получил 400 лева за подготовката, организацията,
провеждането на снимачния и монтажно-озвучителния период на аудио-визуалното
произведение, както и за наети лица, използвани технически средства, транспорт
и т.н. и 400 лева за авторско възнаграждение за сценарий, но не е получил
възнаграждение за режисьор и оператор. В съдебно заседание вещото лице допълва,
че в закона няма определение за репортаж, а има за филм и за аудио-визуално
произведение. Според субективното мнение на всеки би могло едно аудио-визуално
произведение да се определи като филм, като репортаж или като суров материал. Репортажът
може да бъде писмен, звуков и аудиовизуален и също по закон е аудио-визуално
произведение. Датата на събитието е 26.04.2006 г., а датата 05.05.2006 г. е
съществуващата дата на диска, като много трудно могат да се манипулират датата
и часът на създаване на файла. Камерата, с която е заснето произведението
отговаря на професионалния стандарт за излъчване, който е 760/576. Допълва, че
като жанр би определил произведението на диска като документален филм. По
делото няма данни да е правен бюджет.
В проведеното на 26.06.2017 г.
съдебно заседание, в присъствието на страните, съда и вещото лице по
изготвеното второ заключение, е извършен оглед на приетия като веществено
доказателство по делото диск с надпис „Репортажно-документален филм „Родова
памет“.
При разпита свидетелката В.А.П.,
съпруга на ищеца, заявява, че и е известно, че Е.Р. е трябвало да направи филм,
като снима едно събитие – откриване на костница в гр. Димитровград, Република
Сърбия. Посочва, че е гледала филма, на който са двамата президенти на България
и Сърбия и са заснети цялата поредица от събитията, които са се случили. Филмът
продължава около час. Сочи, че материалът бил представен от съпруга й в
сградата на Военния клуб, като тя отишла лично с него до там, но не се качила
горе. Филмът бил на диск. Съпругът й бил недоволен от възнаграждението, тъй
като това му струвало време. Посочва, че не е чела протоколи, които Е.Р. е взел
от Военния клуб, но е гледала филма.
При разпита свидетелката А.Н.Б.заявява,
че работи на длъжност „главен експерт“ в И.Ц.на Министерството на
отбраната и отговаря за филмовия архив
от 1997 г. През 2006 г. също работила там и изпълнявала същите задължения по
завеждане, анотиране, обработване на филмите и поддържане на филмовия архив.
Заявява, че документален филм „Родова памет“ не е предаван в архива на
Министерството и досега няма такова заглавие. Посочва, че не познава ищецът.
Прочела протоколите № 507 и № 508 и от първия разбрала, че е предаден суров
материал, за който е платено. Заявява, че не е виждала никакъв материал, чийто
автор е ищецът.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в производството е иск с правно
основание чл. 63, ал. 2 ЗАПСП, заведен при твърдения на ищеца, че ответникът не
му е заплатил дължимото възнаграждение, с оглед извършената работа, по сключени
между страните договори, по които изработил и предал на ответника аудио-визуално
произведение: филм „Родова памет“ .
Страните не спорят, че са сключили два договора: граждански договор
№ 507 от 19.04.2006 г., по който ищецът Е.С.Р. е приел да извърши срещу
възнаграждение от 400 лева репортаж родова памет и граждански договор № 508 от
28.04.2006 г., по който ищецът е приел да извърши срещу заплащане на
възнаграждение от 400 лева сценарий и монтаж „Родова памет“. В проведеното на
15.04.2013 г. първо съдебно заседание, когато е докладван искът, процесуалният
представил на ищеца изрично потвърждава, че между страните са сключени два
договора и този от 01.03.2006 г., в който не е уговорено възнаграждение, се
отнася до отношения по втория подписан договор.
С оглед уговорения предмет в двата договора, сключени между
страните, произведението, което ищецът се е съгласил да създаде е обект на
авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 4 ЗАПСП, съгласно който обект
на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката,
което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в
каквато и да е форма, като филми и други аудио-визуални произведения.
Не се спори от страните, а това се доказа и от ангажираните
и обсъдени по-горе доказателства, че във връзка с двата договора са подписани
от ищеца и от комисия, назначена от ответника два приемо-предавателни протоколи
– първият с № 507 от 28.04.2006 г. и вторият с № 508 от 10.05.2006 г., в които
е записано, че възложената на ищеца работа по двата договора от 19.04.2006 г. и
28.04.2006 г. е извършена, поради което му се дължи уговореното възнаграждение.
Установи се от приетите доказателства, че по всеки един от
двата договора ищецът е получил уговореното възнаграждение в размер на по 400
лева, за което ответникът е издал разходни касови ордери и сметки за изплатени
суми.
Спорен по делото е въпросът каква точно работа ищецът е
предал на ответника. В сключените между страните договори с чл. 6 е уговорено,
че за изпълнението на договорите се съставя приемо-предавателни протоколи.
Такива протоколи са съставени и са приети като доказателства по делото, но в
тях не е отбелязано дали в изпълнение на работата ищецът е предал някакъв материален
носител, а единствено е констатирано, че предметът на договорите: по първия –
репортаж родова памет и по втория – сценарий и монтаж „Родова памет“, е
извършена. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна
да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. С протоколно
определение от 24.04.2015 г. изрично е указано на ищеца, че в негова
доказателствена тежест е да установи предаването на конкретен кинематографичен
материал в изпълнение на сключените с ответника договори. Такива доказателства
не са събрани по делото. От представените от ответника справка и докладна
записка е видно, че в периода от 2000 г. до 2013 г. не е открит нито репортаж,
нито документален/късометражен филм, нито суров немонтиран видео материал със
заглавие „Родова памет“ и с автор Е.С.Р.. В подписаните от страните
приемо-предавателни протоколи също не е описано, че се предава конкретен
материал в изпълнение на сключените договори. Следователно по делото остана
недоказано твърдението на ищеца, че в изпълнение на договорите е предал
документален филм „Родова памет“, чийто диск бе приложен по делото и на който бе
извършен оглед в последното по делото съдебно заседание. Тъй като не се
установи по делото какво точно ищецът е предал в изпълнение на възложената му
работа и дали това е филмът, който е представен по делото, съдът намира, че
предявеният иск за заплащане на дължимо авторско възнаграждение за точно този
материал се явява недоказан, поради което подлежи на отхвърляне.
Дори да се приеме, че аудио-визуалното произведение, което ищецът
е изработил във връзка със сключените договори е това, представено в хода на
процеса, искът подлежи на отхвърляне като неоснователен. От приетите по делото
две съдебно-кинематографични експертизи безспорно се установи, че изследваният
материал представлява аудио-визуално произведение. Съдът кредитира приетите
заключения, както и се доверява на собствената си преценка, която е в резултат
на извършения оглед, че предоставеният от ищеца материал е аудио-визуално
произведение с уникално съдържание и интерпретация, като отразеното събитие,
което е откриване на паметник на територията на Република Сърбия от
президентите на България г-н Г. П.и на Сърбия г-н Б.Т.е значимо от историческа
гледна точка. Тези обстоятелства са безспорно установени, но същите не могат да
доведат до уважаване на иска, тъй като от значение е какво е уговорено с
договора и за какво се дължи възнаграждение. Съобразно приетите заключения,
определянето на дадено произведение, включително и процесното, като репортаж
или филм зависи от субективната преценка на възприемащия, тъй като липсва
утвърдена жанрова квалификация. В Закона за филмовата индустрия е дадено
определение само на понятието филм, като в § 1, т. 1 ЗФИ е посочено, че по смисъла на този закон, филм е
поредица от фиксирани по какъвто и да е начин върху материален носител свързани
изображения, с каквато и да е дължина, озвучени или не, възприемани като
движеща се картина, под формата на игрални, анимационни и документални
кинематографични произведения, предназначени за разпространение и показ. Вещите
лица и от двете изслушани експертизи, за които се установи, че са специалисти във
филмовото производство, дават категорично заключение, че предоставеният от
ищеца и изследван материал представлява по своята същност документален филм. Съобразно
приложимата разпоредба на чл. 63, ал. 1 ЗАПСП, авторите по чл. 62, какъвто е
ищецът, тъй като е режисьор, сценарист и оператор на аудио-визуалното
произведение, сключват с продуцента, в случая с ответника, тъй като по смисъла
на чл. 62, ал. 3 ЗАПСП той е лицето, което е осигурил финансирането за
създаването на произведението, писмени договори. В конкретния случай такива
договори, както се посочи, са сключени на 19.04.2006 г. и 28.04.2006 г. С тях
обаче ответникът не е възложил на ищеца изработката на филм, а на репортаж. В
изготвените приемо-предавателни протоколи е отбелязано, че ищецът е предал
репортаж. Не се твърди от страните, нито се доказва предметът на договорите да
е изменян, както и при постигане на съгласие за вида на работата и за дължимото
възнаграждение, страните да са уговорили нещо различно. Следователно ищецът се
е съгласил да изработи и предаде репортаж, а не филм. Ако по своя субективна
преценка, Е.Р. е решил вместо репортаж да предаде филм, но същевременно не е
постигано писмено съгласие между страните за изменение предмета на договора и за
дължимото възнаграждение, то за изработеното – било то репортаж или филм, се
дължи определеното в договора възнаграждение. Съдът намира, че е недопустимо под
предлог, че погрешно е преценил стойността на поръчаното, ищецът да иска
промяна на цената. Неприложими са и общите разпоредби към договорите за
изработка за изменение на договореното възнаграждение, тъй като същото не се
дължи на непредвидени разходи, независещи от волята на страните /още при
сключване на договорите би следвало ищецът да е наясно, че разходите и труда за
изработката на аудио-визуалното произведение надхвърлят определената цена/ или на
извършени от възложителя промени в поръчката, а единствено на грешна преценка
на изпълнителя. С оглед на това съдът намира, че рискът от увеличаване
стойността на изработеното следва да се понесе от ищеца, като разликата между уговорената
и действителната стойност остане за негова сметка.
В разпоредбата на ал. 1 на чл. 63 ЗАПСП е определена общата рамка на отношенията между автор и продуцент, като е
предвидено сключването на писмен договор. В конкретния случай такива писмени
договори са сключени и дори да се приеме, че представеното в хода на
производството от ищеца произведение е това, което е създадено в изпълнение на
договорите, Е.С.Р. се е съгласил да го предаде като извършена по договорите
работа – репортаж срещу определеното в тях възнаграждение. Друг е въпросът дали
би се дължало отделно възнаграждение на ищеца за отстъпени права за излъчване,
включващи се в обхвата на чл. 63, ал. 1 ЗАПСП или за използване по смисъла на чл.
42 ЗАПСП, но от една страна такива претенции не са заявени в настоящото
производство, а от друга – не се твърди произведението да е представяно, още
повече, че от кореспонденцията, изготвена от ответника е видно, че последният
не разполага с никакъв материал, чийто автор да е ищецът, в подкрепа на което
са и показанията на разпитаната свидетелка Б.. Предвид изложеното и след като Е.С.Р.
се е съгласил, подписвайки двата писмени договора с дължимото му се
възнаграждение и в хода на изпълнение на изработената и при предаване на
работата не е направил възражения, исковата му претенция се явява неоснователна
и поради това искът подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора право на
разноски има ответникът. От негова страна се доказаха извършени разноски в общ
размер на 2 912 лева, от които 500 лева за депозит за вещо лице и
2 412 лева за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че следва да се
остави без уважение възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото дължимото възнаграждение по Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения възлиза на 1 504,25 лева, като уговореното между
страните е в размер близък до минималния; делото е заведено през 2011 г. и по
него са проведени повече от десет съдебни заседания; както и при съобразяване
действителната права и фактическа сложност на делото и извършените в хода на
процеса процесуални действия.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл. 63, ал. 2 ЗАПСП от Е.С.Р., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, срещу И.Ц.на М.на О., с ЕИК: ******, с адрес: гр. София, ул.
„******, за заплащане на сумата 12 475 лева /дванадесет хиляди четиристотин
седемдесет и пет лева/, представляваща авторско възнаграждение за създаване на
аудио-визуално произведение със заглавие „Родова памет“ по възлагане на
Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.Д.“, чийто правоприемник е И.Ц.на М.на О.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е.С.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на И.Ц.на М.на О., с ЕИК: ******, с адрес: гр. София, ул. „******,
сумата 2 912 лева /две хиляди деветстотин и дванадесет лева/,
представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: