РЕШЕНИЕ
№ 5145
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110101502 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от [фирма]
срещу Н. М. В. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№58942/2021 г.
по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Сочи, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от [фирма] на потребителите за битови нужди в гр.София, които се изготвят от
дружеството и се одобряват от ДЕКВР. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителите. Поддържа, че през
процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с
решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г.
Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по
ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им
1
на интернет страницата на дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се
начислява обезщетение за забава върху прогнозните месечни фактури, а една след
изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г.
ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за
дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни
протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците
на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване
на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [фирма], което дружество след
края на отчетния период изготвя изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение. Тъй като дължимите суми не били заплатени, ищецът твърди,
че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за
заплащане на суми за главница и лихва за ТЕ и дялово разпределение на ТЕ. Въз
основа на заявлението била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК. Тъй като издадената заповед била оспорена от длъжника – настоящ
ответник, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на исковите претенции.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: сумата от 1047,12 лева,
представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2021 г. до окончателното
изплащане; сумата от 180,14 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021 г.; сумата от 33,09 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.10.2021 г. до окончателното изплащане и 6,93 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.10.2018 г. до 01.10.2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се изразява становище за нередовност на исковата молба, тъй като изложените в
исковата молба обстоятелства не са подкрепени с доказателства. Прави се възражение
за настъпила давност по отношение на вземанията, претендирани преди 14.10.2018 г.
Сочи се, че в процесния недвижим имот няма свързани с топлинната инсталация
радиатори, поради което и ответникът „не дължи нищо на ищеца за топлинно
подаване“. Останалите посочени в исковата молба разходи за сградна инсталация и
дялово разпределение не били посочени в исковата молба по пера. Оспорва се и
размера на претендираните суми с доводи, че по делото липсват доказателства за
дължимостта им. С оглед предходното се възразява против исканата от ищеца съдебно-
счетоводна експертиза. Иска се ищецът да бъде задължен да представи по делото
2
документи, касаещи консумацията на ТЕ и нейното разпределение в имота на
ответника.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ищеца –
[фирма] е депозирало молба, в която твърди, че не извършва дялово разпределение на
топлинна енергия в жилищната сграда, в която се намира процесния недвижим имот.
Въпреки предходното, в процесуалния закон не е предвидена възможност за
отмяна на определението, с което е конституирано третото лице-помагач. По аргумент
на чл.220, изр.2-ро ГПК само определението, с което не се допуска привличането на
третото лице подлежи на обжалване с частна жалба. Теорията и съдебната практика
приемат, че дори при неправилно конституиране на трето лице като подпомагаща
страна, съдът не може да отмени определението си, а и това не е необходимо, тъй като
в този случай по отношение на това трето лице няма да е налице обвързващата сила на
мотивите, съгласно чл.223, ал.2 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 58942/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника – настоящ ответник, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на кредитора – настоящ ищец сумите, както следва:
сумата от 1047,12 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
находящ се в [адрес], ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.10.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 180,14 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021
г.; сумата от 33,09 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2021 г. до окончателното
изплащане и 6,93 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 01.10.2021 г., както и направените
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане № 38289/09.12.2021 г. съдът е констатирал, че срещу издадената
заповед е подадено възражение от длъжника, поради което на ищеца са дадени
указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си, което е сторено с
предявените в настоящото производство искове.
По делото е приложен протокол от проведено на 30.07.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на сградата, в която се намира и процесния апартамент, в който
е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“. По делото е приложен и договор от 02.09.2002 г., сключен в
3
изпълнение на взетото решение.
По делото е представен договор от 09.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. Видно от договора е, че същият е за срок след
процесния, поради което съдът намира този документ за неотносим към предмета на
спора.
По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот,
без данни за съставител, както и приложимите ОУ на ищцовото дружество.
По делото е приложен нотариален акт за дарение № 195, том V, рег.№ 11919,
дело № 901/2007 г. по описа на Р.Т., нотариус с район на действие СРС, от който се
установява, че трето за делото лице – Н.Г.М. е дарил процесния недвижим имот на
ответникът, като дарителя е запазил пожизнено правото на ползване върху дарения
имот.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице е посочило, едно щранг лира и за БГВ. В заключението вещото
лице е посочило, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е
преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, дължимата сума за главница за ТЕ възлиза на сумата от 1080,21
лева, като в т.ч. и сумата от 33,09 лева за дялово разпределение, а обезщетението за
забава върху главницата за ТЕ възлиза на сумата от 187,07 лева, в т.ч. 6,93 лева върху
главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
4
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по
силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. § 1, т.42 ДР ЗЕ (в
редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време) определя
като потребител на енергия или природен газ за битови нужди – физическо
лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е видно, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване /в този смисъл е и решение
№35/21.02.2014г. по гр.д.№ 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.
В конкретния случай от представения по делото нотариален акт се установява, че
дарителят си е запазил вещно право на ползване върху процесния недвижим имот,
поради което ответникът, в качеството си на собственик е лишен от правомощието да
ползва имота, тъй като последното е прехвърлено на ползвателя /в този смисъл е
решение №14/20.03.2015г. по гр.д.№5426/2014г., ІІ г.о. на ВКС/. С оглед предходното
следва да се приеме, че облигационната връзка по силата на публикувани общи
условия възниква между доставчика на топлинна енергия от една страна, и ползвателя
по силата на вещно право на ползване, от друга. По смисъла на цитираните разпоредби
от закона и съдебната практика ползвателят, притежаващ ограничено право на
ползване, изключва собственика в правоотношението с дружеството – доставчик на
топлинна енергия. Това е така, тъй като ползвателят е носител на правото да използва
вещта по предназначение и същият съгласно чл.56 и чл.57 ЗС е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването на вещта. В закона не е предвидена солидарна
отговорност на собственика и ползвателя, такава не е предвидена и в общите условия
на ищцовото дружество. За да насочи претенцията си спрямо собственика, ищецът
следва да докаже пълно и главно, че последният е упражнявал правомощието ползване
на имота, въпреки учреденото в полза на трето лице ограничено вещно право. От
доказателствата не може да се направи извод, че ответникът, в качеството на
собственик, е упражнявала ползването върху имота, въпреки учреденото в полза на
трето лице ограничено вещно право.
Видно от проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото
открито съдебно заседание, без възражение от страна на ищеца е, че съдът изрично е
указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че ответникът е потребил на топлинна
5
енергия през исковия период. Въпреки предходното, ищецът не е предприел
процесуални действия в тази насока, поради което по делото не са представени
доказателства, от които да се установява по категоричен начин, че през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ответникът е бил клиент на дружеството, съответно за
него е възникнала отговорността да заплати стойността на доставената до имота
топлинна енергия.
Предвид гореизложеното, тъй като съдебното решение не може да почива на
предположения, настоящият съд приема, че предявените против ответника главни
искови претенции са неоснователни и недоказани, поради което подлежат на
отхвърляне. С оглед предходното следва да бъдат отхвърлени и обусловените от
тяхното уважаване акцесорните искове за обезщетение за забава.
С оглед гореизложените изводи, съдът не намира за необходимо да обсъжда
останалите наведени в писмения отговор доводи за неоснователност на предявените
искове.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право
на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. По делото няма данни за
направени разноски от ответника, поради което съдът не присъжда такива.
Действително, в хода на производството ответникът е упълномощил адвокат, който го
е представлявал, но по делото няма данни за размера на договореното адвокатско
възнаграждение, нито за неговото плащане.
С оглед задължителните указания на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В заповедното
производство също не са представени доказателства за направени разноски от
длъжника – настоящ ответник, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от {ФИРМА], със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС] против Н. М. В., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1047,12 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
находящ се в [адрес], ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.10.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 180,14 лева, представляваща
6
обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021
г.; сумата от 33,09 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2021 г. до окончателното
изплащане и 6,93 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 01.10.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
58942/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице [ФИРМА], помагач на
страната на ищеца [фирма], ЕИК [ЕИК].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7