№ 596
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000503143 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. От ГПК, образувано по Въззивна
жалба вх. №343338/12.08.2021 г.,подадена от С. М. В., срещу Решение
№263976/14.06.2021 г., постановено по гр.д.№17212/2018 г. на СГС – ГО – 23 състав, с
което е отхвърлен изцяло, като неоснователен, предявеният от С. М. В. против К. С. Я.
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за сумата от 26 000 лв., представляваща
претендирано обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
неплатени здравноосигурителни и пенсионни вноски за периода от 16.06.1995 г. до
27.12.2018 г. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение.
Наведени са доводи за неправилно изискано от съда НОХД №1389/2008 г. на СГС,
което няма отношение към спора, вместо поисканата от ищеца относима прокурорска
преписка №1389/08 г. на СРП, като за сведение на съда се прилага копие от депозирана
по делото молба вх.№270097/08.10.2020 г., с която се посочва на съда допуснатата
грешка. Изложени са доводи, че в резултат от подадена от ответника през 1995 г.жалба
срещу ищеца, с която го обвинил в извършването на престъпление /убийство/,
наказуемо със смъртно наказание, срещу ищеца било образувано наказателно
производство, което накърнило името му, и неговите клиенти вече не искали да идват
при него да ремонтира автобусите им. Настоява се въззивния съд да отмени
обжалваното решение, и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първостепенния съд.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по
1
чл.263,ал.1 от ГПК, е постъпил Отговор вх.№354144/11.10.2021 г., подаден от името на
ответника К. С. Я., чрез адвокат Л.Г., назначена за негов особен представител.
Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба и се настоява същата
да бъде оставена без уважение. По делото не са събрани доказателства ищецът да е
подавал молби за приемане на работа, и не е бил приеман на работа за процесния
период, именно заради висящото следствено дело и прокурорска преписка. Не е
доказано наличието на причинна връзка между отказът да бъде приет на работа и
висящата прокурорска преписка с обвинение за нанесена средна телесна повреда и
заплаха за убийство. Налице е изтекла 5- годишна погасителна давност за целия
претендиран от ищеца период на основание чл.111 от ЗЗД относно исканото
обезщетение за невнесени осигурителни вноски и здравно осигуряване.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, в производство с участието на процесуално легитимирани страни,
поради което е допустимо. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът е
ограничен от оплакванията във въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
С искова молба, депозирана на 27.12.2018 г., и уточнена с Молба от 22.01.2019
г. и Молба от 30.04.2019 г., ищецът С. М. В. е предявил иск срещу ответника К. С. Я.,
за сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в загуба на здравно осигуряване на ищеца през
периода от 16.06.1995 г. до 27.12.2018 г., поради невъзможността му да получава
трудови доходи в посочения период, тъй като с две жалби от 16.06.1995 г. и от
04.06.1996 г. ответникът го набедил в извършване на два опита за убийство, в резултат
на което срещу ищеца е било образувано и висящо в продължение на повече от 22
години досъдебно производство за извършено престъпление по чл.115, във вр. чл.18,
ал.1 от НК, по време на което производство никой не искал да го назначи на работа.
С отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника
оспорва иска, и релевира възражение за погасяването на претенцията по давност.
За установяване на твърдяното вредоносно поведение на ответника по делото е
изискана и приобщена като доказателство пр.пр.№СНС 283/1997 г. по описа на СРП и
приложените към нея материали по сл.д.№149/2000 г. на ССлС. От материалите по
приложената прокурорска преписка се установява, че с Постановление за образуване
на предварително производство от 04.07.1996 г. е било образувано предварително
производство срещу ищеца, за извършено от него на 03.07.1996 г. в гр. София, в
ж.к.“Люлин“ -10, ул.“Майски ден“ №16, престъпление по чл.115 от НК – опит да
умъртви умишлено К. С. Я.. Установява се, че досъдебното производство е било
образувано по повод подадена на 04.07.1996 г. молба от С. К. Я., с която същият иска
съдействие от органите на полицията във връзка с нанесен на 03.07.1996 г. в негово
присъствие побой над сина му К. С. Я.. С Постановление от 05.07.1996 г. по сл.д.
№451/1996 г. по описа на 09 РСС – Люлин, ищецът е бил привлечен като обвиняем за
извършено от него на 03.07.1996 г. престъпление по чл.115 от НК във вр. чл.18, ал.1 от
НК – опит да умъртви умишлено К. С. Я., и по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лв., като на същата дата е бил
разпитан в качеството на обвиняем. На 12.11.1996 г. К. С. Я. е бил разпитан в
качеството на свидетел и пострадал от престъплението. С Постановление за връщане за
2
доразследване и настаняване в психо-неврологично заведение от 21.10.1996 г. по сл.д.
№451/1996 г. по описа на 09 РСС- Люлин, е постановено настаняване на С.В. в
Клиника по съдебна психиатрия и правно-деонтологична психология при МА – София,
за освидетелстването му и изготвяне на повторна тройна съдебно-психиатрична
експертиза, с оглед преценка на вменяемостта му. На 04.03.1997 г. мярката за
неотклонение на С.В. е била променена в „задържане под стража“, тъй като същият не
е бил открит, за да бъде настанен в КСППДП за изготвяне на експертизата, и е бил
обявен за общонационално издирване. Впоследствие е установено, че поради
възникнал пожар на предходния му адрес, е сменил местоживеенето си, но не е
уведомил разследващите органи. В периода от 05.03.1997 г. до 05.04.1997 г. е бил
настанен в КСППДП за изготвяне на назначената експертиза. С Постановление за
частично прекратяване на наказателно производство и изпращане по компетентност от
20.05.1997 г. е било прекратено образуваното срещу С. М. В. следствено дело
№521А/1996 г. по описа на 09 РСС – Люлин, за извършено престъпление по чл.115 от
НК във вр. чл.18, ал.1 от НК – извършен на 03.07.1996 г. опит да умъртви умишлено К.
С. Я., и делото е изпратено по компетентност на СРП за повдигане на обвинение за
извършено със същото деяние престъпление по чл.129 от НК, чл.144, ал.3 от НК и
чл.319 от НК. С Постановление за отменяне на мярката за неотклонение от 16.06.1997
г. взетата по отношение на С.В. мярка за неотклонение „задържане под стража“ е била
отменена. С Постановление от 05.05.2000 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за
извършено на 03.07.1996 г. престъпление по чл.129, ал.1 от НК, като е причинил на К.
С. Я. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на големия пищял на левия
крак, и получен вследствие на това травматичен тромбофлибит на съдовете на
счупения крак, като отново по отношение на него е постановена мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 10 000 лв., внесени на 22.08.1996 г. На същата дата
ищецът е бил разпитан в качеството на обвиняем по това обвинение. От разследващите
органи са били констатирани противоречия между показанията на разпитаните
свидетели К. С. Я. и С. К. Я. – от една страна, и от друга страна – на свидетелите Д. И.,
П. Г. и П. В., и обясненията на обв. С.В., поради което са били дадени указания за
извършване на повторни разпити и очни ставки с участието на свидетелите С. К. Я. и
К. С. Я.. При последващите опити същите да бъдат призовани за разпит, те не са били
открити, поради което досъдебното производство е било неколкократно спирано и
възобновявано. След щателно издирване е установено, че свидетелят С. К. Я. е
изпаднал в тежко здравословно състояние, поради прекаран двукратен мозъчен инсулт,
поради което не може да бъде разпитан повторно, и да участва в процесуално-
следствени действия /очни ставки/, а св. К. С. Я. /пострадал от престъплението/ е
напуснал пределите на Република България и се е установил постоянно в САЩ, поради
което указанията за повторният му разпит и провеждането на очни ставки с негово
участие не са могли да бъдат осъществени. С Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 10.10.2011 г. наказателното производство по сл.д.
№149/00 г. по описа на 09 ТО – ССлС, пр.пр. №НСН-283/1997г. по описа на СРП,
водено срещу С. М. В. за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, е било
прекратено, поради изтичане на абсолютната погасителна давност за деянието,
извършено на 03.07.1996 г.
По настоящото дело, по искане на ищеца, са призовани и разпитани
свидетелите А. А. и В. А.. Същите при разпита заявяват, че познават ищеца С. М. В., но
не познават ответника К.Я., не им е известно ищецът да е участвал в някакво сбиване,
както и да е бил обект на разследване във връзка с такова сбиване. Свидетелят А. А.
заявява, че не е виждал ищеца от 30 години, и няма информация той да е бил без работа
3
през този период. Свидетелят В. А. заявява, че през последните десет години не е
виждал С.В., и няма информация да е търсил работа, и да не е намирал. Познава ищеца
като добър майстор и добър човек, който не влиза в конфликти.
Отговорността за непозволеното увреждане се поражда при реализиране на
сложен фактически състав, чиито елементи са деянието (действие или бездействие) на
делинквента, неговата противоправност, настъпила вреда за пострадалия, наличие на
причинна връзка между деянието и вредата, и вина на делинквента. Налице е въведена
с чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима законова презумпция за вина на делинквента – тя се
предполага до доказване на противното. Останалите елементи от фактическия състав
на деликта обаче се нуждаят от установяване по несъмнен начин, като доказването им
е в тежест на ищеца, който претендира обезщетение за нанесените му вреди.
При така събраните по делото доказателства съдът намира да не се установява
от фактическа страна твърдяното от ищеца в исковата молба обстоятелство, че
ответникът К. С. Я. го е набедил, че е извършил опит за убийството му на 03.07.1996 г.
– сигналът, по повод на който е образувано наказателното производство срещу ищеца
С. М. В., е бил подаден от С. К. Я. – баща на ответника. Самият ответник е бил
разпитван в досъдебното производство на 05.07.1996 г. и на 12.11.1996 г., в качеството
на свидетел и пострадал от престъплението, при което не е навел твърдения за
извършен от ищеца опит да го умъртви. По образуваното досъдебно производство по
отношение на ищеца е била взета първоначално мярка за неотклонение „парична
гаранция“, която обективно не е възпрепятствала възможността на ищеца да води
обичайния си начин на живот, да продължи да упражнява обичайната си трудова
дейност по ремонт на автомобили, и да реализира доходи от труд. Впоследствие
мярката за неотклонение, наложена на ищеца, е променена в по-тежка такава –
„задържане под стража“, която ищецът е търпял в периода от 04.03.1997 г. до
16.06.1997 г. През част от този период, във връзка с воденото срещу него досъдебно
производство, за нуждите на назначена допълнителна тройна съдебно-психиатрична
експертиза, със задача да определи вменяемостта му, ищецът е бил настанен
принудително в психиатрично заведение за един месец - в периода от 05.03.1997 г. до
05.04.1997 г. През периода на задържането му под стража и настаняването му в
психиатрично лечебно заведение ищецът е бил обективно възпрепятстван да
упражнява трудова дейност и да реализира трудови доходи. Следва обаче да се вземе
предвид, че промяната на мярката за неотклонение му е била наложена, поради
неизпълнението на задължението на обвиняемия при промяна на адреса си да уведоми
органите по разследването за новия си адрес, поради което причинната връзка между
наказателното производство срещу него и задържането на ищеца под стража е
опосредена от незаконосъобразното поведение на самия ищец. Принудителното
настаняване на ищеца в психиатрично заведение без съмнение е било причинено на
ищеца в пряка причинна връзка с воденото срещу него досъдебно производство, по
нареждане на наблюдаващия прокурор от 21.10.1996 г., което ответникът К. С. Я. е
поддържал със свое становище от 11.11.1996 г. /на л.50-51 от приложеното ДП/. По
делото обаче липсват представени доказателства непосредствено преди периода на
задържането му под стража ищецът да е бил трудово ангажиран, и именно поради
процесното задържане под стража той да не е могъл да реализира доходи от труд.
Същевременно, Законът за здравното осигуряване, с който е въведено задължителното
здравно осигуряване, е приет през 1998 г., като създадената с него НЗОК започва да
функционира на 15.03.1999 г. Ето защо, в релевантния период не е съществувало
задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски за ищеца, което да не е било
4
изпълнено. По делото липсват доказателства относно твърдяната от ищеца
невъзможност през останалата част от процесния период да реализира доходи от труд и
да заплаща здравноосигурителни вноски. Не се установява през процесния период
ищецът да не е реализирал доходи по трудов или граждански договор, както и да не е
реализирал доходи от собствена търговска дейност. Не се установява той да е търсил
работа, и да е бил възпрепятстван да сключи трудов договор или граждански договор
за услуга, или да реализира доходи от собствена търговска дейност, именно поради
воденото срещу него наказателно производство. Тази невъзможност не може да бъде
основана на предположения, а подлежи на пълно доказване от ищеца. Такова доказване
ищецът не е провел.
При липса на осъществено доказване на елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане, предявеният от ищеца иск за осъждане на ответника да му
заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от такова
увреждане, се явява изцяло неоснователен, и следва да се отхвърли.
Като е достигнал до същите крайни изводи, първостепенният съд е постановил
законосъобразно и правилно решение, което следва да се потвърди.
При този изход от спора, ответникът има право на присъждане на разноските за
въззивната инстанция. Същият е бил защитаван от особен представител, чието
възнаграждение ищецът е внесъл предварително, разноски от бюджета на съда не са
сторени, поради което и разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №263976 от 14.06.2021 г., постановено по гр.д.
№17212 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд – ГО – 23 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5