Р E Ш Е Н И Е
№ 555
гр.Плевен, 25.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛКА БРАТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
2.
РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №565/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от К.Д.К.,
чрез адв. Св. Б., против Решение №222/05.06.2020г. по НАХД№452/2020г., по описа
на Районен съд – Плевен, с което е потвърден електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №
2273549 на ОД на МВР – Плевен, с който, на жалбоподателя, е наложено
административно наказание глоба в размер на 50лв. Твърди се, че съдът не е
обсъдил събраните по делото доказателства, а е изложил относимите правни норми.
Твърди се, че в случая не е установено,
че ЕФ е издаден в тримесечен срок от установяване на нарушителя, на
основание чл. 34, ал.1 от ЗАНН, вр чл. 189, ал.5 от ЗДвП. Твърди се, че в случая
ЕФ е връчен на жалбоподателя след една година от установяване на нарушението. В
заключение моли съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и да
отмени изцяло ЕФ, серия К № 2273549 на ОД МВР – Плевен, като незаконосъобразен.
В съдебно заседание, касаторът, р. пр, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, р. пр., не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и посочва, че
решението на ПлРС е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното Решение №222/05.06.2020г. по
НАХД№452/2020г., по описа на Районен съд – Плевен, съдът е потвърдил ЕФ серия К
№2273549 от 12.09.2018г.. на ОД на МВР – Плевен, въз основа на който, на
жалбоподателя К.Д.К., на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП, е наложена глоба, за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, на нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, в размер на 50лв. Въззивният съд
е приел за установено, че на посочената дата- 12.09.2018г., в 11,49 ч., на
първокласен път I- 3/Бяла – Ботевград/, км. 98+733, с посока на
движение гр. Д. Дъбник, жалбоподателят, като водач на л.а. „Тойота РАВ4“, с рег***,
се е движел със скорост от 105 км/ч., при разрешена скорост от 90км/ч, което е установено чрез автоматизирано
техническо средство № 11743cd. Въззивния съд е приел, че издаденият ЕФ съдържа всички необходими и
законоустановени реквизити, съобразно изискванията на ЗДвП. Приел е също, че в
процесния ЕФ, в достатъчна степен са описани обстоятелствата на нарушението,
както и реда и сроковете за обжалване. Въззивният съд е посочил също, че при
установяване на нарушенията чрез техническо средство, отпада възможността за
субективно тълкуване и интерпретиране на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Приел е, че приложеният снимков материал от 12.09.2018г,
съставлява годно доказателствено средство и установява факта на нарушението.
Приел е също, че посочената превишена скорост от 15 км/ч, вместо действителното
превишаване от 18 км/ч., е в рамките на допустимия толеранс, като нарушението
попада в приложението на чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП, предвиждаща глоба от
50лв., при превишение на скоростта от 11 до 20 км/ч.
Касационният съд приема, че обжалваното
решение по НАХД№452/2020г по описа на ПлРС, е правилно и законосъобразно,
постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото и не
страда от пороците, изложените в депозираната касационна жалба. Възивният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са
установени в пълнота и правилно от възивния съд, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на
жалбоподателя нарушение. Този извод се споделя и от настоящата инстанция, по
реда на чл. 221, ал.2 от АПК.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците,
изложени в касационната жалба, свързани с реализирането на
административнонаказателната отговорност на касатора. Съкратеното производство
за административнонаказателна отговорност, чрез издаване на електронен фиш,
въведено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН,
поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш", се съдържа в §1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система, въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това
произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие- арг. чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. Поради това, в процедурата по
издаване на ЕФ, при наличие на предпоставките за това, не важат общите правила за издаване на АУАН,
в т.ч. и срокът по чл. 34 от ЗАНН. В случая, следва да се приеме, че
процесния ЕФ серия К №2273549 на ОД на МВР – Плевен, е издаден на
посочената в него дата- 12.09.2018г. Съдът намира, че в случая, по- късното
връчване на ЕФ- 11.09.2019г, не се отразява върху законосъобразността му,
доколкото наказаното лице е упражнило правото си на жалба, като датата на
връчване на ЕФ би имало значение единствено спрямо погасяването на
административнонаказателното производство по давност. В случая, по правилата на чл. 81, ал.3, вр. чл. 80,
ал.1,т.5 от НК, вр чл. 11 от ЗАНН- абсолютната давност от 4 години и 6 месеца /арг.
Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС/, считано от датата на
извършване на нарушението- 12.09.2018г., не е изтекла, към датата на
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция.
На основание гореизложеното, обжалваното
решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. Първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №222/05.06.2020г. по НАХД№452/2020г. по описа на Районен съд – Плевен.
Решението не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.