Р Е Ш Е Н И
Е № 590
Гр.Шумен, 05
Ноември 2009г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в открито заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Маринов
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№1291 по описа за 2008 година на ШРС, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявена е искова претенция с правно основание
чл.108 от ЗС.
В исковата си молба до съда ищеца – С.П.Д.
излага, че с НА №167, т.І, рег.№3043, д.№144/09.04.2003г е придобила
собствеността върху апартамент №28, ет.5, в ЕК1, построен върху държавна земя,
парцел 1, в кв.147 – А8 по плана на гр.Шумен, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения със застроена площ от 58,69 кв.м., ведно с избено помещение
№33, със застроена площ от 4,59 кв.м., и 1002/100000 ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж. В молбата се сочи, че известно врече след
покупката ищцата установила, че избеното и помещение се обитава от ответника – Н.Д.М.,
и въпреки отправените покани, отказвал да го напусне. Ищеца моли, да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му предаде владението
върху горното избено помещение, както и да му бъдат присъдени направените
деловодни разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в законния
едномесечен срок. Оспорва иска, като заявява, че праводателите на страните,
съобразно действащите към тогавашния момент териториално – устройствени норми
са преустроили две съседни избени помещения в ателие за шивашки услуги, който
нововъзникнал обект на правото на собственост, бил придобит от праводателите на
ответника, а в последствие напълно валидно и от него. При условията на
евентуалност се позовава на придобивна давност, и моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявеният иск, и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Въз основа на искане на ищеца, с определение на
съда от 18.11.2008г. по настоящото дело, като трето лице помагач на ищцовата
страна е конституиран К.Д.Н. с ЕГН **********. Третото лице - помагач не взема
становище по съществото на делото.
От събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното
от фактическа страна:
Видно от приложените по делото НА №144, т.ІІІ,
д.№1022/1986г. на ШРС, Д.Б.Г. е призната за собственик на недвижим имот –
жилище №32, ет.5, в жилищна сграда ЕК 1, построена върху държавна земя, парцел
№1, в кв.147А, ул.Е. М* №14, с прилежащото му
избено помещение №31 със застроена площ от 6,18 кв.м. С НА №141, т.ІІІ,
д.№1022/1986г. на ШРС, К* К* Н* и Д* К*Н.
са признати за собственици на жилище №28, ет.5, в жилищна сграда ЕК 1,
построена върху държавна земя, парцел №1, в кв.147А, ул.Е.
М*№14,
с прилежащото му избено помещение №33 със застроена площ от 4,59 кв.м. С НА №8,
т.І, д.№23/1987г. на ШРС, К*К*Н*прехвърля на сина си Д* К*Н.,
притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от посочения по – горе имот, който след смъртта
на баща си Д*
К* Н. на 14.08.1993г. е станал едноличен собственик на имота.
Междувременно на 28.09.1992г. Д.Б.Г. и Д* К*Н. ***,
с която молят да им бъде разрешено да преустроят собствените им избени
помещения №31 и №33, в шивашко ателие. По така подадената молба е било
изготвено конструктивно заключение и архитектурен проект, въз основа на които
на молителите е било издадено Разрешение за строеж №440/16.11.1992г., за
преустройството на избените помещения в ателие за шивашки услуги по одобрен
архитектурен проект /одобрен на 09.11.1992г./, върху площ от 15,30 кв.м.
Преустройството е било осъществено от молителите, като с НА за собственост
върху недвижим имот, придобит чрез доброволна делба на съсобствен имот №4,
т.ІV, нот.д.№2798/07.12.1992г., Д.Б.Г. е призната за
собственик на горното Ателие за шивашки услуги. С НА №40, т.І, рег.№542,
д.№32/30.01.2003г. на нотариус *** с рег.№024
на НК, с район на действие – ШРС, Д.Б.Г. и съпругът и Ж.А.Г. продават на
ответника собствения си недвижим имот – Апартамент №32, а с НА №39, т.І,
рег.№541, д.№31/30.01.2003г. на нотариус *** с рег.№024
на НК, с район на действие – ШРС, същите продавачи продават на ответника Ателие
за "Шивашки услуги" със застроена площ от 15,30 кв.м., находящо се в
приземния етаж на жилищна сграда ЕК – 1 на ул.Цар
Освободител №14, при посочени граници, построено в държавен УПИ в урбанизирана
територия №1, в кв.147А по плана на гр.Шумен. С НА №167, т.І, рег.№3043,
д.№144/09.04.2003г. на нотариус *** с рег.№222
на НК, с район на действие – ШРС, К.Д.Н. продава на ищцата Апартамент №28,
ет.5, в ЕК1, построен върху държавна земя, парцел 1, в кв.147 – А8 по плана на
гр.Шумен, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ
от 58,69 кв.м., ведно с избено помещение №33, със застроена площ от 4,59 кв.м. От
представения архитектурен проект за разпределение на жилищата е видно, че и
ап.28, и ап.32 притежават допълнително складово помещение /дрешник, черно
антре/.
Анализът на така установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Основния спорен въпрос между страните е правната
възможност на ответника да придобие процесното избено помещение. Като взе
предвид разрешеното преустройство на двете избени помещения, с което
собствениците на съседните помещения са създали нов обект на правото на
собственост годен да участва в гражданския оборот, и двете мазета са престанали
да бъдат принадлежност към жилищата им, съдът намира, че праводателите на
ответника са придобили валидно правото на собственост върху новосъздадения имот,
съответно и ответникът е получил собствеността върху трансформираната вещ,
съдържаща процесното мазе. Доколкото никой не може да прехвърли повече права,
отколкото притежава, не е настъпил вещно – прехвърлителния ефект на продажбата,
по силата на която ищцата е закупила освен апартамента и избено помещение №33,
тъй като наследодателя на праводателя и се е разпоредил с него, и към момента
на сделката то не е било в патримониума на продавача. Едва в писмената си
защита процесуалния представител на ищеца сочи, че ответникът не е представил
разрешение за експлоатация на обекта. При своевременно направено такова,
ответната страна би имала възможност да реагира и да представи такова, или
съответно да поиска допускането на съдебна експертиза, която да установи
наличието му. Независимо от изтъкнатото, горното е ирелевантно за спора,
доколкото се установи, че разрешеното от административния орган преустройство е
осъществено, не е оспорено от ищцовата страна, а и обекта не би могъл да
функционира като магазин или аптека, съобразно свидетелските показания, без
подобно разрешение. На следващо место страните, като правоприемници на
собствениците поискали въпросното преустройство, и съобразно чл.17, ал.2 от ГПК, не биха могли да сочат незаконосъобразност на разрешението за строеж и преустройство,
а безспорно последното е валиден индивидуален административен акт. Дори и да се
допусне, че преустройството не е следвало да се разрешава по тогава действащата
Наредба №5 за правила и норми по ТСУ, последващите нормативни актове, и тези
действащи и към датата на придобиване на имота от ответника през 2003г.,
предвиждат възможност жилището да притежава складово помещение в рамките на
самото жилище, каквото се установи, че притежава ищцата. Или, при закупуването
на ателието от ответника е нямало законна пречка за осъщественото
преустройство, още повече, че от този момент до предявяването на настоящия иск
е изтекла и кратката придобивна давност, през който период ответника е владял
необезпокоявано имота, обстоятелство установено от свидетелските показания, и
което възражение, съдът би разгледал, ако не бе доказано годно деривативно
придобиване на правото на собственост, каквото настоящия състав счита че е
осъществено.
За успешното провеждане на иска по чл.108 от ЗС
е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищеца
да е собственик на имота; той да се намира във владение на ответника и последния
да го държи без правно основание. Съгласно нормата на чл.154, ал.1 от ГПК в
тежест на ищеца е установяването на твърдените от него правопораждащи факти, а
именно наличието на всички горепосочени предпоставки, при условията на главно и
пълно доказване. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда
да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия случай успешно доказване не е
било проведено, а се установи, че ответника е придобил чрез покупко - продажба процесното
избено помещение, като съставна част на "Ателие за шивашки услуги", и
на това основание, противопоставимо на ищеца, го владее, поради което и
предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1602,54 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.П.Д. с
ЕГН **********,*** Освободител №14, ет.5, ап.28, срещу Н.Д.М. с ЕГН ********** *** Освободител №14, ет.5, ап.32, иск
с правно основание чл.108 от ЗС – за осъждане на ответника да и предаде
владението върху ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №33
със застроена площ от 4,59 кв.м., находящо се в ЕК 1, построен върху държавна
земя, парцел 1 в кв.147 – А8 по плана на гр.Шумен, находящо се, по сега
действащата кадастрална карта на гр.Шумен, в сграда №1 разположена в поземлен
имот с идентификатор №83510.666.65, с административен адрес – гр.Шумен, ул.Цар Освободител №14, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.П.Д. с ЕГН **********,***
Освободител №14, ет.5, ап.28, да заплати на Н.Д.М. с ЕГН **********
*** Освободител №14, ет.5, ап.32, сумата от 1602,54 лв. /хиляда шестстотин и два лева и петдесет и четири
стотинки/, представляваща направените по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на ищцовата страна - К.Д.Н. с ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: