Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/………….02.2020
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 2234 по описа на ВОС
за 2019 год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба вх. № 86406/21.11.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощник срещу Решение № 4604 от 30.10.2019г.,
постановено по гр.дело № 8746/2019г. на Варненски районен съд,46 състав, с
което е прието за установено в отношенията между страните, че К.Д.К., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на
въззивникът сума в размер на 5139,49 лева, служебно начислена
сума за ел.енергия за периода 19.05.2017г. до 18.05.2019г. за абонатен номер
********* и клиентски номер ********** и адрес на потребление управление
гр.Варна, кв.“Възраждане“ № 32, ет.13, ап.65,
на основание чл.124, ал.1 ГПК .
В жалбата е изложено становище за
неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Въззивникът намира извършената корекционна процедура за
законосъобразна, а предявения иск за неоснователен. Твърди се начислена сума за
реално потребена от абоната ел. енергия,
натрупана в т.н. скрит регистър, доказана с представения по делото
протокол от БИМ, в качеството му на оторизиран и независим орган и заключението
по СТхЕ. Начислената стойност се дължи от ищеца в качеството му на купувач,
като цена на доставена и потребена от него ел. енергия, на основание чл.200 от ЗЗД. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се
постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и присъждане
на направените в производството съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното
решение и да му се присъдят направените
по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на
сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му
се присъдят направените по делото разноски.Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззивникът.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от К.Д.К., ЕГН ********** срещу “Енерго - Про
Продажби” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258 за приемане за установено спрямо ответника, че
ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 5139,49 лева, служебно начислена
сума за ел.енергия за периода 19.05.2017г. до 18.05.2019г. за абонатен номер
********* и клиентски номер ********** и адрес на потребление управление
гр.Варна, кв.“Възраждане“ № 32, ет.13, ап.65, на основание чл.124,ал.1 ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че е
извършена проверка на средството за търговско измерване и е констатирано
неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което е начислена сметката за използвана ел.енергия, в размер на
посочената сума. Твърди, че не е
присъствал при извършване на проверката и съставяне на КП. Излага се в исковата
молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, не е
изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното с него „Енерго-Про
мрежи” АД за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства
за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в становището,
периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността
на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури. Моли за положително решение по
предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Енерго-Про Продажби” АД, в
който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че процесната сума
представлява цена на потребено количество електроенергия, дължима по силата на
съществуващото между страните продажбено правоотношение. Поддържа се, че е
извършена проверка на средството за измерване, при която са спазени
задълженията на ответника посочени в общите условия. За проверката е съставен
констативен протокол, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, който е съставен в
присъствието на представител на абоната –ищец
и един свидетел. Изготвения с
обективираните в него констатации е годно основание за изготвяне на становище
за начисляване на ел. енергия на начислените суми за потребена ел. енергия.
Абонатът е потребил ел. енергия в количество различно от отчетеното поради
което дължи заплащането му, на основание чл.200 от ЗЗД.
В
съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От
събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът - въззиваем е потребител на
електрическа енергия за обект, находящ се в гр.Варна, кв.“Възраждане“ № 32,
ет.13, ап.65, по абонатен номер ********* и клиентски номер **********.
От КП за техническа
проверка № 1104594/18.05.2018г., се установява, че на посочената дата и по-горе
адрес на потребление служители „Електроразпределение
Север“АД са извършили проверка на процесното СТИ и са отчели стойностите в тарифи:
1.8.1,1.8.2,1.8.3 и 1.8.4.Електромерът е демонтиран за проверка в БИМ и на
негово място е монтиран нов.
Представен е по делото КП № 913/17.05.2019г. на БИМ – РО
Русе, от който се установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза
на процесното СТИ е констатирано преминала ел. енергия в регистър Т4 в размер на 028248.8 кВч. В протокола е
посочено, че електромера съответства на метеорологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Посочено е че
СТИ не съответства на техническите характеристики.
По делото е представено становище от 27.05.2018г.,
изготвено от специалист „ЕК” и одобрено от началник отдел „КЕК”, като е
одобрено извършването на корекция на ел. енергия за периода 19.05.2017г.- 18.05.2018г.,
като е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на
паметта на СТИ.
Изготвена е фактура № **********/31.05.2019г. за периода 19.05.2017г.-
18.05.2018г., на стойност 5136.49 лева.
По делото е представен Протокол за монтаж/демонтаж , от
който е видно, че на 15.07.2015г. процесното СТИ е монтирано на обекта на ищеца
с нулеви показания на тарифи –дневна и нощна.
От заключението на изслушаната пред ВРС съдебно –
техническата експертиза, която съда кредитира, се установява,че при софтуерно
четене на тарифа Т4 е констатирано натрупване на ел. енергия в посочения размер, която ел. енергия не се визуализира на
дисплея на СТИ. Посочва се, че процесният електромер е еднофазен двутарифен,
поради което активни за същия са тарифи Т1 -1.8.1 и Т2 – 1.8.2. Електромерът е
в техническа годност. Съответства на метрологичните характеристики, не
съответства на техническите характеристики.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна
до следните правни изводи:
По
предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а
именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в
справката за корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради
извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, че е
извършена проверка изправността на електромера и е използвана правилната
съобразно одобрените и приети Общи условия методика за корекция на сметката,
съответстваща на доставената и потребена ел. енергия.
По
делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа,
поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Ответното
дружество се позовава на предвидената в чл. 50 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год.
в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. /, възможност за
коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за
изминал период при установено посредством метрологична експертиза несъответствие на данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните
от ищеца количества ел.енергия. Същите са издадени от Председателя на ДКЕВР /приети с
Решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с
предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр.
ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР
и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР,
установени в чл. 21, ал.1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните
правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните. Понастоящем чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са
отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., Т.е. към дата на извършване на
проверката обективирана в КП – 18.05.2018г., с констатациите от която, ответното дружество обосновава
правата си за начисляване на
определеното количество ел. енергия за минал период, отменените членове не
могат да намерят приложение. С Решение №
2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр.
97/23.11.2018 год.,са отменени и чл. 48 -51 от ПИКЕЕ.
От представените по делото писмени
доказателства - констативни протоколи
и заключението на вещото лице се
установява,че след софтуерно прочитане на регистрите на процесния електромер са
отчетени показания в регистър Т4 от 28248 кВтч, които не са били визуализирани подобно на другите две
тарифи-дневна и нощна, респективно не са били заплащани от абоната. Натрупаното количество енергия в регистър Т4 се дължи на неправомерно
вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по точно на тарифната
схема.
В хода на производството, ответника не е
представил доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да обосноват
извода,че ответното дружество е доставило на ищеца и той е
потребил ел.енергия в размер на 28248 кВтч, съдържащата се в регистър
Т4, установена след софтуерното му
прочитане. Липсват данни за показанията на тарифа 1.8.4 /скрит регистър/
на електромера към датата му на
монтиране в обекта на ищеца. Съгласно заключението на вещото
лице и констатациите на БИМ, не може да
се приеме за основателно възражението на ответника, че показанията по тарифа Т4
са всъщност показания за ползвана от ищеца дневна и нощна енергия. Начислената стойност на електроенергия само
по показанията, снети от регистър Т4, невизуализиран за потребителя, е
приложена корекция на потребено количество електроенергия за минал период,
несъобразена с нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Проверката чрез софтуерен продукт,
дори формално да е извършена в присъствието на абоната или негов представител,
какъвто е настоящия случай не, доколкото
се оспорва от ищеца, на практика го лишава от възможността да упражни контрол
върху показанията, съобразно чл. 10 от ПИКЕЕ. Следва да се
отбележи още, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост
на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от
измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален
или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система. Не без значение и е факта,че проверката в БИМ, на която
също се позовава ответника при съставяне на становище за начисляване на ел.
енергия и от която обосновава реалната
доставка и съответното й потребление от абоната, е изготвен една година след проверката и демонтажа на СТИ.Следва да
се има предвид, че абоната е битов, а е отчетена енергия в регистър Т4, без по делото да са представени
данни електромерът му е отчитал показания за енергия по
четвърта тарифа. В настоящия случай ответника не е доказал кога натрупаната в скритите
тарифи енергия е доставена на абоната.
Предвид изложеното,въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане
и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на 600.00 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4604 от
30.10.2019г., постановено по гр.дело № 8746/2019г. на Варненски районен съд,46
състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс Г“ ДА
ЗАПЛАТИ на К.Д.К., ЕГН сумата от 600.00
/шестстотин/ лева – разноски за настоящата инстанция, съставляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: