Решение по дело №12050/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2849
Дата: 26 юли 2022 г. (в сила от 26 юли 2022 г.)
Съдия: Надя Стефанова Бакалова
Дело: 20211110212050
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2849
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110212050 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
„М К” АД, със седалище и адрес на управление:град представлявано
от изпълнителния директор В МВ, обжалва наказателно постановление (НП)
№ 38-61/21.07.2021г., издадено от П К Т-Председател на Държавна
агенция”Национална сигурност”, с което е наложена имуществена санкция
в размер на 5 000/пет хиляди/ лева, за това, че дружеството не е
идентифицирало клиента М Д ЕГН **********, гражданин на Сърбия, с
официален документ за самоличност и не е снело копие от него, преди
подписването на Договор за заем CrediHome № 1192-
00053869/04.06.2019г.на 04.06.2019г.в град София-административно
нарушение по чл.53, ал.1, вр. чл.15, ал.1 от ЗМИП.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна ДАНС, чрез процесуалния си представител
изразява становище за неоснователност на предявената жалба.
1
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание
твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по
чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество –основателна.
През периода от 04.08.2020г.до 12.08.2020г.в изпълнение на Заповед №
ФР-9-100/28.07.2020г.на Директора на САД”Финансово разузнаване” на
Държавна агенция”Национална сигурност” по прилагането на мерките срещу
изпирането на пари, свидетелят Р. АЛ. Т. – главен експерт в отдел”Контрол
върху задължените лица” извършил проверка на „ К” АД, при която в
присъствието на свидетели, установил, че на 04.06.2019г.в град София бил
сключен Договор за заем CrediHome № 1192-00053869/04.06.2019г.между „М
” АД и М Д ЕГН **********, гражданин на Сърбия-в качеството на
заемополучател, като дружеството - жалбоподател, вместо да идентифицира
заемополучателя, преди сключването на договора, чрез представяне на
официален документ за самоличност и снемане на копие от него, приело
представеното му копие на разрешение за пребиваване № *********, изд.на
13.02.2012г. от МВР София, валидно до 18.01.2022г., без да се представи
копие на официален документ за самоличност по смисъла на §1, т.12 от ДРЗ
на ЗМИП.За констатираното нарушение от проверяващите бил съставен
АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата
административно - наказателна преписка и от показанията на разпитания
свидетел-.Р. АЛ. Т..
Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е
от лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е
съставен от оправомощено за това лице, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
В разпорередбата на чл.53, ал.1 от ЗМИП е посочено, че идентифицирането
2
на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за
самоличност и снемане на копие от него, а в съответствие с чл. 11, ал.1, т.1
от ЗМИП лицата по чл. 4 прилагат мерките за комплексна проверка на
клиента при установяване на делови взаимоотношения.
В конкретния случай се установява по безспорен начин извършването на
посоченото от АНО нарушение от страна на жалбоподателя.
При получаване на съставения АУАН, ведно с преписката към него, както и
след запознаване със събраните доказателства и направените от нарушителя
възражения, наказващият орган е длъжен на първо място на основание чл.53, ал.1
от ЗАНН да извърши проверка дали не са налице условията за прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и едва след това ако те не са налице да издаде
наказателното постановление. В конкретния случай установеното в чл.53, ал.1 от
ЗАНН изискване не е спазено. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12-12-2007 г.
на НК на ВКС преценката на административно-наказващият орган за
«маловажност» на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. В този казус макар и формално да е осъществен
съставът на административното нарушение, с оглед невисоката степен на
обществена опасност на извършеното нарушение, предвид липсата на настъпили
вредни последици и останалите установени в хода на производството
обстоятелства, случая се явява маловажен и според настоящият съдебен състав, не
е следвало ЮЛ да бъде санкционирано, а е трябвало да бъде предупредено писмено
или устно. В случая административното нарушение е извършено чрез бездеайствие
и настъпването на вредоносните последици, не е елемент на фактическия състав,
но въпреки това разкрива явно незначителна степен на обществена опасност по
смисъла на чл.9, ал.2 НК, вр.чл.11 и чл.28 ЗАНН(следва да се съобрази и
обстоятелството, че предмет на процесния договор за заем е неголяма сума, а
именно 500 лева).
Предвид изложеното съдът счете, че в конкретния случай много по-
ефективно за превенция спрямо санкционираното юридическо лице, би било
именно приложението на чл.28 от ЗАНН(в този смисъл е Решение №
6586/20.11.2020г.по дело № 8036/2020г.на АССГ). В нарушениие на
процесуалните правила, без да бъдат съобразени горепосочените
обстоятелства, наказващият орган макар и да е определил административно
наказание в минимален размер е издал на практика един незаконосъобразен
3
акт, който следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя, следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,съгл.чл.18, ал.4
от Наредба № 1 от 09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като съдът съобрази възражението за прекомерност, от
страна на АНО и приема, че именно този размер се явява съответстващ на
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-61/21.07.2021г., издадено
от П К Т-Председател на Държавна агенция”Национална сигурност”, с което
на „ К” АД, ЕИК: е наложена имуществена санкция в размер на 5 000/пет
хиляди/ лева за административно нарушение по чл.53, ал.1, вр. чл.15, ал.1 от
ЗМИП.
ОСЪЖДА Държавна агенция”Национална сигурност” да заплати на
„МК” АД, ЕИК: направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300(триста)лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд –София град, в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4