Определение по дело №281/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 276
Дата: 8 септември 2021 г. (в сила от 31 май 2022 г.)
Съдия: Калина Стоянова Пенева
Дело: 20212000500281
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 276
гр. Бургас , 08.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500281 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е частна жалба от М. ХР. М. чрез процесуален представител
адв. П.М., съдебен адрес: гр. Б., ул. “Ш. п.“ № **, ет. *, срещу определение
№43/10.03.2021 год. по гр.д.№2278/2020 год. по описа на Бургаския окръжен
съд, с което е върната исковата молба на М. Х. М. с ЕГН **********,
подадена чрез пълномощника адв. П. М. от АК - С., против „Банка ДСК“ АД,
по иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Делото се разглежда и решава след отстраняване на нередовности
относно процесуалното представителство на страната, съгласно указания
дадени от настоящия съд.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е
недопустимо, а по същество – неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Наведени са възражения за неправилна преценка от страна на
окръжния съд на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК по искането на
ищцата за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса по
предявения от нея иск. Изложени са твърдения за невъзможността на ищцата
за заплащане на държавна такса, като е поискано въззивният съд въз основа
на събраните доказателства да извърши собствена преценка на сочените от
нея обстоятелства относно невъзможността й да я заплати поради наложените
1
запори и възбрани върху имуществото й по реда на ЗОПДИППД /отм./ и
липсата на каквито и да е доходи. Направено е искане въззивният съд да се
произнесе по молбата за освобождаване от задължението за внасяне на
държавна такса или след отмяна на обжалваното определение да върне
делото за ново произнасяне от друг състав на БОС по този въпрос. Към
частната жалба е приложена декларация за материално и гражданско
състояние.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и
приложените доказателства, като съобрази закона, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимираната да обжалва
страна, чрез процесуален представител, срещу акт на съда, който подлежи на
въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалвано определение, Бургаският окръжен съд е
приел, че в дадения срок за изпълнение на указания на съда за внасяне на
дължима държавна такса, тези указания не са изпълнени от ищцата, поради
което на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК исковата й молба следва да бъде върната.
Изложените от окръжния съд съображения се споделят от настоящия
съд. Съгласно чл. 129, ал. 3 от ГПК когато ищецът не отстрани в срок
нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща.
По предявен от настоящата частна жалбоподателка отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК срещу „Банка ДСК“ АД, за
установяване, че не дължи вземанията по издадена срещу нея заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 3167/2015 год. по описа на БРС и издаден въз основа
на нея изпълнителен лист, за събирането на които е образувано изпълнителни
дело при ЧСИ Станимира Николова, № 805 на КЧСИ, ищцата е направила
искане за бъде освободена от заплащане на дължимата държавна такса на осн.
чл. 83, ал. 2 от ГПК. В приложена към исковата молба декларация за
материално и гражданско състояние ищцата е декларирала, че не притежава и
не реализира доходи, а по образувано срещу нея висящо производство по
2
ЗОПДИППД /отм./ са наложени запори и възбрани върху цялото й движимо и
недвижимо имущество придобито по време на брака й с Р. К., с когото към
момента на е в брак. Ищцата е изложила твърдения, че се издържа със заеми
от приятели и не разполага със средства за заплащане на дължимата държавна
такса.
Бургаският окръжен съд с разпореждане от 17.09.2020 год. е оставил
производството по делото без движение, като е указал на ищцата да
представи доказателства за твърдените от нея обстоятелства. В дадения срок
ищцата не е представила доказателства, като е депозирала молба – становище,
в която е посочено, че за обстоятелствата относно наложените запори и
възбрани върху имуществото й съдът следва да извърши служебна справка.
С определение от 28.10.2020 год. съдът е отхвърлил искането на
ищцата за освобождаването й от задължението за внасяне на държавна
такса по предявения иск в размер на 3930,09 лв. Това определение е
обжалвано от ищцата, като с определение № 100040/18.01.2021 год. по
ч.гр.д.№524/2020 год. на Бургаския апелативен съд, същото е
потвърдено.
След произнасянето на Бургаския апелативен съд, влизането на
съдебния акт в сила и връщането на делото в Бургаския окръжен съд,
последният с разпореждане от 22.01.2021 год. е оставил производството по
делото без движение и е указал на ищцата в едноседмичен срок да внесе
държавна такса в размер на 3930,09 лв. по предявения иск, като представи
доказателства за това по делото.
В дадения срок указанията на съда за внасяне на дължимата
държавна такса не са изпълнени. Не е направено искане по чл. 63 от ГПК за
продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда за внасяне на
дължимата държавна такса, включително и за предоставяне на възможност
ищцата да реализира възможностите по чл. 23, ал. 4 от ЗОПДИППД /отм./.
Ищцата е депозирала молба /л. 29-30/, в която са изложени единствено
съображения и са направени искания по твърдените изначално с искането по
чл. 83, ал. 2 от ГПК обстоятелства, по вече разрешения при тези
обстоятелства от съда въпрос за неосвобождаването й от задължението за
3
внасяне на държавна такса. Окръжният съд е взел предвид молбата, но като е
констатирал, че при сочените от ищцата едни и същи обстоятелства въпросът
за дължимостта на държавната такса не подлежи на преразглеждане, не е
уважил исканията по молбата, а е постановил обжалваното определение за
връщане на исковата молба.
Тъй като указанията на съда по разпореждането от 22.01.2021 год. не са
изпълнени в дадения срок, окръжният съд е извършил правилна преценка на
обстоятелствата по делото и на процесуалните предпоставки по чл. 129, ал. 3
от ГПК, поради което връщането на исковата молба е извършено в
съответствие с правомощията на съда по закон и при наличие на законовите
предпоставки. Ето защо обжалваното определение е допустимо и правилно, а
частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М. Х. М. чрез процесуален
представител адв. П. М., съдебен адрес: гр. Б., ул. “Ш. п.“ № **, ет. * частна
жалба срещу определение № 43/10.032021 год. по гр. дело № 2278/2020 год.
по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд
с касационна частна жалба, в едноседмичен срок от връчване на препис от
него на частната жалбоподателка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4