№ 15
гр. Велико Търново, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110100984 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „У.” АД против Б. АНДР. АНДР., с
която се иска установяване на вземания за сумата от 901.48 лева - главница по договор за
кредитна карта за физически лица от 27.2.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, за сумата от 150.25 лева -
мораторна лихва за периода от 22.2.2019 г. до 13.10.2020 г., както и за сумата от 72.00 лева –
разходи за уведомяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД
2460/2020 г. на Районен съд – Велико Търново.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредитна карта за физически
лица, въз основа на който на ответника е предоставен кредит под формата на кредитен
лимит в размер на 500.00 лева, а впоследствие – в размер на 1 000.00 лева. Заявява, че на
основание чл. 10.1.1, вр. чл. 9.1 от договора – поради забава в плащането на погасителните
вноски, вземането по кредита е обявено за предсрочно изискуемо, за което обстоятелство
ответникът е уведомен от съдебен изпълнител по реда на чл. 47 ГПК. Твърди, че
междувременно е изтекъл и крайният срок за погасяване на задълженията, поради което
кредитът е изискуем.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В проведените открити заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковете и моли за тяхното уважаване.
Процесуалният представител на ответника оспорва исковете, като заявява, че не е
установено настъпването на предсрочна изискуемост на задълженията по договора.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
1
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа страна:
От представените писмени доказателства се установява, че на 27.2.2015 г. между „У.”
АД и Б. АНДР. АНДР. е сключен договор № CCIR-620-00077-2015 за Кредитна карта за
физически лица, съгласно който на ответника (кредитополучател) се дава право да усвоява
кредитен лимит до сумата от 500.00 лева, като същият се задължава да възстановява
ползваните суми или поне минимална погасителна вноска (МПВ) в размер на 15.00 лева.
Договорът е сключен за срок от 2 години при лихва от 1 % на месец и период на погасяване
(ПП) от 1-во до 15-то число на месеца, следващ този на усвояването на сумите. Съгласно чл.
6.1. от договора, банката има право едностранно, еднократно и автоматично да продължи
правото на ползване и възобновяване на кредитния лимит (КЛ) за следващ 2-годишен
период при запазване на останалите условия в случай, че кредитополучателят изрично не е
поискал прекратяването му с изтичане срока на действие и е изправна страна по договора.
Според чл. 7.1. от договора, когато до и/или на датата на издължаване кредитополучателят е
погасил в пълен размер ползваната част от КЛ пред предходния период на клиентски
плащания (ПКП), същият заплаща лихва за усвоената сума единствено за транзакции,
представляващи теглене на пари в брой, като дължимите лихви се капитализират (т.е. със
същите се намалява размера на свободния лимит) на последния ден на месеца, следващ
текущия ПКП, но върху капитализираните лихви не се дължи лихва за усвоената сума.
Когато до и/или на датата на издължаване кредитополучателят не е погасил в пълен размер
ползваната
част от КЛ през предходния ПКП, той дължи лихва за целия дълг, формиран от теглене на
пари в брой, считано от съответната транзакция до окончателното погасяване (7.2.1.); лихва
върху целия дълг, формиран от безкасови плащания през предходния ПКП до датата на
частичното погасяване и лихва върху непогасената част от датата на частичното погасяване
до последния ден на текущия ПКП. Така начислените лихви се добавят към общия дълг и са
дължими през следващия период на погасяване, като върху тях не се начислява лихва
(7.2.2.). За начислени такси, които се отнасят като редовен дълг, не се начисляват лихви,
като в случай на невнесена МПВ/МДС таксите се добавят към общото задължение, върху
което се дължат лихви по т. 2.1. Съгласно чл. 8.12, ако кредитополучателят е допуснал
необслужване на дълга 61 дни, включително и след изтичане на срока на неговото
предизвестие за прекратяване, и независимо от поканите на Банката не е осигурил средства
за покриване на дължимите суми, на 62-ия ден задължението по договора става предсрочно
изискуемо. Дългът по ползвания КЛ, в т.ч. и надвишен лимит, ведно с лихвите и другите
разноски, стават по преценка на Банката изцяло или частично предсрочно изискуеми в
случай, че кредитополучателят е нарушил което и да е от условията по Общите условия
и/или по договор (чл. 10.1.1.) или в случай, че договорът бъде прекратен (чл. 10.1.2.).
Установява се също, че на 27.2.2015 г. между „У.” АД и Б. АНДР. АНДР. е сключен
договор № CCIR-620-00077-2015 за предоставяне на платежни услуги чрез използване на
банкови кредитни карти като електронни платежни документи, съгласно който Банката
2
открива на името и за сметка на картодържателя картова сметка и му издава една основна
карта с персонален идентификационен номер (ПИН). Договорът е сключен за срок до
28.2.2019 г. при годишна такса в размер от 15.00 лева след първата година от действието му.
С Анекс № 1/17.4.2015 г. е променена сметката, посочена за „директен дебит“ за
погасяване на задълженията по договора, а с Анекс № 2/24.11.2015 г. страните са уговорили
промяна в размера на разрешения КЛ от 500.00 лева на 1 000.00 лева, както и увеличение на
МПВ от 15.00 лева на 30.00 лева.
Съгласно заключението по изготвената счетоводна експертиза, по договора са отчетени
задължения на кредитополучателя на обща стойност 4 483.47 лева, като за периода от
27.2.2015 г. до 15.2.2019 г. последният е внесъл 3 453.09 лева за погасяване на тези
задължения, а впоследствие – в периода от 15.3.2019 г. до 9.5.2019 г. са внесени още 160.00
лева. Отразено е, че кредитополучателят е изпълнявал задълженията си чрез ежемесечно
внасяне на МПВ/минимална дължима сума (МДС) до 14.12.2018 г., като с внесените на
19.11.2018 г. 40.00 лева е платена МДС, дължима в периода 1.11.2018 г. - 15.11.2018 г. (с
просрочие от 4 дни). Сочи се, че към 22.2.2019 г. кредитополучателят не е изпълнил
задължението си за внасяне на три МДС – МДС в размер на 39.78 лева, която е следвало да
се плати в периода 1.12.2018 г. - 15.12.2018 г.; МДС в размер на 90.29 лева, която е следвало
да се плати в периода 1.1.2019 г. - 15.1.2019 г. и МДС в размер на 151.19 лева, която е
следвало да се плати в периода 1.02.2019 г. - 15.2.2019 г. Заключено е, че към 22.2.2019 г.
неплатените задължения по кредита са в общ размер на 1 030.38 лева, в това число главница
в общ размер от 1 000.49 лева и лихви в размер от 29.89 лева. Впоследствие от Банката са
начислени лихви върху усвоения и непогасен КЛ (с ГЛП от 12 %), които за периода от м.
януари 2019 г. до 14.10.2020 г. са в общ размер на 181.35 лева, а с постъпилите в периода
15.3.2019 г. - 9.5.2019 г. суми в общ размер от 160.00 лева са покрити 99.01 лева от
главницата и 60.99 лева от лихвите. Предвид посоченото погасяване, към 15.10.2020 г.
(датата на подаване на заявлението) неплатените задължение са в общ размер от 1 123.73
лева, в т.ч. главница от 901.48 лева и лихви от 150.25 лева, колкото са задълженията и към
момента на изготвяне на заключението.
С оглед допуснатата забава в погасяване на задълженията по договора, до
кредитиполучателя е изпратена покана за доброволно изпълнение (ПДИ), съгласно която
предоставеният кредит е обявен за предсрочно изискуем на 22.2.2019 г. В ПДИ е посочено,
че към 20.1.2020 г. дългът възлиза на 978.71 лева, от които 901.48 лева – главница и 77.23
лева – лихви, като е даден 14-дневен срок за доброволно плащане. Поканата е връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 8.6.2020 г., което е удостоверено в констативен протокол №
1695/23.6.2020 г. на ЧСИ Виктор Георгиев.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като за тяхната основателност ищецът следваше да
установи съществуването на вземането, предмет на договора, а именно - валидното
3
правоотношение по договор за кредит под формата на кредитна карта, по което е изпълнил
поетите задължения съобразно уговореното; размера на вземанията и тяхната изискуемост;
изпадането на ответника в забава и размера на претендираната мораторна лихва.
Въз основа на представените писмени доказателства съдът приема за установено
съществуването на валидно правоотношение по договор за кредитна карта за физически
лица, съгласно който на ответника е отпуснат револвиращ кредит с лимит от 500.00 лева, а
впоследствие – с лимит от 1 000.00 лева. От заключението по допуснатата счетоводна
експертиза съдът приема, че в периода от 4.3.2015 г. до 20.11.2018 г. чрез картата са
извършени тегления и плащания чрез ПОС-терминал в общ размер от 3 952.62 лева,
начислени са такси в общ размер от 117.60 лева и лихви в общ размер от 413.25 лева.
Получаването на използваните суми е породило за ответника задължение за тяхното
връщане, както и на уговорените такси и лихви. Според заключението по счетоводната
експертиза, към 22.2.2019 г. неплатените задължения по кредита са в общ размер на 1 030.38
лева, в това число главница в общ размер от 1 000.49 лева и лихви в размер от 29.89 лева. С
допълнително внесената сума от 160.00 лева са погасени 99.01 лева от главницата, която към
датата на подаване за заявлението и към момента на приключване на устните състезания е в
размер от 901.48 лева.
По отношение на дължимите лихви следва да се има предвид следното:
От заключението по допуснатата счетоводна експертиза се установява, че към 22.2.2019
г. – датата на твърдяната предсрочна изискуемост, дължимата лихва по договора е възлизала
на сумата от 29.89 лева. В случая обаче предсрочната изискуемост не е настъпила на
22.2.2019 г., тъй като волеизявлението на ищеца в тази връзка следва да се счита за редовно
връчено едва на 5.6.2020 г. Междувременно, на 28.2.2019 г. настъпил крайният срок на
договора. В този смисъл, след прекратяването на договора ответникът може да претендира
единствено законната лихва върху неиздължената главница за периода от 28.2.2019 г.
насетне. И тъй като вещото лице е изчислило размера на лихвата върху усвоения и
непогасен остатък от кредитния лимит с ГЛП от 12 %, на основание чл. 162 ГПК съдът
служебно следва да преизчисли дължимата мораторна лихва за периода от 28.2.2019 г. до
13.10.2020 г. Изчислен по този ред с помощта на онлайн-калкулатор, размерът на
мораторната лихва върху сумата от 901.48 лева възлиза на 148.76 лева, до който размер
следва да се уважи претенцията.
С оглед гореизложеното, предявените искове се явяват основателни за сумата от 901.48
лева – главница и за сумата от 148.76 лева – мораторна лихва.
Претенцията за установяване дължимостта на сумата от 72.00 лева – разноски за
уведомяване се явява неоснователна, доколкото по делото не са ангажирани доказателства
за реалното извършване на такива разноски.
По разноските:
Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 649.91 лева
– разноски съразмерно с уважената част от претенциите. В полза на ответника следва да се
4
присъди сумата от 32.70 лева. С оглед направеното от процесуалния представител на ищеца
изрично искане за компенсация на сторените разноски, съдът извършва такава, поради което
в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 617.21 лева, а в полза на ответника не
следва да се присъждат разноски.
В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 79.44 лева – част от разноските по
заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. АНДР. АНДР., ЕГН ********** дължи на „У.“
АД, ЕИК *** сумата от 901.48 лева - главница по договор за кредитна карта за физически
лица от 27.2.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 15.10.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 148.76 лева - мораторна лихва за
периода от 28.2.2019 г. до 13.10.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по ЧГД № 2460/2020 г. на Районен съд – Велико Търново, като отхвърля иска за
установяване дължимостта на мораторна лихва разликата над сумата от 148.76 лева до
пълния претендиран размер от 150.25 лева, както и изцяло иска за установяване
дължимостта на разходи за уведомяване в размер на 72.00 лева.
ОСЪЖДА Б. АНДР. АНДР., ЕГН ********** да заплати на „У.“ АД, ЕИК *** сумата
от 617.21 лева, представляваща направените в настоящото производство разноски, както и
сумата от 79.44, представляваща разноските по ЧГД № 2460/2020 г. на Районен съд –
Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5