Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
16.02.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Гергана Тенева и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №1065 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба подадена от „Филмар 2017“ ЕООД, гр.С., подадена чрез пълномощник, срещу Решение №260043/16.09.2020г., постановено по АНД № 680/2020г. по описа на Районен съд – Хасково.
В касационната жалба се изтъкват доводи в насока неправилност на преценката на районния съд за липса на основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че съдебният състав не изследвал обективни и субективни фактори, които можело да окажат влияние за несъумяване за изпълнение на своевременно предписано действие от страна на дружеството. Счита се, че при постановяване на решението не било взето предвид обстоятелството, че административното нарушение, за което било подведено под отговорност дружеството било първо за него и било възможно приложение на хипотезите на чл.28, буква „а“ от ЗАНН – устно или писмено предупреждение от страна на административно наказващия орган.
Моли се за отмяна на атакуваното решение.
Ответникът, ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, редовно призован, не изпраща представител. В писмен отговор, подаден чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за пред двете съдебни инстанции. В случай на уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на касационния жалбоподател.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №485993-F496556/20.12.2019г. на Директора на офис Хасково при ТД на НАП – Пловдив, с което на „Филмар 2017“ ЕООД, гр.С., за нарушение на чл.92, ал.2 от Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), във връзка с чл.92, ал.1 от ЗКПО и на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева.
За да постанови решението си, районният съд приел за осъществено описаното в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление нарушение. Стигнал до извода, че „Филмар 2017“ ЕООД не подал в ТД на НАП – Пловдив, офис – Хасково, до 01.04.2019г. (първият присъствен ден след 31.03.2019г.) годишна данъчна декларация по образец. Посочил, че АНО наложил минимално определеното в закона наказание, при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Формирал извод за липса на основания за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението по чл.92, ал.2 от ЗКПО било формално, извършено чрез бездействие или чрез комбинация от действие и бездействие и в случая санкцията била определена в минимален размер.
Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Предвид правните изводи на съда, фактическите му са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. От представените по делото доказателства е видно, че е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Същите са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните срокове и съдържат всички законоустановени в ЗАНН реквизити.
Настоящата инстанция приема за доказано, че „Филмар 2017“ ЕООД, гр.С., в качеството си на задължено по ЗКПО лице, не е подало за финансовата 2018г. в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срок до 31.03.2019г., съответно до края на първия присъствен ден след този срок – 01.04.2019г. Това не е било сторено и на по-късен етап, след изтичане на законоустановения срок. Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, а според чл.92, ал.2 от ЗКПО, в приложимата редакция, годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Видно от чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО, данъчно задължени лица са местните юридически лица.
Разпоредбата на чл.261, ал.1 от ЗКПО гласи, че данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. Касаторът е местно юридическо лице, създадено по Търговския закон, което е дължало подаването на годишна декларация по чл.92 от ЗКПО. С пропускане на законоустановения срок, на 02.04.2019г. (вторият присъствен ден след 31.03.2019г.) дружеството е извършило нарушението, описано в НП, за което правилно е било санкционирано на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО.
Следва да се отбележи, че както с жалбата пред районен съд, така и пред настоящата инстанция касационният жалбоподател не отрича извършването на административното нарушение. Възраженията в касационната жалба са единствено относно приложението на чл.28 от ЗАНН. В тази насока следва да има предвид, че вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, в хипотези като настоящата, когато данъчно задължено по ЗКПО лице следва да подаде в съответния срок данъчната декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срок до 31 март на следващата година за периода, за който се отнася – за финансовата 2018г., т.е. в срок до 31.03.2019г. (в случая до 01.04.2019г.) В случая не са представени доказателства за наличие на обективна причина, възпрепятствала точното изпълнение на задължението, което не е отстранено и на по-късен етап, към момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, поради което не може да се сподели довода на касатора, че същото се отличава с липсата, или с явно незначителна степен на обществената опасност в сравнение с други случаи. Следователно, не са налице материалноправните предпоставки за квалифициране на случая като маловажен и за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки факта, че няма данни с деянието да са причинени щети за бюджета.
Наложената в случая имуществена санкция е индивидуализирана съобразно установения в закона минимум.
При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на закона и следва да бъде оставено в сила.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че до влизане в сила на обжалваното НП е последвала промяна в нормативната уредба и конкретно в чл. 92, ал.2 от ЗКПО досежно срока, в който данъчно задължените лица подават ГДД. Касае се за по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, но в случая промяната на нормативната уредба не обосновава отмяна на санкционният акт, тъй като видно от доказателствата по делото, касаторът не е подал ГДД за данъчният финансов резултат и дължимият годишен корпоративен данък за 2018г., в новопредвиденият срок до 30.06. 2019г.
При този изход на делото, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на ТД на НАП - Пловдив следва да се присъдят разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева за защита пред пред настоящата инстанция – определени съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Искането за присъждане на разноски в полза на касационният ответник представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъществена защита пред РС-Хасково, касационната инстанция намира за неоснователно. Разноските са били поискани своевременно в производството на въззивният съд, но видно от диспозитива на проверяваното решение не са били присъдени. В този случай, касационният ответник разполага с нормативно уредената възможност да проведе процедура по чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 228 от АПК, вр. с чл. 63 от ЗАНН ,като поиска допълване на въззивното решение в частта на разноските, а не и директно да поиска присъждане на разноски от касационната инстанция.Това е така, тъй като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която проверяващият решението съд да замести въззивният и да допълни решението му в частта на разноските, което е недопустимо.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260043/16.09.2020г., постановено по АНД № 680/2020г.
по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „Филмар 2017“ ЕООД, ЕИК ***, гр.С., да заплати на ТД на
НАП - Пловдив, сума в размер на 80 лева /осемдесет лева/ разноски по делото –
юрисконсултско възнаграждение, за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.