№ 98
гр. П., 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720200032 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Д. Б., с ЕГН **********, точен адрес
гр./с. ГР.П., ул..ШИПКА. № 5, срещу НП № 22-1158-002433 от 09.08.2022 г.
на Началника на сектор в ОДМВР П., с-р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ П. С. С. Г., на
длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР П., С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ П.,
упълномощен с 81213-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, с което за осъществен състав на административно нарушение, както
следва по чл119, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 183 АЛ.5 Т.2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена - глоба в размер на 100лв. –сто лева.
Жалбоподателят, атакува издаденото срещу него наказателното
постановление в законоустановения срок. В жалбата, депозирана срещу него е
изтъкнал доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде изцяло отменено, като сочи, че не е извършила нарушение на
чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Липсва виновност от нейна
страна за извършване на посочените в постановлението административно
нарушение. Сочи, че Наказателното постановление е издадено в
противоречие с нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което налага отмяната му
дори само на процесуално основание. Фактическата обстановка, изложена в
наказателното постановление, възразява, че е неясна и противоречива.
Отразените в постановлението "виновно" нарушени от мен текстове на ЗДвП
не съответстват на описаната в постановлението фактическа обстановка.
В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят не се явява
лично, като се и представлява от адв. З. от ПАК. Същият поддържа жалбата
и по същество сочи, че обвинението е неясно описано, че единият свидетел
казва в с.з., че нищо не помни. Вторият свидетел казва, че пешеходката е била
1
възрастна жена с бастун, стигнала до половината на пътното платно, където
минават другите коли, т.е. можела спокойно да мине автомобила без да пречи
на пешеходеца да мине. Подчертава, че в наказателното постановление
пише: „при ляв завой“, но това е десен завой, като улица Петко Каравелов е
Н.сно, а в НП пише „наляво“. Наляво сочи, че вече е хотел Струма и ул.
Търговска, а жалбоподателката се е движела в обратаната посока. Това
твърди, че е процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на
жалбоподателя. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител
за съдебното заседание, като в придружителното писмо, с което е изпратила
преписката моли атакуваното НП да бъде потвърдено, като прави възражение
и за разноските на другата страна.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14
и чл. 18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради
което и същата се явява допустима. Разгледана по същество съдът я намира и
за основателна по следните съображения:
От фактическа страна:
С АУАН GA № 620631, от 18.07.2022 г. св.П. В. С., на длъжност МЛ.
АВТОКОНТРОЛЬОР при С- Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ П. . ОДМВР П., е
съставил акт за установяване на административно нарушение в който е
посочено, както впоследствие и в издаденото НП, че на на 18.07.2022 г. в
17:50 часа, в ГР.П. на УЛ.ПЕТКО КАРАВЕЛОВ, жалбоподателката като
Водач на лек автомобил, НИСАН АЛМЕРА, ********, при обстоятелства: В
ГР П. ПО УЛИЦА МИНЬОР С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ НАДЛЕЗ И.
ВАЗОВ КЪМ УЛ ГЕОРГИ САВА РАКОВСКИ УПРАВЛЯВА ЛЕК
АВТОМОБИЛ НИСАН АЛМЕРА С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ********
КАТО ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА МАНЕВРА ЛЯВ ЗАВОЙ ЗА ДА НАВЛЕЗЕ
ПО УЛ ПЕТКО КАРАВЕЛОВ НЕ ПРОПУСКА И ПРЕМИНАВАЩИЯТ ПО
ПЕШЕХОДНАТА ПЪТЕКА ТИП ЗЕБРА ОБОЗНАЧЕНА С ПЪТНА
МАРКИРОВКА М8.1 И СИГНАЛИЗИРАНА С ПЪТЕН ЗНАК Д17 ОТ ЛЯВО
НА ДЯСНО ПЕШЕХОДЕЦ. ВОДАЧА Е САМ В АВТОМОБИЛА, е
извършил:НЕ ПРОПУСКА ПРЕМИНАВАЩИТЕ ПЕШЕХОДЦИ, с което
виновно е нарушил/а чл.119 ал. 1 от ЗДвП;
Въз основа на горепосоченият Акт е издадено Наказателно
постановление № 22-1158-002433 от 09.08.2022 г. на Началника на сектор в
ОДМВР П., с-р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ П. С. С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК
СЕКТОР в ОДМВР П., С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ П., упълномощен с 81213-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,, с което за
осъществен състав на административно нарушение, както следва по чл119,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 183 АЛ.5 Т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена - глоба в размер на 100лв. – сто лева.
По делото освен приложената преписка, са били събрани
допълнително и гласни доказателства, посредством разпита на двама
свидетели-св. И. С. И., който относно процесната фактическа обстановка
сочи, че на посочената дата били с актосъставителя на работа на територията
2
на ОДМВР-П. и на кръстовището на ул. Миньор и ул. Петко Каравелов
изпълнявали задълженията си по контрола на движение, когато от площада
пресичала една баба с бастунче, и била стигнала до средата на лентата за
движение от ул. Петко Каравелов към хотел Струма, когато жалбоподателят
не й дал път и била спряна и и бил съставен акт. Другият свидетел-
актосъставител заявява пред съда дори и след предявяване на акта, че не си
спомня за случая.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН № GA № 620631, от 18.07.2022 г. съставен от св.П. В. С., на длъжност
МЛ. АВТОКОНТРОЛЬОР при С- Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ П. . ОДМВР П.,
Наказателно постановление № 22-1158-002433 от 09.08.2022 г. на Началника
на сектор в ОДМВР П., с-р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ П. С. С. Г., на длъжност
НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР П., С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ П.,
упълномощен с 81213-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, заповед за компетентност, представени към преписката, заповедта
за компетентност и гласните доказателства, събрани по делото в
горепосочения смисъл и др. Съдът не намира, че събраните гласни
доказателства по делото, допринасят съществено за изясняване на спорните
по делото факти, като актосъставителят заявява, че не си спомня, а свидетелят
по акта описва факти, които ги няма в постановлението и акта, като доразвива
обстоятелствата, но не сочи накъде е завила жалбоподателката.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган.
Задължително, кумулативно условие е спазването на процесуалните
правила по чл. 42 от ЗАНН /още повече ако евентуални нарушения в акта не
могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН/, както и правилата по
чл. 57, ал. 1 ЗАНН, каквито в конкретния случай, процесуални нарушения по
издаване на акта за административно нарушение и НП, водещи до съществено
засягане правото на защита на жалбоподателя–се установиха и ще се
разгледат по долу.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение
е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно
наказателен орган със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
виновно извършено административно нарушение от определен вид, който по
силата на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП /конкретно касаещи ЗДвП/ е
3
с меродавна доказателствена сила до доказване на противното.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за
което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената,
като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното,
като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място съставеният акт за установяване на
административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени
в чл. 42 от ЗАНН.
Издаденото въз основа на него наказателно постановление е
необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде
издадено от компетентен орган, като такава заповед е приложено по делото.
В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е
подписан от актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на
нарушителя за запознаване с неговото съдържание.
В графата му, предоставяща му възможност да даде обяснения по
нарушението да изложи възражения, НЕ се установиха КОНКРЕТНИ такива.
Последващата втора възможност за излагане евентуални
възражения, законодателя е предоставил на евентуалния нарушител в
разпоредбата на чл. 44 от ЗАНН от която същия не се е възползвал по реда на
чл.44 ЗАНН да депозира такива.
При спазване на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН на
нарушителя е връчен препис от акта срещу разписка.
Съдът, извършвайки служебна проверка на съставения акт за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление направи следните правни изводи:
Конкретно, относно деянието за което в процесното НП е наложено
наказание: "Глоба" в размер на 100 лв. на осн. чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП за
извършено нарушение по чл.119, ал.1 ЗДВП- При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.
Съдът намира, че с оглед формалния характер на
административнонаказателното производство, предвид въведените
изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и
наказателни постановления, само редовно съставените такива имат
доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на
административно наказание, като при служебно извършената проверка
констатира, че в процесната административнонаказателна преписка
съставеният АУАН и обжалваното НП не отговарят на изискванията
съответно на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като и в
двата документа нарушението не САМО че, не е словесно описано по ясен,
точен и безпротиворечив начин, така, че да бъде обезпечена възможността
нарушителят да узнае за какво точно деяние е привлечен към
административнонаказателна отговорност и да е в състояние да организира
4
защита си в пълен обем, но нещо повече, основателно е възражението на
защитата, че дори и при така оскъдно описаната фактическа обстановка, един
от най-съществените признаци на вмененото нарушение е сгрешен, а именно
накъде е завивала жалбоподателката, като в акта и НП е посочено, ляв завой,
а действително при така описаната фактическа обстановка и начин и посока
на движение, същата е следвало да предприеме десен завой, а не ляв такъв,
както основателно възразява защитата /това е достъпно за установяване чрез
интернет на сайта на bgmaps и всеки друг сайт свързан с пътната организация
на територията на община П./. Тоест само на това основание следва да се
посочи, че е акта и НП са незаконосъобразни и подлежат на отмяна.
Отделно от това и в допълнение би могло да се посочи, че -
Разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП задължава водача на нерелсово
превозно средство да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, което
поставя необходимост при фактическото описание на деянието да се визират
конкретните обстоятелства, отнасящи се до поведението на водача на пътното
превозно средство при приближаване към пешеходната пътека и съответните
му задължения, свързани с това. Нито в АУАН, нито в НП при текстовото
изписване на твърдяното нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП , не е отразена
в пълнота тази разпоредба от ЗДвП, като не е посочено какво дължимо
поведение не е имал жалбоподателя в конкретната ситуация - да намали
скоростта или да спре, т. е. липсва обективен елемент от фактическия състав
на процесното нарушение, поради което и настоящият състав приема, че
същото е непълно и недостатъчно описано, съобразно отразената фактология,
което води до нарушаване на императвините изисквания за съдържание при
описание на нарушението в АУАН и в НП и е съществен порок по смисъла
на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което от своя страна води до
незаконосъобразност на обжалвания акт и е основание за отмяната му.
Същевременно не е спорно, че спазването на установеното с нормата
на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП задължение не е обусловено от обстоятелството, в
коя част на пешеходната пътека се е намирал пешеходеца спрямо движението
на моторното превозно средство, тъй като водачът е длъжен да пропусне
пешеходеца от момента, в който той оповести намерението си да премине,
като спре на пешеходната пътека или респективно предприеме преминаване
по нея, но за съставомерността на деянието задължително следва да се
установи, че водачът при управление на пътното превозно средство,
приближавайки пешеходна пътека, не предприема активни действия по
намаляване скоростта, с която се движи, или спиране, за да пропусне
пешеходеца, стъпил на пешеходната пътека, т. е. не се поставя под съмнение
възможността обективно той да го е възприел и да не е предприел
съответните действия, като тези обстоятелства също не са описани в акта и в
НП и не може да бъдат доразвИ.и в с.з. от разпита на единият свидетел, той
като по тези факти, жалбоподателят не се е защитавал и това нарушава
правото му на защита.
Изложените съображения мотивират съдебния състав да приеме
обжалваното НП за незаконосъобразно и неправилно, поради което и съдът
счита, че неправилно и необосновано наказващият орган е достигнал до
правен извод, че в случая жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, като актът и НП се явяват и необосновани, поради недоказване
на повдигнатото с тях обвинение.
5
Освен всичко до съдът намира, за необходимо да отбележи, че иначе
АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи съгласно и при
спазване на разпоредбите на ЗАНН.
В заключение при липса и предвид констатираните пороци се налага
единствено обоснования извод, процесното НП да бъде отменено, като
същото е било издадено в нарушение на закона и процесуалните правила арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
РАЗНОСКИ
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя
се дължат разноски в производството по делото, но същият не претендира
заплащане на разноски.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1 вр.ал.1,
вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 22-1158-002433 от
09.08.2022 г. на Началника на сектор в ОДМВР П., с-р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ-П.
С. С. Г., упълномощен с 81213-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, с което на жалбоподателя Н. Д. Б., с ЕГН **********,
точен адрес гр. П., ул.ШИПКА № 5 за осъществен състав на
административно нарушение, както следва по чл119, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл. 183 АЛ.5 Т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 100лв. /сто лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията,
визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален
кодекс пред Административен съд –гр. П. в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6