Мотиви към Присъда от
16.09.2019 г.,
постановена по ВНОХД № 313/18 г. по описа на Софийски окръжен съд
С присъда № 1,
постановена по НОХД №289/2011 г., състав на РС Е. П. е признал подсъдимия Н.М.Д.
за виновен в това, че в периода 03.05.2006 г. – 04.05.2006 г. в гр. Х. -
Конфедерация Швейцария и в гр. Е. - Конфедерация Швейцария, в условията на
продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват
поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил у Ф. Р. Л. и З. М. заблуждение, че ще закупи от Демократична
република Конго диаманти, с които ще извършат съвместно бъдещи сделки и с това
им причинил имотна вреда общо в размер на 217 945,50лв. - левова, равностойност
на 100 000/ сто хиляди/ щатски долара при курс на БНБ към 04.05.2006г. 1,55323
лв. за 1 щ.д. и 50 000/петдесет хиляди/ швейцарски франка при курс на БНБ към
04.05.2006г. 1,25245лв. за 1 швейцарски франк, като измамата е в особено големи
размери и представлява особено тежък случай, както следва:
на
03.05.2006г. в гр. Х. - Конфедерация Швейцария с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил у Ф. Р. Л. заблуждение, че ще закупи от Демократична
република Конго диаманти, с които ще извършат съвместно бъдещи сделки и с това
на 04.05.2006 г. в гр. Е. - Конфедерация Швейцария му причинил имотна вреда в
размер на 100 000/ сто хиляди/ щатски долара с левова равностойност 155 323
/сто петдесет и пет хиляди триста двадесет и три/лв. при курс на БНБ към
04.05.2006г.-1,55323лв. за 1 щ.д., като измамата е в особено големи размери и
представлява особено тежък случай;
на
03.05.2006г. в гр. Х. - Конфедерация Швейцария с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил у З. М. заблуждение,че ще закупи от Демократична
република Конго диаманти, с които ще извършат съвместно бъдещи сделки и с това
на 04.05.2006г. в гр. Е. - Конфедерация Швейцария му причинил имотна вреда в
размер 50 000 /петдесет хиляди/ швейцарски франка с левова равностойност 62
622,50 /шестдесет и две хиляди шестстотин двадесет и два лв. и 50 стотинки/ лв.
при курс на БНБ към 04.05.2006г. 1,25245лв. за 1 швейцарски франк, като
измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай;
-
престъпление по чл.
211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В срока по чл.
319, ал. 1 от НПК е постъпила жалба от служебния
защитник на подсъдимия Д. – адв. В.В. от САК, в която се твърди
незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Сочи се, че неправилно съдът
е признал подсъдимия за виновен, като е възприел фактическа обстановка, която
не се подкрепя от доказателствата по делото. Иска се отмяна на присъдата и
постановяване на нова (въззивна) такава, с която подсъдимият Д. да бъде
оправдан по обвинението.
В допълнение
към жалбата се изтъква, че обвинението не се доказва по несъмнен начин, като
съдът изцяло и безкритично е кредитирал показанията на свидетелите М. и В. и не
е взел предвид, че те са заинтересовани от изхода на делото. Сочи се, че именно
свидетелят М. е осъществил заедно с подсъдимия Д. преди процесната сделка и
друга такава и ако тя не е била успешна, не става ясно защо е предприел стъпки
за осъществяване на втора и е убедил свидетеля Л. да инвестира в нея.
Подчертава се,
че сделката е договорена на немски език, който подсъдимият не знае и преводачи
са били именно свидетелят М. и тогавашната му приятелка свидетелката В..
Обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля У. според защитника са
изцяло игнорирани от съда, а те напълно опровергават показанията, на която се
основава обвинителната теза. Твърди се, че показанията на свидетеля У.
установяват съвсем различна и подкрепена от писмените доказателства фактическа
обстановка от тази, приета от първостепенния съд. Според този свидетел лично М.
е извършил сделката за закупуване на необработените диаманти, като лично е
предал парите и е получил диамантите, след което заминал за Швейцария. Сочи се,
че показанията на този свидетел кореспондират с представените от подсъдимия Д.
документи, издадени от компетентните официални органи на ДРК и АП на Т. –
сертификат за извършен анализ, сертификат за произход, разрешително за износ,
сертификат за собственост, видно от които износител на диамантите е „С.“ ООД, а
вносител С. М. - „П.“ АД, Швейцария, ******* **, Х.; с дестинация Конго, Т.,
Швейцария, „П.“ АД и с начин на транспортиране по въздуха. Съгласно
Разрешително за износ на минерали и минерални проби и писмо за потвърждаване на
министерство на Енергетиката и природните ресурси на Република Т. пратката
минерали е пренесена от Т. с въздушен транспорт от „П.“ АД.
Твърди се, че в
най-лошия случай обвинението е сериозно разколебано и е налице основателно
съмнение в авторството на деянието, а всяко съмнение следва да се тълкува в
полза на подсъдимия.
Алтернативно
се поддържа, че при постановяване на присъдата са допуснати множество
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна
на постановения първоинстанционен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен
състав. Сочи се, че липсва комплексна оценка на доказателствените източници и
на практика се отдава приоритетно значение на едни от тях пред други, а в
мотивите към присъдата липсва отговор на релевираните от защитата на подсъдимия
съображения.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция депозираната жалба се поддържа от
защитника на подсъдимия Д. – адв. В.В. от САК, с доводите, изложени в нея.
Пред
въззивния съд подсъдимият заявява солидарност с позицията на защитника си, а в
последната си дума пред съда моли за оправдателна присъда.
Представителят
на държавното обвинение – прокурор З. К. от СОП, заема становище за правилност
и законосъобразност на атакуваната присъда. Твърди се, че извършеното от
подсъдимия престъпление е безспорно установено от събраните в хода на
производството пред първата инстанция доказателстма; че показанията на
свидетелите В. и М. са напълно безпротиворечиви и кореспондират помежду си, а в
хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да налагат отмяна на контролирания съдебен акт и връщане на делото за нова
разглеждане на първостепенния съд.
С. ОКРЪЖЕН
СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и
съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
В РС Е. П.е
внесен обвинителен акт срещу Н.М.Д. за това, че в периода 03.05.2006 г. –
04.05.2006 г. в гр. Х. - Конфедерация Швейцария и в гр. Е. - Конфедерация Швейцария,
в условията на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които
осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление,
са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил у Ф. Р. Л. и З. М. заблуждение, че ще закупи от
Демократична република Конго диаманти, с които ще извършат съвместно бъдещи
сделки и с това им причинил имотна вреда общо в размер на 217 945,50лв. -
левова, равностойност на 100 000/ сто хиляди/ щатски долара при курс на БНБ към
04.05.2006г. 1,55323 лв. за 1 щ.д. и 50 000/петдесет хиляди/ швейцарски франка
при курс на БНБ към 04.05.2006г. 1,25245лв. за 1 швейцарски франк, като
измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, както
следва:
на
03.05.2006г. в гр. Х. - Конфедерация Швейцария с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил у Ф. Р. Л. заблуждение, че ще закупи от Демократична
република Конго диаманти, с които ще извършат съвместно бъдещи сделки и с това
на 04.05.2006 г. в гр. Е. - Конфедерация Швейцария му причинил имотна вреда в
размер на 100 000/ сто хиляди/ щатски долара с левова равностойност 155 323
/сто петдесет и пет хиляди триста двадесет и три/лв. при курс на БНБ към
04.05.2006г.-1,55323лв. за 1 щ.д., като измамата е в особено големи размери и
представлява особено тежък случай;
на
03.05.2006г. в гр. Х. - Конфедерация Швейцария с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил у З. М. заблуждение,че ще закупи от Демократична
република Конго диаманти, с които ще извършат съвместно бъдещи сделки и с това
на 04.05.2006г. в гр. Е. - Конфедерация Швейцария му причинил имотна вреда в
размер 50 000 /петдесет хиляди/ швейцарски франка с левова равностойност 62
622,50 /шестдесет и две хиляди шестстотин двадесет и два лв. и 50 стотинки/ лв.
при курс на БНБ към 04.05.2006г. 1,25245лв. за 1 швейцарски франк, като
измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай;
-
престъпление по чл.
211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
При
собствена преценка на събраните в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, настоящата инстанция намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
Н.Д. и свидетелят З. (С.) М., живущ в Конфедерация Швейцария, се запознали и в началото на 2006 година решили да
отпътуват за Република Конго, където подсъдимият имат установени контакти, с
цел закупуване на необработени диаманти и препродажбата им след шлифоване на
по-висока цена. Двамата се срещнали в Швейцария, след което отишли заедно до
Конго и там свидетелят М. закупил със свои и на свои роднини средства необработени
диаманти, които след това двамата отнесли до Амстердам, за да бъдат шлифовани.
Двамата
решили да осъществят и втора сделка с диаманти и тъй като никой от тях не
разполагал с достатъчно парични средства, свидетелят М. решил да се свърже със
свои познати в Швейцария – свидетелите Р. Л. и Р. Ф.. Срещата на четиримата
протекла в офис на „П.“ АГ – дружество с участието на свидетеля Л., където
подсъдимият Д. показал мостри на необработени
диаманти. Разговорът бил проведен на немски език и понеже подсъдимият Д.
не го владеел, преводът за него бил осъществяван от свидетелите М. и А. (бивша
К.-В., която по това време била приятелка на свидетеля М.).
На 03.05.2006
г. между подсъдимия Д. и свидетелите Ф.,Л. и М. било постигнато съгласие за
сътрудничество в бизнеса с диаманти и било подписано споразумение на немски
език, с което те като партньори поемали при евентуален неуспех задължението пропорционално
да възстановят на свидетеля Л. сумата, вложена от него в начинанието - а именно
100 000 щ.д.
Тази сума била предадена от свидетеля Л. на свидетеля М. и
подсъдимия Д. на 04.05.2006 г. в гр. Е. и за предаването била съставена
разписка на немски език, удостоверяваща получаването й, която разписка двамата
подписали.
След това
подсъдимият Д. и свидетелите М. и А. отпътували за К. и се установили в
столицата Н., където престояли известен период от време.
Последната
среща на тримата била в А., а след нея свидетелят М. заявил на свидетелите Л. и
Ф., че подсъдимият Д. не е закупил диаманти и е изчезнал с парите.
В проведения
разпит по делегация свидетелят Ф. твърди, че по времето, когато желаел да
инвестира в търговията с диаманти и заедно със свидетелите Л. и М. искали да
създадат дружество с тази цел, подсъдимият Д. му бил представен от свидетеля М.
като сериозен и честен търговец на такива, а свидетелят М. убедил свидетеля Ф.
в успеха на осъществената с посредничеството на подсъдимия Д. пробна сделка.
Свидетелят
твърди, че разговорите с подсъдимия основно се водели на английски език, а част
от казаното при срещите се превеждало за подсъдимия Д. от свидетеля М. на
неизвестен за Ф. език. Текстът на
споразумението бил преведен за подсъдимия според този свидетел отчасти от
свидетеля Л. на английски език и по-голямата част от свидетеля М. на неизвестен
език. След това в хотел М. в гр. Е. свидетелят Л. предал на подсъдимия сумата
от 100 000 щ.д. и неизвестна сума в евро.
Подсъдимият
тръгнал за Африка, придружаван от свидетеля М., а няколко дни след това Л. и Ф.
били информирани от свидетеля, че подсъдимият Д. е изчезнал в Африка заедно с
парите. Впоследствие свидетелят М. им съобщил, че при опитите за разговор по
телефона с подсъдимия последният нарекъл швейцарците глупаци, а от охраната му
били отправени заплахи към тях.
Свидетелят Ф.
съобщава при разпита, че съгласно клаузите на споразумението впоследствие предал
на свидетеля Л. сумата от 30 000 шв. фр. – на която се равнявал неговият
дял при загубата от сделката.
Видно от писмо
от Полицейско управление Е., Прокуратура З., Конфедерация Швейцария, при
проведения по делегация разпит свидетелят Ф. държал особено да се подчертае, че
не възнамерява да бъде на разположение на полицията или прокуратурата за бъдещи
разпити и показания.
По делегация
от прокурор при Прокуратура на кантон Б., Регион Б.-М., конфедерация Швейцария
е проведен разпит на свидетелката Т. А. (бивша К.-В.). Свидетелката твърди, че
се запознала с подсъдимия Д. чрез бившия си приятел М., както и че след
случилото се подсъдимият ѝ се обаждал по телефона и я заплашвал да не се
бърка много-много. Свидетелката съобщава, че разговорите за закупуването на
диаманти били осъществени в офиса на свидетеля Л. и тя присъствала, но не
слушала дословно и все пак успяла да разбере, че става въпрос за 100 000
щ.д., които ще бъдат предадени от свидетеля Л. на подсъдимия за закупуване на
необработени диаманти в С. Л., закъдето заедно с подсъдимия следвало да пътува
и свидетелят М.. Парите за сделката били предадени в ресторант М. в О..
Свидетелката твърди, че няма конкретни спомени за клаузите на споразумението;
че преводът за подсъдимия бил осъществяван от свидетеля М.; че при предаването
на сумата било предложено и на нея да бъде дадена част от парите, но тя
отказала и не искала да се замесва; както и че не е наясно и не е чела съставената
разписка за парите. Свидетелката сочи, че заедно с М. и подсъдимия пътувала до
Н. и там всички отседнали в хотел. Подсъдимият навсякъде ходел сам и сам отпътувал
за С. Л., след което се обадил и им определил среща в Амстердам, на която среща
заявил, че е дал диамантите за шлифоване и заминава за България. Въпреки
обещанието си подсъдимият повече не се върнал в Холандия и след това ѝ
звънял няколко пъти, като ѝ казвал да не се меси и нищо да не разказва и
я заплашвал с физическа саморазправа.
Също по
делегация от прокурор при Прокуратура на кантон Б., Конфедерация Швейцария в
регионалния затвор в Т. е проведен разпит на свидетеля З. (С.) М., задържан по
това време в следствения арест. Свидетелят твърди, че с подсъдимия Д. били
приятели и Д. му предложил да се включи с капитал за закупуване на диаманти от
Африка. За целта свидетелят получил от баща си сумата от 30 000 шв. фр. и
освен тях 10 000 шв. фр. за пътуването, след което двамата с подсъдимия
отишли заедно в Конго и подсъдимият закупил камъни в присъствието на свидетеля.
Камъните подсъдимият отнесъл със себе си в Амстердам с обяснението, че ще ги
даде на шлифовчик, докато свидетелят поради липсата на шенгенска виза го чакал
на летището в същия град. Тъй като подсъдимият твърдял, че могат да се спечелят
много пари от продажбата на диаманти и за целта му е необходим капитал, свидетелят
го свързал с Л., последвали срещи с него и със свидетеля Ф., в резултат на което
било подписано споразумението между четиримата, след което свидетелят Л. дал на
него и на подсъдимия Д. сумата от 100 000 щ.д., а той самият набавил чрез
братовчед си сумата от 50 000 шв. фр. Свидетелят М. твърди, че
подсъдимият настоял свидетелката А. (по онова време К.-В.) да тръгне с тях за Н.,
а след това подсъдимият взел всички пари и отишъл в С. Л. за по-евтини
диаманти. Подсъдимият Д. се обадил след около седмица, казал, че е купил камъни
и се уговорили да се срещнат в Амстердам. На срещата в Амстердам подсъдимият
обявил, че трябва да отпътува за България и се уговорили да се срещнат след
седмица в Амстердам, след което връзката с него била прекъсната, а свидетелите Л.
и Ф. го убедили да не се явява в България за провеждане на действия по
разследването по депозирания от първия от тях сигнал срещу подсъдимия, тъй като
не знае какви са контактите на подсъдимия и какво ще му се случи.
Свидетелят М.
твърди, че контактът му с подсъдимия бил осъществен посредством лице по име Ч.,
с което комуникирал единствено посредством електронна поща и телефон. В хода на
разпита свидетелят обещал да проведе разговор с родителите си и да предаде чрез
тях наличните документи относно произхода на предоставените му от семейството
парични суми за покупката на диаманти – което не било сторено, видно от
придружителното писмо към изпълнената съдебна поръчка за разпит по делегация.
Франц Л. също
е разпитан като свидетел по делегация в Прокуратурата в кантон Л., Конфедерация
Швейцария. Л. твърди, че в офис на неговата фирма „П.“ АГ в Х., кантон Н.,
Швейцария била осъществена среща между него, свидетелите Ф. и М. и подсъдимия Д.,
на която била постигната договорка свидетелят М. да придружи подсъдимия при
покупката на диаманти в Конго, за да бъдат сигурни в сделката. На срещата
присъствала и жена, която говорела много добре немски език и превела текста на
споразумението на подсъдимия. Свидетелят заявява, че разговорите с подсъдимия
били водени на английски език, който подсъдимият владеел слабо; че предал на М.
и Д. сумата от 100 000 щ.д. в брой, за което била съставена и подписана от
тях разписка; както и че скоро след отпътуването им М. се свързал с Ф. и му
съобщил, че подсъдимият е изчезнал. Поради неизпълнението на поетото задължение
влязла в сила записаната в споразумението клауза за пропорционално
възстановяване на паричната сума от всеки от подписалите, като единствено Ф. му
възстановил сума в размер на 25 000 щ.д. Свидетелят Л. съобщава, че е
упълномощил български адвокат да подаде жалба срещу подсъдимия Д. в
прокуратурата.
В хода на
производството пред РС Е. П.е проведен разпит на свидетеля Х. У. У., който заявява,
че е присъствал на сключването на сделката за покупка на диаманти в Конго, при
която свидетелят М. платил цената на камъните (около 100 000 щ.д.),
получил ги и заминал за Швейцария.
Свидетелят У. твърди, че той самият присъствал на сделката като преводач, а
подсъдимият - като експерт по камъните, които М. закупил за фирма в Швейцария с
шеф Ф. Л.. Камъните били придружени с документи, с които да бъдат официално
пренесени от Конго през Т. и съответно да бъдат внесени в Швейцария, които
документи били предоставени от доставчика на диамантите – като свидетелят е
категоричен, че документите са същите, които подсъдимият е предал в хода на
делото пред първостепенния съд и са му били предявени. Свидетелят У. твърди, че
заедно с М. в Конго е била и жена, която останала в хотела и не присъствала на
сделката. В подкрепа на изложеното свидетелят посочва на представени по делото от
подсъдимия Д. снимки, че е фотографиран заедно със свидетеля М. именно по време
на осъществяване на покупката на диаманти от последния.
Пред РС Е. П.е
проведен разпит в процесуалното качество на свидетел и на адвокат Р. П. –
повереник на пострадалото лице Франц Л. съгласно представено в досъдебното
производство пълномощно. Качеството на повереник изключва възможността адвокат
П. да бъде разпитван като свидетел в производството, поради изричната забрана
на чл. 118, ал. 1 от НПК, поради което въззивният съд при установяване на
фактическата обстановка по делото не обсъжда показанията му и намира за
незаконосъобразно както събирането им от районния съд, така и позоваването на тези
гласни доказателства в мотивите към контролираната присъда.
Установява се
от писменото доказателство споразумение, подписано на 04.05.2006 г. между Ф., М.,
Д. и Л. като равноправни партньори, че Л. ще инвестира 100 000 щ.д., за да
финансира първата голяма доставка на диаманти в Демократична република Конго; М.
и Д. ще заминат в следващите два дни за К. и ще закупят там диаманти на същата
стойност; посочената сума трябва да бъде възстановена в размер на 200 000
щ.д., които ще бъдат приспаднати при първата сделка под формата на разходи
преди разпределението на печалбата, а ако нещо се случи с първоначалната сума,
всеки от четиримата партньори носи
пропорционална отговорност и се задължава да възстанови капитала с цел
връщането му на рисковия кредитор. В споразумението е декларирано намерение
четиримата партньори да извършват в бъдеще заедно сделки с диаманти, като за
целта в близко бъдеще или ще учредят нова фирма, или ще поемат дружество „П.“
АГ, а точните параметри на първата сделка ще бъдат определени при учредяване на
дружеството или при поемане на „П.“ АГ след реализирането на две успешни
сделки.
Видно от
съставената на 04.05.2006 г. квитанция (разписка), свидетелят З. М. и
подсъдимият Н.Д. са потвърдили получаването на 100 000 щ.д. от Франц Л. за
закупуване на сурови диаманти.
По делото са
налични и писмени доказателства, постъпили при разглеждането на производството
пред РС Е. П., както следва:
Сертификат за
извършен анализ на диамант (акредитирана лаборатория) от Контролна служба на
Демократична Република Конго, получено на 18.05.2006 г. на Митница – Д. Л. Р., с
печат на Агенция за приходите на Т. и с посочено в сертификата съдържание на доклад
Разрешително за износ № *******/2006 АТ и Експертен доклад № 2081/2006 г.
Отразено е, че пробата е дадена от Г. за сметка на С. частно дружество с
ограничена отговорност;
Сертификат за
произход от Демократична република Конго, получено на 18.05.2006 г. на Митница
– Д. Л. Р., с печат на Агенция за приходите на Т. и с посочени в сертификата
износител С. и вносител С. М./“П.“ АД, Швейцария, Х., начин на транспортиране -
по въздуха, рег. № 077/00**/06.;
Разрешително
за износ № *******, получено на 18.05.2006 г. на Митница – Д. Л. Р., с печат на
Агенция за приходите на Т., касаещо диамант с тегло 470 карата, със страна на
произход Демократична република Конго, дестинацияь Швейцария, „П.“ АД Х., на
обща стойност 100 000 щ.д., изходен пункт Л./К., с валидност 90 дни, с
положен печат на Митница Т., Международно летище „Д.“;
Сертификат за
собственост, издаден от Контролна служба на Конго и „Ф.“ ООД, Демократична
република Конго, с което се удостоверява, че частното дружество с ограничена
отговорност С. от Конго притежава консигнация № MTL 9** Диамант, 470 карата, със срок
една година, получено на 18.05.2006 г. на Митница – Д. Л. Р., с печат на
Агенция за приходите на Т..
Във връзка с
така посочените писмени доказателства (представени първоначално като ксерокопия,
а впоследствие постъпили по делото в оригинал) подсъдимият Д. обяснява пред
първостепенния съд, че се е снабдил с тях в много късен момент от наказателното
производство чрез свои познати и ги представя в подкрепа на обстоятелството,
заявено от него още в хода на досъдебното производство – че не той, а
свидетелят М. като представител на „П.“ АГ е закупил диамантите и е отпътувал с
тях за Швейцария.
По пощата в РС
Е. П.са постъпили от Т. следните писмени доказателства, приобщени по делото:
-писмо за
потвърждение от Обединена Република Т., Министерство на енергетиката и
природните ресурси, за това, че пратката минерали, притежавани от С. и
пренесени от „П.“ АГ, Швейцария, са изпратени от Т. на уговорената дата
22.05.2006 г.;
-разрешително от
22.05.2006 г., подписано на 25.05.2006 г. със срок на валидност 30 дни, за
износ на минерали и минерални проби, издадено на С., за износ на една пратка,
съдържаща 470 карата необработени диаманти, с въздушен транспорт от
международно летище „Д. Н.“ чрез транспортиране от Т. до „П.“ АГ Швейцария,
като се удостоверява, че плащането вместо концесионна такса, дължима от
лицензирания търговец по отношение на тези минерали вече е получена.
От справка от
МФ, Агенция „Митници“, ЦМУ се установява, че в периода от 01.01.2000 г. до
31.03.2008 г. не са открити данни за декларирани парични средства от подсъдимия
Н.Д., внесени на територията на Република България.
Видно от
заключението на съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи,
левовата равностойност на 100 000 щ.д. към 04.05.2006 г. е 155 323.00
лв., а левовата равностойност на 50 000 шв. фр. към дата 04.05.2006 г. е
62 622.50 лв.
От
заключението на графическа експертиза е видно, че подписите от името на
свидетелите Ф., Л. и М. и на подсъдимия Д. в споразумението от 03.05.2006 г. и
в разписката от 04.05.2006 г. са положени от лицата, посочени за техни автори.
При
така посочените гласни и писмени доказателства и заключения на посочените
по-горе експертизи, които са били предмет на обсъждане и анализ и от
първоинстанционния съд, въззивният съд счете, че приетите за установени в
мотивите към контролираната присъда факти и обстоятелства не се обосновават с
изискуемата за постановяване на осъдителна присъда категоричност.
Свидетелите
по делото според въззивния съд условно могат да бъдат разделени на три групи. В
първата от тях попадат свидетелите М. и А., които твърдят, че инкриминираните
парични суми са се намирали във владението на подсъдимия Д. и той е отпътувал с
тях под предлог, че ще закупи необработени диаманти, а след това е заявил, че е
оставил камъните за шлифоване и впоследствие преустановил контакт със
свидетелите. Втората група свидетели включва швейцарските граждани Л. и Ф.,
които не са очевидци на поведението на подсъдимия след отпътуването за Конго и
съобщените от тях факти са такива, каквито са им били поднесени от свидетеля М.,
поради което заявеното от тези свидетели в тази връзка не може да бъде счетено
за пряк източник на данни от значение за разкриване на обективната истина по
делото. В последната условно определена група е свидетелят У., който подробно
разказва за осъществена от свидетеля М. покупка на необработени диаманти, на
която присъствал и подсъдимият Д., като тези гласни доказателства кореспондират
с частичните обяснения на подсъдимия Д..
Анализирани
поотделно и в своята съвкупност, събраните по делото гласни доказателства са
противоречиви до степен на взаимно изключване, поради което според въззивния
съд от тях не могат да бъдат установени с несъмненост фактите, приети от първостепенния
съд в мотивите към постановената присъда – както относно поведението на
подсъдимия Д. след пристигането на подсъдимия и свидетелите М. и А. в Конго за
втората сделка, така и при т. нар. пробна сделка с диаманти, макар последната
да не е предмет на обвинението.
Така
първоинстанционният съд е приел, че при първата сделка, осъществена със
средства на семейството на свидетеля М., подсъдимият Д. създал у свидетеля
лъжливото впечатление, че в Амстердам е дал диамантите за шлифоване и този
процес ще отнеме значително време. Според въззивния съд обаче, събраната
доказателствена съвкупност не установява по безспорен начин съдбата на пробната
сделка и участието на подсъдимия Д. в нея, тъй като твърденията на свидетеля М.
досежно началото на съвместната им дейност по закупуването на скъпоценни камъни
не са потвърдени от каквото и да било друго доказателство, било то гласно или
писмено.
Показанията на
свидетеля М., послужили на състава на РС Е. П.при изграждане на изводите му по
фактите и счетени от него за достатъчно убедителни, според въззивния съд поради
наличната у свидетеля заинтересованост да не бъде свързан с липсата на парите,
дадени от свидетеля Л. за покупка на диаманти, не могат да бъдат кредитирани с
доверие. Действително, свидетелката А. също твърди, че от Н. подсъдимият сам
отпътувал с парите за С. Л. с цел покупка на диаманти и след това заявил, че ги
е дал за шлифоване в Амстердам, а впоследствие преустановил контактите си с
тях. В нейните показания, обаче, въззивният съд съзря противоречия с
показанията на останалите свидетели, които до голяма степен дискредитират
заявеното от свидетелката. Така последната твърди, че е присъствала само като
наблюдател при подписването на споразумението и няма конкретни спомени за
клаузите му, както и че преводът за подсъдимия при проведените срещи бил
осъществяван единствено от свидетеля М. поради близостта на родните им езици,
докато свидетелят Л. заявява, че именно присъствалата на срещите жена говорела много
добре немски език и именно тя превела текста на споразумението за подсъдимия. Докато
свидетелката А. съобщава, че с М. са останали в Н., тъй като подсъдимият им
казал, че в Сиера Леоне е опасно за жена, то свидетелят М. заявява, че
причините за невъзможността да придружи подсъдимия са били липсата на виза и
обстоятелството, че бил болен. Освен това, свидетелката А. сочи, че в Н.
тримата са се настанили в един и същ хотел, като съответно тя и приятелят
ѝ М. били в двойна стая, а подсъдимият в единична, докато свидетелят М.
твърди, че подсъдимият се настанил сам в хотел „Х.“, а те двамата отседнали в
друг отдалечен на 20 километра хотел.
При така
изтъкнатите противоречия в гласните доказателства на посочените двама
свидетели, за въззивния съд възниква съмнение дали действително подсъдимият Д.
е взел инкриминираните суми под предлог, че сам ще купи скъпоценните камъни и
дали действително е отпътувал сам, както твърдят той и свидетелката А. - още
повече, че свидетелят У. сочи свидетеля М. като купувач на камъните. Установяването на тези
обстоятелствата по несъмнен начин е от особено значение, доколкото
обвинителната теза, възприета изцяло от първостепенния съд, почива на
умишленото отстраняване на свидетеля М. като придружител на подсъдимия Д. с цел
обогатяване на последния с инкриминираните суми, собственост на свидетелите Л.
и М..
От друга
страна, свидетелят У. в показанията си пред съда заявява фактическа обстановка,
съвсем различна от твърдяната от свидетелите М. и А., като не са налице каквито
и да било обективни данни този свидетел да е заинтересован от изхода на делото,
макар и да е осигурен от подсъдимия Д. при реализиране на законоустановеното му
право да представя доказателства в процеса.
Кратко и
лаконично първостепенният съд е обсъдил в мотивите към контролираната присъда
писмените доказателства писмо за потвърждение от Обединена Република Т.,
Министерство на енергетиката и природните ресурси и разрешително за износ на
минерали и минерални проби, като е счел, че тези доказателства подкрепят
извода, че подсъдимият се е разпоредил с процесните парични суми и лично е
пренесъл диамантите в Швейцария. Според въззивния съд, обаче, липсват основания
за такъв извод, доколкото и двата документа касаят „П.“ АГ като получател на
камъните, но не обвързват по никакъв начин подсъдимия Д. с това дружество, нито
това правят оставалите доказателства по делото.
Освен това, писмените
доказателства Сертификат за извършен анализ на диамант (акредитирана
лаборатория) от Контролна служба на Демократична Република Конго, Сертификат за
произход от Демократична република Конго, Разрешително за износ № РЕ 93** АТ и
Сертификат за собственост, издаден от Контролна служба на Конго и „Ф.“ ООД,
Демократична република Конго установяват, че през месец май на 2006 година
диаманти на стойност 100 000 щ.д., придружени от изискуемите за произход и
износ документи са били подготвени за транспорт за Конфедерация Швейцария с
дестинация “П.“ АГ, Швейцария, Х., а за представител на дружеството е посочен свидетелят
М.. Тези писмени доказателства, освен че кореспондират с показанията на
свидетеля У. и сами по себе си са достатъчни да внесат съмнение в застъпената
от обвинението теза за проявено измамливо поведение от страна на подсъдимия Д.
с цел имотна облага, а всяко съмнение следва да бъде тълкувано в полза на
привлеченото към наказателна отговорност лице.
Изтеклият
значителен период от време и практическият отказ на свидетелите М., Л., А. и Ф.
да съдействат за изясняване на обективната истина, доколкото и тримата
свидетели многократно са демонстрирали нежеланието си да бъдат разпитани за
обстоятелствата по делото пред българския съд (свидетелят Ф. в проведения
разпит по делегация дори подчертава, че не възнамерява да бъде на разположение
на полицията или прокуратурата за бъдещи разпити и показания), поставят
съдебните инстанции в невъзможност доказателствената съвкупност да бъде
допълнително попълвана и прави противоречията в гласните и писмени доказателства
непреодолими с посочените в НПК методи и средства.
Извън всякакво
съмнение е обстоятелството, че съобразно разпоредбата на чл. 303 от НПК
присъдата не може да почива на предположения и съдът признава дадения подсъдим
за виновен, само и единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин - което в конкретния случай
не е сторено с изискваната от закона категоричност.
С
оглед на изложеното настоящата инстанция отмени присъдата на първоинстанционния
съд и постанови друга, с която призна подсъдимия Д. за невиновен в извършване
на престъплението, за което е било повдигнато обвинение.
Направените по
делото разноски остават за сметка на бюджета.
При горните
съображения съдът постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:………………