№ 32
гр. Перник, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500705 по описа за 2024 година
., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от С. К. А., ЕГН **********, срещу решение №
814/10.10.2024 г., постановено по гр.д. № 5015/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Перник.
С Решение № 814/10.10.2024 г., постановено по гр.д. № 5015/2023 г., Пернишкият
районен съд е признал за установено на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, че в полза на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ съществува изискуемо вземане срещу С. К. А.,
ЕГН **********, за сума в размер на 200,77 лв., представляваща главница на доставената и
потребена топлинна енергия до адрес - *** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (24.07.2023 г.) до окончателното изплащане на сумата и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 28,70 лв., представляваща законната лихва за забава на
месечните плащания лева за периода от 08.07.2021 г. до 04.07.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3527/2023 г. по описа
на Районен съд Перник.
С решението съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от „Топлофикация-
Перник“ АД срещу С. К. А. за признаване за установено, че в полза на „Топлофикация-
Перник“ АД съществува изискуемо вземане за разликата над 200,77 лева до пълния предявен
1
размер от 201,44 лева - главница на доставената и потребена топлинна енергия до адрес - ***
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., както и за разликата над 28,70 лева до пълния
предявен размер от 28,79 лева - законната лихва за забава на месечните плащания лева за
периода от 08.07.2021 г. до 04.07.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 3527/2023 г. по описа на Районен съд Перник.
Районен съд - Перник е отхвърлил изцяло предявения от С. К. А. иск за осъждане на
„Топлофикация-Перник“ АД да му заплати сума в размер на 1500,00 лева, представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди, от обстоятелството, че през последните 20
години, предхождащи депозиране на иска, е подложен на психически тормоз от
обстоятелството, че „Топлофикация - Перник" АД претендира от него суми за отопление на
общи части, в които отоплителни уреди не съществуват като неоснователен. С решението
съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от С.
К. А., с която се обжалва първоинстанционното решение в частта относно присъдени
дължими суми за потребена топлинна енергия до адрес - *** за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (24.07.2023 г.) до окончателното
изплащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 28,70 лв.,
представляваща законната лихва за забава на месечните плащания лева за периода от
08.07.2021 г. до 04.07.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 3527/2023 г. по описа на Районен съд Перник, като се твърди, че
същото е неоснователно и незаконосъобразно. Излагат се подробни аргументи в насока, че
районният съд не е подложил на обсъждане всички налични по делото доказателства. Сочи,
че към момента на приемане на жилищния блок, в който се намира процесния апартамент,
не е изградена отоплителна инсталация в стълбищната клетка и че няма и не е имало
монтирани отоплителни тела, като допълва, че това обстоятелство опровергава твърдението
на ищеца, че се е доставяла топлинна енергия за общите части и че е имало монтирани
каквито и да било отоплителни уреди. На следващо място се отбелязва, че никъде в
представените доказателства не се посочват каквито и да било критерии за качеството на
доставяната услуга по топлоснабдяване, както и законността на останалите измервателни
уреди, съгласно изискванията на чл.35, чл.39, ал.1 и чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията.
Въз основа на подробно изложените съображения за неправилност на атакуваното
решение, С. К. А. моли съда същото да бъде отменено, като бъде отхвърлен предявения от
„Топлофикация Перник“ иск. Моли съда да постанови изплащане на насрещно предявения
иск в размер на 1500 лева. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор от ответната страна -
„Топлофикация - Перник” АД.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си по съображения, подробно
изложени в нея, както и предявения насрещен иск.
2
Ответната страна „Топлофикация - София” АД не изпраща представител. С молба
изразява писмено становище по изложените обстоятелства във въззивната жалба. Моли съда
да постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
постановеното от районния съд решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски,
включително юрисконсулско възнаграждение в размер на 200 лева.
Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е
постановено от първонистанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е
подписано, поради което е валидно. Постановено е при наличие на процесуалните
предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените
претенции, поради което е допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на
правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна
материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или
нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за
установено следното:
Районен съд - гр. Перник е бил сезиран с обективно кумулативни съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 от
ЗЗД във вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Топлофикация-Перник“ АД,
ЕИК *********, срещу С. К. А., ЕГН **********. В исковата си молба ищецът е изложил
твърдения, според които ответникът е клиент на топлинна енергия и предвид
неизпълнението на задълженията му като такъв дължи на ищцовото дружество сума в
размер на 201,44 лв., представляваща главница на доставената и потребена топлинна
енергия до адрес - *** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(24.07.2023 г.) до окончателното изплащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
в размер на 28,79 лв., представляваща законната лихва за забава на месечните плащания
лева за периода от 08.07.2021 г. до 04.07.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3527/2023 г. по описа на Районен съд
Перник.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, от ответника,
който намира предявените искове за неоснователни като твърди, че претенцията е изчислена
въз основа на отопляема кубатура на жилището му от 160,00 куб.м. Твърди, че е налице
извънсъдебно изявление от ищеца, че кубатурата на собствения му процесен апартамент, в
който се е настанил през м. април 1992 г. е 146 куб.м. В тази връзка било налице и
3
произнасяне на ВКС с решение от 30.11.2022 г.
Оспорва да е налице твърдяната от ищеца облигационна връзка. Твърди, че в общите
части на сградата - стълбища и между апартаментното пространство не са монтирани
отоплителни уреди. Оспорва измервателните уреди, ползвани от ищеца да са „законни“.
Твърди, че апартаментът му е надлежно отопляван. Оспорва редовното водене на
счетоводството на ищеца, в тази връзка и приложената по делото справка.
Твърди, че 08.10.2021 г. е входирал изявление пред ищеца, че се отказва от
предоставяните от него услуги (с оглед правилото на чл. 153, ал. 4 ЗЕ и чл. 13, ал. 1 и 3 от
Общите условия), поради което в срок от 15 дни - до 24.10.2022 г. (вероятно имайки предвид
2021 г.) ищецът е следвало да преустанови доставката, което е в разрез с общностното право
- чл. 13 от Директива 2006/ЕО, Директива № 83/2011 г., изменяща чл. 62, ал. 1 и 2 от ЗЗП.
Предявен е насрещен иск, с който С. К. А. моли съда да постанови решение, с което
да осъди „Топлофикация - Перник" АД да му заплати сума в размер на 1500,00 лева
обезщетение за нанесени неимуществени вреди, от обстоятелството, че през последните 20
години, предхождащи депозиране на иска е подложен на психически тормоз от
обстоятелството, че „Топлофикация - Перник" АД претендира от него суми за отопление на
общи части, в които отоплителни уреди не съществуват, като с оглед на изложеното моли
съда да отхвърли предявените срещу него искове и да уважи насрещния такъв.
От страна на ответника не са ангажирани доказателства за наличието на
правопогасяващи или правоизключващи факти.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, районният съд е
приел, че ответникът, като изключителен собственик на процесния имот, се явява
потребител на топлинна енергия и като такъв следва да отговаря за задълженията на имота
спрямо ищцовото дружество. Обстоятелството дали ответникът е страна по договор за
търговска продажба на топлинна енергия, сключен чрез конклудентни действия при
предварително установени от ищеца общи условия по арг. от чл.150 от ЗЕ е уредено в
закона. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия. В ал. 2 от същия член е предвидено, че тези общи условия влизат в
сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите, като това условие в случая е спазено, доколкото по делото са ангажирани
доказателства за публикуването на общите условия в един местен ежедневник преди
процесния период. От горното следва, че за възникването на договорното правоотношение
не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата. Страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, като съгласно разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, имат качеството на клиенти на топлинна енергия, а съгласно чл. 153, ал.6 от ЗЕ,
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
4
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следва да се
отбележи, че претендираните вземания не са установени въз основа единствено на
счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно съставени
частни документи, а въз основа след извършена проверка.
В първоинстанционното производство по делото са изслушани и приети два броя
заключения по СТЕ, оспорена от ответника, които първоинстанционният съд е кредитирал.
При постановяване на своето решение съдът е съобразил наличието на решение № 50220 от
30.11.2022 г. по гр. д. № 493/2022 г. по описа на ВКС, с което съдът е обсъдил
обстоятелството относно кубатурата на процесния топлоснабден имот, собственост на С. К.
А., и е взел предвид изчисляването на дължимите суми при кубатура от 146 куб. м.
отопляем обем.
Видно от заключенията на вещите лица ищецът „Топлофикация-Перник“ АД е
представило на вещото лице свидетелства относно извършенметрологичен контрол на
монтирания в АС на СЕС на адреса общ топломер , който е преминавал задължителен
метрологичен контрол в периода, за който се претендират суми по настоящото производство.
Представени са и договори, сключени между топлопреносното дружество и фирмата
за дялово разпределение с изпълнител „Директ“ ЕООД – офис гр. Перник, обслужваща
сградата – етажна собственост, където се намира имотът, собственост на ответника.
Изслушано и прието е заключение по СИЕ, изготвено при проверка на
счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице е достигнало до извод, че за исковия
период равностойността на предоставяните от ищеца услуги за топлинна енергия е в размер
на 201,44 лв., а законната лихва е в размер на 28,79 лева за периода на забава, в който се
претендира.
По делото липсват твърдения и доказателства за пълно или частично погасяване на
задължението, поради което първоинстанционният иск е бил уважен до размер от 200,77
лева и отхвърлен до пълния предявен такъв от 201,44 лева при съобразяване на кубатура от
146 куб. м. отопляем обем.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав намира за правилен извода на
първоинстанционния съд, че ответникът е притежател на правото на собственост върху
процесния недвижим имот и е задължен за вземанията по отношение на същия през
процесния период в пълен обем, респ. ответникът е пасивно материалноправно легитимиран
да отговаря за задълженията за неплатена топлинна енергия по отношение на процесния
недвижим имот. Поради това и районният съд правилно е достигнал до крайните си изводи.
Доколкото крайните изводи на настоящата съдебна инстанция изцяло съвпадат с
изводите на първоинстанционния съд, то обжалваното съдебно решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 от ГПК.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на
осн чл. 273 от ГПК във връз. с чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
5
направените в хода на въззивното производства разноски, за които е представил и списък по
чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 37 от ЗПрП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащане на правната помощ, се определя на въззиваемото дружество сумата от 100,00
лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид липсата на фактическа и правна сложност на
делото и неявяването в открито съдебно заседание на процесуален представител на
въззиваемия, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
Предвид изхода на делото, въззивният жалбоподател няма право на разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1
ГПК.
По изложените мотиви, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 814/10.10.2024 г., постановено по гр.д. № 5015/2023 г.,
по описа на Пернишкият районен съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА С. К. А., ЕГН **********, от *** адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сума в размер на 100,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6