РАЗПОРЕЖДАНЕ
Номер Година 2020 Град София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Първо гражданско отделение, 30 състав
На 11.06.
Година 2020
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
като разгледа гражданско
дело номер №4081 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, предявена от С.З.Б. срещу „Х.А.Р.А.Б.“.
Ищецът поддържа, че през 2018г., след
връчване на покана за доброволно изпълнение, разбрал за образувано изп. дело №20137810400207 по описа на ЧСИ Г.Д.След справка
установил, че изпълнителните листове, въз основа на които е образувано
изпълнителното производство, са издадени по ч.г.д №52372/2010г. по описа на СРС
и гр.д. № 8227/2013г. по описа на І-21 състав при СГС – и двата срещу С.З.Б. с
ЕГН **********, докато ЕГН на ищеца е **********. Твърди, че длъжник всъщност е
друго лице, с посоченото ЕГН, различно от неговото собствено. С този мотив е
направил искане за прекратяване на изпълнителното дело, което съдебният
изпълнител оставил без уважение. Ищецът подал частна жалба срещу този отказ,
която била предмет на ч.г.д №13301/2018г. по описа на СГС. С решение от 04.04.2019г. СГС оставил жалбата без уважение. Впоследствие
ищецът е обжалвал и конкретни действия на ЧСИ, като жалбата му отново е
оставена без уважение от състав на СГС по ч.г.д №10764/2019г. След като всички
възможности на ищеца, в качеството му на длъжник в изпълнителното производство
били изчерпани, той подал молба за отмяна на влязлото в сила решение на СГС, 21
с-в по гр.д. № 8227/2013г., която била оставена от ВКС без разглеждане като
процесуално недопустима, тъй като била подадена от лице, неучаствало в
съдебното производство по гр.д. № 8227/2013г. на СГС, 21 с-в. Определението на
ВКС, I ТО по т.д. №941/2019г. било потвърдено с определение по ч.т.д.
№2903/2019г. на II ТО на ВКС.
Ето защо, ищецът
счита, че е изчерпал способите си за защита по горепосоченото изпълнително
производство и единствената възможност за защита на правата му остава
предявяването на настоящата искова молба, с която иска съдът да признае за
установено, че вземанията на „Х.А.Р.А.Б.“, предмет на изп.
дело №20137810400207 по описа на ЧСИ Г. Дичев, произтичащи от изпълнителните
листове, издадени по ч.г.д №52372/2010г. по описа на 25 с-в на СРС и гр.д. №
8227/2013г. по описа на 21 състав на СГС, не съществуват по отношение на ищеца
– С.З.Б., с ЕГН ********** и изпълнителното производство следва да бъде
прекратено по отношение на него.
Сочи се в исковата молба, че се предявеният
следните искове – главен с пр. основание
424 от ГПК, а при условията на евентуалност – чл.124, ал.1 от ГПК.
На първо място, съдът следва да
отбележи, че не са предявени при условията на евентуалност два иска, както
неправилно е възприето от ищеца. Основанието на иска се извежда от наведените в
исковата молба твърдения, а правната му квалификация не е елемент от същото и
определянето й не е задължение на страната, а на съда. Предвид изложените факти
и петитума на исковата молба, не може да се приеме,
че са предявени два различни иска, при условията на евентуалност. Искът е само
един и той е недопустим, поради следното:
По същество, ищецът се домогва да
разреши повторно вече разрешен със сила на пресъдено
нещо правен спор. Действително, установява се от приложените към исковата молба
съдебни актове, че като страна по посочените по горе граждански дела на СГС и
СРС, в рамките на които са издадени и изпълнителните листове, въз основа на
които е образувано изпълнителното дело срещу ищеца, е посочен С.З.Б., с ЕГН **********.
Не съществува обаче изискване на процесуалния закон за идентификация на
ответника, респ. длъжника в изп. процес чрез
посочване на ЕГН /вж. чл. 127, ал.1, т.2 от ГПК във вр.
с чл. 404, т.1 от ГПК/. Независимо от съществуващото разбиране на законодателя,
че единният граждански номер е уникален за всяко физическо лице, при което се
използва за еднозначната му идентификация, наред с трите му имена /вж. ЗГР,
чл.11, ал.1/, не е въведено изискване за посочване ЕГН на ответника нито в
исковата молба, нито в окончателния съдебен акт. Действително, практиката е в
повечето случаи страните да се идентифицират и с ЕГН /когато последното е
известно на ищеца/, но от това не следва, че посочването на несъответстващ ЕГН винаги
има конкретно правно значение, предвид факта, че самият закон не въвежда ЕГН
като идентифициращ критерий.
В случая може да се приеме за сигурно, че несъответствието се дължи на
обикновена техническа грешка, а не става въпрос за наличието на две физически
лица с еднакви три имена, но с различни ЕГН, която хипотеза е рядка, но
възможна. По настоящото дело тя е изключена поради две причини. На първо място,
съдът извърши служебна справка в регистрите на НБД „Население“ и установи, че
лице С.З.Б. с ЕГН ********** не
съществува. На следващо място, такъв ЕГН въобще не би могъл да бъде формиран за
лице с посочените три имена – видимо от мъжки пол, защото съгласно чл.104,
ал.2, т.2 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система
за гражданска регистрация, деветата цифра на единния граждански номер обозначава пола на лицето - тя
е четна за мъж и нечетна за
жена. Ето защо лице с ЕГН с девета
цифра 5 би следвало да е от женски пол, което очевидно не е настоящият случай.
Нещо повече, от направената служебна справка се установява, че адресът на ищеца
С.З.Б. с ЕГН ********** съвпада изцяло с посочения в приложените към исковата
молба изпълнителни листове, в които длъжникът е идентифициран като С.З.Б. с ЕГН
**********,***.
Очевидно е, че става въпрос за същото лице, чийто ЕГН е посочен некоректно
във влялото в сила решение на СГС и двата изпълнителни листа, което не се
оказало пречка лицето да бъде идентифицирано недвусмислено от съдебния
изпълнител по трите му имена и адрес.
Поради така изложеното, съдът намира, че предявеният иск е недопустим. С
влязло в сила решение по гр.д. № 8227/2013г. по описа на 21 състав на СГС е
установено, че ищецът дължи на ответника посочените в исковата молба суми. Пререшаването
на този въпрос е недопустимо. Не се сочат никакви новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства
от съществено значение за делото,
които не са могли да
бъдат известни на ищеца до изтичането на
срока за подаване на възражение
или с които не е могъл да
се снабди в същия срок. Оставянето без разглеждане на молбата на ищеца за отмяна на влязло в сила
решение няма характера на такова обстоятелство.
Ето защо съдът намира, че е сезиран с недопустим иск, производството по
което следва да бъде прекратено чрез връщане на исковата молба на осн. чл.130 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 от ГПК, искова молба на С.З.Б. с вх.
№41915/19.05.2020г. от регистратурата на СГС, по която е образувано гр. д.
№4081 по описа на СГС, 30 с-в за 2020г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
Разпореждане може да се обжалва с
частна жалба пред САС в 1 – седмичен срок от съобщението.
СЪДИЯ: