№ 1341
гр. Перник, 14.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500706 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 167 от 30.06.2025 г., постановено по гр.д. № 157/2025 г., Районен
съд – гр. Р. е намалил по предявения от И. Б. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ***
и С. И. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ***, срещу К. И. А., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Р., *** иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, завещателното разпореждане,
извършено от Й. Т. Г., с ЕГН: **********, починала на 05.03.2022 г., в полза на К. И.
А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ***, чрез саморъчно завещание от 08.06.2021 г., с
2/4 ид. ч.
С решението съдът е възстановил на И. Б. Г. запазената му част от
наследството на Й. Т. Г..
Съдът е възстановил на С. И. Д. запазената ú част от наследството на Й. Т. Г..
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от К.
И. А., чрез адв. Бл. Б., с която се навеждат твърдения, че атакуваното решение е
порочно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила. Твърди, че безспорно установено по делото е, че е
депозирана от адвокат-пълномощника молба за отлагане по делото, която не била
докладвана от деловодителя, поради което съдът е дал ход на делото по същество и
същото е обявено за решаване. Допълва, че още на следващия ден е подадена молба за
отмяна хода на делото, но същата не се е произнесъл по същата и не е отменил хода по
същество. В продължение се правят оплаквания, че районният съд е подходил
формално спрямо исканията на страните по делото като не е разгледал доводите и
1
възраженията наведени в отговора на исковата молба и горепосочените молби. Излага
се становище, че постановеното от първата инстанция решение не отговаря на
законовите изисквания, залегнали в чл. 235, ал. 2 от ГПК и чл. 12 от ГПК, както и че
не са спазени задължителните указания визирани в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въз основа на изложеното се моли съда за отмяна на
постановеното от Районен съд – Р. решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. С въззивната жалба
не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от И. Б. Г. и С. И. Д., чрез адв.
Л. Б., с който се оспорва въззивната жалба. Твърди се, че направените с нея
оплаквания са неоснователни. Намира постановеното от районния съд решение за
правилно, постановено след извършен цялостен анализ на наличните доказателства и
правилно приложение на материалния и процесуален закон. Навеждат се твърдения, че
не е налице допуснато процесуално нарушение от страна на съда, като се релевират
подробни доводи в тази насока. На следващо място се сочи, че дори съдът да приеме,
че е налице процесуално нарушение, то счита, че същото не обосновава отмяна на
първоинстанционното решение, неговото обезсилване и връщане на делото за ново
разглеждане. В продължение с отговора се излага, че въззивната инстанция е такава по
същество на спора, а не е контролно-отменителна, поради което ирелевантни са
процесуалните отношения, които не водят до нищожност или недопустимост на
обжалваното решение. Счита, че в настоящия случай във въззивната жалба не се
съдържат искания и възражения, които поради нарушение на правото на въззивния
жалбоподател да участва в първоинстанционното производство, ответницата не е
могла да направи. Правят се твърдения, че ответницата не оспорва, а дори
потвърждава всичко изложено в депозираната искова молба – както от фактическа,
така и от правна страна. Изразява становище и по отношение на направеното с
въззивната жалба оплакване, че съдебният деловодител не е докладвал две депозирани
от страната молба. Счита направеното в тази насока оплакване за абсолютно
несъстоятелно, доколкото в електронното дело може да се види дали и какво е
постъпвало по делото. В заключение се твърди, че най-потърпевши в случая са
ищците по делото, като исковете на същите не само са уважени от районния съд, но
същите и не са оспорени от ответницата по делото, но въпреки всичко те се принудени
да заплатят адвокатско възнаграждение на адвокат за представителство и пред
въззивната инстанция. По изложените съображения се моли съда въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а постановеното от Районен съд – Р. решение да бъде
потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост
от събирането на нови доказателства.
С определение № 629 от 16.09.2025 г. Районен съд – Р., постановено по г.д. №
2
157/2025 г., е допълнил решение № 167/27.06.2025 г., постановено по гр. д. № 157/2025
г. по описа на Районен съд – Р., като е осъдил К. И. А. да заплати на И. Б. Г. сумата в
размер на 1000,00 лева (хиляда лева), представляваща направени разноски по делото
за заплатено адвокатско възнаграждение и е осъдил К. И. А. да заплати на С. И. Д.
сумата в размер на 1050,00 лева (хиляда и петдесет
лева), представляваща направени разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение и внесена държавна такса.
В срок е постъпила частна жалба от И. Б. Г. и С. И. Д., чрез адв. Л. Б., с която се
атакува постановеното определение и се твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като не е присъден целия размер на претендираните разноски.
Сочи, че за да намали размера на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът
се е позовал на направеното от ответната страна възражение за прекомерност, което
обаче е направено за първи път в отговора на молбата по чл. 248 от ГПК и същото се
явява преклудирано. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на направеното
твърдение и се сочи съдебна практика в подкрепа на същото. На следващо място
счита, че претендираните от ищците разноски не са прекомерни, а същите са в
съответствие с фактическата и правна сложност на делото, извършения обем работа и
защитавания интерес. Въз основа на изложеното се моли съда за отмяна на
атакуваното определение и постановяване на ново, с което съдът да уважи изцяло
претендираните от ищците разноски.
В указания срок е депозиран отговор на частната жалба от К. И. А., чрез адв. Бл.
Б., с който същата се сочи за неоснователна и недоказана. Оспорват се изцяло
доводите изложени от жалбоподателите по отношение на атакуваното определение. На
следващо място се сочи, че правилно и обосновано решаващият съд е приел, че
производството по делото е образувано по подадена от насрещната страна искова
молба с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН. В продължение счита, че с оглед
допуснатите процесуални нарушения, постановеното от районния съд решене е
обжалвано пред въззивната инстанция, като твърди, че освен, че е налице накърнено
право на защита на ответницата, то същата и не следва да търпи неблагоприятни
последици от заплащане на огромни суми каквито са претендираните разноски. На
следващо място се навеждат твърдения, че К. А. без вина е била лишена от
възможността да направи възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в
съдебно заседание. Сочи, че при определяне на размера на присъдените разноски,
Районен съд – Р. не се е съобразил с изричните разяснения, дадени в решение на СЕС
от 23.11.2017г. по съдебни дела С-427/2016г. и С-428/2016 г., постановено
преюдициално запитване отправено от Софийски районен съд. Намира, че правилно,
контролираният съд, като се е съобразил с липсата на фактическа и правна сложност
на делото, взел е предвид вида на претенцията, материалния интерес, броя на страните
3
по делото, обема на доказателствения материал и приложимите по спора правни
норми, правилно е определил размера на дължимите разноски. Моли се съда частната
жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбите са допустими и са съобразени с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С жалбите и отговорите към тях не е поискано събиране на нови доказателства
във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.
267 ГПК.
Доколкото в жалбите и отговорите към тях не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 10.12.2025 г. от 10.30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя - и препис от отговора на въззиваемите.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4