№ 54
гр. Кнежа, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Антон Цв. Антонов
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Антон Цв. Антонов Административно
наказателно дело № 20241430200200 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Съдебното производство е образувано въз основа на жалба от Г. М. И., с ЕГН
**********, от с. Т., ул. “***“ № **, чрез пълномощник адвокат П. С. от
ВрАК, със съдебен адрес в гр.Вр., ул.“***“ № *, ет.*, офис *, подадена по реда
на чл. 59 от ЗАНН против Наказателно постановление № 24-0285-000121 от
08.03.2024 год., издадено от Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ КН., с
което за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 6/шест/ месеца и за нарушение ва чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
50,00 лева.
С придружаващото писмо на РУМВР – КН. в Районен съд - КН., се
представиха следните писмени доказателства: Жалба; АУАН –ксерокопие;
Обжалваното НП; Три броя сведения и Ксерокопие от заповед рег.
№8121з1632/02.12.2021г., както бяха разпитани и свидетелите: С. С. С. и Х. Д.
Р. – служители в РУ КН.; М. И. М. – вуйчо на жалбоподателя и Я. В. Б..
Искането в жалбата е съдът да постанови решение с което да отмени
обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно поради наличие на
1
вътрешно противоречие при формулировката на обвинението и неяснота за
какво деяние е санкциониран жалбоподателя. В представените писмени
бележки в хода на делото „по същество“ се прави тълкуване на разпоредбата
на чл.103 от ЗДвП, като се стига до заключение, че на жалбоподателя не е
подаван сигнал за спиране от полицейските служители, съобразно
изискванията на ЗДвП и ППЗДвП.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и
писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в рамките на
преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, чрез
административно-наказващия орган, който го е издал, поради което същата се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана .
От събраните по делото доказателства и разпита на свидетелите: С. С. С. и Х.
Д. Р. – служители в РУ КН.; М. И. М. – вуйчо на жалбоподателя и Я. В. Б.,
съдът счита за установено следното: На 09.02.2024г. в 10,55 часа на път III –
306, който се пресича с път III – 1304 - разклона за с.Бреница и с.Т.,
свидетелите Х. Д. Р. и С. С. С. – служители в РУ-КН. били изпратени на място
да отбиват движението, в посока с.Бреница, тъй като тогава се провеждал
протест на земеделските производители и двата входа и изхода на гр. КН.,
съответно в посока гр.Бяла Слатина и посока гр.Плевен били блокирани от
земеделска техника. Обходният маршрут, бил направен за движещите се в
посока за и от гр.Плевен от изхода на гр. Бяла Слатина посока с.Т., минавал
покрай с.Лазарово и през с.Бреница отивал на кръстовището за с. Долни
Луковит и от там към Плевен. Входа на гр. КН. от към гр. Червен бряг не бил
затворен, както и изхода в посока Селановци и от там за ферибота- Оряхово
били свободни за движение и трафика не е спиран за там.
Свидетелите С. С. С. и Х. Д. Р. били на въпросното кръстовище да упътват
камионите, които са отбити от главния път, както и колите, за да могат отново
да се върнат по направление от и за Плевен и за София, заради затворените
пътища за транзитно-преминаващия трафик. Свидетелите не извършвали
спиране на всеки един автомобил, а който е имал нужда от насочване, са му
оказвали съдействие за посоките на пътя и от къде могат да минат.
Г. М. И. пристигнал от към гр.КН., спрял с автомобила си до патрулния
автомобил и започнал разговор със св. С. С. С. с искане на обяснения защо не
2
са му казали, че пътя Кнежа - Плевен е бил затворен. Като чул този разговор
св. Х. Д. Р. отишъл до автомобила на жалбоподателя, като двамата свидетели
били от дясната страна на МПС-то, а не до шофьорското място и му
разпоредил да отбие отстрани автомобила за да му извърши проверка.
Разговорът се провеждал през отворения десния прозорец на автомобила на
жалбоподателя, а св.Х. Р. му показал с ръка да се премести и отбие отстрани
при патрулката, за да не пречи на движението.
Същият заявил, че няма да премести автомобила, че те не си вършат
работата, след което подал повече газ и отпътувал в посока с.Лазарово и
с.Бреница. Свидетелите го последвали със служебния автомобил „Киа“ и на
около 3 км от въпросното кръстовище, той спрял и св.Р. излязъл от
автомобила, застанал до него, изискал му документите на автомобила и
неговите. В автомобила били три лица, като акт бил съставен на водача за това,
че не спира на посочено място от полицейски орган и за това, че превозва
пътник, който не е поставил обезопасителен колан. Свидетеля Х. Д. Р.
предоставил на жалбоподателя съставения от него АУАН и по негови
обяснения, Г. М. И. го взел, смачкал и го хвърлил през стъклото на автомобила
си. Свидетеля твърди, че всичко това е записано на записа от служебния
патрулен автомобил, който е предоставен по делото, но не беше поискано
неговото гледане в съдебно заседание.
Х. Д. Р. и С. С. С. били с униформи, като жалбоподателя спрял автомобила си
до тях, а не те са го спирали.
Въз основа на този АУАН, Началника на РУ -Кнежа издал обжалваното НП №
24-0285-000121 от 08.03.2024 год.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказано с
наказателното постановление и е процесуално допустима , а разгледана по
същество, съдът намира същата за НЕ ОСНОВАТЕЛНА поради което
атакуваното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено
при следните съображения: Жалбоподателя е осъществил от обективна и
субективна страна нарушение на чл.103 от ЗДвП, за което на основание чл.
175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 6/шест/ месеца и за нарушение ва чл.183, ал.4,
3
т.7 от ЗДвП – превозва пътник, който не изпълнява задължението си за
ползване на предпазен колан, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.2 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 50,00 лева.
В случая разпореждането да премести автомобилва си за проверка било
издадено устно и чрез действия, чийто смисъл е разбираем за Г. М. И. и , че те
се отнасят за него.
Настоящият състав счита, че в случая безспорно е доказано, че свидетелите Х.
Д. Р. и С. С. С. – служители в РУ-Кнежа са изпълнявали задълженията си по
служба, като по нареждане на ръководителите си са насочвали движението, в
посока с.Бреница, тъй като тогава се провеждал протест на земеделските
производители и изходите на гр.Кнежа за и от гр. Плевен били затворени за
движение.
Не се уточни от къде е преминал жалбоподателя за да стигне до гр.Кнежа, но
след като бил върнат и не могъл да продължи за гр. Плевен, той се върна на
кръстовището на път III – 306, където се пресича с път III – 1304 - разклона за
с.Бреница и с.Т.. Спрял управляваният от него автомобил, до патрулния
автомобил и започнал да иска обяснения от св. С. С. С. защо не са му казали,
че пътя Кнежа - Плевен е бил затворен. В този разговор се намесил и св. Х. Д.
Р. отишъл до автомобила на жалбоподателя и през дясната страна на МПС-то
на жалбоподателя му разпоредил да отбие отстрани автомобила за да му
извърши проверка. Разговорът се провеждал през отворения десния прозорец
на автомобила на жалбоподателя, а св.Х. Р. му показал с ръка да се премести и
отбие отстрани при патрулката, за да не пречи на движението. Това
разпореждане е недвосмислено, ясно, разбираемо, но Г. М. И. не се подчинил,
продължил пътя си, което наложило свидетелите с патрулния автомобил да го
последват.
Настоящият състав приема за безспорно доказана фактическата обстановка
описана в АУАН-а и обжалваното НП.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С. С. С. и Х. Д. Р. изцяло, които
са последователни, логични, незаинтересовани и не са оборени от
жалбоподателя.
В обяснсенията си другите двама свидетели: М. И. М. – вуйчо на
4
жалбоподателя и Я. В. Б., присъствали на разговорите проведени на
кръстовището на на път III – 306, където се пресича с път III – 1304 - разклона
за с. Бреница и с.Т.. потвърждават, че жалбоподателя сам е спрял и е питал
патрула защо не са му казали, че пътя е затворен, след което продължили в
посока с.Лазарово за гр.Плевен и по пътя били спрени от полицаите с пуснати
светлинен и звуков сигнал от техният автомобил.
Направените възражения от Г. М. И., съдът счита за неоснователни при
следните съображения: жалбоподателя е спрял управляваният от него
автомобил на кръстовището и започнал разговор със св.С. С., а не му е
подаван сигнал за спиране от полицейските служители, съобразно
изискванията на ЗДвП и ППЗДвП. Когато от патрулния автомобил излязъл и
св.Х. Р., той устно и с ръка му показал да се премести и отбие автомобила си
отстрани при патрулката, за да не пречи на движението.
Наложените на жалбоподателя Г. М. И. глоби в размер на 200,00 лева и 50,00
лева са съобразени със събраните по делото доказателства и настоящият
състав счита, че при определяне на размера им, наказващия орган се е
съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН и определените размери
съответства на тежестта на извършеното нарушение и разпоредбите на ЗДвП.
По делото не се спори относно компетентността на административно
наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление.
При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Актосъставителят и административно-наказващият орган са спазили
разпоредбите, съответно на чл.40-44 и чл.57 и чл.58 от ЗАНН .
Обжалваното наказателно постановление съдържа посочените в чл. 57 от
ЗАНН данни, факти и обстоятелства и описаните в АУАН-а нарушения
съвпадат с тези описано в НП.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0285-000121
от 08.03.2024 год., издадено от Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ КН., с
което на Г. М. И., с ЕГН **********, от с. Т., ул. “***“ № **, чрез
пълномощник адвокат П. С. от ВрАК, със съдебен адрес в гр.Вр., ул.“***“ №
*, ет.*, офис *, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.4
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6/шест/ месеца и за нарушение ва чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП,
на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
50,00 лева.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Плевен в 14-дневен срок, считано от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
6