№ 32945
гр. София, 12.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20221110115576 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на „(фирма) срещу С. М. М. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за сумата 500,00 лв. за главница,
представляваща неизплатена заемна сума по Договор за паричен заем №512450/01.04.2021г.,
ведно със законна лихва от 24.03.2022 г. до изплащане на вземането, с възнаградителна
лихва в размер на 21,70 лв. за периода 01.04.2021-17.06.2021г., с неустойка по чл. 8, във вр.
чл. 6 от договора в размер на 88,30 лв., с мораторна лихва в размер на 49,01 лв. за периода
01.06.2021-01.03.2022 г., с неустойка за забавено изпълнение по чл. 12 от договора, във вр.
чл.21, ал.7от ОУ в размер на сумата 125,00лв., както и съдебни разноски.
Съдът, като взе предвид изложените фактически твърдения и приложенията по чл.
410, ал. 3 от ГПК, намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение е основателно
за сумата 500,00 лв. за главница, представляваща неизплатена заемна сума по Договор за
паричен заем №512450/01.04.2021г., ведно със законна лихва от 24.03.2022 г. до изплащане
на вземането, с възнаградителна лихва в размер на 21,70 лв. за периода 01.04.2021-
17.06.2021г., с мораторна лихва в размер на 49,01 лв. за периода 01.06.2021-01.03.2022 г. В
останалата част заявлението подлежи на отхвърляне, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3
от ГПК по следните съображения:
Съгласно чл. 16 от ЗПК, задължение на кредитора е преди да предостави заемните
средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя. В тази
връзка и при преценка по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК на изложените фактически
твърдения и представения договор за кредит се констатира, че се урежда форма на
договорна отговорност на длъжника за недадено обезпечение по договора, която вменява
задължение до три дни след подписване на договора за кредит да осигури поръчител, който
да отговаря на редица изисквания, определени от заемодателя, или банкова гаранция. При
неизпълнение се начислява неустойка в определен размер. Предвид това съдът приема, че
претендираната неустойка за недадено обезпечение след сключване на договора вероятно
произтича от нищожна клауза в договора, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на ЗПК, тъй като чрез нея кредиторът прехвърля своята отговорност за
дължимата професионална грижа по чл.16 от ЗПК на потребителя. Неустойката обезпечава
не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на кредитора за правилната
преценка за кредитиране, и реално не обезщетява вреди от противоправно и виновно
поведение на длъжника.
1
Паричното вземане за неустойка за забавено изпълнение, за която се пояснява, че
съставлява 25 % от главницата и се начислява при неизпълнение в срок от длъжника,
произтича от договорна клауза, за която също съществува обоснована вероятност да е
неравноправна и нищожна. Начисляването е обусловено от неизпълнение на длъжника в
темпорален аспект, с което вероятно се заобикаля забраната по чл. 33 от ЗПК за това, че при
забавено изпълнение кредиторът има само право на мораторна лихва. По своята правна
същност т.нар. такса за дейности по администриране и събиране на непогасеното
задължение на кредитора е за усвояване и управление на кредита, и в пряко противоречие с
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото е установена забрана за това.
Заявителят претендира сторените пред заповедния съд съдебни разноски за
юрисконсултското възнаграждение за сумата 260 лв. Според чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на
юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Със същата разпоредба законодателят е предвидил, че
присъденото възнаграждение не може да надвишава максималния размер, дължим за вида
дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. Според чл. 37 ЗПП, заплащането на правната помощ
се определя по НЗПП. В двата нормативни източника е предвиден основен критерий за
преценка на размера на юрисконсултското възнаграждение, а именно: вида и количеството
извършена правна дейност (чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 1 НЗПП), което впрочем се определя от
фактическата и правна сложност на делото. Претенцията за присъждане по чл. 13, т. 2 от
НЗПП- за подготовка на документи за завеждане на дело, съдът счита за неоснователна
поради противоречие със закона и добрите нрави, тъй като едновременно с нея се търси от
длъжника да заплати и по чл. 26 от НЗПП. Правната помощ оказана в заповедното
производство включва и тази за подготовка на документите за сезиране на заповедния съд,
защото самото производство по чл. 410 ГПК на този етап от развитието си се изчерпва,
поради едностранния му характер, с подаването на надлежно изготвени документи,
съизмеряващо се с необходимата на завителя защита. Предвид това, възнаграждение по чл.
13, т. 2 НЗПП не следва да се присъжда. По силата на специалния чл. 26 НЗПП, за защита в
заповедното производство, минималният и максимален дължим размер на възнаграждението
за юрисконсулт е от 50,00 до 150,00 лева. Поисканото от заявителя възнаграждение не
съответства на вида и количеството извършена дейност по делото, респ. на неговата
фактическа и правна сложност, а формалният характер на производството, налага да се
приеме, че не са положени по-специални усилия по образуване и водене на делото, тъй като
се ползват готови образци на заявлението, съгласно чл. 425 ГПК. Ето защо, адекватно
възнаграждение за извършеното от юрисконсулта е сумата от 50,00 лв. С оглед разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 ГПК, която се прилага и в заповедното производство, на заявителя следва да
се присъдят разноски за платени държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от претенциите му, а именно: сума в общ размер от 54,60 лв.,
като за разликата до пълния претендиран размер от 285,00 лв. следва да се отхвърли.
Мотивиран така, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
полза на (фирма) ООД, ЕИК ....., срещу С. М. М., ЕГН **********, за сумата 500,00 лв. за
главница, представляваща неизплатена заемна сума по Договор за паричен заем
№512450/01.04.2021г., ведно със законна лихва от 24.03.2022 г. до изплащане на вземането,
2
с възнаградителна лихва в размер на 21,70 лв. за периода 01.04.2021-17.06.2021г., с
мораторна лихва в размер на 49,01 лв. за периода 01.06.2021-01.03.2022 г., както и съдебни
разноски за сумата общо 54,60 лв. за платена държавна такса и възнаграждение на
юрисконсулт, като заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за неустойка по чл. 8, във вр. чл. 6 от договора в размер на
88,30 лв., за неустойка за забавено изпълнение по чл. 12 от договора, във вр. чл.21, ал.7от
ОУ в размер на сумата 125,00 лв. и за съдебни разноски над уважения размер от 54,60 лв. до
пълния претендиран размер от 285,00 лв. -ОТХВЪРЛЯ.
Разпореждането в отхвърлителната част може да се обжалва от заявителя с частна
жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от разпореждането да се връчи само на заявителя.
Препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3