Присъда по дело №249/2016 на Окръжен съд - Силистра

П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

№ 24

 

гр. Силистра, 21.09.2016 год.

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

          Силистренски окръжен съд  - наказателен състав - в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година            

 

като разгледа докладваното

НОХ дело №249 по описа на СОС за 2016 г.

с оглед на закона и данните по делото:

 

                                      П    Р    И    С    Ъ    Д    И  :

 

ПРИЗНАВА подсъдимата С.И.Е.-А., ЗА ВИНОВНА, в това, че:

На 04.09.2016г. в гр.Тутракан е дала подкуп - банкнота от 50/петдесет/ лева със сер.АЕ №5415138 на полицейски орган от състава на РУ-МВР-Тутракан-младши автоконтрольор Г.С.Г., за да не извърши действия по служба - да не бъде съставен АУАН за нарушаване на забраната по чл.5 ал.3,т.2 от ЗДВП, поради което на основание чл.304а, във вр. с чл.304, ал.1 от НК във връзка чл.373, ал.2 от НПК ,във връзка чл.58а,ал.1 от НК ,във връзка с чл.36 от НК  ѝ налага наказание лишаване от свобода от шест месеца и глоба в размер 1000 лева.

 

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

ОСЪЖДА подсъдимата С.И.Е.-А., със снета по-горе самоличност, да заплати в полза на Окръжен съд-Силистра сумата от 22.08лв., представляваща направените разноски.

 

На основание чл.53, ал.1,б.А от НК вещественото доказателство - банкнота с номинал 50 лева Серия АЕ № 5415138 отнема в полза на Държавата, след влизане на присъдата в сила.

 

          Присъдата може да се обжалва или протестира, в петнадесет дневен  срок от днес, пред Варненски апелативен съд.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

    2.

 

 

 

 

 

На основание чл.309, ал.1 от НПК, съдът :

 

                                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на подсъдимата С.И.Е.-А. мярка за неотклонение “ПОДПИСКА”, до влизане на присъдата в сила.

 

          Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                  

 

   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

    2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

М О Т И В И                                                 НОХД 249/2016 г. на СОС

 

Производството по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Силистра, с който срещу подсъдимата С.И.Е.-А. е повдигнато обвинение за това, че на 04.09.2016 г. в град Тутракан, област Силистра, е дала подкуп в размер на петдесет лева /1 бр: банкнота/ сериен номер АЕ №5415138, на полицейски орган – Г.С.Г. на длъжност "Младши автоконтрольор " от състава на РУ на МВР - Тутракан, за да не извърши действие по служба, а именно, да не състави акт за установяване на административно нарушение по смисъла на чл. 5, ал. 3, т.2 от Закона за движение по пътищата - престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК.

Съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие по глава ХХVII от НПК, като с протоколно определение от  21.09.2016 г., на основание чл. 371 от НПК, разясни на подсъдимата, че при постановяване на присъдата ще ползва направените от нея самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прении, прокурорът поддържа обвинението, така както е формулирано с обвинителния акт.

Намира го за безспорно доказано от фактическа и правна страна, и пледира наказанието на подсъдимата, по вид „ Лишаване от свобода“ да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а неговия размер да е за срок от две години, както и да и бъде наложена глоба в размер на пет хиляди лева. Навежда довод за наличие на основание за редукция на наказанието по чл. 58а, като индивидуализирано в съответния размер, да бъде отложено за изпълнение за срок от четири години.

 Защитникът на подсъдимата А., в лицето на упълномощения от нея адвокат К., по време на съдебните прения, пледира наказанието на подзащитната му, да се определи за срок не по голям от шест месеца „Лишаване от свобода“ и налагане на минимална глоба. Моли за прилагане на института на условното осъждане.

Подсъдимата, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Признава се за виновна и изказва съжаление за извършеното.

Съдът като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, становището на прокуратурата, обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелите, прие за установено от фактическа страна следното:

На 04.09.2016 г. св.Г.Г. и Д.Р. - младши автоконтрольори  при Ру на МВР – Тутракан, били на работа за времето от 22.00ч. на 03.09.2016г. до 02.00ч. на 04.09.2016г., като със служебен автомобил "Опел Астра" с рег. № СС4300АК, на площад „Н.Й.Вапцаров“ в гр. Тутракан  изпълнявали функции по безопасност на движението по ЗДвП.

Около 00,30 часа на 04.09.2016 г. св. Г. спрял за проверка  л.а."Ауди А4" с рег. № РР 5088 АТ – управляван от св. Д. К.. В същия автомобил пътували  още две жени. При последвала проверка на документите на водача и автомобила, се установило, че от 18.12.2015г., автомобила е спрян от движение. Тогава св. Г. заявил на св. К., че ще му бъде съставен АУАН и разпоредил на същия да премести автомобила, зад служебния такъв, за да не пречи на движението. В същото време, св. Р. проверявал друго МПС. Г. седнал на предната дясна седалка на сл. автомобил и започнал да пише акта. В това време от л.а.Ауди, слязла подсъдимата А., отишла до св. Г. и попитала „..Може ли да попита нещо..“. Отговора на  Г. бил, че това ще стане, след съставянето на акта.Тогава подсъдимата извадила от чантата си банкнота от петдесет лева, пуснала я в скута на св.Г. и му предложила да скъса акта, а с парите да се почерпят. Веднага св. Г. излязъл от сл. автомобил, а св. Р. поставил белезници на подс. А.. Подаден бил сигнал до дежурната част на РУ- Тутракан, като на место пристигнал екип, който извършил оглед.

Установена и иззета е /като веществено доказателство/ банкнота с номинал 50 /петдесет/ лева, със  сериен номер АЕ 5415138, обективирана  в изготвения  протокол за оглед на местопроизшествие.

Видно от експертна справка №2 от 07.09.2016г. изготвена в хода на разследването  -  предоставената за изследване банкнота със сериен номер АЕ 5415138, емисия 1999 г. е законно платежно средство, т.е. тя е истинска.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно :  обясненията и направеното от подсъдимата самопризнание, показанията на свидетелите Г., Р. и К., протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, експертна справка, длъжностни характеристики, месечен график и план за инструктаж, справка за съдимост и др.

 Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимата. Релевантните за решаване на делото обстоятелства са установени в хода на разследването чрез способите и по реда на НПК.

При тази  фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че подс. А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, тъй като на 04.09.2016 г. в гр. Тутракан, обл. Силистра, на площад „Н.Й.Вапцаров“, дала подкуп в размер на петдесет лева /1 бр. банкнота,със сериен номер АЕ № 5415138, емисия 1999 г./ на полицейски орган – Г.С. Г., на длъжност "Младши автоконтрольор " при РУ – Тутракан  към ОД на МВР - Силистра, за да не извърши действие по служба - да не състави акт за установяване на административно нарушение по смисъла на  чл. 5, ал. 3, т.2 от ЗДвП.

От обективна страна, пускайки банкнотата с номинал от петдесет лева в скута  на полицейския служител, подсъдимата е преустановила своята фактическа власт върху нея, като е направила всичко възможно тя да премине във владение на полицейския служител. Тези действия на подсъдимата са били съпроводени и с предложение да се скъса акта и служителите на реда да се почерпят. За съставомерността на деянието е без значение дали длъжностното лице е взело или не банкнотата – достатъчно е че подсъдимата е преустановила фактическата си власт върху нея и я е поставила във фактическа власт на длъжностното лице, без да е налице неговото съгласие. Тази съвкупност от факти несъмнено сочи както на действия по даване на подкупа, така и на съответната волева насоченост - да подкупи длъжностното лице - полицейски орган с цел да го мотивира във връзка с поведението му по служба, а именно да прояви действие – към унищожаване и не съставяне на акт за установяване на административно нарушение във връзка с допуснатото нарушение по ЗДвП.

Безспорно е установено, че към момента на деянието свидетелят Г.Г. е имал качеството на полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР - заемал длъжността "младши автоконтрольор " при РУ Тутракан. В качеството си на такъв е имал правомощия да съставя актове за административно нарушение съгласно Заповед на министъра на вътрешните работи.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е неговите общественоопасни последици и пряко е целяла тяхното настъпване, преследвайки целта си да не бъде съставен АУАН за допуснатото нарушение по ЗДвП. Налице е обективна и субективна връзка между извършения от подсъдимата активен подкуп и дължимото от полицейския служител Г. действие по служба / съставянето на АУАН /, което подсъдимата е целяла да не бъде извършено и по този начин административното нарушение да остане ненаказано. Действията на подсъдимата по предаването на банкнотата във владение на полицейския орган, имащ правомощия да осъществява административно наказателна дейност, така и от предложението и да се скъса акта, след което да се почерпят, недвусмислено очертават целта да подкупи полицейския служител чрез даване на парична сума в размер на 50 лева, за да обезпечи бездействието му по служба.

Ето защо и подсъдимата е призната за виновна в извършването на престъплението за което е обвинена.

Съдът при определяне на наказанието отчете обществената опасност на деянието и дееца. Деянието в настоящия случай се характеризира със завишена степен на обществена опасност, определяща се от конкретните засегнати обществени отношения от това престъпление.

От своя страна подсъдимата е личност с ниска степен на обществена опасност. Същата е с чисто съдебно минало, изразява съжаление за стореното, признава вината си, съдейства изцяло на разследващите органи. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прие липсата на респект към полицейските органи и функциите които те изпълняват. С оглед обществената опасност на деянието и посочените обстоятелства, не може да се приеме, че и най-лекото предвидено от закона наказание е несъразмерно тежко, с което се елиминира възможността за приложение на разпоредбата на чл.55 НК.

Относителната тежест на смекчаващите обстоятелства мотивираха съда да индивидуализира наказанието в размер малко над предвидения в закона /чл.39, ал.1 НК/ минимум, а именно: девет месеца лишаване от свобода. Предвид характера на производството /съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.2 НПК/, съдът редуцира така определеното наказание при предпоставките на чл.58а, ал.1 НК с една трета и определи същото в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА.

Отчитайки материалното състояние на подсъдимата съдът определи и размера на кумулативно предвиденото наказание  „Глоба“, а именно в размер на 1000 / хиляда/ лева.

При установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, характера на деянието, събраните данни за личността на подсъдимата, както и наличието на законовите предпоставки, съдът прие, че спрямо подс. А., следва да се приложи института на условно осъждане, по смисъла на чл. 66, ал.1 от НК. На подсъдимата следва да се предостави възможност в един отлагателен период от три години да осмисли поведението си и да демонстрира, че наказанието и е подействало поправително.

 На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, съдът постанови отнемане в полза на държавата на веществено доказателство - 1 бр. банкнота с номинал от петдесет лева със сериен номер АЕ5415138, емисия 1999 г.

С оглед виновността на подсъдимата, съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК, я осъди да заплати в полза на Окръжен съд – Силистра, направените  по делото разноски.

На осн. чл. 309, ал.1 от НПК съдът потвърди взетата по отношение на подс. А. мярка за неотклонение „ ПОДПИСКА“ – до влизане на присъдата в законна сила.

 Съдът счита, че така постановена присъдата би била в състояние да изпълни целите на личната и генерална превенция залегнати в закона.

Така мотивиран, въз основа на посочените фактически и правни доводи, Силистренски окръжен съд постанови своята присъда.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: