Решение по дело №2016/2023 на Административен съд - Варна

Образувано е по касационна жалба от Началника на Регионален отдел „Надзор на пазара“ Североизточна България при Главна дирекция „Надзор на пазара“ /ГДНП/, срещу решение № 1193 от 01.08.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20223110205219/2022 г., по описа на ВРС, с което е отменено НП № МТБ - 12/13.10.2022 г. на Началника на Регионален отдел „Надзор на пазара“ Североизточна България при Главна дирекция „Надзор на пазара“ /ГДНП/, с което на „БОКСЕР“ ЕООД на основание чл. 52 г от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ на юридическото лице е наложена “Имуществена санкция“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл. 46 т. 1 от ЗТИП; на основание чл. 52д от ЗТИП му е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл. 46 т. 4 от ЗТИП. С решението са присъдени разноски в полза на „БОКСЕР“ ЕООД в размер на 500 /петстотин/ лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение и е оставено без уважение искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което се отправя искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди процесното НП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, редовно призован не се явява, не се представлява.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. П. оспорва жалбата. По съществото на спора поддържа изложените възражения в писмен отговор, че касационната жалба е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и се потвърди решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски в касационното производство.

Сочи, че от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се установява, че длъжностите лица на Община С. не са връчили редовна покана за получаване на документите на адреса на управление на дружеството. От разпита на свидетеля-служител в общината се установява, че представител на дружеството въобще не се е явявал в общината, а не както касатора твърди, че е налице отказ да се получи АУАН. С оглед на това и за да се приложат специалните последици на чл. 59а, ал. 1 от ЗТИП е необходимо стриктно спазване на описаната в закона процедура. В случая това не е спазено, което води до невъзможност да бъде надлежно ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето. Правилно в първоинстанционното решение е прието, че при ненадлежно връчен АУАН е налице съществено процесуално нарушение, което води до опорочаване на процедурата за налагане на административно наказание.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

За да отмени оспореното НП, ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на производствените правила.

Настоящия състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.

Настоящата инстанция, съгласно правилата за касационна проверка, може да контролира предходните такива по фактите, единствено чрез контролиране спазването на процесуалните правила относно събирането, проверката и оценката на доказателствения материал. При оценката на доказателствата районният съд не е излязъл от правомощията си по ЗАНН, по реда и със средствата на НПК е събрал всички доказателства, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина. В мотивите си въззивната инстанция е изложила правните съображения за взетото решение. Същите са резултат от правилно приложение на материалния закон. Поради това и предвид липсата на допуснати от районния съд процесуални нарушения във връзка със събирането, преценката на доказателствата и разпределението на доказателствената тежест в процеса, настоящият състав не следва да обсъжда наведените с касационната жалба твърдения за факти, различни от установените с обжалваното решение.

Правилни са изводите на ВРС, досежно допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, поради което и настоящия състав на съда намира, че е нарушено гарантираното от закона право на защита на наказаното лице.

Правилни са изводите на ВРС, че в конкретния случай е приложима нормата на специалния чл. 59а от ЗТИП, която предвижда, че когато нарушителят не се яви за съставяне на акта за административно нарушение от контролните органи, актът се изпраща незабавно за връчване от общината или кметството по адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец. Те са длъжни да уведомят нарушителя със съобщение срещу разписка за депозирания акт и в 14-дневен срок от датата на получаването му да го връчат. При неявяване на нарушителя актът се подписва от оправомощено длъжностно лице от общината или кметството и не се връчва. Горното безспорно води до извод за необходимост от надлежно изпратена покана до нарушителя за явяване за запознаване със съдържанието на акта и получаване на екземпляр от същия. От приобщените по делото доказателства се установява, че поканата е връчена на лица, за които липсват данни, че разполагат с представителна власт по отношение на дружеството „Боксер”ЕООД. Правилно ВРС е констатирал и липсата на възможност самоличността на същите да бъде индивидуализирана, тъй като не са посочени пълните им имена и длъжност в обратните разписки, удостоверяващи получаването на съобщенията. Изискванията на чл. 59а от ЗТИП не са изпълнени и връчване не е осъществено и чрез Община – С., доколкото липсва редовно връчена покана на адреса на управление на дружеството. Не е спорно обстоятелството, че е върната в цялост пратката, с отбелязване, че е отказано получаването й, без да са налице данни кое лице отказва, за да се извърши проверка надлежно ли е упълномощено да получава кореспонденция за дружеството. В тази насока са правилни изводите на ВРС, че процедурата визирана в нормата на чл. 59а от ЗТИП не е изпълнена, което води до опорочаване на ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.

Правилно ВРС е приел, че административнонаказателното производство е протекло при процесуални нарушения от категорията на съществените, довели до нарушаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Горното е самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.

Правилно ВРС е възложил и определил разноските в първоинстанционното производство доколкото настоящия състав на съда споделя мотивите за близкия до минималния размер на адвокатско възнаграждение и участието на процесуалния представител в проведените две открити съдебни заседания.

Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл.348 ал.1 от НПК, във вр. с чл.63в ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора се явява основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски. Съдът, след като съобрази възраженията в касационната жалба за прекомерност, както и, че е проведено едно открито съдебно заседание и при липса на фактическа и правна сложност на спора намира, че размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до минимално предвидения в нормата на чл.8 ал.2, във вр. с чл. 7 ал.1 т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските и за осъществено процесуално представителство в настоящото производство следва да се присъди минималния размер на адвокатското възнаграждение, който възлиза на сумата от 400 лева.

По изложените съображения на основание чл.221 ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в ал.1 от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1193 от 01.08.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20223110205219/2022 г., по описа на ВРС.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР да заплати на „БОКСЕР“ ЕООД, ЕИК***, гр. С., ***, представлявано от Е.Б., сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: