Определение по дело №1524/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260087
Дата: 9 декември 2020 г. (в сила от 24 февруари 2021 г.)
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20201630201524
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260087 / 9.12.2020 г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Монтана,   09.12.2020г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Семов

                                 Съдебни заседатели:  К.Я.

                                                                      Т.З.                                                                   

При секретаря…..Тодора Владинова..........и в присъствието на прокурор….Нина Вълчева...., като разгледа докладвано от съдия Семов ЧНД  № 1524 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.306, ал.1  и сл. НПК, образувано по предложение на РП - Монтана за определяне на общо наказание по конкретно посочени присъди и дела спрямо осъдения Ц.А.Д..

 Призован за съдебно заседание осъдения се явява лично, запознат с вида на производството, моли да не се увеличава общото най–тежко наказание, посочвайки, че майка му е възрастна и, че има три деца.

Назначеният служебен защитник, подкрепя частично предложението на РП – Монтана, без да споделя приложението на чл.24 от НК.

Представителят на РП Монтана излага доводи за групиране на конкретни присъди и за приложение на чл.24 от НК.

Допустимо е да се извърши групиране на влезли в сила присъди спрямо осъдения Д., защото са налице условията на чл.39, ал.1 от НПК, тъй като последната по време влязла присъда спрямо осъдения е постановена от РС - Монтана по НОХД № 1236/20г.

Като обсъди приетите доказателства по делото в контекста на доводите на страните, съдът намира, че са налице условия за групиране на влезли в сила присъди спрямо Д., като предложението на РП Монтана е основателно.

Съдът има данни, че последно във времето против осъдения Ц.А.Д. са постановени следните влезли в сила присъди, както следва:

1.По НОХД № 488/2020г. на РС - Монтана е осъден на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим /ПСР/ за деяние по 196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, извършено на 29.07.2019г., а присъдата е влязла в сила на 16.07.2020г.

2. По НОХД № 1236/2020г. на РС - Монтана е осъден на една година и три месеца лишаване от свобода при ПСР за деяние по 196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.3 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.18, ал.1 от НК, извършено на 29.07.2019г., а присъдата е влязла в сила на 05.11.2020г.

Видно от писмо изх. № 4395/18.11.2020г. на Затвор Враца понастоящем Д. изтърпява наказанието две години лишаване от свобода при ПСР по НОХД № 488/20г. на МРС, с начало на изпълнението – 24.07.2020г. Към 16.11.2020г. е с остатък 1 /една/ година, 8 /осем/ месеца и 6 /шест/ дни.

Налице са условията на чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК спрямо присъдите по НОХД № 488/2020г. и НОХД № 1236/20г. на МРС, двете по описа на МРС, като общото най–тежко наказание е в размер на две години лишаване от свобода, което следва да се изтърпява при ПСР съгласно чл.41, ал.6 от НК и чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС. Това групиране е най–благоприятното имайки предвид предишните осъждания на Д., размерите наказания и изтърпяването им. Съдът прецени цялата съдимост на Д., като извърши най–благоприятното съчетание съобразявайки и новата влязла в сила присъда по НОХД № 1236/20г. на МРС. Видно от справката за съдимост на осъденото лице, предходно наложено наказание лишаване от свобода по НОХД № 493/16г. на МРС е изтърпяно на 28.12.2018г., когато е бил УПО от изтърпяване на останала част от наказанието лишаване от свобода по НОХД № 493/2016г. на МРС с остатък от три месеца и петнадесет дни, с определен шест месечен изпитателен срок, считано от 28.12.2018г. Като се има предвид горното и съдимостта на Д., настоящия съд установява, че не са изминали пет години, считано от 28.12.2018г., поради и което се определя първоначален строг режим съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС.

Съдът следва да приложи чл.24 НК, като намира, че определеното по–горе общо най–тежко наказание за да е съобразено с целите по чл.36 НК, респ. за да е съответно по смисъла на чл.35, ал.3 НК, трябва да се увеличи с ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Многобройни са осъжданията на Д., който очевидно от справката за съдимост е с висока степен на обществена опасност, а извършените от него деяния също се отличават с висока тежест, спрямо който според настоящия съд две години и шест месеца лишаване от свобода общо и увеличено наказание е съответно и справедливо.

Съдът не увеличи общото наказание с една втора, тъй като видно от групираните по–горе дела, и по двете дела причинените вреди са били възстановени, а по едно от групираните дела, респ. присъда деянието е при условията на чл.18, ал.1 НК, като са постигнати споразумения за решаване на делата, т.е. възстановените вреди на пострадалите е смекчаващо основание според настоящия съд, да не се увеличи общото най–тежко наказание максимално с една втора. Понастоящем при новото групиране заради ново постановената присъда по НОХД № 1236/20г., по разбиране на настоящия съд преценката по чл.24 от НК е самостоятелна при спазване изискванията на чл.24 НК и при съобразяване на конкретната тежест на групираните присъди.

Изложените данни от осъдения Д. относно семейния му статус, очевидно, не са му попречили да извърши поредица от деяния против собствеността, определящи понастоящем групираните, като извършени при условията на опасен рецидив. Според настоящия съд посоченото от осъдения не е обстоятелство, което да има за последица не приложение на чл.24 НК, като следва да се отчете от Д., че общото най–тежко наказание от две години лишаване от свобода, не бе увеличено в максимална степен с една втора.

На основание чл.25, ал.2 от НК следва да се приспадне от определеното по – горе общо най – тежко и увеличено наказание изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по групираните по – горе присъди и дела.

Предвид горното и на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

УВАЖАВА като основателно предложението на РП Монтана, като спрямо  Ц.А.Д. роден на xxxг. в гр.Видин, понастоящем в Затвор Враца, осъждан, ЕГН xxxxxxxxxx на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ по присъди по НОХД № 488/2020г. и НОХД № 1236/20г., двете по описа на МРС общо най–тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл.41, ал.6 от НК и чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС.

На основание чл.24 от НК УВЕЛИЧАВА общото по–горе най–тежко наказание с ШЕСТ МЕСЕЦА, или осъдения Д. следва да изтърпи общо най–тежко и увеличено наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален строг режим на основание чл.41, ал.6 от НК и чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС.

На основание чл.25, ал.2 от НК приспада изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по групираните по – горе присъди и дела.

Определението може да се обжалва или протестира в 15 /петнадесет/ дневен срок пред Окръжен съд - Монтана.

След влизане в сила на настоящето определение препис от него незабавно да се изпрати на - РП Монтана – за сведение и изпълнение, както и на Бюро съдимост при РС - Видин.

                                                     

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                               

                                                          Съдебни заседатели: