№ 1196
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501119 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по ВЖ на пълномощник на ответника „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, срещу Решение № 316 от 18.01.2024г. по гр.д.
№8683/2022г. на Софийския градски съд. С последното съдът е уважил иска
на С. Г. Б. по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 32 300лв.,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди за стойността
на л.а.“Ленд Ровър“, с peг. №********, увреден до степен на тотална щета в
следствие на ПТП от 17.08.2017г. по вина на водача С. С. Б., управлявал
л.а.“Фолксваген Туран“, с рег. №********, чиято гражданска отговорност е
предмет на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ведно със законна лихва върху
тази сума от 17.08.2022г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
претенцията над тази сума до пълния предявен размер от 35 000лв.
Оплакванията в жалбата са относно стойността на вредите по л.а. “Ленд
Ровър“, като счита, че следва да се определят според варианта от
заключението на САТЕ избрало метод на оценка „овехтяване“, а не по метода
на пазарните аналози. Развити са съображения за липсата на реално
предлагане на пазара на автомобили, като процесния и в този контекст е
заявена теза, че подлежащите на обезщетяване вреди са в размер на 16 100лв.
след приспадане на стойността на запазените части. Второто възражение на
въззивника е срещу иска за лихва за забава на плащането на обезщетение,
която според него не се дължи, тъй като не е изпаднал в забава. Обосновава го
1
с факта, че в срока за определяне и плащане на обезщетение ищецът не е
представил доказателства за дерегистрацията на автомобила, поради
настъпила тотална щета, както и защото не е била посочена банкова сметка за
плащането, а това е направено с подаването на ИМ.
Ищецът С. Б., чрез пълномощникът си адв. В., е представил отговор на
ВЖ на насрещната страна, в който повтаря вече застъпените от него доводи за
основателност на исковете му.
Във въззивното производство не са приети нови писмени доказателства.
Първоинстанционният съд, след анализ на доказателствения материал, е
извел обосновани фактически констатации, които се споделят и от настоящия
състав. Ето защо последният приема, че фактическата обстановка е следната:
Приети са за безспорни и ненуждаещи се от доказване, а и се
установяват от влязлата в сила присъда №225/07.10.2019г. по НОХД
№3571/2019г. на ВРС обстоятелствата, че на 17.08.2017 г. на магистрала
“Черно море“ е настъпило ПТП между л. а. „Фолксваген Туран” с peг. №
********, управляван от С. С. Б., застрахован в "ДЗИ – Общо Застраховане"
ЕАД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите с полица № BG/06/117000225093 и л.а. „Ленд Ровър“, с peг.
№ ******** по вина на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника. Установените с влязлата в сила присъда нарушения на
правилата за движение, уредени в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, са
по чл.25, ал.1 от ЗДвП, според който водачът на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства
или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и
да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение, а според чл.41, ал.1 ЗДвП пътните превозни средства се
изпреварват от лявата им страна.
Не е спорно и доказателствата сочат, че ищецът е подал искане за
изплащане на застрахователно обезщетение на 17.05.2022г. и му е определено
такова от застрахователя в размер на 20 905 лв., но не е изплатено.
Механизмът на процесното ПТП е изведен от вещото лице, изготвило
САТЕ от мотивите на присъдата на ВРС, според които на 17.08.2017г., в около
14:30 часа, С. С. Б. е управлявал л.а.“Фолксваген Туран“, с рег. № ******** по
автомагистрала „Черно море“ в посока от гр. Бургас към гр. Варна, като
пътното платно, по което се е движел, било с две пътни ленти, разделени с
прекъсната разделителна линия, а в дясно на двете ленти за движение имало
трета, аварийна лента. Възприето е, че движението му е било в лява пътна
лента със скорост около 132 км/ч., а в лявата пътна лента, със скорост около
141.10 км/ч се движел л.а.“Ленд Ровър“, с peг. №********, с водач М. Л. О..
Установено е, че първият автомобил е застигнал втория, но л.а.“Ленд Ровър“
2
не се е прибрал в дясна пътна лента, поради това, че е бил предприел
изпреварване на автомобил, движещ се в дясна лента. С. С. Б. предприел
изпреварване на л. а. “Ланд Ровер“ от дясната страна, като маневрата била
изпълнена от малка дистанция между двата автомобила, като при положение
на автомобилите един зад друг, така и при положение на странично успоредно
движение. Същият водач е навлязъл в дясната пътна лента, изпреварил е
л.а.“Ленд Ровър“, като при това изпреварване скоростта му на движение е
била по - висока от 141,10 км/ч, след което отклонил автомобила си наляво, за
да заеме отново лявата пътна лента, в която първоначално се е движел. При
това връщане в лявата пътна лента настъпило сближение и удар между задна
лява част на л.а.“Фолксваген Туран“ и предна дясна част на л.а.“Ленд Ровър“,
което вещото лице инж. Е. определя като „засичане“, след което водачът на
л.а. „Ленд Ровър" е загубил контрол над автомобила и допуснал удар в ляво на
мантинелата, довел до откъсване на лявото колело и в условията на
неуправляемост се насочил надясно. Пресякъл е надясно разположените
пътни ленти и се преобърнал през таван, като се спрял в канавката,
разположена вдясно от аварийната лента на платното за движение.
Видно е от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№2150/28.09.2019г., че на собственото на ищеца МПС са нанесени щети –
цялостна деформация на купе и други.
След ПТП – то е съставен Опис заключение по щета от 19.05.2022г. за
процесния автомобил, от който се установява, че експерт на ответника -
застраховател е установил увредени детайли описани в 18 пункта със степен
на повреда за подмяна.
Не е спорно и доказателствата сочат, че към датата на ПТП – то л.а.
Фолксваген с рег. № ******** е имал активна застраховка „ГО“ при
ответника, както и че ищецът е подал искане за изплащане на застрахователно
обезщетение на 17.05.2022г., като му е определено такова в размер на 20
905лв., но не е изплатено. Застрахователят е счел, че процесната щета следва
да се ликвидира при условията на застраховка „ГО на МТС“ като тотална,
както и че следва да приспане от размера на обезщетение 25% запазени части
и да заплати разходи за пътна помощ от 280лв.
От приетото заключение на САТЕ, се установява че щетите по МПС
л.а.“Ленд Ровър“, с peг. №******** обуславят настъпването на тотална щета, с
което е потвърден изводът на ответника на настъпването на такава. Заедно с
това, вещото лице е определило действителна пазарна стойност на лекия
автомобил, към датата на застрахователното събитие - 17.08.2017г., по метода
на пазарни аналози, според който неговата стойност е била в размер на 37
100лв. По втория, използван от него метод - метода на овехтяване, е определил
действителна пазарна стойност към датата на застрахователното събитие от 18
500лв.
При оценка на процесния автомобил по пазарни аналози, оценката на
запазените части е 4 800лв., които като се извадят от общата му оценка
дефинират обезщетение от 32 300лв. При оценка на автомобила по метода на
овехтяването, оценката на запазените части е 2 400лв., които като се извадят
3
от общата му оценка, водят до размер на обезщетението от 16 100лв.
Ищецът е представил Удостоверение от 01.08.2022г., издадено от Сектро
„ПП“ - гр. Варна към МВР, в което е удостоверено, че за периода от
03.07.2012г. до 01.08.2022г. процесното превозно средство е било собственост
на С. Б.. Последният чрез свой пълномощник е депозирал молба до началника
на сектор ПП-КАТ при ОД на МВР – гр. Варна да му прекратена
регистрацията на автомобила, поради тотална щета на основание писмо от
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с изх. №092-8399/24.06.2022г. Приложил е и
декларация, в която е декларирал обстоятелството за настъпила тотална щета.
За да се произнесе по въззивната жалба, съставът на САС съобрази
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
С оглед на правомощието си да провери правилността на същото в
рамките на оплакванията от страните в жалбите им, решаващият състав изходи
от предмета на иска срещу „ДЗИ – Общо застраховадн“ ЕАД, чиято правната
квалификация е по чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 386, ал.2 от КЗ и чл. 45 от
ЗЗД. По силата на първата норма, лице увредено от пътно - транспортно
произшествие може да претендира обезщетяване на претърпените вреди от
застрахователя, при който делинквентът има застраховка “Гражданска
отговорност”. Предвид това, собственикът на пострадалото от ПТП МПС
следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водача на
МПС причинило катастрофата(елементите от фактическият състав на
непозволеното увреждане) и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
причинителя на увреждането и ответника - застраховател.
Пред въззивната инстанция не са спорни елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане, както и съществуването към датата на
ПТП – то на валидно застрахователно правоотношение между ответника „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД и деликвента С. С. Б., установени с писмените
доказателства и САТЕ.
Спорен в делото е въпросът кой е приложимият метод за оценка на
стойността на процесната щета, заведена при ответника като тотална щета, т.е.
каква е стойността на увредения л.а. „Ленд Ровър“. За да се даде отговор на
същия следва да се изходи от разпоредбата на чл. 386, ал.2 от КЗ, според която
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Съгласно чл. 400, ал.1 от КЗ за действителна застрахователна стойност се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго от същия вид и качество. До тази стойност най – много се
доближава стойността, която има едно МПС, оценена по метода на пазарните
аналози. При него се проучва реалния пазар на автомобили от вид и с
характеристики, като оценявания. Използвайки този метод, експертът
изготвил заключението по САТЕ сочи, че е установил само една оферта за
4
автомобил, въз основа на която е оценил и процесния, който според него е на
стойност 37 100лв. към датата на ПТП – то. От тази стойност е извадил
стойността на запазените части въз основа на описа, изготвен от експерт на
застрахователя, които е оценил на 4 800лв. и така е определил крайна оценка
от 32 300лв.
Решаващият състав намира, че следва да кредитира именно тази
стойност като отговаряща на дефиницията за действителна застрахователна
стойност, изведена от разпоредбите на чл. 386, ал.2 от КЗ във вр. с чл. 400,
ал.1 от КЗ. Само заплащането на пазарната цена, определена към момента на
настъпване на увреждането на ПТП – то, води до репариране на действително
претърпените вреди от собственика му.
Софийският апелативен съд приема за неоснователно възражението на
въззивника, че тъй като вещото лице не е установило поне три обяви за
продажба на автомобил като процесния, методът на пазарните аналози не
може да се приложи в казуса. За да се приложи правилно законът, следва да се
определи пазарната стойност на процесното имущество, която е най – близка
до стойността на действително претърпените вреди. Поради това макар и
ограничена, базата от аналози на пазар на абтомобили, като процесния, дава
най - адекватна и обективна стойност на действителната такава, към момента
на настъпване на ПТП – то.
Не може да бъде споделено разбирането, че следва да се ползва методът
на остатъчната стойност за определяне на действителната стойност на МПС,
тъй като този метод не ползва данни от реалния пазар на автомобили, а
фиксира процент на овехтяване за всяка година, който държи сметка
единствено за изтеклия период от момента на производството на автомобила
до момента на оценката му.
По изложените съображения крайните изводи на настоящата инстанция,
както и на първата, за основателност на иска за сумата от 32 300лв. съвпадат.
Това мотивира Софийския апелативен съд да приеме, че в тази част решението
е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на иска за заплащане на лихва за забава
първоинстанционното решение се обжалва с довод, че не е доказано
дерегистирането на процесния автомобил, считано от 01.08.2022г. В тази
връзка намира, че не е изпаднал в забава на плащането на обезщетението от
тази дата, а дължи лихва за забава от получаването на банковата сметка на
ищеца за заплащане на обезщетението, което е станало на 09.01.2023г. В
атакуваното решение е прието, че ответникът дължи лихва за забава от
изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал.1 от КЗ, в който
застрахователят следва да се произнесе окончателно като определи и изплати
обезщетението. В случая срокът е изтекъл на 17.08.2022г. и обезщетението не
е изплатено.
Относно възражението на ответника за непредставяне на данни за
банкова сметка на ищеца, съдът констатира, че с молба от адв. П. –
пълномощник на ищеца, входирана при ответника с вх. №92-626/08.06.2022г.
е поискано съдействие за посочване на имейл. Същият е бил необходим, за да
5
бъде изпратено копие от удостоверение за банкова сметка на ищеца. Липсват
твърдения и доказателства от застрахователя, че е оказал съдействие на
увреденото лице, поради което настоящият състав приема, че той не може да
черпи права от неоказването на такова. Поради изложените обстоятелства
увреденото лице не е изпаднало в забава по смисъла на чл. 380, ал.3 от КЗ, в
качеството си на кредитор в процесното правоотношение. Ето защо
решаващият състав приема, че обжалваното решение е правилно и в частта за
лихвата за забава.
С оглед изхода от въззивната проверка и на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. П. В.
възнаграждение в размер на 1 000лв., което съдът индивидуализира с оглед
извършените процесуални действия от адвоката, състоящи се изготвяне на
отговор на ВЖ и явяване в едно съдебно заседание. Съдът съобрази и
обстоятелството, че във въззивното производство не са събирани нови
доказателства, което да налага анализ на такива и излагане на нови доводи от
пълномощника на ищеца.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 316 от 18.01.2024г. по гр.д. №8683/2022г.
на Софийския градски съд, в частта в която "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Витоша"
№89Б е осъдено да заплати на С. Г. Б., с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, ул.
„***" № *, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата над
16 100лв. до 32 300лв., представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди за стойността на л.а.“Ленд Ровър“, с peг. №********,
увреден до степен на тотална щета в следствие на ПТП от 17.08.2017г. по вина
на С. С. Б. - водач на л.а.“Фолксваген Туран“, с рег. №********, чиято
гражданска отговорност е предмет на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответника, ведно със законна лихва върху тази сума
от 17.08.2022г. до окончателното й изплащане.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление: гр.София, бул."Витоша" №89Б да заплати на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. на адвокат П. Й. В., с ЕГН ********** и адрес:
гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“ №18, ет.3, офис 6 възнаграждение за
предоставени безплатна правна помощ и съдействие в размер на 1 000лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в едномесечен
срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7